Из улиците на Пловдив: Кой е Цанко Дюстабанов?
Продължаваме поредицата си, отдадена на имената на улиците в Пловдив и личностите, на които са кръстени. Днес ще ви разкажем за Цанко Дюстабанов, чието име носи една от улиците в града. Тя се намира в централната част на града, до Технически университет и единствено на няколко директни от Градската градина.
Кой е Цанко Дюстабанов?
Цанко Дюстабанов е роден на 13 май 1844 година в град Габрово. Син е на богат бегликчия, племенник е на Васил Априлов и непосредствен родственик по майчина линия на Николай Палаузов.
Завършва Габровското класно учебно заведение. Според някои източници през 1872 – 1873 година учи в Робърт лицей (Цариград). Владее чудесно френски и турски. Сдружава се с видния юрист Христо Арнаудов от Габрово, с който превеждат Наполеоновия кодекс от турски и гръцки на български език.
Цанко Дюстабанов не е бил женен и не е имал деца. Той е роден в семейство с двама сина и четири дъщери. Неговият брат, Васил, е бил преподавател, а сестрите му са: Вата, омъжена за ханджията Петър Гюлчев; Гана, учителка, свързала живота си с Антон Наследников;
Бона, омъжена за Любен Близнаков; Цана, омъжена за Димитър Попов.
През 1873 година се връща в Габрово и се отдава напълно на социална и родолюбива активност. През 1875 година е определен за член на учебното настоятелство. Поради положителното познаване на шериата е определен за член и на Габровския казалийски съд. В самия завършек на 1875 година провежда градско заседание, което да изготви махзар (петиция) до държавното управление с три съществени претенции:
- унищожаване на остарелия срамен налог бедел, който единствено българите заплащат, поради военната защита, която им осигурявало османското;
- признание на българския език като втори формален език на империята;
- признание правото на българите на постоянна военна работа.
Въпреки че до тогава не е последовател на революционната битка от 1876 година е член на Габровския частен революционен комитет. Главен челник през Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. Води чета в региона на Батошево, Кръвеник и Ново село. Под негово управление въстаниците отблъскват десетки офанзиви на превъзхождащите като брой турци, само че в последна сметка въстанието е потушено. Тежко ранен в ръката се укрива в колибите „ Буйновци “. Предаден, хванат и откаран през Габрово във Велико Търново. Тук е съден, дружно с други хванати въстаници от Търновския военнополеви съд с ръководител Али Тефик бей. По време на делото Цанко Дюстабанов изрича думите, които и до през днешния ден са свързани с историята на Априлското въстание:
„ Аз зная доста добре, че царството ви е огромно, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със мощ ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че заради въстанието ще нападнете на почтените и мирни поданици и ще извършите зверства. Нашата цел, впрочем, не е била да ви надвием със мощ, само че единствено да ви предизвикаме и да извършите зверства, които към този момент направихте пребогато и с помощта на което се компрометирахте пред целия просветен свят, а тая наша цел е достигната към този момент. Бъдете затова известени, че ние победихме!
Вие като изгорихте толкоз къщи и села на мирните българи, като изклахте толкоз почтени старци, бабички, дами и деца, като разорихте толкоз църкви и учебни заведения, би трябвало да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще пристигна да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.
Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с неистина ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и към този момент не ви има вяра. Вашата се свърши към този момент. Европа, както споделих, ще ви изпъди оттука ".
Осъден е на гибел дружно с Еким Цанков, духовник Иван Гъбенски, Тодор Кирков и Стефан Пешев. Обесен на 15 юни 1876 година в Търново дружно с Еким Цанков и духовник Иван Гъбенски.
Защо улица в Пловдив носи неговото име?
Цанко Дюстабанов остава в историята като знак на всеотдайност и битка за свободата на България. Кръщавайки улица в негова чест, Пловдив отдава респект на този воин от Априлското въстание, който не се поколебава да жертва живота си за националната идея.
Следете поредицата ни, с цел да научите повече за имената на улиците в Пловдив и хората, чиито истории те пазят!
Кой е Цанко Дюстабанов?
Цанко Дюстабанов е роден на 13 май 1844 година в град Габрово. Син е на богат бегликчия, племенник е на Васил Априлов и непосредствен родственик по майчина линия на Николай Палаузов.
Завършва Габровското класно учебно заведение. Според някои източници през 1872 – 1873 година учи в Робърт лицей (Цариград). Владее чудесно френски и турски. Сдружава се с видния юрист Христо Арнаудов от Габрово, с който превеждат Наполеоновия кодекс от турски и гръцки на български език.
Цанко Дюстабанов не е бил женен и не е имал деца. Той е роден в семейство с двама сина и четири дъщери. Неговият брат, Васил, е бил преподавател, а сестрите му са: Вата, омъжена за ханджията Петър Гюлчев; Гана, учителка, свързала живота си с Антон Наследников;
Бона, омъжена за Любен Близнаков; Цана, омъжена за Димитър Попов.
През 1873 година се връща в Габрово и се отдава напълно на социална и родолюбива активност. През 1875 година е определен за член на учебното настоятелство. Поради положителното познаване на шериата е определен за член и на Габровския казалийски съд. В самия завършек на 1875 година провежда градско заседание, което да изготви махзар (петиция) до държавното управление с три съществени претенции:
- унищожаване на остарелия срамен налог бедел, който единствено българите заплащат, поради военната защита, която им осигурявало османското;
- признание на българския език като втори формален език на империята;
- признание правото на българите на постоянна военна работа.
Въпреки че до тогава не е последовател на революционната битка от 1876 година е член на Габровския частен революционен комитет. Главен челник през Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. Води чета в региона на Батошево, Кръвеник и Ново село. Под негово управление въстаниците отблъскват десетки офанзиви на превъзхождащите като брой турци, само че в последна сметка въстанието е потушено. Тежко ранен в ръката се укрива в колибите „ Буйновци “. Предаден, хванат и откаран през Габрово във Велико Търново. Тук е съден, дружно с други хванати въстаници от Търновския военнополеви съд с ръководител Али Тефик бей. По време на делото Цанко Дюстабанов изрича думите, които и до през днешния ден са свързани с историята на Априлското въстание:
„ Аз зная доста добре, че царството ви е огромно, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със мощ ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че заради въстанието ще нападнете на почтените и мирни поданици и ще извършите зверства. Нашата цел, впрочем, не е била да ви надвием със мощ, само че единствено да ви предизвикаме и да извършите зверства, които към този момент направихте пребогато и с помощта на което се компрометирахте пред целия просветен свят, а тая наша цел е достигната към този момент. Бъдете затова известени, че ние победихме!
Вие като изгорихте толкоз къщи и села на мирните българи, като изклахте толкоз почтени старци, бабички, дами и деца, като разорихте толкоз църкви и учебни заведения, би трябвало да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще пристигна да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.
Вие издадохте Хатишерифа и не го изпълнихте, издадохте Хатихумаюна и него не изпълнихте, обещахте правдини на християните и тях не дадохте. Мислите си, че все с неистина ще я карате! Европа се насити на лъжите ви и към този момент не ви има вяра. Вашата се свърши към този момент. Европа, както споделих, ще ви изпъди оттука ".
Осъден е на гибел дружно с Еким Цанков, духовник Иван Гъбенски, Тодор Кирков и Стефан Пешев. Обесен на 15 юни 1876 година в Търново дружно с Еким Цанков и духовник Иван Гъбенски.
Защо улица в Пловдив носи неговото име?
Цанко Дюстабанов остава в историята като знак на всеотдайност и битка за свободата на България. Кръщавайки улица в негова чест, Пловдив отдава респект на този воин от Априлското въстание, който не се поколебава да жертва живота си за националната идея.
Следете поредицата ни, с цел да научите повече за имената на улиците в Пловдив и хората, чиито истории те пазят!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ