Продължава тенденцията доплащането да е един от недостатъците на здравната

Продължава наклонността доплащането да е един от минусите на здравната системата в България. В последните години се борим за първото място в Европа дружно с Гърция и Румъния. Основният проблем е, че изоставаме от трендовете в Европа. Това сподели здравният икономист Аркади Шарков. в предаването " Здравей, България "

Данните на „ Евростат " демонстрират, че през 2023 година европейските страни заделят за опазване на здравето приблизително 10% от Брутният вътрешен продукт, което се равнява на 1,7 трилиона евро. България заделя приблизително 8%. „ Но от тях 5% са това, което страната заделя за своите жители, а другите 3% от Брутният вътрешен продукт, или към 6 милиарда лв. - 3,2 милиарда евро, излизат от нашия джоб. Изоставаме извънредно доста от междинните за Европа равнища - с 4% от останалите страни в Европейски Съюз ", уточни Шарков.

Българинът доплаща най-вече за медикаменти, за извънболнична помощ, за част от лечебните заведения и за медицинските произведения, което натоварва бюджетите на фамилиите. „ Това са формалните доплащания. Неформалните също са доста високо число ", добави специалистът.

Според него е належащо нарастване на здравната вноска от 8 на 10%. Заедно с това би трябвало да бъдат въведени промени за понижаване на доплащането, по-висока реимбурсация за лекарствените артикули, усъвършенстване на цените на клиничните пътеки, които сега изостават с 2,5 пъти от останалите цени в стопанската система, съобщи Аркади Шарков.

„ Ако не увеличим постъпленията, загубите за цялата стопанска система кумулативно ще възлязат на към 50 милиарда лв.. Това са загуби от работливост, директни загуби от това, че ставаш все по-тежък за здравната и обществената система. Всички тези резултати с струпване стигат до 50 милиарда ", изясни Шарков.