Проф. Габровски: ПМО трябва да е задължително, като в началото критериите може да са гъвкави
Продължаващо здравно обучение (ПМО) би трябвало да има и то да бъде наложително. Това сподели по време на VII-ия Национален конгрес на Лекарския съюз с интернационално присъединяване „ Политики в опазването на здравето ", който се организира в к.к. „ Св. Константин и Елена “ проф. Николай Габровски. По думите му, когато бъде направено наложително, може да се подходи доста гъвкаво във връзка с критериите - те да не са доста високи първоначално, да има временен интервал, както и да бъдат включени всевъзможни форми на образование, в това число онлайн форми, присъединяване в семинари, тъй че лекарите да не се усещат притиснати.
„ През последните години съвсем всички аспекти на продължаващото здравно образование бяха изяснени и конкретизирани. БЛС прояви извънредно твърдоглавие по тази тематика. Той е един от главните носители на концепцията, че поддържането на квалификацията на лекарите е нещо значимо. Сигурен съм, че сътрудниците, които държат да са на високо професионално равнище, от дълго време покриват тези точки, въпреки и да не са упълномощени “, сподели проф. Габровски.
Той добави, че системата, по която се реализира заплащането на медицински услуги в България, малко или доста подтиква медиците да бъдат конкурентни, само че също по този начин и да ги подтиква да бъдат прекомерно прагматично насочени. „ Един сътрудник, когато анализирахме тази обстановка сподели „ Бизнесът умъртви науката “. Истината е, че нашата ориентировка към прекалено много ежедневна и практична работа по някакъв метод ни откъсва от науката и образованието, откъсва ни от същността на медицината – непрекъснато развиване, непрекъснато търсене, непрекъснато придвижване във опциите за лекуване. Имаме един интегриран дълготраен опит, имаме заинтригуваните страни, които поддържат този развой – висшите образователни заведения и научните сдружения, имаме действителната нужна да подсигуряваме на пациентите по-добро качество, имаме инфраструктурата, която БЛС е осигурила посредством своя указател. На процедура всичко е поставено на масата. Сега остава да проведем самата интервенция, обаче към този момент тя не върви доста добре “, сподели още проф. Габровски като посочи, че към момента се чака да бъдат направени нужните законодателни промени.
Проф. Милена Станева пък сподели, че би трябвало да се разграничава продължаващото здравно образование, което съставлява просветителни действия, които служат за поддържане, развиване или увеличение на знанията, уменията и професионалното показване и взаимоотношения, които лекарят употребява, с цел да дава услуги на пациентите, обществеността или специалността и продължаващото професионално развиване (ППР), което е просветително средство за актуализиране, развиване и възстановяване на метода, по който лекарите ползват знанията, уменията и настройките, нужни в техния трудов живот.
Целите на ППР са да подсигурява стандартите на професионалната практика; да потвърди на обществото и работодателите, че всеки доктор е в крайник със актуалната процедура и познания, като по този метод подсигурява качеството на здравната помощ и сигурността на пациента.
В Европа има разнообразни условия за ПМО и ППР, добави проф. Станева. В 7 страни (Австрия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша) –те са наложителни за всички лекари (като изискване за лицензиране и дарба за упражняване на медицина), в една страна – единствено за експерти, а в още 7 държави е насърчавано, само че не наложително. Във Франция и Полша присъединяване е наложително, само че едва прилагано, а в Австрия има доста строги наказания при неспазване.
Точките или заемите се дефинират от обособения регулаторен орган и нормално се основават на типа просветителна активност или продължителността на времето, прекарано в просветителната активност. Повече точки или заеми се присъждат за просветителни действия, които се възприемат като по-ценни, въздействащи или такива, които са по-дълги. В страни със наложително присъединяване в ПМО/ППР най-малкият брой заеми (точки или часове) е 50 годишно; а Хърватия изисква минимален брой часове годишно - 20.
За да бъдат сполучливи, системите за ПМО/ППР би трябвало да бъдат индивидуализирани, фокусирани върху характерните на практика потребности на лекарите, свързани с практическите потребности на здравните организации (болници и др.), да включват противоположната връзка от заинтригуваните лекари, сподели проф. Станева. По думите й е належащо включване на медицински организации и синдикати в процеса на акредитация и лицензиране на доставчиците на ПМО.
„ През последните години съвсем всички аспекти на продължаващото здравно образование бяха изяснени и конкретизирани. БЛС прояви извънредно твърдоглавие по тази тематика. Той е един от главните носители на концепцията, че поддържането на квалификацията на лекарите е нещо значимо. Сигурен съм, че сътрудниците, които държат да са на високо професионално равнище, от дълго време покриват тези точки, въпреки и да не са упълномощени “, сподели проф. Габровски.
Той добави, че системата, по която се реализира заплащането на медицински услуги в България, малко или доста подтиква медиците да бъдат конкурентни, само че също по този начин и да ги подтиква да бъдат прекомерно прагматично насочени. „ Един сътрудник, когато анализирахме тази обстановка сподели „ Бизнесът умъртви науката “. Истината е, че нашата ориентировка към прекалено много ежедневна и практична работа по някакъв метод ни откъсва от науката и образованието, откъсва ни от същността на медицината – непрекъснато развиване, непрекъснато търсене, непрекъснато придвижване във опциите за лекуване. Имаме един интегриран дълготраен опит, имаме заинтригуваните страни, които поддържат този развой – висшите образователни заведения и научните сдружения, имаме действителната нужна да подсигуряваме на пациентите по-добро качество, имаме инфраструктурата, която БЛС е осигурила посредством своя указател. На процедура всичко е поставено на масата. Сега остава да проведем самата интервенция, обаче към този момент тя не върви доста добре “, сподели още проф. Габровски като посочи, че към момента се чака да бъдат направени нужните законодателни промени.
Проф. Милена Станева пък сподели, че би трябвало да се разграничава продължаващото здравно образование, което съставлява просветителни действия, които служат за поддържане, развиване или увеличение на знанията, уменията и професионалното показване и взаимоотношения, които лекарят употребява, с цел да дава услуги на пациентите, обществеността или специалността и продължаващото професионално развиване (ППР), което е просветително средство за актуализиране, развиване и възстановяване на метода, по който лекарите ползват знанията, уменията и настройките, нужни в техния трудов живот.
Целите на ППР са да подсигурява стандартите на професионалната практика; да потвърди на обществото и работодателите, че всеки доктор е в крайник със актуалната процедура и познания, като по този метод подсигурява качеството на здравната помощ и сигурността на пациента.
В Европа има разнообразни условия за ПМО и ППР, добави проф. Станева. В 7 страни (Австрия, Финландия, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша) –те са наложителни за всички лекари (като изискване за лицензиране и дарба за упражняване на медицина), в една страна – единствено за експерти, а в още 7 държави е насърчавано, само че не наложително. Във Франция и Полша присъединяване е наложително, само че едва прилагано, а в Австрия има доста строги наказания при неспазване.
Точките или заемите се дефинират от обособения регулаторен орган и нормално се основават на типа просветителна активност или продължителността на времето, прекарано в просветителната активност. Повече точки или заеми се присъждат за просветителни действия, които се възприемат като по-ценни, въздействащи или такива, които са по-дълги. В страни със наложително присъединяване в ПМО/ППР най-малкият брой заеми (точки или часове) е 50 годишно; а Хърватия изисква минимален брой часове годишно - 20.
За да бъдат сполучливи, системите за ПМО/ППР би трябвало да бъдат индивидуализирани, фокусирани върху характерните на практика потребности на лекарите, свързани с практическите потребности на здравните организации (болници и др.), да включват противоположната връзка от заинтригуваните лекари, сподели проф. Станева. По думите й е належащо включване на медицински организации и синдикати в процеса на акредитация и лицензиране на доставчиците на ПМО.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ