Кой е Вито Позитано, чието име носи централна уличка в София
Продължаваме с рубриката ни за улиците и хората, на които са кръстени. Днес ще разгледаме Вито Позитано. Неговото име носи централна софийска уличка, на която е ситуирана централата на Българската социалистическа партия, както и Съдебната палата и Богословския факултет на СУ.
Кой е той?
Малцина чужденци са оставили такава мощна и трайна диря в българската история, както Вито Позитано – италиански посланик. Той е една от знаковите фигури, съдействали за спасяването на българската столица от заличаване по време на Руско-турската война от 1877–1878 година
Роден на 2 октомври 1833 година в град Бари, в тогавашното Кралство на двете Сицилии, Виторио Позитано – именуван Вито – стартира кариерата си в армията. Участва в битката против разбойничеството и доближава чин капитан. След военната си работа се причислява към пожарната команда в Бари, а съгласно някои източници е бил и гарибалдиец – доброволец в придвижването за обединяване на Италия под управлението на Джузепе Гарибалди.
След обединяването на Италия през 1863 година, Позитано стартира дипломатическа кариера. Първоначално работи като дипломатически сътрудник в Триест, тогава част от Австрия, а по-късно заема консулски постове в основни точки на Османската империя – Корфу, Малта, Алжир, Цариград.
През 1876 година Вито Позитано е назначен за вицеконсул в София. Година по-късно, когато съветските войски под командването на военачалник Йосиф Гурко се доближават към града, османската администрация стартира да се изтегля. В този сериозен миг, когато съществува действителна заплаха София да бъде опожарена от отстъпващите турски елементи, Позитано, дружно с френския вицеконсул Леандър Леге и австро-унгарския Йозеф Валдхард, отхвърля да напусне града.
С това свое деяние тримата дипломати на процедура предотвратяват разрушаването на града. След напускането на османците, Позитано демонстрира невероятна разпоредителност: провежда доброволчески въоръжени отряди, които се борят с мародерски банди, както и пожарни команди за гасене на пожари.
За своята смелост и дейна роля в спасяването на София, Вито Позитано е почетен с съветски медал, а на 20 декември 1878 година е разгласен за почетен жител на София – едно от първите такива самопризнания в историята на града.
След задачата си в България, Позитано продължава дипломатическата си кариера като консул в Дамаск (1881 г.), а по-късно – в Йокохама, Япония. Там, надалеч от родината и от Балканите, Вито Позитано умира на 26 ноември 1886 година
Името на Вито Позитано остава вечно обвързвано със София. Днес една от централните улици в града носи неговото име, както и улица в родния му град Бари. На фасадата на постройката на улица „ Вито Позитано “ в София може да се види паметна плоча, напомняща за италианеца, който с гражданска храброст и дипломатически такт оказа помощ да бъде непокътнат градът, който скоро щеше да стане столица на свободна България.
Улицата на негово име се простира от ул. „ Леге “ до улиците „ Алеко Тунджата “ и „ Антон “ в ж.к. „ Разсадника-Коньовица “. Пресича се в центъра с главния бул. „ Христо Ботев “. Почти по цялото ѝ продължение паралелно на нея върви главният бул. „ Александър Стамболийски “.
Кой е той?
Малцина чужденци са оставили такава мощна и трайна диря в българската история, както Вито Позитано – италиански посланик. Той е една от знаковите фигури, съдействали за спасяването на българската столица от заличаване по време на Руско-турската война от 1877–1878 година
Роден на 2 октомври 1833 година в град Бари, в тогавашното Кралство на двете Сицилии, Виторио Позитано – именуван Вито – стартира кариерата си в армията. Участва в битката против разбойничеството и доближава чин капитан. След военната си работа се причислява към пожарната команда в Бари, а съгласно някои източници е бил и гарибалдиец – доброволец в придвижването за обединяване на Италия под управлението на Джузепе Гарибалди.
След обединяването на Италия през 1863 година, Позитано стартира дипломатическа кариера. Първоначално работи като дипломатически сътрудник в Триест, тогава част от Австрия, а по-късно заема консулски постове в основни точки на Османската империя – Корфу, Малта, Алжир, Цариград.
През 1876 година Вито Позитано е назначен за вицеконсул в София. Година по-късно, когато съветските войски под командването на военачалник Йосиф Гурко се доближават към града, османската администрация стартира да се изтегля. В този сериозен миг, когато съществува действителна заплаха София да бъде опожарена от отстъпващите турски елементи, Позитано, дружно с френския вицеконсул Леандър Леге и австро-унгарския Йозеф Валдхард, отхвърля да напусне града.
С това свое деяние тримата дипломати на процедура предотвратяват разрушаването на града. След напускането на османците, Позитано демонстрира невероятна разпоредителност: провежда доброволчески въоръжени отряди, които се борят с мародерски банди, както и пожарни команди за гасене на пожари.
За своята смелост и дейна роля в спасяването на София, Вито Позитано е почетен с съветски медал, а на 20 декември 1878 година е разгласен за почетен жител на София – едно от първите такива самопризнания в историята на града.
След задачата си в България, Позитано продължава дипломатическата си кариера като консул в Дамаск (1881 г.), а по-късно – в Йокохама, Япония. Там, надалеч от родината и от Балканите, Вито Позитано умира на 26 ноември 1886 година
Името на Вито Позитано остава вечно обвързвано със София. Днес една от централните улици в града носи неговото име, както и улица в родния му град Бари. На фасадата на постройката на улица „ Вито Позитано “ в София може да се види паметна плоча, напомняща за италианеца, който с гражданска храброст и дипломатически такт оказа помощ да бъде непокътнат градът, който скоро щеше да стане столица на свободна България.
Улицата на негово име се простира от ул. „ Леге “ до улиците „ Алеко Тунджата “ и „ Антон “ в ж.к. „ Разсадника-Коньовица “. Пресича се в центъра с главния бул. „ Христо Ботев “. Почти по цялото ѝ продължение паралелно на нея върви главният бул. „ Александър Стамболийски “.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ