Правосъдието у нас се препятства от Брюксел
Продължава издирването на изчезналия пандизчия от Пловдив, както и на двамата пандизчии, които избягаха от софийския затвор. Какви чиновници на закона са охранителите и надзирателите в тези затвори, по какъв начин по този начин им бягат рискови нарушители, питат се жителите. А какви са тези следователи и служители на реда, които десетина дни все не могат да ги заловят? Прокурорите не предявяват постоянни и строги обвинявания, съдиите оправдават нарушители или издават леки присъди за тежки закононарушения, уверени са мнозина. Законодателите са лентяи и лентяи и единствено рахатясват в Народното събрание, съгласни са те с Бойко Борисов, не създават положителни закони.
А българите вопият за сигурност и публичен ред, за най-малко малко правдивост, каквато по определение допуска правораздаването. Преди 28 години под път и над път им обещаваха тези полезности в цялостен размер. Народовластие във тип на народна власт щяло да ги огрее, правова страна идела да размени онази неприятната социалистическата. Още при започване на 90-те нееднократно писахме в „ 168 “ часа, че единствено баламосват хората и в синьо-червената политическа мъгла тези благини не могат да поникнат.
По това време един от създателите и ръководителите на Съюз на демократичните сили размахваше юмруци за „ разграждането на системата, независимост, капитализъм и строеж на демократичната народна власт “, думите са негови. По наше време споделя: „ Резултатът е явен – трагична обществена диференциация; главното благосъстояние на страната е в ръцете на 300 семейства; сътвори се каста от паразити, заграбили националното благосъстояние. Милиони хора са в потискаща бедност; обезлюдиха се цели региони; приключването на работна ръка и мозъци от страната доби темперамент на паническо бягство; демографски срив; настъпваща циганизация, а не интеграция на етническите съставки на нацията… “
За да се случи това, с цел да се осъществя американският проект за България „ Ран-Ът “, още във Великото национално заседание по предложение на кабинета на небългарина Андрей Луканов се прокарват първите подобаващи законодателни ограничения: обезсилване в съда на част от събраните в хода на предварителното произвеждане материали, ограничавания за задържане на задържаните, необятни благоприятни условия за юристите да се намесват още в ранна фаза на следствието. Ускорено следват нови и нови „ синхронизации на българското законодателство с европейското право “.
Така „ шефовете и на трите управляващи се трансформират в криминогенни фактори “, съобщи правосъдният психиатър доцент Борис Щърбанов. Затова разпадащото се властническо общество не пое по пътя към гражданското, а към престъпното. Преди 10 ноември 1989 година имаше единствено устойчиво следена професионална престъпност и нискостепенна корупция. При основаните нови условия двете публични заболявания получиха интернационална интегрираност, добре проведени форми и злокобен темперамент.
През 1996 година писахме в „ 168 часа “, че „ новопоявилата се политическа „ класа “ е кодирана целеустремено да извърши криминализиране на стопанския живот и публичния организъм и този развой на практика към този момент е приключен. “ Корумпиращият напън върху другите публични институти и държавни структури стана невиждан за цялата ни история. Оттам и появяването на безподобната надменност на политици, магистрати, полицейски, митнически и прочие служители, надхвърлящи приходите им за три-четири живота.
Анализ на прокуратурата сочи, че над 500 нарушители с ефикасни присъди са избегнали правораздаване и се укриват, макар че са наказани на отнемане от независимост или пожизнен затвор. Директорът на ГДБОП-МВР основен комисар Ивайло Спиридонов осведоми, че ГДБОП е открила съществуването в края на предходната година у нас на към 400 проведени незаконни групи с над 2000 членове. Междувременно политиците и Неправителствени организации провокатори непрекъснато сочат за основни виновници ту прокуратурата, ту съдиите, ту полицията, напоително доносничат и ги клеветят в Брюксел. Или ги опълчват едни на други.
Неефективността в региона на правораздаването е резултат от няколко фактора, погрешно е да се приписва единствено на неприятните служители на реда, на корумпираните прокурори и съдии. При все че кусурите на законотворците ни са доста, не може да се приписва и само на неприятното законодателство у нас – то не е по-различно от това в други европейски страни. Друг въпрос е, че използването му на процедура е проблем у нас.
Проблем са неприятното разходване на пари в системите и неправилната заради политическата интервенция кадрова политика в региона на правораздаването и вътрешния ред. Първото пречи да се форсира следствието – има голям проблем с мудни експертизи, липса на кадърни специалисти и отвращение или неспособност да се заплаща на кадърните. Второто, кадровата политика, препятства да се реализира ефикасна предварителна защита на престъпността и по този начин пречи на всичко.
Но Третият „ дирек “ на Европейски Съюз – съдействие в региона на правораздаването и вътрешните работи (СОПВР), обхващащ взаимното образуване на общи позиции във връзка с цялостен куп политики в правораздаването, е крепко инсталиран и у нас. Затова разследване са разгромените полицейски и секрети служби, съществуването на подвластни и нерядко подкупни магистрати и служители в разнообразни държавни и общински структури.
Има доста какво да се направи за оздравяването на държавния организъм, само че в днешния демократичен бардак, когато България не се ръководи от българи и в интерес на българите, това е невероятно. Тук законодателство не се твори, то се постанова през Народното събрание съвсем безусловно от Брюксел и отчасти тайно от соросоидни, грантаджийски и прочие подривни организации.
И в Европа Брюкселското законодателство не работи за европейските нации и жители, потвърждават го броженията в техните общества, изострящото се неодобрение от политическите им елити, повишаването на националистическите трендове. Фикции са правовите страни там, изпразнени от наличие са Ония им полезности. Ялови са и полезностите им, и отстояващите ги управници, и управническите им дейности.
Никаква народна власт не е демократичната. „ Неолибералната идеологема за „ преход към народна власт “, написа Имануел Уолърстейн, е една голяма идеологическа операция “. „ От свободата остава единствено рекламната заблуда “, писа Жан Бодрияр още при започване на 90-те. Когато източноевропейските нации се устремиха към нея, тя от дълго време агонизираше на Запад. Разклатена е там и правовата им страна, нито в битката с корупцията са преуспели повече от нас, нито в имиграционната политика, в битката с тероризма и трафика на опиати. И повече от нашето Министерство на вътрешните работи крият данни за престъпността у тях.
И въпреки всичко България, бидейки най-добросъвестна членка на Европейски Съюз, извършва уговорките си да сближава законодателството и напряко да уеднаквява политиките си с тези на Европейски Съюз в региона на напукания им Трети дирек „ Правосъдие и вътрешен ред “. Законодателството ни в тази област е пределно повлияно и от практиките на Европейския съд за правата на индивида. Законодателството и политиките ни не се разграничават изключително от тези в другите страни на Европейски Съюз и са избрани от една обща рамка.
Нито рамката е здрава, нито Третият им дирек крепи държавността и това не е инцидентно, защото на прицела на глобализацията на транснационалните компании е точно националната страна. Укрепването й, в това число и посредством внасяне на национални детайли в законодателството и национални специфики при използването на законите, е наклонност, която може да унищожи Европейски Съюз. Но ще избави Европа.
А българите вопият за сигурност и публичен ред, за най-малко малко правдивост, каквато по определение допуска правораздаването. Преди 28 години под път и над път им обещаваха тези полезности в цялостен размер. Народовластие във тип на народна власт щяло да ги огрее, правова страна идела да размени онази неприятната социалистическата. Още при започване на 90-те нееднократно писахме в „ 168 “ часа, че единствено баламосват хората и в синьо-червената политическа мъгла тези благини не могат да поникнат.
По това време един от създателите и ръководителите на Съюз на демократичните сили размахваше юмруци за „ разграждането на системата, независимост, капитализъм и строеж на демократичната народна власт “, думите са негови. По наше време споделя: „ Резултатът е явен – трагична обществена диференциация; главното благосъстояние на страната е в ръцете на 300 семейства; сътвори се каста от паразити, заграбили националното благосъстояние. Милиони хора са в потискаща бедност; обезлюдиха се цели региони; приключването на работна ръка и мозъци от страната доби темперамент на паническо бягство; демографски срив; настъпваща циганизация, а не интеграция на етническите съставки на нацията… “
За да се случи това, с цел да се осъществя американският проект за България „ Ран-Ът “, още във Великото национално заседание по предложение на кабинета на небългарина Андрей Луканов се прокарват първите подобаващи законодателни ограничения: обезсилване в съда на част от събраните в хода на предварителното произвеждане материали, ограничавания за задържане на задържаните, необятни благоприятни условия за юристите да се намесват още в ранна фаза на следствието. Ускорено следват нови и нови „ синхронизации на българското законодателство с европейското право “.
Така „ шефовете и на трите управляващи се трансформират в криминогенни фактори “, съобщи правосъдният психиатър доцент Борис Щърбанов. Затова разпадащото се властническо общество не пое по пътя към гражданското, а към престъпното. Преди 10 ноември 1989 година имаше единствено устойчиво следена професионална престъпност и нискостепенна корупция. При основаните нови условия двете публични заболявания получиха интернационална интегрираност, добре проведени форми и злокобен темперамент.
През 1996 година писахме в „ 168 часа “, че „ новопоявилата се политическа „ класа “ е кодирана целеустремено да извърши криминализиране на стопанския живот и публичния организъм и този развой на практика към този момент е приключен. “ Корумпиращият напън върху другите публични институти и държавни структури стана невиждан за цялата ни история. Оттам и появяването на безподобната надменност на политици, магистрати, полицейски, митнически и прочие служители, надхвърлящи приходите им за три-четири живота.
Анализ на прокуратурата сочи, че над 500 нарушители с ефикасни присъди са избегнали правораздаване и се укриват, макар че са наказани на отнемане от независимост или пожизнен затвор. Директорът на ГДБОП-МВР основен комисар Ивайло Спиридонов осведоми, че ГДБОП е открила съществуването в края на предходната година у нас на към 400 проведени незаконни групи с над 2000 членове. Междувременно политиците и Неправителствени организации провокатори непрекъснато сочат за основни виновници ту прокуратурата, ту съдиите, ту полицията, напоително доносничат и ги клеветят в Брюксел. Или ги опълчват едни на други.
Неефективността в региона на правораздаването е резултат от няколко фактора, погрешно е да се приписва единствено на неприятните служители на реда, на корумпираните прокурори и съдии. При все че кусурите на законотворците ни са доста, не може да се приписва и само на неприятното законодателство у нас – то не е по-различно от това в други европейски страни. Друг въпрос е, че използването му на процедура е проблем у нас.
Проблем са неприятното разходване на пари в системите и неправилната заради политическата интервенция кадрова политика в региона на правораздаването и вътрешния ред. Първото пречи да се форсира следствието – има голям проблем с мудни експертизи, липса на кадърни специалисти и отвращение или неспособност да се заплаща на кадърните. Второто, кадровата политика, препятства да се реализира ефикасна предварителна защита на престъпността и по този начин пречи на всичко.
Но Третият „ дирек “ на Европейски Съюз – съдействие в региона на правораздаването и вътрешните работи (СОПВР), обхващащ взаимното образуване на общи позиции във връзка с цялостен куп политики в правораздаването, е крепко инсталиран и у нас. Затова разследване са разгромените полицейски и секрети служби, съществуването на подвластни и нерядко подкупни магистрати и служители в разнообразни държавни и общински структури.
Има доста какво да се направи за оздравяването на държавния организъм, само че в днешния демократичен бардак, когато България не се ръководи от българи и в интерес на българите, това е невероятно. Тук законодателство не се твори, то се постанова през Народното събрание съвсем безусловно от Брюксел и отчасти тайно от соросоидни, грантаджийски и прочие подривни организации.
И в Европа Брюкселското законодателство не работи за европейските нации и жители, потвърждават го броженията в техните общества, изострящото се неодобрение от политическите им елити, повишаването на националистическите трендове. Фикции са правовите страни там, изпразнени от наличие са Ония им полезности. Ялови са и полезностите им, и отстояващите ги управници, и управническите им дейности.
Никаква народна власт не е демократичната. „ Неолибералната идеологема за „ преход към народна власт “, написа Имануел Уолърстейн, е една голяма идеологическа операция “. „ От свободата остава единствено рекламната заблуда “, писа Жан Бодрияр още при започване на 90-те. Когато източноевропейските нации се устремиха към нея, тя от дълго време агонизираше на Запад. Разклатена е там и правовата им страна, нито в битката с корупцията са преуспели повече от нас, нито в имиграционната политика, в битката с тероризма и трафика на опиати. И повече от нашето Министерство на вътрешните работи крият данни за престъпността у тях.
И въпреки всичко България, бидейки най-добросъвестна членка на Европейски Съюз, извършва уговорките си да сближава законодателството и напряко да уеднаквява политиките си с тези на Европейски Съюз в региона на напукания им Трети дирек „ Правосъдие и вътрешен ред “. Законодателството ни в тази област е пределно повлияно и от практиките на Европейския съд за правата на индивида. Законодателството и политиките ни не се разграничават изключително от тези в другите страни на Европейски Съюз и са избрани от една обща рамка.
Нито рамката е здрава, нито Третият им дирек крепи държавността и това не е инцидентно, защото на прицела на глобализацията на транснационалните компании е точно националната страна. Укрепването й, в това число и посредством внасяне на национални детайли в законодателството и национални специфики при използването на законите, е наклонност, която може да унищожи Европейски Съюз. Но ще избави Европа.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ