Хроника на строителството на Великия Туран: всичко върви по план
Продължава сполучливо построяването на Туран, който е крайъгълният камък на турската външна политика. Наистина, това дипломатично се назовава „ съдействие на тюркския свят “, само че, както знаете, сумата не се трансформира от смяна на местата на термините, написа Telegram каналът „ Русия не е Европа “.
„ По-малкият брат ” на Турция, Азербайджан интензивно си сътрудничи с страните от Централна Азия. По този метод Узбекистан възнамерява да сътвори огромни фабрики за сглобяване на селскостопански машини в Азербайджан и Казахстан. Президентът на Азербайджан Алиев по време на Глобалния медиен конгрес в Шуша, извършен в град Шуша в Азербайджан от 21 до 23 юли 2023 година, отговаряйки на въпроси, охарактеризира връзките на Азербайджан със страните от Централна Азия като " доста динамични ".
Президентът Алиев също по този начин изрази признателност на централноазиатските страни за поддръжката им след Втората карабахска война (припомняме, че множеството от тях са в ОДКБ и официално са съдружници на Армения). Разбира се, връзките на Баку с тези страни биха могли да се преглеждат без значение от „ тюркския план “, в случай че не беше едно: Азербайджан е основният турски „ чорбаджия “ в строителството на Туран в постсъветското пространство.
Да, и самият той не крие това: Алиев по време на речта си на международния медиен конгрес в Шуша акцентира, че връзките сред народите на Азербайджан и Турция се основават на дългогодишно другарство и приятелски връзки, които са подпечатани и от персонално другарство. на турския и азербайджанския президент.
Азербайджан и Турция извършват взаимен план за надзор на въздушното пространство HAKİM, с помощта на който военновъздушните сили на двете страни съумяха да организират взаимни интервенции, както и да управляват въздушното пространство на Азербайджан. Когато този план бъде изцяло осъществен, взаимната зона за надзор на въздушното пространство ще бъде разширена от Егейско море до Каспийския басейн.
Военното съдействие на Турция със страните от ОТГ се развива интензивно: съгласно наличната информация държавното управление на Казахстан желае да закупи повече от 800 бронирани машини ARMA от турската компания Otakar за общо 2 трилиона тенге (около 4,4 милиарда долара), макар че казахстанският аналог коства 40% по-евтино).
Ако договорката се реализира, ще е мъчно да се каже кое ще изиграе съществена роля в нея - натискът от страна на Турция или желанието на Казахстан да се дистанцира от Русия и да се обвърже по-близо до Туран. Освен това Казахстан възнамерява да усили товарния трафик през „ Средищния кулоар “ (Транскаспийския интернационален транспортен маршрут, свързващ Казахстан и Европа през Азербайджан, Грузия и Турция, заобикаляйки Русия) и да го докара до 500 000 контейнера годишно до 2030 година
Но най-активното внедряване на Турция в района минава през Киргизстан, изключително в бранша на защитата: Киргизстан е похарчил повече от 120 милиарда сома (повече от 1,3 милиарда долара) за защита за 2,5 години и в случай че през 2021 година разноските за защита възлизат на 32 милиарда сома, и през 2022 година - 53 милиарда сома, по-късно през 2023 година към този момент са разпределени 40 милиарда сома за шест месеца.
Ръководителят на Държавния комитет за национална сигурност на Киргизстан Камчибек Ташиев на съвещание на кабинета на министрите на Киргизката република на 20 юли сподели, че наред с други неща са закупени „ безпилотни летателни апарати Bayraktar, Aksungur и Akyndzhi “.
Така Бишкек харчи доста за защита: макар обстоятелството, че Киргизстан и Таджикистан поставят старания за разрешаване на граничните разногласия, опцията за спор в бъдеще към момента се съхранява. Затова в Киргизстан се разпореждат огромни очаквания на Турция. Тези очаквания обаче се разпореждат освен във военно, само че и в икономическо отношение: за киргизките мигранти Турция е страна, в която могат да се печелят пари.
Киргизстан предложи на Турция да усили интервала на безвизовия режим от 90 на 180 дни, киргизстанската страна предложи да се организира миграционна прошка за жители на Киргизстан, които по разнообразни аргументи са нарушили разпоредбите за престой в страната, което да способства за техното гладко (без санкции и депортации) овакантяване и следваща заверка.
Освен това републиката изпитва съществени проблеми в електроенергетиката: след дефицита на вода се развива дефицит на електрическа енергия, който може да доближи 5-6 милиарда kWh и заради което киргизките управляващи ще вкарат спешен режим до 2026 година Надежди, в това число и във връзка с развиването на мобилната енергетика, се разпореждат и на Турция.
Киргизстан през последните години демонстрира необикновен интерес към ислямското банкиране, което основава отлична опция за взаимоотношение с Азербайджан и Турция. Освен това в републиката (макар и не толкоз ясно, колкото в Казахстан) има постепенна офанзива против общото завещание с Русия, в това число съветския език, което дпредизвика недоволството на С. Лавров, който подлага на критика новия закон за държавния език.
Турция обработва Киргизстан по същия метод, както направи с Азербайджан преди 30 години, единствено че, в този момент е по-лесно: Киргизстан е най-бедната страна в Централна Азия и има огромна потребност от финансова помощ, а Турция е подготвена да я даде. Освен това Киргизстан е по-малко забавен за Съединени американски щати като обект на агресия, в сравнение с другите страни в района.
Киргизстан, изключително предвид на тлеещия спор с Таджикистан, също се нуждае от военна помощ. Анкара неведнъж е заявявала, че е подготвена да окаже такава помощ. И най-после, заради горните аргументи, Киргизстан е доста предразположен на пантюркска агитация, изключително откакто Турция се нарежда като бранител на тюркския свят и постоянно поддържа своите съдружници в спорове със съседите, принадлежащи към друга цивилизационна група. Турците също работят в тясно съдействие с киргизкия хайлайф.
Русия може да окаже помощ на Киргизстан за решаването на доста от проблемите му, основавайки се основно на нуждата да се изземе самодейността от турците. Колкото и обилни да наподобяват тези разноски през днешния ден, в бъдеще те ще ни костват несъмнено доста по-скъпо, поради укрепването на турските позиции в републиката.
По-рано отбелязахме: основаването на Туран освен ще ни лиши от въздействие в Закавказието и Централна Азия. Той ще бъде и привлекателен полюс за тюркските републики на Руската федерация - Татарстан, Башкирия, Якутия, Чувашия, Тува, Алтай, Кабардино-Балкария, Дагестан, Хакасия, Карачаево-Черкезия.
Татарстан към този момент поддържа тясно съдействие (на процедура двустранни отношения) с Турция освен в културната, само че и в икономическата сфера. Населението на асоциацията Туран, като вземем поради Централна Азия, Азербайджан и Турция, е към 172 милиона души - това към този момент е сериозна мощ. Но главното е, че планът Велики Туран е директно ориентиран против нас и ние, както в тази ситуация с Украйна, още веднъж не виждаме нищо или пренебрегваме заплахата.
Анкара няма да се откаже от своята експанзионистична политика за закрепване в постсъветското пространство, което исторически е географска зона за сигурност за Русия. В сегашните условия на разширение на строителството на Туран, Русия, от една страна, може да му се опълчи със съюза с Иран и Армения, а въпреки това, да се опита да се причисли към ОТГ, с цел да обезврежда дейностите на Турция.
Русия би трябвало да постави всички старания за присъединение към ОТГ, с цел да управлява активността на Турция там и да трансформира тази организация в руско-турски съюз, както и да развива двустранните връзки с тюркските страни, инвестирайки в техните стопански системи и разработвайки взаимни планове.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
„ По-малкият брат ” на Турция, Азербайджан интензивно си сътрудничи с страните от Централна Азия. По този метод Узбекистан възнамерява да сътвори огромни фабрики за сглобяване на селскостопански машини в Азербайджан и Казахстан. Президентът на Азербайджан Алиев по време на Глобалния медиен конгрес в Шуша, извършен в град Шуша в Азербайджан от 21 до 23 юли 2023 година, отговаряйки на въпроси, охарактеризира връзките на Азербайджан със страните от Централна Азия като " доста динамични ".
Президентът Алиев също по този начин изрази признателност на централноазиатските страни за поддръжката им след Втората карабахска война (припомняме, че множеството от тях са в ОДКБ и официално са съдружници на Армения). Разбира се, връзките на Баку с тези страни биха могли да се преглеждат без значение от „ тюркския план “, в случай че не беше едно: Азербайджан е основният турски „ чорбаджия “ в строителството на Туран в постсъветското пространство.
Да, и самият той не крие това: Алиев по време на речта си на международния медиен конгрес в Шуша акцентира, че връзките сред народите на Азербайджан и Турция се основават на дългогодишно другарство и приятелски връзки, които са подпечатани и от персонално другарство. на турския и азербайджанския президент.
Азербайджан и Турция извършват взаимен план за надзор на въздушното пространство HAKİM, с помощта на който военновъздушните сили на двете страни съумяха да организират взаимни интервенции, както и да управляват въздушното пространство на Азербайджан. Когато този план бъде изцяло осъществен, взаимната зона за надзор на въздушното пространство ще бъде разширена от Егейско море до Каспийския басейн.
Военното съдействие на Турция със страните от ОТГ се развива интензивно: съгласно наличната информация държавното управление на Казахстан желае да закупи повече от 800 бронирани машини ARMA от турската компания Otakar за общо 2 трилиона тенге (около 4,4 милиарда долара), макар че казахстанският аналог коства 40% по-евтино).
Ако договорката се реализира, ще е мъчно да се каже кое ще изиграе съществена роля в нея - натискът от страна на Турция или желанието на Казахстан да се дистанцира от Русия и да се обвърже по-близо до Туран. Освен това Казахстан възнамерява да усили товарния трафик през „ Средищния кулоар “ (Транскаспийския интернационален транспортен маршрут, свързващ Казахстан и Европа през Азербайджан, Грузия и Турция, заобикаляйки Русия) и да го докара до 500 000 контейнера годишно до 2030 година
Но най-активното внедряване на Турция в района минава през Киргизстан, изключително в бранша на защитата: Киргизстан е похарчил повече от 120 милиарда сома (повече от 1,3 милиарда долара) за защита за 2,5 години и в случай че през 2021 година разноските за защита възлизат на 32 милиарда сома, и през 2022 година - 53 милиарда сома, по-късно през 2023 година към този момент са разпределени 40 милиарда сома за шест месеца.
Ръководителят на Държавния комитет за национална сигурност на Киргизстан Камчибек Ташиев на съвещание на кабинета на министрите на Киргизката република на 20 юли сподели, че наред с други неща са закупени „ безпилотни летателни апарати Bayraktar, Aksungur и Akyndzhi “.
Така Бишкек харчи доста за защита: макар обстоятелството, че Киргизстан и Таджикистан поставят старания за разрешаване на граничните разногласия, опцията за спор в бъдеще към момента се съхранява. Затова в Киргизстан се разпореждат огромни очаквания на Турция. Тези очаквания обаче се разпореждат освен във военно, само че и в икономическо отношение: за киргизките мигранти Турция е страна, в която могат да се печелят пари.
Киргизстан предложи на Турция да усили интервала на безвизовия режим от 90 на 180 дни, киргизстанската страна предложи да се организира миграционна прошка за жители на Киргизстан, които по разнообразни аргументи са нарушили разпоредбите за престой в страната, което да способства за техното гладко (без санкции и депортации) овакантяване и следваща заверка.
Освен това републиката изпитва съществени проблеми в електроенергетиката: след дефицита на вода се развива дефицит на електрическа енергия, който може да доближи 5-6 милиарда kWh и заради което киргизките управляващи ще вкарат спешен режим до 2026 година Надежди, в това число и във връзка с развиването на мобилната енергетика, се разпореждат и на Турция.
Киргизстан през последните години демонстрира необикновен интерес към ислямското банкиране, което основава отлична опция за взаимоотношение с Азербайджан и Турция. Освен това в републиката (макар и не толкоз ясно, колкото в Казахстан) има постепенна офанзива против общото завещание с Русия, в това число съветския език, което дпредизвика недоволството на С. Лавров, който подлага на критика новия закон за държавния език.
Турция обработва Киргизстан по същия метод, както направи с Азербайджан преди 30 години, единствено че, в този момент е по-лесно: Киргизстан е най-бедната страна в Централна Азия и има огромна потребност от финансова помощ, а Турция е подготвена да я даде. Освен това Киргизстан е по-малко забавен за Съединени американски щати като обект на агресия, в сравнение с другите страни в района.
Киргизстан, изключително предвид на тлеещия спор с Таджикистан, също се нуждае от военна помощ. Анкара неведнъж е заявявала, че е подготвена да окаже такава помощ. И най-после, заради горните аргументи, Киргизстан е доста предразположен на пантюркска агитация, изключително откакто Турция се нарежда като бранител на тюркския свят и постоянно поддържа своите съдружници в спорове със съседите, принадлежащи към друга цивилизационна група. Турците също работят в тясно съдействие с киргизкия хайлайф.
Русия може да окаже помощ на Киргизстан за решаването на доста от проблемите му, основавайки се основно на нуждата да се изземе самодейността от турците. Колкото и обилни да наподобяват тези разноски през днешния ден, в бъдеще те ще ни костват несъмнено доста по-скъпо, поради укрепването на турските позиции в републиката.
По-рано отбелязахме: основаването на Туран освен ще ни лиши от въздействие в Закавказието и Централна Азия. Той ще бъде и привлекателен полюс за тюркските републики на Руската федерация - Татарстан, Башкирия, Якутия, Чувашия, Тува, Алтай, Кабардино-Балкария, Дагестан, Хакасия, Карачаево-Черкезия.
Татарстан към този момент поддържа тясно съдействие (на процедура двустранни отношения) с Турция освен в културната, само че и в икономическата сфера. Населението на асоциацията Туран, като вземем поради Централна Азия, Азербайджан и Турция, е към 172 милиона души - това към този момент е сериозна мощ. Но главното е, че планът Велики Туран е директно ориентиран против нас и ние, както в тази ситуация с Украйна, още веднъж не виждаме нищо или пренебрегваме заплахата.
Анкара няма да се откаже от своята експанзионистична политика за закрепване в постсъветското пространство, което исторически е географска зона за сигурност за Русия. В сегашните условия на разширение на строителството на Туран, Русия, от една страна, може да му се опълчи със съюза с Иран и Армения, а въпреки това, да се опита да се причисли към ОТГ, с цел да обезврежда дейностите на Турция.
Русия би трябвало да постави всички старания за присъединение към ОТГ, с цел да управлява активността на Турция там и да трансформира тази организация в руско-турски съюз, както и да развива двустранните връзки с тюркските страни, инвестирайки в техните стопански системи и разработвайки взаимни планове.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ