Продажниците няма да се уморят да повтарят Лъжата – ние

Продажниците няма да се уморят да повтарят Лъжата – ние пък не би трябвало да се отхвърляме да повтаряме Истината.
Колкото пъти това е нужно, и докато имаме опция да го вършим.
Този текст е писан преди 10 години. Предлагам го с известни
съкращения.

На днешния ден, преди 40 години, бе осъществен атентата против
папа Йоан Павел Втори.

В края на месец юли 2011 година, външният министър/тогава
Николай Младенов направи нещо безподобно в българския Парламент.
От което стана ясно каква уличница е българската политика, какъв брой несмислено занятие е това, по какъв начин всичко се преиначава и преправя, и прочие Младенов издебна подобаващия миг и принуди трийсетина полузаспали депутати да станат на крайници и да почетат паметта на неотдавна умрелия Дими Паница.

Между тях и десетина социалисти.

И небрежно, трийсетина смелчаци направиха монумент на прословутата „ Българска диря ” в покушението против папа Йоан Павел Втори.
Една нечистотия, от която България не може да се отърси от десетилетия – и в този момент тя беше възкресена за две минути!

Няма подобен парламент в света, не може и да има, с толкоз несвестни хора, подготвени да преглътнат всяка нелепост – и всяка засегнатост.
С лекотата, с която се преглъщат сходни неща, на следващия ден Младенов може да ги накара да станат на крайници и за погребението на България, в случай че реши, че на нас са ни задоволителни НАТО и едно-две непознати посолства.
Тия хора нямат мярка в екзалтациите си, в пристрастията си, коленете им са насинени от прикляквания тук и там, пред това или това краткотрайно Божество.
Само не и пред Истината.
Тия хора в никакъв случай няма да предизвикат по начало сънливите депутати да почетат паметта на някой българин от наедрял диаметър, който същински заслужава нашата респект, или в последна сметка – паметта за някоя същинска жертва.

Искате образец? Ето – Сергей Антонов, един елементарен българин, който стана жертва на най-отвратителната интрига по време на Студената война.
Антонов е нищо за сходни хора, страданията на жертвите въобще не ги интересуват.

Когато Антонов умря, нито един български държавен мъж не отиде на погребението му. Бяха го намерили няколко дни след гибелта му.
Никога не е имало по-тъпа игра на международните служби – от тази, жертва на която стана нашият несретник.
Хората помнят историята на съветския разузнавач полковник Абел, който размениха на един мост в Германия с американския водач Пауърс, известни са и други сходни истории, все героични, доста постоянно с присъединяване на двойни и тройни предатели.

Към края на Студената война те се ценяха доста, и двете системи замирисаха на гнило от изменничества. Обаче това се представяше за подвиг.

А нашият човек стана жертва на една в действителност идиотска интрига. Тогава, за жал, го нямаше и изолатора в Гуантанамо – в случай че го имаше, най-вече за 20 минути щяха да схванат, че Антонов е почтен.
Маята за всичко пристигна от въпросния Паница.

Сега се загатва, че давал години наред премия за публицистика на името на някаква своя фондация. Макар, че щеше да бъде доста по-честно, в случай че премията носеше името на Клеър Стърлинг – Влъхвата на лъжата – която той обилно финансира.

На 22 юни 2003 година разговарях с проф. Мелвин Гудман посредством ефирен мост с Вашингтон.
Гудман е бил старши и основен анализатор към отдела за работа със Съветския съюз на Централно разузнавателно управление на САЩ. Бил е и старши анализатор на Бюрото за разузнаване и проучвания към Държавния департамент, както и консултант по разузнаването на договарянията за ограничение на стратегическите оръжия във Виена и Вашингтон. Експерт по Източния блок. Генерал от Централно разузнавателно управление на САЩ.

Проф. Гудман по време на изявлението бе старши помощник и шеф на плана за национална сигурност към Центъра за интернационална политика. Председател на катедра по интернационалните връзки към националния боен лицей на Съединени американски щати. Наблюдаващ професор на държавното управление към Американския университет. Професор – лекар от Университета в Индиана. Съавтор на книгата „ Войните на Едуард Шеварднадзе “.

От време на време свидетелства като това изявление би трябвало да се напомнят, с цел да не могат новите еничари напълно да изгризат Историята.
- Проф. Гудман, вие твърдите, че не вярвате в „ българската диря “?
- Не, нямам доверие. От 1981 до 1985-та година Централно разузнавателно управление на САЩ разполагаше с доста солидни сведения, че България не е взела участие в покушението, нито Съветският съюз. Все отново, шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ по това време Уйлям Кейси и неговият заместител Робърт Гейтс поръчаха отчет, който би посочвал българите или Съветите като заговорници за убийството на папата.

Всичко това се е направило в загадка, аз не бях известен. Когато научих за тази докладна бележка, публично стачкувах пред господин Гейтс с изказванието, че всичко това нарушава етиката на разследващата работа и разследващия разбор. Все отново, една година по-късно Робърт Гейтс беше посочен за шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ за повторно от президента Джордж Буш-старши. И аз свидетелствах пред комисията на Сената, която трябваше да удостовери назначението на Робърт Гейтс – настоявах за това той да не бъде назначен, защото човек, който изопачава истината, който в действителност лъже, не би трябвало да заема подобен пост. Надписът във фоайето на Централно разузнавателно управление на САЩ - „ И ще опознаеш истината, и тя ще те направи свободен “ - е откъс от Библията. Г-н Кейси не се интересуваше, Гейтс също не се интересуваше от истината.

- Виждали ли сте българина, който е дал информация за правенето на отчета, поръчан от Кейси?
- Не, не съм го виждал. А и не беше изключително значим източник, заради което и тайните служби с принуда са се отнесли към сведенията му. Те не биха видели бял свят, в случай че Уилям Кейси не беше показал необикновен интерес по тематиката.
- Има ли връзка сред този отчет и следствието по-късно на Клеър Стърлинг?
- Много от изказванията в нейната книга са безусловно черна агитация, която с помощта на напъните на Централно разузнавателно управление на САЩ попадна в европейските вестници. Бил Кейси просто си купил образец от книгата на Стърлинг и запитал своите сътрудници: „ Добре, за какво ние не пишем такива разбори, каквито ги написа Клеър Стърлинг? “ Много от нещата в книгата на Стърлинг са чиста дезинформация, агитация, чийто източник е самото Централно разузнавателно управление на САЩ. Няколко години по-късно тя към този момент съответно написа за атентата против папата, обвинявайки българите и руснаците. И значително тази работа беше обвързвана с самодейността на Кейси.
- Може ли да се каже, че в този случай Централно разузнавателно управление на САЩ е било нещо като идеологически инструмент? Или най-малко Кейси?
- В множеството случаи Централно разузнавателно управление на САЩ прекомерно добре си прави работата. С изключение на този случай на оценка на атентата, за който дават отговор двамата - Гейтс и Кейси. Тогава бе осъществена операция на цялото ведомство от шефа и от неговия заместител. И въпреки всичко не бих преценявал Централно разузнавателно управление на САЩ по този един-единствен случай. Очевидно тогава анализът е бил прекомерно злепоставен, прекомерно непочтен, само че спрямо цялостната работа на Централно разузнавателно управление на САЩ това може да се назова изключение.
- Един българин, Сергей Антонов, стана жертва на тази спекулация. Вие познавате хората от Централно разузнавателно управление на САЩ. Какво мислят те за елементарните хора, виждат ли ги въобще?
- Въпросът несъмнено е доста подходящ. Опасявам се обаче, че Централно разузнавателно управление на САЩ не работи на това равнище. Вижте, става въпрос за аналитици, които работят в нещо като мозъчен концерн, като научно-изследователско звено. Според мен, те не се замислят изключително за последствията от своите неточности. /край на интервюто/

И по този начин, още от началото Кейси/ЦРУ не има вяра на Стърлинг. Тя е изцедена и захвърлена.
Веднага след измененията през 1989-а поръчах на кореспондента на малкия екран в Будапеща Радослав Михайлов да интервюира Клеър Стърлинг, която по това време беше там.
Дамата беше много поомекнала. Вероятно, рухването на Стената я бе разколебало - може би е била наясно, че пазарът на измислици към този момент ще се стеснява.
Тогава Стърлинг съобщи следното: „ Аз съм уверена, че в случай че се организира цялостно следствие на случая, ще стане допустимо да се почисти името на българския народ. “
По-нататък в изявлението се оплакваше, че била „ блокирана “ от секретните служби, от Централно разузнавателно управление на САЩ, които не желали да беседват с нея, да й дават каквато и да било информация.

И отхвърляли „ информациите “ й като невалидни.
Един човек обаче не ги отхвърля. И той, несъмнено, е българин.
Джон-Дими Паница в ония години е заместител основен редактор на списанието „ Ридър’с Дайджест “. За „ информациите “ на Стърлинг, отхвърлени от Централно разузнавателно управление на САЩ, той й предлага финансови условия, каквито не е получавал нито един кореспондент до тогава.
Книгата й е немислим отпадък от недоказуеми изказвания. Сякаш за нея е измислена фразата на М. Лосън – „ книжовен еквивалент на сока от моркови “.
Книгата й е и удостоверение, че създателите на някои документални „ проучвания “ от ден на ден замязват на мародери по бойните полета на Историята.