Лозан Панов: Политическият елит няма интерес от съдебна реформа
Продължавам да имам вяра, че правосъдна промяна може да се направи, само че имам вяра, че политическият хайлайф има интерес тя да не се случи и средата, в които се развиват сегашните процеси, да се резервира. Това съобщи в ефира на " Дарик " Лозан Панов, ръководител на Върховния касационен съд.
Той напомни, че от 2015 година с доста дребни промени в Конституцията и с доста промени на Закона за правосъдната власт се вършат разнообразни стъпки и отстъпления и в последна сметка смисълът на промяната не се реализира. Докладът на Европейската комисия сякаш също замлъкна по тематиката промяна, добави той.
Без мощна съпротива, без самостоятелни правосъдни управляващи и медии битка с корупцията няма по какъв начин да се реализира, акцентира Панов.
Според него писането на профилирани закон, като антикорупционния, с който се основава " екзотична " конструкция единствено основава усещане, че нещо се случва. Изреди голям брой институции, които и в този момент имат властта да се борят с корупцията - прокуратурата, полицията, ДАНС, Сметната плата, КОНПИ.
Значи казусът е какво пречи на тези институции да работят и това е неналичието на воля това да се случи.
За работата си описа, че е срещнал голяма опозиция от страна на Висшия правосъден съвет да направи съкращения в администрацията, с която работи, поради намалелия брой каузи. При това състояние по какъв начин да желаеме от другите съдилища, които не са натоварени, да се реформират, попита риторично той. Допълни, че от съкращения на администрацията са икономисани четвърт милион лв..
Като образец за желанието на политиците да управляват и правосъдната система той даде с това, че представляващият Висш съдебен съвет не е бил определен от квотата на съдиите, а от политическата квота. Затова мъчно се случва промяна, самият политически хайлайф желае на тези постове да излъчва хора със зависимости, с цел да има чадър над самите политици, изясни той.
Той напомни, че от 2015 година с доста дребни промени в Конституцията и с доста промени на Закона за правосъдната власт се вършат разнообразни стъпки и отстъпления и в последна сметка смисълът на промяната не се реализира. Докладът на Европейската комисия сякаш също замлъкна по тематиката промяна, добави той.
Без мощна съпротива, без самостоятелни правосъдни управляващи и медии битка с корупцията няма по какъв начин да се реализира, акцентира Панов.
Според него писането на профилирани закон, като антикорупционния, с който се основава " екзотична " конструкция единствено основава усещане, че нещо се случва. Изреди голям брой институции, които и в този момент имат властта да се борят с корупцията - прокуратурата, полицията, ДАНС, Сметната плата, КОНПИ.
Значи казусът е какво пречи на тези институции да работят и това е неналичието на воля това да се случи.
За работата си описа, че е срещнал голяма опозиция от страна на Висшия правосъден съвет да направи съкращения в администрацията, с която работи, поради намалелия брой каузи. При това състояние по какъв начин да желаеме от другите съдилища, които не са натоварени, да се реформират, попита риторично той. Допълни, че от съкращения на администрацията са икономисани четвърт милион лв..
Като образец за желанието на политиците да управляват и правосъдната система той даде с това, че представляващият Висш съдебен съвет не е бил определен от квотата на съдиите, а от политическата квота. Затова мъчно се случва промяна, самият политически хайлайф желае на тези постове да излъчва хора със зависимости, с цел да има чадър над самите политици, изясни той.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




