Животът продължава да поскъпва, но с по-бавни темпове
Продължава наклонността за повишаване на издръжката на живота, само че позитивната наклонност, доколкото може да бъде обрисувана такава е, че темповете на растеж понижават по отношение на спешната 2022 година.
Това сочат данните от годишно оповестеното от КНСБ наблюдаване на потребителските цени и заплатата за прехрана. Данните са за третото тримесечие на 2023 година.
За естествен живот на 1 работещ и живеещ самичък човек са нужни 1438 лв., а 2588 пък трябват на едно 3-членно семейство с дете до 14 години, с цел да води обикновено съществуване. Става въпрос за чист приход. При един работещ родител в 3-членно семейство пък е нужно въпросният стопански деен жител да изкарва приходи от труд най-малко 3335 лв. бруто.
Доходът, нужен за прехрана, нараства с 0,8% на тримесечна база, т.е. от октомври до декември 2023 година, и с 6,4% на годишна база, т.е. спрямо равнищата от декември 2022 година. За съпоставяне повишаването към края на 2022 спрямо края на 2021 година е цели 17,7%, т.е. наклонността е към понижаване на въпросния растеж. Средногодишната инфлация за 2023 година пък е 9,5%, сочат данните на Националния статистически институт.
Близо 1 милион работещи българи или 39,2% са с приходи под 1000 лв. месечно, като наклонността е този брой да понижава, само че към момента делът е забележителен. Процентът пък на тези, получаващи заплата над тази, нужна за прехрана съгласно КНСБ са 35,7% или малко под 1/3 от трудовата мощ у нас.
" Общата картина е положителна, всички показателни го демонстрират. Независимо от растежа на цените и инфлацията, общите калкулации демонстрират, че през тази една година с успокояването на растежа на инфлацията, междинната такава, без питателните артикули, индикаторите се движат положително. Това е позитив, само че растежът е извънредно муден. Ако намаляването на % работещи с приход под този за прехрана продължава да понижава със същите темпове - към 3% годишно, то ще ни трябват 20 години, с цел да стигне всеки работещ равнищата на прехрана, което не е съществено. Тенденцията е извънредно мудна и по тази причина хората имат субективното чувство, в доста случаи и напълно обективно, че живеят с непълен приход ", сподели президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Колежката му Виолета Иванова пък регистрира - за забавянето на инфлацията спрямо 2022 година, когато растежът бе рекорден от доста години насам, се дължи на успокоението при енергийните запаси, внезапно поскъпнали след началото на войната в Украйна, само че към този момент спаднали до по-нормални равнища.
При питателните артикули приблизително покачването на тримесечна база е 0,4% и 7,2% на годишна. При някои типове артикули като мляко и млечни артикули, риба и рибни артикули, захар и олио пък се вижда даже спад в интервала октомври-декември 2023 година, само че по данните на КНСБ той е " високомерен ". На годишна база обаче обстановката е друга - при месото и месните артикули покачването на цената е с 10,1%, при хляба и хлебните произведения - 6,1%, при захарта и захарните произведения - 8,3%, а зеленчуците скачат приблизително с 12,2%. Цените пък в заведенията за публично хранене са скочили с 10% макар към момента ниският Данък добавена стойност за бранша. При обособени артикули обаче има значително намаляване в ценовите равнища - да вземем за пример кравето сирене поевтинява с 10% за година, с 12,9% пада цената и на прясното мляко. Подобна е и наклонността при олиото да вземем за пример - намаляване с 20,8%.
Стойността на нехранителните артикули и услуги от своя страна пораства приблизително с 5,9% за година, като да вземем за пример опазването на здравето не стопира да нараства - с 6,3% за година. Услугите, свързани с образованието пък бележат растеж от 8% на годишна база. С 14,4% пък скачат цените на медикаментите, което е връх за целия Европейски съюз.
България е в топ 10 на страните от Европейски Съюз с най-високи равнища на инфлация при питателните артикули, регистрира Любослав Костов от синдиката. " Например артикули като краве сирене, мляко, масло, яйца в България са по-скъпи от Германия. "
Това удостоверява тезата, че хората с по-ниски приходи са измежду най-потърпевшите от растежа на цените, а темпът на повишаване на минималната работна заплата (933 лв. от 1 януари), изостават от растежа на цените, а самият растеж пък у нас е по-малък от другите страни в Европа, показват синдикалистите.
От КНСБ постоянно сме упорствали за двуцифрен годишен растеж на междинната работна заплата, което в последните години е реалност като се изключи 2020 година, регистрира Пламен Димитров. Ръстът при общественият бранш обаче изпреварва този при частния като се изключи 2022 година. Синдикатите регистрират като позитив и намаляването на разликата сред минималната и междинната заплата. МРЗ обаче към момента остава най-ниска в България по отношение на целия Европейски Съюз.
При редица професионални сфери обаче темповете на растеж на междинните приходи не съумяват да догонят инфлацията, като рекордьор тук бележи направлението " произвеждане на кокс и рафинирани нефтопродукти ", където изоставането е с 24,2%. На второ място следва " радио и телевизионна активност " - с 16,2%.
От най-големият профсъюз у нас упорстват за минимална работна заплата в размер не по-малко от 50% от междинната (нещо, което Народното събрание към този момент разписа в нормативна форма - бел.ред.), увеличение на размера на данъчните облекчения на фамилиите с едно, две или повече деца. Освен това евродирективата на Европейски Съюз за минималната работна заплата следва да бъде приложена във всичките й елементи, а освен в тази, препоръчваща МРЗ да е 50% от междинната заплата.
Това сочат данните от годишно оповестеното от КНСБ наблюдаване на потребителските цени и заплатата за прехрана. Данните са за третото тримесечие на 2023 година.
За естествен живот на 1 работещ и живеещ самичък човек са нужни 1438 лв., а 2588 пък трябват на едно 3-членно семейство с дете до 14 години, с цел да води обикновено съществуване. Става въпрос за чист приход. При един работещ родител в 3-членно семейство пък е нужно въпросният стопански деен жител да изкарва приходи от труд най-малко 3335 лв. бруто.
Доходът, нужен за прехрана, нараства с 0,8% на тримесечна база, т.е. от октомври до декември 2023 година, и с 6,4% на годишна база, т.е. спрямо равнищата от декември 2022 година. За съпоставяне повишаването към края на 2022 спрямо края на 2021 година е цели 17,7%, т.е. наклонността е към понижаване на въпросния растеж. Средногодишната инфлация за 2023 година пък е 9,5%, сочат данните на Националния статистически институт.
Близо 1 милион работещи българи или 39,2% са с приходи под 1000 лв. месечно, като наклонността е този брой да понижава, само че към момента делът е забележителен. Процентът пък на тези, получаващи заплата над тази, нужна за прехрана съгласно КНСБ са 35,7% или малко под 1/3 от трудовата мощ у нас.
" Общата картина е положителна, всички показателни го демонстрират. Независимо от растежа на цените и инфлацията, общите калкулации демонстрират, че през тази една година с успокояването на растежа на инфлацията, междинната такава, без питателните артикули, индикаторите се движат положително. Това е позитив, само че растежът е извънредно муден. Ако намаляването на % работещи с приход под този за прехрана продължава да понижава със същите темпове - към 3% годишно, то ще ни трябват 20 години, с цел да стигне всеки работещ равнищата на прехрана, което не е съществено. Тенденцията е извънредно мудна и по тази причина хората имат субективното чувство, в доста случаи и напълно обективно, че живеят с непълен приход ", сподели президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Колежката му Виолета Иванова пък регистрира - за забавянето на инфлацията спрямо 2022 година, когато растежът бе рекорден от доста години насам, се дължи на успокоението при енергийните запаси, внезапно поскъпнали след началото на войната в Украйна, само че към този момент спаднали до по-нормални равнища.
При питателните артикули приблизително покачването на тримесечна база е 0,4% и 7,2% на годишна. При някои типове артикули като мляко и млечни артикули, риба и рибни артикули, захар и олио пък се вижда даже спад в интервала октомври-декември 2023 година, само че по данните на КНСБ той е " високомерен ". На годишна база обаче обстановката е друга - при месото и месните артикули покачването на цената е с 10,1%, при хляба и хлебните произведения - 6,1%, при захарта и захарните произведения - 8,3%, а зеленчуците скачат приблизително с 12,2%. Цените пък в заведенията за публично хранене са скочили с 10% макар към момента ниският Данък добавена стойност за бранша. При обособени артикули обаче има значително намаляване в ценовите равнища - да вземем за пример кравето сирене поевтинява с 10% за година, с 12,9% пада цената и на прясното мляко. Подобна е и наклонността при олиото да вземем за пример - намаляване с 20,8%.
Стойността на нехранителните артикули и услуги от своя страна пораства приблизително с 5,9% за година, като да вземем за пример опазването на здравето не стопира да нараства - с 6,3% за година. Услугите, свързани с образованието пък бележат растеж от 8% на годишна база. С 14,4% пък скачат цените на медикаментите, което е връх за целия Европейски съюз.
България е в топ 10 на страните от Европейски Съюз с най-високи равнища на инфлация при питателните артикули, регистрира Любослав Костов от синдиката. " Например артикули като краве сирене, мляко, масло, яйца в България са по-скъпи от Германия. "
Това удостоверява тезата, че хората с по-ниски приходи са измежду най-потърпевшите от растежа на цените, а темпът на повишаване на минималната работна заплата (933 лв. от 1 януари), изостават от растежа на цените, а самият растеж пък у нас е по-малък от другите страни в Европа, показват синдикалистите.
От КНСБ постоянно сме упорствали за двуцифрен годишен растеж на междинната работна заплата, което в последните години е реалност като се изключи 2020 година, регистрира Пламен Димитров. Ръстът при общественият бранш обаче изпреварва този при частния като се изключи 2022 година. Синдикатите регистрират като позитив и намаляването на разликата сред минималната и междинната заплата. МРЗ обаче към момента остава най-ниска в България по отношение на целия Европейски Съюз.
При редица професионални сфери обаче темповете на растеж на междинните приходи не съумяват да догонят инфлацията, като рекордьор тук бележи направлението " произвеждане на кокс и рафинирани нефтопродукти ", където изоставането е с 24,2%. На второ място следва " радио и телевизионна активност " - с 16,2%.
От най-големият профсъюз у нас упорстват за минимална работна заплата в размер не по-малко от 50% от междинната (нещо, което Народното събрание към този момент разписа в нормативна форма - бел.ред.), увеличение на размера на данъчните облекчения на фамилиите с едно, две или повече деца. Освен това евродирективата на Европейски Съюз за минималната работна заплата следва да бъде приложена във всичките й елементи, а освен в тази, препоръчваща МРЗ да е 50% от междинната заплата.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ