Продължаваме да мечтаем със сестра ми Лора Китипова ми да

Продължаваме да мечтаем със сестра ми Лора Китипова ми да бъдем един до друг в националния отбор на България, декларира младата международна шампионка

Александра Китипова е по-малката сестра на разпределителката в женския народен тим по волейбол на България - Лора Китипова. За разлика от сестра си Александра е посрещач, като е една от нашите млади националки - героини, които завоюваха международната купа за девойки под 19 години.
Световните шампионки по волейбол приветствани на крайници от депутатите в Народното събрание
Александра Китипова съобщи в изявление за BGvolleyball.com, че към момента не осъзнава изцяло какво са създали дружно с нейните съоторнички, само че го усеща като нещо огромно, а удоволствието е огромно.
Уникално! Девойките на България са международни шампионки
Как се чувстваш часове часа след купата?

Много изтощена, само че другояче удоволствието е голямо. Много, доста хубави страсти. Не единствено на терена, само че и тук  на това ужасно посрещане към този момент на българска земя. Не знам тъкмо по какъв начин да го дефинира, само че възприятието е неповторимо. Това е нещо което не се претърпява всеки ден. Трябва да се изживее. Сега желая да се отдадем на заслужена отмора.„

Осъзнаваш ли какво е тази купа?

Не още не съзнавам изцяло какво се случва. Ще ми би трябвало време сигурно да го осъзная. Но знам, че е нещо доста много мощно и ще ме държи доста време.

Получи опция за изява, смяташ ли че твоето включване спомогнаха за триумфа?

Надавам се да съм помогнала на тима, само че това моите съотборнички мога да го кажат, тъй като аз почтено казано не мога да дам добра преценка за тези неща.

Говориш за огромни страсти, спахте ли нощта след купата?

Много малко.

От тук нататък какво следва за теб в персонален проект?

Със сигурност една отмора и след това не преставам с Марица (Пловдив) за новия сезон.

Говори се, че има интерес към всяка една от вас от чужбина?

Да, по този начин е, само че не знам какво да кажа...

Как реагира сестра ти Лора Китипова на този триумф?

След мача се прегънахме и плакахме дружно от благополучие и от наслаждение. Това беше доста прочувствен миг.

Мечтаете ли още да играете един до друг в националния?

Да всяка една от нас продължава да мечтае за това. То си ни е блян от край време. Но не знаем дали ще се случи..

Пожелание за свършек?

Здраве на всички, тъй като това е най-важното!