Продължаваме с пълна пара поредицата ни с имената на улици.

Продължаваме с цялостна пара поредицата ни с имената на улици. Днес основният ни воин ще бъде един малко малко прочут българин, който обаче е знаменит в света на науката - Иван Странски, именуван още „ бащата “ на молекулно-кинетичната доктрина за кристалния напредък.

Иван Николов Странски е българо-немски академик, създател на българската школа по физикохимия. Той е и първият доцент в Катедрата по физикохимия към Физико-математическия факултет на Софийския университет.

Роден е на 2 януари 1897 година по нов жанр. Баща му е българин, велможа аптекар, а майка му е от Германия. Семейството е част от калоферския жанр Странски, чичо на Иван е революционерът и политик Георги Странски, а негов първи братовчед е почвоведът Иван Странски.

Още от дребен е заболяването костна туберкулоза, нелечима по това време.

Завършва междинното си обучение в Първа мъжка софийска гимназия. С концепцията да се бори с заболяването си, взема решение да следва медицина, само че след една година следване във Виена, мощно отчаян от опциите на медицината, взема решение да прекъсне. През 1922 година приключва висше обучение в Софийския университет, компетентност химия.

Защитава докторска дисертация в Берлин при Паул Гюнтер върху рентгенова спектроскопия.

През 1925 е определен за първия доцент в новооткритата Катедра по физикохимия към Физикоматематическия факултет на Софийския университет, и става първият учител по физикохимия в България. От 1929 година е към този момент ексклузивен професор, а редовен – от 1937.

В преподавателската си кариера води лекции по всички области на физикохимията, притегля в катедрата способни учени –Ростислав Каишев, Любомир Кръстанов и др. – дружно с които прави най-значителните си разработки. През 1930 е поканен в Берлинския механически университет (БТУ) като Рокфелеров стипендиант за взаимна работа с Макс Фолмер заедно с Каишев. В интервала 1935 – 1936 с Каишев разгласяват основоположните си писания по теорията на междинните отделителни работи. По-късно с Любомир Кръстанов оферират механизма на напредък на кристал върху поставка от различен кристал.

По покана на Валтер Косел за взаимна работа в Бреслау, отпътува за Германия през 1941.

През войната взе участие в разработки, да вземем за пример, за попречване на образуването на ледени кристали върху немските самолети. С приближаването на руската войска към границите на Германия, Странски се завръща още веднъж в Берлин, където работи в Кайзер Вилхелм институт за физикохимия и електрохимия. След капитулацията на немците Макс Фолмер е отведен принудително в Съюз на съветските социалистически републики и Странски заема неговото място като началник на Катедрата по физикохимия в БТУ в западен Берлин. Полуунищожен от бомбардировките, посредством напъните на Странски, БТУ е от дребното университети в Германия, разкрили образователна година още през 1945. В интервала 1948 – 49 е декан на факултета по общи и инженерни науки, а по-късно ректор и заместник-ректор на БТУ. През 1953 става шеф на Фриц Хабер институт (новото име на Кайзер Вилхелм институт), пост, който са заемали Макс декор Лауе и Алберт Айнщайн.

С идването на социалистическата власт в България Странски е упрекнат във връзки с фашисткия режим и е уволнен от катедрата, която основава. Едва през 60-те години учениците му съумяват да издействат той да бъде определен за задграничен член на БАН, и през 1967 година Странски за първи път след войната се завръща в родината си.

Умира в България през 1979 година, само че е заровен е в Берлин.

Иван Странски е член е на научните академии в Гьотинген (1939), Бавария (1959), Ню Йорк, Шведската академия на науките. Хоноруван сенатор на БТУ на Западен Берлин (1962).

Днес името му носи една улица в София. По-специално в " Студентски град ". Освен това, неговото име носят два научни института – Институтът по физика и химия към БТУ и Институтът по металургия в Оберхаузен. Носител на два ордена „ Кирил и Методий “ и редица интернационалните оценки.