България в края на 2021: продължаваме да продължаваме
Продължаваме да живеем с вируса и с високите цени, да тънем в северномакедонското тресавище, да се възмущаваме, че крадците замитат следите и че няма отговорни... В България продължаваме да продължаваме.
Цяла година писахме писма до Дядо Коледа да ни донесе държавно управление, та най-сетне да престанем да приказваме за политика.
Правителство ни се донесе и всички ще му изпеем по една ария към елхата. Само че за какво не ни напущат полит-тревогите?
Защото си дадохме сметка, че в заглавието на водещата партия ударението пада не върху „ смяната ", а върху „ продължаваме ". Продължава всичко.
Ковидът опустоши няколко хиляди индивида, само че към този момент ни приготвят за нова вълнà - и аз към този момент не знам кой номер подред. Към двете ваксини се прибави бустерната, която ще се поставя през шест, а може би даже и през три месеца. В последна сметка ще продължаваме да живеем с този вирус и със идващия, и с по-следващия.
Погледнете интернационалната сцена. Мислехме, че студената война завършила, не щеш ли тя се връща в най-буквалния смисъл, т.е. като мраз. Русия и НАТО се плашат взаимно, трупайки войски към Украйна, а ние продължаваме да сме пред едни геостратегически, историко-православни и газово-енергийни алтернативи, които трябваше от дълго време да сме решили.
Продължаваме да се чудим
Продължаваме да тънем и в северомакедонското тресавище, където ни вкараха лъжепатриотите. Вярно, че господин Петков реши да прояви водачество, само че дали ще го последват съдружните сътрудници, а и нашите сънародници, които отхвърлят да се разделят с комплексите си - продължаваме да се чудим. Докато районът ни продължава да затъва.
Доникъде не е стигнала към момента правосъдната промяна - жителите не престават да молят Гешев самичък да си отиде с мир, той продължава да им се подиграва уставно. А пък анализаторите не престават да ни изясняват, че тая работа не може да стане бързо, че би трябвало да чакаме нов Висш съдебен съвет, в случай че не - доброжелателен поврат измежду опозицията, която да се причисли към едно допустимо конституционно болшинство. Така че ще продължаваме да се възмущаваме, че крадците замитат следите и няма отговорни. Ще ни устоят ли нервите?
Продължаваме да чакаме вложители
София продължава да е най-грозният европейски град, декориран предколедно от частни компании с рекламно-празнична цел; във фейса питат кметицата дали въпреки всичко няма да почисти града за празниците. Г-н Лорер изрежда фантастични вложители, които се кани да притегли - от производители на електрически автомобили до университети по изкуствен интелект.
Но към този момент няма тълпа. Не единствено тъй като работната ръка е незадоволителна и няма отбрана от локалните мутри, а тъй като България продължава да е място, за което по света знаят или неприятно, или нищо. Вярно, че новият управнически екип беше посрещнат възторжено от доста международни медии след ръководството на телохранителя, чиито рамене Берлускони мереше с педя. Но много повече лястовици ще трябват, с цел да създадат пролет.
Злополучният опит за назначения на остарели (и безусловно!) фрагменти във Външно министерство, измежду които се оказаха сътрудници на Държавна сигурност, беше много обезпокоителен сигнал. Нямало фрагменти, оправдаха се някои, но не слушам да има състезания за съветници и зам.-министри. Една дипломатка на огромна страна ме попита неотдавна за какво по този начин малко значение отдаваме на Външно министерство; не ни ли е значимо, нали сме дребна страна? Смотах нещо, че външната политика в действителност се прави от министерски съвет и президента.
Продължаваме да сме държава-темерут
Истината е, че на външната политика май в действителност не акцентираме. От Живково време, та до момента в чужбина постоянно пращат хора, от които желаят да се отърват, като им затворят елегантно устата - кой дипломат в Казахстан, кой консул в Барселона. За културните центрове на страната да не започваме; те ще кажат, че нямат пари за активност, както прочее е с цялата ни просвета, превърната в един тип пенсионен институт. Така или другояче продължаваме да сме неповторима държава-темерут и в случай че Петков и Василев съумеят да ни научат да поддържаме връзка със света, ашколсун! А и министър Денков, тъй като тая работа с общуването се възпитава овреме. Само да не отбият номера като похарчат едни пари за следващата глупава рекламна акция с розички и плажни чадърчета.
Кани се да продължава и Европейският съюз, където е ред на доста амбициозното френско председателство. Къде стоим по тематиките, които се задават - от промяната на пространството Шенген до концепциите за европейска отбрана; от повдигането на бюджетния недостиг до позеленяването на стопанската система (или отхвърли от него)? Мислехме, че Европа е корав, избавителен бряг, а излиза, че тя се движи, трансформира се. Трябва значи непрестанно да се приспособяваме и ние.
Няма никаква гражданска война
Нарекоха гражданска война събитията от 2020, свалили властническото ръководство на Борисов. В модерната ера понятието внушава визията за радикална промяна, скок в утопията. Всъщност, в случай че помислите, митинги като нашите са най-естественото нещо за всяка народна власт и знак на нормалност е, че се случиха. Дори побоите не са българско изключение - на всички места те подкопават доверието във властта, както стана у нас, накланят везните в посока на жителите. В последна сметка Борисов, лъжепатриотите и Движение за права и свободи бяха свалени на постоянни избори, в което пък напълно няма нищо революционно. Не бяха анулирани закони, никой не е в пандиза - нито от едната, нито от другата страна.
Не желая да недооценявам събитията, просто обръщам внимание на упованието, което основава едно героично разбиране „ гражданска война ". Помните по какъв начин цитирахме американската Декларация за самостоятелност: „ когато някоя форма на ръководство стане деструктивна... обвързване на народа е да я анулира и да откри нова форма на ръководство ". Как пишехме, че народът е поел ориста си в свои ръце, а един от дните на митинга нарекохме „ велико национално въстание ". Накарахме се да имаме вяра, че всичко ще се промени в момент, с рухването на тирана.
Е да, но сложното стартира в този момент. Самата коалиция е много нежна, издигната върху чудновати двустранни съглашения, атакувана истерично от остарялата власт, която владее една трета от Парламента и локалната власт. Европейските пари са берекет в рецесията, само че не е изключено и да скарат тези, които ги разпределят. Ужасно мъчно е ще е да се пренастрои стопанската система, привикнала да работи на клиентелистки принцип - свободната пазарна конкуренция не е естествено положение за индивида, който постоянно избира спокойствието на монопола. Боя се, че ни предстоят едни по-малко героични войни сред предприемачи.
Продължаваме да продължаваме
Марксистко-ленинската теория, с която бяха закърмени няколко генерации, сътвори това очакване - вършим революцията и ето ни в един комунистически свят без проблеми. Свят на безспорното положително, един тип социо-политическа Коледа. Затова сме непрестанно недоволни: влязохме в Европейски Съюз и какво, отново не ми стигат парите. Имаме народна власт, но виж какви простаци ни демонстрират по малкия екран...
Дайте да не се приготвяме за следващото отчаяние. Винаги ще има проблеми, постоянно ще са нужни старания. Страната направи стъпка в вярната посока и... продължаваме да продължаваме.
Източник:
Цяла година писахме писма до Дядо Коледа да ни донесе държавно управление, та най-сетне да престанем да приказваме за политика.
Правителство ни се донесе и всички ще му изпеем по една ария към елхата. Само че за какво не ни напущат полит-тревогите?
Защото си дадохме сметка, че в заглавието на водещата партия ударението пада не върху „ смяната ", а върху „ продължаваме ". Продължава всичко.
Ковидът опустоши няколко хиляди индивида, само че към този момент ни приготвят за нова вълнà - и аз към този момент не знам кой номер подред. Към двете ваксини се прибави бустерната, която ще се поставя през шест, а може би даже и през три месеца. В последна сметка ще продължаваме да живеем с този вирус и със идващия, и с по-следващия.
Погледнете интернационалната сцена. Мислехме, че студената война завършила, не щеш ли тя се връща в най-буквалния смисъл, т.е. като мраз. Русия и НАТО се плашат взаимно, трупайки войски към Украйна, а ние продължаваме да сме пред едни геостратегически, историко-православни и газово-енергийни алтернативи, които трябваше от дълго време да сме решили.
Продължаваме да се чудим
Продължаваме да тънем и в северомакедонското тресавище, където ни вкараха лъжепатриотите. Вярно, че господин Петков реши да прояви водачество, само че дали ще го последват съдружните сътрудници, а и нашите сънародници, които отхвърлят да се разделят с комплексите си - продължаваме да се чудим. Докато районът ни продължава да затъва.
Доникъде не е стигнала към момента правосъдната промяна - жителите не престават да молят Гешев самичък да си отиде с мир, той продължава да им се подиграва уставно. А пък анализаторите не престават да ни изясняват, че тая работа не може да стане бързо, че би трябвало да чакаме нов Висш съдебен съвет, в случай че не - доброжелателен поврат измежду опозицията, която да се причисли към едно допустимо конституционно болшинство. Така че ще продължаваме да се възмущаваме, че крадците замитат следите и няма отговорни. Ще ни устоят ли нервите?
Продължаваме да чакаме вложители
София продължава да е най-грозният европейски град, декориран предколедно от частни компании с рекламно-празнична цел; във фейса питат кметицата дали въпреки всичко няма да почисти града за празниците. Г-н Лорер изрежда фантастични вложители, които се кани да притегли - от производители на електрически автомобили до университети по изкуствен интелект.
Но към този момент няма тълпа. Не единствено тъй като работната ръка е незадоволителна и няма отбрана от локалните мутри, а тъй като България продължава да е място, за което по света знаят или неприятно, или нищо. Вярно, че новият управнически екип беше посрещнат възторжено от доста международни медии след ръководството на телохранителя, чиито рамене Берлускони мереше с педя. Но много повече лястовици ще трябват, с цел да създадат пролет.
Злополучният опит за назначения на остарели (и безусловно!) фрагменти във Външно министерство, измежду които се оказаха сътрудници на Държавна сигурност, беше много обезпокоителен сигнал. Нямало фрагменти, оправдаха се някои, но не слушам да има състезания за съветници и зам.-министри. Една дипломатка на огромна страна ме попита неотдавна за какво по този начин малко значение отдаваме на Външно министерство; не ни ли е значимо, нали сме дребна страна? Смотах нещо, че външната политика в действителност се прави от министерски съвет и президента.
Продължаваме да сме държава-темерут
Истината е, че на външната политика май в действителност не акцентираме. От Живково време, та до момента в чужбина постоянно пращат хора, от които желаят да се отърват, като им затворят елегантно устата - кой дипломат в Казахстан, кой консул в Барселона. За културните центрове на страната да не започваме; те ще кажат, че нямат пари за активност, както прочее е с цялата ни просвета, превърната в един тип пенсионен институт. Така или другояче продължаваме да сме неповторима държава-темерут и в случай че Петков и Василев съумеят да ни научат да поддържаме връзка със света, ашколсун! А и министър Денков, тъй като тая работа с общуването се възпитава овреме. Само да не отбият номера като похарчат едни пари за следващата глупава рекламна акция с розички и плажни чадърчета.
Кани се да продължава и Европейският съюз, където е ред на доста амбициозното френско председателство. Къде стоим по тематиките, които се задават - от промяната на пространството Шенген до концепциите за европейска отбрана; от повдигането на бюджетния недостиг до позеленяването на стопанската система (или отхвърли от него)? Мислехме, че Европа е корав, избавителен бряг, а излиза, че тя се движи, трансформира се. Трябва значи непрестанно да се приспособяваме и ние.
Няма никаква гражданска война
Нарекоха гражданска война събитията от 2020, свалили властническото ръководство на Борисов. В модерната ера понятието внушава визията за радикална промяна, скок в утопията. Всъщност, в случай че помислите, митинги като нашите са най-естественото нещо за всяка народна власт и знак на нормалност е, че се случиха. Дори побоите не са българско изключение - на всички места те подкопават доверието във властта, както стана у нас, накланят везните в посока на жителите. В последна сметка Борисов, лъжепатриотите и Движение за права и свободи бяха свалени на постоянни избори, в което пък напълно няма нищо революционно. Не бяха анулирани закони, никой не е в пандиза - нито от едната, нито от другата страна.
Не желая да недооценявам събитията, просто обръщам внимание на упованието, което основава едно героично разбиране „ гражданска война ". Помните по какъв начин цитирахме американската Декларация за самостоятелност: „ когато някоя форма на ръководство стане деструктивна... обвързване на народа е да я анулира и да откри нова форма на ръководство ". Как пишехме, че народът е поел ориста си в свои ръце, а един от дните на митинга нарекохме „ велико национално въстание ". Накарахме се да имаме вяра, че всичко ще се промени в момент, с рухването на тирана.
Е да, но сложното стартира в този момент. Самата коалиция е много нежна, издигната върху чудновати двустранни съглашения, атакувана истерично от остарялата власт, която владее една трета от Парламента и локалната власт. Европейските пари са берекет в рецесията, само че не е изключено и да скарат тези, които ги разпределят. Ужасно мъчно е ще е да се пренастрои стопанската система, привикнала да работи на клиентелистки принцип - свободната пазарна конкуренция не е естествено положение за индивида, който постоянно избира спокойствието на монопола. Боя се, че ни предстоят едни по-малко героични войни сред предприемачи.
Продължаваме да продължаваме
Марксистко-ленинската теория, с която бяха закърмени няколко генерации, сътвори това очакване - вършим революцията и ето ни в един комунистически свят без проблеми. Свят на безспорното положително, един тип социо-политическа Коледа. Затова сме непрестанно недоволни: влязохме в Европейски Съюз и какво, отново не ми стигат парите. Имаме народна власт, но виж какви простаци ни демонстрират по малкия екран...
Дайте да не се приготвяме за следващото отчаяние. Винаги ще има проблеми, постоянно ще са нужни старания. Страната направи стъпка в вярната посока и... продължаваме да продължаваме.
Източник:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ