Елин Рахнев стана поет на януари
Продължава сполучливата самодейност на Юлия Цинзова всеки месец един стихотворец да бъде във вниманието на софийската общност. Поет за месец януари на Столичната библиотека е Елин Рахнев. В годината на неговия празник (Елин ще окръгли 50 години на 3 юли) това е справедливо самопризнание за неговия гений. В препълнения клуб на библиотеката пристигнаха негови сътрудници, другари и фенове, с цел да се включат в спонтанен театър. Както и можеше да се чака от един драматург и режисьор като Елин Рахнев, в основната роля не беше той, а неговата лирика, прочетена от изявени млади поети. Иновативният жанр, формиращ мощното въздействие на градиращите ударения в стиховете на Елин, е различим за всички ценители на поезията през днешния ден в България. В нашето пречупено от горчилка време думата като вътрешна сълза е освен това от стихоредене. Затова неговата лирика е отвън разпоредбите – фрагментарна, алюзивна, регистрираща потока на съзнанието с препратки към класиката в най-разнообразни форми и експликации.
В рецитала по стихове от паметната книга „ Канела ” и най-новата „ Зелда ” се включиха поетите Васил Балев, Росен Карамфилов, Иван Ланджев и младите поетеси Димана Йорданова, Емилия Найденова, Габриела Михайлова. Актрисата от Народния спектакъл Ева Данаилова разкъсваше поетичния водопад с джаз импровизации, над които падаше болката като финален благослов посредством поезията на Елин Рахнев. Ето откъс от „ Канела ”:
„ Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква глезотия. Нито креативна поговорка. Нито благороден модус… Това е болежка. Отляво надясно, от заран до вечер, от мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в чаша. Наясно съм, че единствено през поезията мога да кажа още нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да агитирам сецесиона, хубавото, чучулигите… Позитивното в новите генерации. Но това е болежка. Много ме боли. Генезисно, пост-, суб- ме боли. Това е армани на болката. Това е болежка, болко-о, болчице… от а.г. ”
В рецитала по стихове от паметната книга „ Канела ” и най-новата „ Зелда ” се включиха поетите Васил Балев, Росен Карамфилов, Иван Ланджев и младите поетеси Димана Йорданова, Емилия Найденова, Габриела Михайлова. Актрисата от Народния спектакъл Ева Данаилова разкъсваше поетичния водопад с джаз импровизации, над които падаше болката като финален благослов посредством поезията на Елин Рахнев. Ето откъс от „ Канела ”:
„ Много ме боли, когато си тръгваш. Това не е някаква глезотия. Нито креативна поговорка. Нито благороден модус… Това е болежка. Отляво надясно, от заран до вечер, от мрак до изгрев. Това е елен в панелка. Лилия във ваза. Луна в чаша. Наясно съм, че единствено през поезията мога да кажа още нещо за себе си. Да се захлупя тотално в арта. Да агитирам сецесиона, хубавото, чучулигите… Позитивното в новите генерации. Но това е болежка. Много ме боли. Генезисно, пост-, суб- ме боли. Това е армани на болката. Това е болежка, болко-о, болчице… от а.г. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ