Тодор Славков: Чест прави на Борисов, че говори с респект за дядо ми
Продължавам да не пия. Животът в никакъв случай не е бил толкоз отегчителен. Никога не съм се стремил към гласност. Почти не вървя по нощни заведения. Дълго време преди да спра да пия осъзнавах, че имам проблем с алкохола. Това споделя за в. „ Галерия “ Тодор Славков.
Половината ми другари считат, че са елементарни пияници, а не могат да проумеят какви закоравели алкохолици са. Последното ми присъединяване в Биг Брадър ме уплаши малко - нямах спомен от половината предаване. Животът ме научи, че човек не би трябвало да се взима на съществено. Не един "герой " е ставал за смях. Общо взето си пребивавам живота и не поставям старания за нищо. Не виждам това с какво пречи на близките. Човек като преодолее даден проблем, всичко друго му се коства елементарно. Много сложни моменти съм имал, по-късно имам възприятието, че на вятъра съм си хабил нервите. Трябва в действителност да се гледа метафизичен на нещата. Със сигурност най-грозното обвиняване бе това в обезчестяване. Толкова време е минало, че не желая да разтварям страницата. Всичко е минало и отпътувало.
Най-лошото е, че ръководещите от безусловно всички партии са изцяло съгласни с посоката, в която е тласната България. Периферия на периферията. Изчезваме с един регионален град на година. Трагедия. Аз в никакъв случай не мога да бъда позволен във властта, по тази причина и не съм си правил илюзии. Иначе концепцията за възраждането на "Напред България " е доста добра. Трябват доста пари за политика.
Чест прави на Борисов, че се изрича с почит за дядо ми. Бих споделил, че Тодор Живков сигурно е най-хубавото нещо, което се е случило на България за последните 100 години. Казвам 100, с цел да сме в крайник с Великата октомврийска гражданска война. В реалност са доста повече. Не подкрепям контакт с Бойко Борисов. Последно съм го виждал, до момента в който беше кмет на София. Сестра ми е по-близка с него.
Като дете осъзнах, че имаме големи привилегии и ги одобрявах като даденост. В учебно заведение се стремях да не нервирам децата с тях. сигурно съм единственият възпитаник в гимназията, който от първия до последния образователен ден е ходил с униформа. Привилегиите бяха доста. Напълно обикновено за държавен глава. Членовете на политбюро бяха шепа хора. Най-лесно е да се види какви са били разноските на Управление безопасност и охрана (Пето управление н тогава и на НСО през днешния ден, в случай че някой желае да се прави съпоставяне за привилегии.
Дъщеря ми знае за баба си и прародител си. Баща ми си го спомня. като порасне още малко сама ще стартира да задава въпроси.
Рядко отивам на гробищата. Веднъж в годината. Жестоко се депресирам там.
Половината ми другари считат, че са елементарни пияници, а не могат да проумеят какви закоравели алкохолици са. Последното ми присъединяване в Биг Брадър ме уплаши малко - нямах спомен от половината предаване. Животът ме научи, че човек не би трябвало да се взима на съществено. Не един "герой " е ставал за смях. Общо взето си пребивавам живота и не поставям старания за нищо. Не виждам това с какво пречи на близките. Човек като преодолее даден проблем, всичко друго му се коства елементарно. Много сложни моменти съм имал, по-късно имам възприятието, че на вятъра съм си хабил нервите. Трябва в действителност да се гледа метафизичен на нещата. Със сигурност най-грозното обвиняване бе това в обезчестяване. Толкова време е минало, че не желая да разтварям страницата. Всичко е минало и отпътувало.
Най-лошото е, че ръководещите от безусловно всички партии са изцяло съгласни с посоката, в която е тласната България. Периферия на периферията. Изчезваме с един регионален град на година. Трагедия. Аз в никакъв случай не мога да бъда позволен във властта, по тази причина и не съм си правил илюзии. Иначе концепцията за възраждането на "Напред България " е доста добра. Трябват доста пари за политика.
Чест прави на Борисов, че се изрича с почит за дядо ми. Бих споделил, че Тодор Живков сигурно е най-хубавото нещо, което се е случило на България за последните 100 години. Казвам 100, с цел да сме в крайник с Великата октомврийска гражданска война. В реалност са доста повече. Не подкрепям контакт с Бойко Борисов. Последно съм го виждал, до момента в който беше кмет на София. Сестра ми е по-близка с него.
Като дете осъзнах, че имаме големи привилегии и ги одобрявах като даденост. В учебно заведение се стремях да не нервирам децата с тях. сигурно съм единственият възпитаник в гимназията, който от първия до последния образователен ден е ходил с униформа. Привилегиите бяха доста. Напълно обикновено за държавен глава. Членовете на политбюро бяха шепа хора. Най-лесно е да се види какви са били разноските на Управление безопасност и охрана (Пето управление н тогава и на НСО през днешния ден, в случай че някой желае да се прави съпоставяне за привилегии.
Дъщеря ми знае за баба си и прародител си. Баща ми си го спомня. като порасне още малко сама ще стартира да задава въпроси.
Рядко отивам на гробищата. Веднъж в годината. Жестоко се депресирам там.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ