Кой у нас иска войната в Украйна да продължи
Продължаване на войната желаят тези, които печелят от нея. Не които печелят чест и популярност, а които печелят мангизи
Снощи приключи срещата в Лондон, на която свободният свят дефинитивно трябваше да реши какво ще прави с войната в Украйна. Чуха се гласове за още година, чуха се гласове за още месец, най-после всички споделиха, че би трябвало да се работи за мир по дипломатически път, тъй като друго не е останало и това е ясно за всички, само че въпреки всичко помощи ще има. Сякаш на някои хора не им се ще войната да свърши.
Продължаване на войната желаят тези, които печелят от нея. Не които печелят чест и популярност, а които печелят мангизи. Да оставим настрани персоналните касички на основните настоящи лица. Дълго траялата война се е трансформирала в част от стопанската система на партии, пълнеща черните им каси, част от стопанската система на огромни компании с доста служащи и подизпълнители, осигуряваща им периодическа активност. В изискванията на война живеят сладко и още доста юридически и физически лица. Разбира се, умните хора осъзнават, че войната не може да продължи постоянно и това пролича в заключителните позиции от срещата, само че въпреки всичко продължава да се приказва за разпределяне на още и още пари, несъмнено под формата на заеми, които ще връщат не тези, които ще ги усвоят. За тези субекти, които ще ги усвоят, всеки ден повече война е спекулация, а загиващите по фронтовете и от бомбардировките са единствено скучна статистика.
Това по света. А у нас кой желае украинската война да продължи? На първо място това са някои политици, които се стремят да угодят на задгранични водачи, на които разчитат, да угодят на своите патрони, чиито клиенти се явяват. Че българската външна политика не е била самостоятелна от края на 14 век насам, това е ясно. Тъжното е, че, както се оказва, и вътрешната не е самостоятелна – всеки си прави сметката какво ще кажат на открито. И това в допълнение затруднява процеси като коалирането, да вземем за пример.
Не желаят войната да свърши наподобява и някои медии, коментатори и анализатори, които към този момент имат поети задължения да приказват, че не желаят войната да свърши, че е неприятно войната да свърши, че не би трябвало войната да свърши, а да се води до последния патрон и до последния човек. А дали фактически това са желанията им, ние няма по какъв начин да знаем, пък и не е професионално да питаме.
По някаква причина желаят войната да продължи и някои български „ интелектуалци “ и деятели в обществените мрежи, само че тук към този момент не мога да кажа за какво. Ако са толкоз интелектуални, би трябвало да виждат, че към този момент, след толкоз време, продължаването на войната само ще усилва броя на жертвите и цената на нейното привършване, нищо друго. Абсолютно нищо. Нещо повече, в случай че през днешния ден изискванията за мир са тези, на следващия ден ще бъдат други и сигурно по-тежки. Палачинката няма да се обърне.
За мен е елементарно. Още от първия ден на войната Църквата сподели, че войната, убийствата и опустошения би трябвало да се прекратят и аз съм на същото мнение. Не е редно персонални и корпоративни ползи да се пазят с цената на персонални и всеобщи премеждия на други хора, непознати на въпросните ползи. Винаги е имало по-силни и по-слаби и светът се е променял и презареждал съгласно този факт. Нямаме избор да го избегнем, само че имаме избор да преминем през измененията умно и морално. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
----
Още от създателя:
Снощи приключи срещата в Лондон, на която свободният свят дефинитивно трябваше да реши какво ще прави с войната в Украйна. Чуха се гласове за още година, чуха се гласове за още месец, най-после всички споделиха, че би трябвало да се работи за мир по дипломатически път, тъй като друго не е останало и това е ясно за всички, само че въпреки всичко помощи ще има. Сякаш на някои хора не им се ще войната да свърши.
Продължаване на войната желаят тези, които печелят от нея. Не които печелят чест и популярност, а които печелят мангизи. Да оставим настрани персоналните касички на основните настоящи лица. Дълго траялата война се е трансформирала в част от стопанската система на партии, пълнеща черните им каси, част от стопанската система на огромни компании с доста служащи и подизпълнители, осигуряваща им периодическа активност. В изискванията на война живеят сладко и още доста юридически и физически лица. Разбира се, умните хора осъзнават, че войната не може да продължи постоянно и това пролича в заключителните позиции от срещата, само че въпреки всичко продължава да се приказва за разпределяне на още и още пари, несъмнено под формата на заеми, които ще връщат не тези, които ще ги усвоят. За тези субекти, които ще ги усвоят, всеки ден повече война е спекулация, а загиващите по фронтовете и от бомбардировките са единствено скучна статистика.
Това по света. А у нас кой желае украинската война да продължи? На първо място това са някои политици, които се стремят да угодят на задгранични водачи, на които разчитат, да угодят на своите патрони, чиито клиенти се явяват. Че българската външна политика не е била самостоятелна от края на 14 век насам, това е ясно. Тъжното е, че, както се оказва, и вътрешната не е самостоятелна – всеки си прави сметката какво ще кажат на открито. И това в допълнение затруднява процеси като коалирането, да вземем за пример.
Не желаят войната да свърши наподобява и някои медии, коментатори и анализатори, които към този момент имат поети задължения да приказват, че не желаят войната да свърши, че е неприятно войната да свърши, че не би трябвало войната да свърши, а да се води до последния патрон и до последния човек. А дали фактически това са желанията им, ние няма по какъв начин да знаем, пък и не е професионално да питаме.
По някаква причина желаят войната да продължи и някои български „ интелектуалци “ и деятели в обществените мрежи, само че тук към този момент не мога да кажа за какво. Ако са толкоз интелектуални, би трябвало да виждат, че към този момент, след толкоз време, продължаването на войната само ще усилва броя на жертвите и цената на нейното привършване, нищо друго. Абсолютно нищо. Нещо повече, в случай че през днешния ден изискванията за мир са тези, на следващия ден ще бъдат други и сигурно по-тежки. Палачинката няма да се обърне.
За мен е елементарно. Още от първия ден на войната Църквата сподели, че войната, убийствата и опустошения би трябвало да се прекратят и аз съм на същото мнение. Не е редно персонални и корпоративни ползи да се пазят с цената на персонални и всеобщи премеждия на други хора, непознати на въпросните ползи. Винаги е имало по-силни и по-слаби и светът се е променял и презареждал съгласно този факт. Нямаме избор да го избегнем, само че имаме избор да преминем през измененията умно и морално. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
----
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ