Азербайджан настоява да бъде спряна незаконната експлоатация на природни ресурси в нейните територии
Продължава противозаконната употреба и плячкосване на азербайджанските естествените запаси в района Карабах в Азербайджан, където понастоящем са ситуирани миротворците на Руската федерация.
Фактите за противозаконната употреба на минерали, метали, дървесина, питейна вода и други водни запаси са отразени в отчетите и резолюциите, признати от ОССЕ, Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН), Програмата за околна среда (ПОСООН) и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).
Междувременно тези действия, осъществявани без съответен екологичен контрол, доведоха до опустошителни екологични последствия, като обезлесяване, ерозия на земята, помътняване на реките, а също и химическо замърсяване на водата, почвата, флората и фауната.
На 3 декември чиновници от Министерството на стопанската система и Министерството на екологията на Азербайджан, както и представители на групи за екологичен мониторинг, се срещнаха с командването на съветския мироопазващ контингент, с цел да извършат предварителна оценка на находищата на потребни изкопаеми, нелегално експлоатирани от арменци в азербайджанските територии намиращи се под наблюдаване на съветските миротворци. Преговорите доведоха до съглашение за обезпечаване на наблюдаване на място от азербайджански специалисти в златните залежи на Гизилбулаг и медно-молибденовите залежи на Демирли.
Но на 10 декември авансово контрактуваното посещаване беше възпрепятствано от локални арменци и съветски миротворци, което провокира легален митинг на пътя Шуша-Лачин от страна на представители на азербайджанското гражданско общество и еколози, чието искане бе да се спре противозаконната употреба на естествени запаси и произлизащият от това екологичен гнет.
Азербайджанските цивилни жители, които стачкуват на пътя от Азербайджан към Армения, се пробват да предотвратят противозаконното превозване на ограбените естествени запаси, без да пречат на придвижването на транспортни средства за цивилен или филантропични цели. Напротив, те улесняват придвижването на цивилни транспортни средства, изключително на тези за незабавна помощ. Както се вижда от видеоклипове, публикувани в обществените мрежи, ескорт за доставяне на мироопазващите сили се движи свободно по пътя. Наредбите за безвредно придвижване на жители, артикули и транспортни средства по пътя Лачин остават непроменени, като в това отношение няма никакви ограничавания.
Според протестиращите представители на азербайджанското гражданско общество Армения би трябвало да постави завършек на противозаконните си действия на териториите на Азербайджан и да спре потреблението на пътя Лачин за военни цели, превозване на мини и ограбени естествени запаси.
Незаконната употреба на естествени запаси и тежкото екологично влияние не са хипотетични за азербайджанското общество. Нанесени са действителни въздействия върху околната среда като обезлесяване и ерозия на почвата, замърсяване със суспендирани седименти (помътняване) на реките и химическо замърсяване на водата, почвата, флората и фауната.
Освен това Азербайджан даде многочислени доказателства за корист с пътя Лачин, който се употребява за транспорт на противопехотни мини към азербайджанските територии. Армения пое ангажимент да приключи военни дейности против Азербайджан, само че азербайджанците, най-много цивилни жители, не престават да търпят следствията от неотдавна сложени от Армения мини, която подписа Съвместната декларация от 9/10 ноември 2020 година, с което пое ангажимент да приключи военни дейности. След подписването на тристранната декларация през ноември 2020 година жертви на мини са станали 276 души. Убити са 46 души, като 35 от тях са цивилни жители.
Липсва съответно схващане на актуалната обстановка на място. Насърчаването на разговора сред азербайджанските управляващи и локалните етнически арменци остава жизненоважно. Провеждането и поддържането на подобен разговор е извънредно належащо и е в полза на елементарните поданици от арменски генезис. Тяхната сигурност, човешки права, както и техните културни, религиозни или езикови права са обезпечени от държавното управление на Азербайджан в сходство с неговата конституция и съответните интернационалните отговорности. Азербайджан е най-заинтересованата страна в разговора за дефинитивно завършване на реинтеграционния развой.
Фактите за противозаконната употреба на минерали, метали, дървесина, питейна вода и други водни запаси са отразени в отчетите и резолюциите, признати от ОССЕ, Програмата за развиване на Организация на обединените нации (ПРООН), Програмата за околна среда (ПОСООН) и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ).
Междувременно тези действия, осъществявани без съответен екологичен контрол, доведоха до опустошителни екологични последствия, като обезлесяване, ерозия на земята, помътняване на реките, а също и химическо замърсяване на водата, почвата, флората и фауната.
На 3 декември чиновници от Министерството на стопанската система и Министерството на екологията на Азербайджан, както и представители на групи за екологичен мониторинг, се срещнаха с командването на съветския мироопазващ контингент, с цел да извършат предварителна оценка на находищата на потребни изкопаеми, нелегално експлоатирани от арменци в азербайджанските територии намиращи се под наблюдаване на съветските миротворци. Преговорите доведоха до съглашение за обезпечаване на наблюдаване на място от азербайджански специалисти в златните залежи на Гизилбулаг и медно-молибденовите залежи на Демирли.
Но на 10 декември авансово контрактуваното посещаване беше възпрепятствано от локални арменци и съветски миротворци, което провокира легален митинг на пътя Шуша-Лачин от страна на представители на азербайджанското гражданско общество и еколози, чието искане бе да се спре противозаконната употреба на естествени запаси и произлизащият от това екологичен гнет.
Азербайджанските цивилни жители, които стачкуват на пътя от Азербайджан към Армения, се пробват да предотвратят противозаконното превозване на ограбените естествени запаси, без да пречат на придвижването на транспортни средства за цивилен или филантропични цели. Напротив, те улесняват придвижването на цивилни транспортни средства, изключително на тези за незабавна помощ. Както се вижда от видеоклипове, публикувани в обществените мрежи, ескорт за доставяне на мироопазващите сили се движи свободно по пътя. Наредбите за безвредно придвижване на жители, артикули и транспортни средства по пътя Лачин остават непроменени, като в това отношение няма никакви ограничавания.
Според протестиращите представители на азербайджанското гражданско общество Армения би трябвало да постави завършек на противозаконните си действия на териториите на Азербайджан и да спре потреблението на пътя Лачин за военни цели, превозване на мини и ограбени естествени запаси.
Незаконната употреба на естествени запаси и тежкото екологично влияние не са хипотетични за азербайджанското общество. Нанесени са действителни въздействия върху околната среда като обезлесяване и ерозия на почвата, замърсяване със суспендирани седименти (помътняване) на реките и химическо замърсяване на водата, почвата, флората и фауната.
Освен това Азербайджан даде многочислени доказателства за корист с пътя Лачин, който се употребява за транспорт на противопехотни мини към азербайджанските територии. Армения пое ангажимент да приключи военни дейности против Азербайджан, само че азербайджанците, най-много цивилни жители, не престават да търпят следствията от неотдавна сложени от Армения мини, която подписа Съвместната декларация от 9/10 ноември 2020 година, с което пое ангажимент да приключи военни дейности. След подписването на тристранната декларация през ноември 2020 година жертви на мини са станали 276 души. Убити са 46 души, като 35 от тях са цивилни жители.
Липсва съответно схващане на актуалната обстановка на място. Насърчаването на разговора сред азербайджанските управляващи и локалните етнически арменци остава жизненоважно. Провеждането и поддържането на подобен разговор е извънредно належащо и е в полза на елементарните поданици от арменски генезис. Тяхната сигурност, човешки права, както и техните културни, религиозни или езикови права са обезпечени от държавното управление на Азербайджан в сходство с неговата конституция и съответните интернационалните отговорности. Азербайджан е най-заинтересованата страна в разговора за дефинитивно завършване на реинтеграционния развой.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ