Валерия Велева: Те вилняха седем месеца
" Продължаваме промяната " (ПП) пристигна на вълната на очакванията за същинска смяна и в политиката, и в публичните връзки у нас.
Седем месеца по-късно рекапитулацията е отчайваща.
В предизборните си обещания Петков и Василев отричаха всичко това, което по-късно постановиха като жанр на държание в ръководството.
След седем месеца на върха на изпълнителната власт двамата оставят след себе си страна с тежки политически спорове, с междуинституционални борби, с натрапен нов корупционен модел, затулен зад кухи изречения, опакован с надменност, властова самодостатъчност и политическа аматьорщина.
„ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА " - ПОЛИТИКО-БИЗНЕС ПРОДУКТ КАТО ПРОВИОТИК
Още по време на предизборната акция преди години и половина предизвестих, че " Продължаваме промяната “ не е партия в класическия смисъл на думата - това е политически план на хора, които следват своите бизнес-интереси и които ще ги осъществят посредством властта. Днес виждаме, че те това направиха - главно в енергетиката, където прегазиха националните ползи, с цел да осъществят безскрупулно корпоративни и лобистски щения на гърба на данокъплатеца.
За Политическа партия няма ляво, няма дясно. Реполитизацията на политиката, която следим в световен проект, беше доведена от харвардците у нас и наложена в обществено-политическите връзки. Преди година и няколко месеца с усмивката на холивудски артисти те ловко предложиха политически артикул като провиотик - добре опакаван, без изключително наличие, само че пък идеално промотиран. Така пред очите на отвратения от старите политически играчи електорат изгря новото потомство политици на глобализма - непознати на обичайните полезности като жанр, татковина, семейство, корени, само че пък добре подготвени по какъв начин да впрегнат властта за персоналните си бизнеси.
Още тогава, за жалост, малко на брой прозряха, че за Политическа партия Македония е бизнес-път до Скопие, а не чий е цар Самуил. И единствено шест месеца по-късно това се трансформира в публична държавна политика, за която публиката бе ловко приспивана.
Веруюто им - историята като минало не може да пречи на бъдещето като бизнес, се наложи като нов модел на правене на политика и залегна във всички браншове на живота - обучение, просвета, стопанска система. Прогнозирахме и то се случи - политиката на корпорациите стартира да дефинира политиката на партиите. И в този момент към този момент няма връщане обратно. Когато предупреждавахме, че в политиката нахлуват нападателни измамници, никой не искаше да чуе. Усмивките им бяха лъскави като във филм, словата галеха ушите и приспиваха разсъдъка.
Двама комбинатори съумяха да " продадат " на публиката измислените си мечти за смяна, зад които скриха същинските си планове - преодоляване на властови позиции за персонални цели, подчинени и на непознати ползи.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БУРЕН В ПОЛИТИЧЕСКАТА НИВА
Преди година изборите отвориха вратата на модерните нови ленинци, за които властта се взима, с цел да се употребява, без оглед на идеологеми. Седем месеца по-късно Кирил Петков и Асен Василев слизат позорно от властта на най-неадекватното и продажно българско държавно управление.
Но, за жалост, ще оставят диря - като облици и държание двамата са матрицата, по която ще бъдат налагани бъдещите водачи в обществото - брутални, безпардонни, напористи, рисувачи на красиво бъдеще, сякаш минирайки " грозното " настояще.
Петков/Василев бяха доста тъкмо подбрани от менторите си - единият гламав, а другият отракан хитрец (спомнете си аферата " Божурище " ), и бяха спуснати в подобаващия миг на цялостен срив на политическото у нас.
И те на мига пуснаха корен, който седем месеца по-късно се оказа най-големият плевел на политическата равнища у нас.
Безпардонното им държание по отношение на закони и Конституция, арогантното тъпчене на политически и публични правила ще има дълготрайни последствия, тъй като ще остави за почитателите им чувството, че това е вярната норма - че да газиш Конституцията, с цел да влезеш във властта или да прокараш персоналния си интерес, е нещо в реда на нещата.
И Петков, и Василев демонстрираха удивителна резистентност в реализирането на задачите - за малко време се трансфораха във властелини на страната, овладявайки всички стопански и финансови лостове - Национална агенция за приходите, ДАНС, Митници, служби и други сходни структури.
Много бързо, както предупреждавахме, станахме очевидци на свръх посланичество на ползите на едно икономическо малцинство и минимално посланичество на ползите на голямото социо-икономическо болшинство.
Но това не докара до обществена гражданска война. Уви!
Новите ленинци използваха по болшевишки репресивни способи против съперниците си; не се посвениха да арестуват водача на опозицията, без доказателства за закононарушения; изправиха против себе си бизнеса; скараха се с кметове; опасаха с решетки вратите на парламента; написаха закон-бухалка и си откриха индивида, който да я развърти против нарочените от тях политически врагове. Ако Борисов раздаваше правораздаване от джипката, то същото правеше Петков, единствено че от екрана.
Овладя службите и със пристрастеност се опитваше да употребява силата им против неуместните на властта.Искаше и да има дисциплиниран основен прокурор. Но тук се провали... Гешев се оказа непостижима хапка за Петков.
Пожарна охрана ПРИМЕРА НА ТОДОР ЖИВКОВ
Шест месеца преди въобще някой у нас да подозира, че се готви нов политически план, някъде в края на 2020 година Асен Василев посетил почитан от времето на Тодор Живков комунистически ценител на тайните на тоталитарната власт (ще спестя името му). Представил му се и му разкрил, че у нас се готви нов план с американска защита. Умният и комбинативен Асен Василев желал да разбере по какъв начин Живков управлявал тази страна цели 33 години. Разговорът-обучение траял близо два часа - задоволителни за бързото мислене на финансиста.
Високопостаеният болшевик разкрил на Асен Василев трите стълба, на които се държала властта на Живков - финансите, службите и пропагандата (медиите).
Година по-късно, когато Политическа партия пое държавното кормило Петков/Василев по този начин прекроиха държавната машина, че концентрираха в ръцете си всички финансови и стопански лостове, овладяха службите и подчиниха медиите.
Но това не им оказа помощ да се задържат и година на власт, камо ли да се съизмерват с политическото дъголетие на Живков. Оказаха се слаби възпитаници - провалиха се поради алчността, некомпетентността, експанзията и насаждането на ненавист.
Не сътвориха и трайна основа на плана си. " Продължаваме промяната " към момента е нестабилен откъм структури формат, само че до момента в който не извърши своята задача по разграждане на остарелия политически модел, няма да изчезне от политическата сцена. Защото по този начин желаят господарите му. И следва тежка борба, която ще се развихри на идните избори.
КИРИЛ ПЕТКОВ - ТОТАЛЕН УПРАВЛЕНСКИ ПРОВАЛ
Седемте месеца демонстрираха, че Кирил Петков е цялостен имиджов и управнически неуспех на основателите си.
Харвардецът " клетвопрестъпник " е първият министър председател на България, който се срина, преди кабинетът му да е навършил и 100 дни и слезе от власт единствено след половин година, понесен от избор на съмнение. Управляваше с надменност, с ненавист и непрестанно изтъкване на врагове.
Партньорите му късно схванаха, че е тотално комплициран в понятията си, че е нападателен, че не държи на сделки, че не признава и дори не познава обстоятелствата, че в същността на характера му е да сипе откровени неистини, без да държи сметка за следствията. Публичното му държание като министър-председателя бе отвън надзор и не подлежеше на никакви пиарски ходове за избавление. Всяка негово изявление нанасяше вреди на кабинета.
И в това има пояснение - политиката като публично занятие е прекомерно надалеч от неговата същност; той приема ръководството на страната като менажиране на бизнескорпорация; а стремежът му за себеизява се сблъсква челно с настройките и подготовката му за върховен общественик.
Проблемът на България е, че тъкмо в тези буреносни времена имаше за министър-председател човек с демонстративна инфантилност, с ниска политическа и съдружна просвета. В България подобен илюзионизъм в постройката на Министерски съвет не е имало.
Петков не бе министър председател - това е човек, който пристигна отнякъде за малко и си отива отново някъде след малко време.
Кирил Петков и неговите съдружници във властта живяха ден за ден. Не взеха решение нито един от огромните проблеми пред България, само че извършиха авансово спусната им триединна задача – пуснаха РСМ в Европейски Съюз, наритаха руснаците от България, прекъснаха контракта с " Газпром ", без да държат сметка за последствията.
„ Продължаваме промяната “ сподели, че е клиентелна обществена конструкция с голям вкус за власт и облаги.
Именно поради власт и пари Политическа партия се скараха безобразно с съдружния си сътрудник Има Такъв Народ и двете бизнес-корпорации в управлениито на страната ни демонстрираха образно, че българските политици са невъзпитани, подли, непредвидими и подмолни. Те нямат мярка на езика, не съблюдават правила за комуникаци, не знат по какъв начин да водят разговор, нямат базисни основи за просвета. Лъжат безсистемно и безконтролно. Клеветят и маскарят. Вкараха понятието " мутра " в отношението и разговора между тях.
РАДЕВ ГИ СЪЗДАДЕ, НО НЕ МОЖЕ ДА ГИ УНИЩОЖИ
И тук стигаме до въпроса за отговорността - когато Радев „ създаваше” дуото Петков/Василев, когато бабуваше на плана „ Продължаваме промяната”, когато ни уверяваше, че България ще завоюва, в случай че има повече министри като Петков (тогава служебен), президентът съзнаваше ли, какво ще стовари върху страната?
Казват, че на Радев принадлежи репликата от 2021 година: Който и да е, единствено Борисов да не е. А през днешния ден, година по-късно, към този момент всички споделят: Който и да е, единствено Петков да не е. И това за следващ път демонстрира публичната ни драма - ние бързаме да разрушим остарялата къща, преди да сме построили новата.
Когато Радев сътвори политически Петков/Василев, беше воден от две цели – те да бъдат оръжието му във войната с Борисов, която бе обсебила цялото му политическо схващане. И също така посредством тях искаше да си отмъсти на Нинова като попречи на Българска социалистическа партия в изборите.
Две години по-късно вдигнатият пестник на Радев и оръжието му " Петков/Василев " не доведоха до унищожаването на ГЕРБ и Борисов. Напротив, Борисов възкръсна, ГЕРБ продължава да стои на върхи, а " оръжието " се обърна против основателя си, който прегази даже Конституцията, с цел да ни натресе харвардеца. Именно под благовидния взор на президента харвардският кръг взе властта, преобръщайки цялото устройството на изпълнителната власт по този начин, че да концентрира в ръцете си всички финансови потоци на страната.
Без Радев дуото Петков/Василев не можеше да направи всичко това, което унищожи страната.
Харвардският кръг вилня в България седем месеца - от гаф в гаф, от скандал в скандал. Бяха като зомбирани. И в действителност счупиха страната. Сгромоляса се един несъстоял се политически хайлайф от неопитни, само че високомерни и... крадливи управници.
Бъдещето пред страната още веднъж с неразбираем небосвод.
И още веднъж е време за избор. В което ще стане дума за виновността, за активите и пасивите на това зловредно упавление.
Но е и късмет за смяна на Промяната.
И за съграждане на страната.
Или... влизаме в нова серпантина от избори.
Седем месеца по-късно рекапитулацията е отчайваща.
В предизборните си обещания Петков и Василев отричаха всичко това, което по-късно постановиха като жанр на държание в ръководството.
След седем месеца на върха на изпълнителната власт двамата оставят след себе си страна с тежки политически спорове, с междуинституционални борби, с натрапен нов корупционен модел, затулен зад кухи изречения, опакован с надменност, властова самодостатъчност и политическа аматьорщина.
„ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА " - ПОЛИТИКО-БИЗНЕС ПРОДУКТ КАТО ПРОВИОТИК
Още по време на предизборната акция преди години и половина предизвестих, че " Продължаваме промяната “ не е партия в класическия смисъл на думата - това е политически план на хора, които следват своите бизнес-интереси и които ще ги осъществят посредством властта. Днес виждаме, че те това направиха - главно в енергетиката, където прегазиха националните ползи, с цел да осъществят безскрупулно корпоративни и лобистски щения на гърба на данокъплатеца.
За Политическа партия няма ляво, няма дясно. Реполитизацията на политиката, която следим в световен проект, беше доведена от харвардците у нас и наложена в обществено-политическите връзки. Преди година и няколко месеца с усмивката на холивудски артисти те ловко предложиха политически артикул като провиотик - добре опакаван, без изключително наличие, само че пък идеално промотиран. Така пред очите на отвратения от старите политически играчи електорат изгря новото потомство политици на глобализма - непознати на обичайните полезности като жанр, татковина, семейство, корени, само че пък добре подготвени по какъв начин да впрегнат властта за персоналните си бизнеси.
Още тогава, за жалост, малко на брой прозряха, че за Политическа партия Македония е бизнес-път до Скопие, а не чий е цар Самуил. И единствено шест месеца по-късно това се трансформира в публична държавна политика, за която публиката бе ловко приспивана.
Веруюто им - историята като минало не може да пречи на бъдещето като бизнес, се наложи като нов модел на правене на политика и залегна във всички браншове на живота - обучение, просвета, стопанска система. Прогнозирахме и то се случи - политиката на корпорациите стартира да дефинира политиката на партиите. И в този момент към този момент няма връщане обратно. Когато предупреждавахме, че в политиката нахлуват нападателни измамници, никой не искаше да чуе. Усмивките им бяха лъскави като във филм, словата галеха ушите и приспиваха разсъдъка.
Двама комбинатори съумяха да " продадат " на публиката измислените си мечти за смяна, зад които скриха същинските си планове - преодоляване на властови позиции за персонални цели, подчинени и на непознати ползи.
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БУРЕН В ПОЛИТИЧЕСКАТА НИВА
Преди година изборите отвориха вратата на модерните нови ленинци, за които властта се взима, с цел да се употребява, без оглед на идеологеми. Седем месеца по-късно Кирил Петков и Асен Василев слизат позорно от властта на най-неадекватното и продажно българско държавно управление.
Но, за жалост, ще оставят диря - като облици и държание двамата са матрицата, по която ще бъдат налагани бъдещите водачи в обществото - брутални, безпардонни, напористи, рисувачи на красиво бъдеще, сякаш минирайки " грозното " настояще.
Петков/Василев бяха доста тъкмо подбрани от менторите си - единият гламав, а другият отракан хитрец (спомнете си аферата " Божурище " ), и бяха спуснати в подобаващия миг на цялостен срив на политическото у нас.
И те на мига пуснаха корен, който седем месеца по-късно се оказа най-големият плевел на политическата равнища у нас.
Безпардонното им държание по отношение на закони и Конституция, арогантното тъпчене на политически и публични правила ще има дълготрайни последствия, тъй като ще остави за почитателите им чувството, че това е вярната норма - че да газиш Конституцията, с цел да влезеш във властта или да прокараш персоналния си интерес, е нещо в реда на нещата.
И Петков, и Василев демонстрираха удивителна резистентност в реализирането на задачите - за малко време се трансфораха във властелини на страната, овладявайки всички стопански и финансови лостове - Национална агенция за приходите, ДАНС, Митници, служби и други сходни структури.
Много бързо, както предупреждавахме, станахме очевидци на свръх посланичество на ползите на едно икономическо малцинство и минимално посланичество на ползите на голямото социо-икономическо болшинство.
Но това не докара до обществена гражданска война. Уви!
Новите ленинци използваха по болшевишки репресивни способи против съперниците си; не се посвениха да арестуват водача на опозицията, без доказателства за закононарушения; изправиха против себе си бизнеса; скараха се с кметове; опасаха с решетки вратите на парламента; написаха закон-бухалка и си откриха индивида, който да я развърти против нарочените от тях политически врагове. Ако Борисов раздаваше правораздаване от джипката, то същото правеше Петков, единствено че от екрана.
Овладя службите и със пристрастеност се опитваше да употребява силата им против неуместните на властта.Искаше и да има дисциплиниран основен прокурор. Но тук се провали... Гешев се оказа непостижима хапка за Петков.
Пожарна охрана ПРИМЕРА НА ТОДОР ЖИВКОВ
Шест месеца преди въобще някой у нас да подозира, че се готви нов политически план, някъде в края на 2020 година Асен Василев посетил почитан от времето на Тодор Живков комунистически ценител на тайните на тоталитарната власт (ще спестя името му). Представил му се и му разкрил, че у нас се готви нов план с американска защита. Умният и комбинативен Асен Василев желал да разбере по какъв начин Живков управлявал тази страна цели 33 години. Разговорът-обучение траял близо два часа - задоволителни за бързото мислене на финансиста.
Високопостаеният болшевик разкрил на Асен Василев трите стълба, на които се държала властта на Живков - финансите, службите и пропагандата (медиите).
Година по-късно, когато Политическа партия пое държавното кормило Петков/Василев по този начин прекроиха държавната машина, че концентрираха в ръцете си всички финансови и стопански лостове, овладяха службите и подчиниха медиите.
Но това не им оказа помощ да се задържат и година на власт, камо ли да се съизмерват с политическото дъголетие на Живков. Оказаха се слаби възпитаници - провалиха се поради алчността, некомпетентността, експанзията и насаждането на ненавист.
Не сътвориха и трайна основа на плана си. " Продължаваме промяната " към момента е нестабилен откъм структури формат, само че до момента в който не извърши своята задача по разграждане на остарелия политически модел, няма да изчезне от политическата сцена. Защото по този начин желаят господарите му. И следва тежка борба, която ще се развихри на идните избори.
КИРИЛ ПЕТКОВ - ТОТАЛЕН УПРАВЛЕНСКИ ПРОВАЛ
Седемте месеца демонстрираха, че Кирил Петков е цялостен имиджов и управнически неуспех на основателите си.
Харвардецът " клетвопрестъпник " е първият министър председател на България, който се срина, преди кабинетът му да е навършил и 100 дни и слезе от власт единствено след половин година, понесен от избор на съмнение. Управляваше с надменност, с ненавист и непрестанно изтъкване на врагове.
Партньорите му късно схванаха, че е тотално комплициран в понятията си, че е нападателен, че не държи на сделки, че не признава и дори не познава обстоятелствата, че в същността на характера му е да сипе откровени неистини, без да държи сметка за следствията. Публичното му държание като министър-председателя бе отвън надзор и не подлежеше на никакви пиарски ходове за избавление. Всяка негово изявление нанасяше вреди на кабинета.
И в това има пояснение - политиката като публично занятие е прекомерно надалеч от неговата същност; той приема ръководството на страната като менажиране на бизнескорпорация; а стремежът му за себеизява се сблъсква челно с настройките и подготовката му за върховен общественик.
Проблемът на България е, че тъкмо в тези буреносни времена имаше за министър-председател човек с демонстративна инфантилност, с ниска политическа и съдружна просвета. В България подобен илюзионизъм в постройката на Министерски съвет не е имало.
Петков не бе министър председател - това е човек, който пристигна отнякъде за малко и си отива отново някъде след малко време.
Кирил Петков и неговите съдружници във властта живяха ден за ден. Не взеха решение нито един от огромните проблеми пред България, само че извършиха авансово спусната им триединна задача – пуснаха РСМ в Европейски Съюз, наритаха руснаците от България, прекъснаха контракта с " Газпром ", без да държат сметка за последствията.
„ Продължаваме промяната “ сподели, че е клиентелна обществена конструкция с голям вкус за власт и облаги.
Именно поради власт и пари Политическа партия се скараха безобразно с съдружния си сътрудник Има Такъв Народ и двете бизнес-корпорации в управлениито на страната ни демонстрираха образно, че българските политици са невъзпитани, подли, непредвидими и подмолни. Те нямат мярка на езика, не съблюдават правила за комуникаци, не знат по какъв начин да водят разговор, нямат базисни основи за просвета. Лъжат безсистемно и безконтролно. Клеветят и маскарят. Вкараха понятието " мутра " в отношението и разговора между тях.
РАДЕВ ГИ СЪЗДАДЕ, НО НЕ МОЖЕ ДА ГИ УНИЩОЖИ
И тук стигаме до въпроса за отговорността - когато Радев „ създаваше” дуото Петков/Василев, когато бабуваше на плана „ Продължаваме промяната”, когато ни уверяваше, че България ще завоюва, в случай че има повече министри като Петков (тогава служебен), президентът съзнаваше ли, какво ще стовари върху страната?
Казват, че на Радев принадлежи репликата от 2021 година: Който и да е, единствено Борисов да не е. А през днешния ден, година по-късно, към този момент всички споделят: Който и да е, единствено Петков да не е. И това за следващ път демонстрира публичната ни драма - ние бързаме да разрушим остарялата къща, преди да сме построили новата.
Когато Радев сътвори политически Петков/Василев, беше воден от две цели – те да бъдат оръжието му във войната с Борисов, която бе обсебила цялото му политическо схващане. И също така посредством тях искаше да си отмъсти на Нинова като попречи на Българска социалистическа партия в изборите.
Две години по-късно вдигнатият пестник на Радев и оръжието му " Петков/Василев " не доведоха до унищожаването на ГЕРБ и Борисов. Напротив, Борисов възкръсна, ГЕРБ продължава да стои на върхи, а " оръжието " се обърна против основателя си, който прегази даже Конституцията, с цел да ни натресе харвардеца. Именно под благовидния взор на президента харвардският кръг взе властта, преобръщайки цялото устройството на изпълнителната власт по този начин, че да концентрира в ръцете си всички финансови потоци на страната.
Без Радев дуото Петков/Василев не можеше да направи всичко това, което унищожи страната.
Харвардският кръг вилня в България седем месеца - от гаф в гаф, от скандал в скандал. Бяха като зомбирани. И в действителност счупиха страната. Сгромоляса се един несъстоял се политически хайлайф от неопитни, само че високомерни и... крадливи управници.
Бъдещето пред страната още веднъж с неразбираем небосвод.
И още веднъж е време за избор. В което ще стане дума за виновността, за активите и пасивите на това зловредно упавление.
Но е и късмет за смяна на Промяната.
И за съграждане на страната.
Или... влизаме в нова серпантина от избори.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ