Продължава поредицата от исторически материали и интервюта, посветени на близкото

Продължава поредицата от исторически материали и изявленията, отдадени на близкото минало, които имат за цел да осветлят някои от най-интимните секрети на тоталитарния режим. За тях пред 168 часа споделя Дамян Дамянов, наследник на Райко Дамянов, който е изтъкнат функционер от годините на социализма у нас. Роденият през 1903 година в село Гиргини, Габровско, политик е бил член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, първи зам.-председател на Министерския съвет, а като ръководител на Президиума на Народно събрание съгласно тогавашната конституция – даже и държавен глава на Народна република България от 1950 до 1954 година Синът му Дамян е магистър по философия, приключил е и история. Още като дете е прекарвал времето си със фамилията на Тодор Живков и има голям ресурс от достоверни мемоари. Самият той дълги години е работил в Института по философия към Българска академия на науките, бил е консултант на двама министри на културата след 10 ноември, само че през 90-те години губи освен работата, а даже и жилището си в центъра на София.

Дамян Дамянов в станцията на Министерския съвет на Слънчев бряг през 1995 година

– Господин Дамянов, рисувате един портрет на Живков като коцкар и ухажор, който е в несъгласие с това, което хората знаеха за него. Не е ли имал някакви морални задръжки въпреки всичко?
– Тодор Живков нямаше никакъв морал – по този начин както моят телефон не е смарт, тъй като му липсват съответните платки, по този начин и при него просто липсваше сходна категория. Държеше на фамилията си през целия си живот, само че това не му пречеше да си има връзки. Плюс това от него зависеше всичко. Кой да получи жилище, работа, и то в течение на 35 години – от първи секретар, като го направиха през 1954 година, чак до 1989 година Българина съгласно мен може да го омекнеш, да го пречупиш по два метода: с пердах и закани – тази роля тогава се изпълняваше от Държавна сигурност. Това е неприятният метод. Другият е с пари, жилища, коли, привилегии и дарове. Дай им апартамент от 200 кв. м на улица „ Бунтовник “ или на ул. „ Бигла “ в „ Лозенец “, на бул. „ България “, бул. „ Васил Левски “ или на канала, и те са ти правилни. А от 60-те години напряко бяха побъркани по западните коли. И всичко това се позволяваше от Живков против смирение.

– Все отново в един дълъг интервал е бил женен и всички споделят, че е бил завързан към Мара Малеева…
– Той въобще си нямаше разбиране, че кръшка – има опция и спи с някоя. А Мара Малеева съгласно мен беше много комплицирана психически. Беше човечна, само че в действителност обичаше най-много брачна половинка си и фамилията си. Тя не че не събираше бижута – доста обичаше бижута, злато и валута, обаче всичко беше скрито-покрито. Когато отидеше в „ Евксиноград “ или някъде на посещаване, се обличаше в най-скромни облекла и в случай че не я познаят, тя самата не се показва. А и модата за първите дами в соцлагера беше такава. Вижте дамата на Хрушчов – Нина, на фотография пред „ Мона Лиза “ в Лувъра с басмената рокля – леле мамо. Освен това с течение на годините Мара се разви доста в ханша. Надебеля. Ядеше доста лакомо хайвер. Спомням си, че по резиденциите даваха на закуска от тези съветските, на зрънцата, в кутии „ Икра “ – червен и черен. И тя изяждаше от него по едно бурканче заран, мажеше и по четири-пет филии с същинско масло, сирене и хубави салами от стопанствата. Ядеше, ядеше, ядеше… безотговорно. А другояче беше лекарка и би трябвало да се храни по-здравословно.

– А толкоз ли е бил деен като мъж?
– Беше деен като ухажор. Не забравяйте, че за него се полагаха и специфични грижи. Когато през 1975 година падна Франко и пристигна крал Хуан Карлос, започнаха да внасят за него и едни хормони, създавани от тестиси на бик от Испания. Той доста се грижеше и поддържаше и един малко непостоянен откривател за производството на препарата жирозитал, наименуван на Живков. Вярно е, че по едно време имаше проблеми с простатата, само че те бяха леки и след интервенцията си беше още веднъж пълностоен. Щяха да му поставят и някакъв силикон, обаче това се размина. Разбира се, той е бил деен най-много през 60-те и 70-те години, до момента в който през 80-те, изключително след 1985-а, към този момент по-малко поради възрастта…

– Знаете ли нещо за половите му желания?
– Имал съм две общи гаджета с него по друго време, несъмнено, с едната съм имал връзка през 1973 година, а с другата – през 1992-а. И двете са актриси. Едната умря, само че няма да им споделям имената, тъй като не е етично и нямам позволение от тях… Те са ми казвали, че той свършвал бързо. Много си падал и по фелациото. Увертюрата му била доста къса и преди да свърши, се провиквал с пълнозвучен глас: „ Кажи в този момент, кажи! Каква искаш да те направя? Заслужил актьор? Апартамент, кола, казвай бързо! Казвай бързо! “. И в случай че дамата успее да си събере душeвността и да резервира хладнокръвие, казвала и той помни. Едната първия път по този начин се шашнала, че не могла да пожелае нещо съществено, а промълвила нещо за екскурзия в чужбина, само че към този момент при втория път си споделила и след това получи апартамент. Живков се насищаше на дами относително бързо. Не беше по дългите връзки, тъй като имаше все нови и нови благоприятни условия. А когато не му се занимава, праща съответната жена при Иван Славков. Казваше за някоя на шурей си: Погрижи се за нея. Нищо, че те бяха женени с Людмила. Малко патриархално гледаше Живков на някогашните любовници и напираше да ги дами за близки хора. „ Айде, айде, да подвигаме женитба! “ – дето се вика, дамата е към този момент тествана, предходна е феодалното право и към този момент е време да се задоми.

– Какви дами харесваше?
– По принцип Живков имаше отношение към театъра. Играл е на млади години, притежаваше заложби и ходеше да гледа пиеси. Вероятно по тази причина имаше увлечение към актриси, певици… Също към поетеси, да не споделям имена, тъй като множеството са живи. Много се ласкаеше, че поетесите го величаят – него или априлската линия. Всяка година ходеше на срещи в Дома на писателите и Дома на публицистите, които бяха доста покрай станцията на Централен комитет, където почивах и аз. Освен това той обикаляше окръжните комитети на партията, а във всеки от тях по образеца на София си има издигната вила за партийни мероприятия. Комсомолът също имаше. И като отсяда бай Тошо, надлежно се дава вечеря, а там има и дами – поетеси четат стихове, певици пеят… Например в „ Евксиноград “ когато сме били, съвсем всяка вечер имаше културни мероприятия, танцови забави. Канеха се балерини, от операта и оперетата от София, от Варненския спектакъл, от Бургас… И всяка гледа да седне към Живков, а той дава бележки с телефона си и споделя: „ Обади се на тоя телефон! “, и…

– Къде се осъществяваха механически любовните срещи?
– Имаше както в Партийния дом, по този начин и в Министерския съвет по този начин наречените стаи за отмора. Когато влизаш в кабинета на министър-председателя и на първия зам. министър-председател, първо има една голяма стая на секретарката. Персийски килими, тежка покъщнина от 50-те години, след това влизаш в кабинет, който е голям – да речем, 15 на 10 метра, и след него към този момент имаше вътрешна стая без прозорци, която беше отново с бюро, с покъщнина и с легло – всичко належащо – 4 на 5 метра някъде. И една неголяма баня към нея, само че в нея имаше биде. Там с изключение на стационарния имаше и ръчен душ, което за времето си беше върхът, плюс тоалетна и мивка. И на двете места имаше дискретни входове и изходи. Посетителките му в Партийния дом употребиха и специфичен асансьор откъм вътрешния двор, като имаше човек, който ги съпровожда на влизане и на излизане.

– С доста дами ли е спал бай Тошо?
– Фройд споделя по този начин – приказваме за Австро-Унгарската империя след Първата международна война – в случай че вие ухажвате 100 дами и една-две се съгласят да бъдат с вас, това е популярен триумф. А при него съотношението беше по-скоро противоположното. (Смее се.) В моя живот доста пъти се е случвало да вървя в Министерския съвет, където имаше такива вълшебни дами, че и в Холивуд няма такива. Отивате в Народното събрание – ахвате, в Партийния дом – и там. В Академия за обществени науки и стопанско управлени – изключителни, привлекателни, сексапилни… невероятни. Ами в прокуратурата – лъскави, привлекателни, гледани дами. По министерствата – също. И в случай че ти си първи човек в страната, имаш засилено или най-малкото обикновено либидо, ти, без да искаш, ще ги пожелаеш. А и те, с цел да си уредят живота, имат надлежно интерес да се харесат. Но има и дами, които са му отказвали. Ето да вземем за пример певицата Маргарита Димитрова – беше с малко мулатски тип и един пълен глас. Тя завоюва премия на „ Златният Орфей “, до 1970 година беше активна… Той я кани по време на танц и тя не отива на срещата, макар че я чака кола от Централен комитет. Не слиза от жилището си. Кариерата й, която беше почнала блестящо, внезапно залезе. Спряха я да не върви в чужбина, умря в огромна беднотия и няма да се учудя, в случай че не сте чували за нея. Знам, че има и други дами, които от невзискателност са му отказвали. Но не внезапно, а под благовиден претекст някакъв, примерно в цикъл съм или бременна съм.

– Все отново имал ли е връзка с някоя от по-известните ни актриси и певици? През годините имаше клюки, че доста си падал по Йорданка Кузманова или Аня Пенчева…
– Йорданка Кузманова си имаше другар – режисьора Иван Волев. Вероятно е имала някаква връзка с него, само че не съм им светил… Имаше уязвимост и към Ирен Кривошиева, и към Аня Пенчева. Лили Иванова несъмнено не беше негов вид, не е това, което би го запалило. А Йорданка Христова беше велика – от раменете до коленете това е жена номер едно в света. Невероятен ханш имаше, само че пък тя самата не би му дала късмет.

– Били сте дружно доста пъти, какви бяха Живков и обкръжението му, когато си приказват за по-интимни неща?
– Членовете на Политбюро бяха разнообразни хора. Имаше някои от тях ловци и не бяха по тънката част. Но да речем, Венелин Коцев и някои други са си харесвали медицински сестри и дето се вика, около лекуването е имало и любовни работи… Живков изглеждаше формалистичен единствено за пред света. Иначе в стеснен кръг, примерно в „ Евксиноград “ с бай Пенчо, Митко Григоров, където и аз съм бил край тях, те си говореха по най-свободен метод. Не бих споделил на махленско равнище, а с по-простовати изречения – тая какви бедра или гърди има…

– Ами Управление безопасност и охрана (Пето управление н и Държавна сигурност нали имаха проститутки разполагаем?
– Аз не бих употребявал сходен термин, избирам да ги назовавам „ другарки за специфични поръчки “. Когато през май 1979 година откриха Японския хотел, имаше казино и ресторант горе и достъпът беше по-труден, там имаше такива подставени дами. Друг е въпросът, че са имали контингент от дами, както е и в други страни, които са прикрепвани към посланик за да изкопчат информация. Медицинските сестри също имаха потребност от някаква поддръжка – апартамент, кола, вила… В по-късните години към Живков беше Ани Младенова, с много непоколебим и командаджийски тип, само че тя не му е отказвала сходни неща и е водила медицински сестри до него. Но небрежно, дето се вика, за 15-20 минути около другите грижи да се свърши и тая работа. С решение Б13 от 27 февруари 1962 година се регламентират привилегиите: Политбюро, Секретариатът, секретарят на Политическа партия на Български земеделски народен съюз – общо 20 души, и там се споделя, че всеки от тях има право на две домашни помощнички. Ние имахме една – вуйна Николина, която ми беше и гувернантка. Тя си имаше от защитата обичан, несъмнено някои са се изкушавали, тъй като имаше и хубавици. Но всичко става скрито-покрито. Другарките им също си имаха забежки, само че към избран контингент. Те си падаха по поети, умираха да ги величаят, музиканти, други хора на изкуството – художници и най-много писатели. Най-сладострастният беше Парашкев Хаджиев, който ухажваше майка ми. Творческата сила върви със полова изява.