Пладнешкият обир с "Каменица": Наши и ваши в реституцията
Продажбата на пивоварната „ Каменица “ е една от най-големите измами по време на реституцията и приватизацията у нас, осъществена със съдействието на страната. 27 години след началото на раздържавяването на фабриката наследниците на един от основателите й Рудолф Фрик са на изсъхнало. В същото време от поредицата покупко-продажби с акциите и имуществото се облагодетелстваха няколко бизнес групи, написа „ Марица “.
В последна сметка марката „ Каменица “ се държи от Molson Coors Brewing Company, заводът в Пловдив не съществува, бирата се създава в Хасково, а теренът има нови притежатели. Кметският брат Георги Борисов Тотев и „ Сиенит “ броиха през 2017 година 13,2 млн. лв. за 30,5 дка на бул. „ Източен “, където сега се издига нов квартал от жилищни и офис здания.
Наследниците на Рудолф Фрик обаче нямат нищо. След поредност от каузи те схващат, че могат да получат едвам 0,65% от акциите и нищо от недвижимостта.
Законни наследници
„ Каменица “ е най-старата българска пивоварна. Създадена е публично през 1881 година, въпреки швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер да вършат бира в Пловдив още от 1876-а. Разширяват плана си благодарение на различен швейцарец - Адолф Бомонти, който към този момент бил изтъкнат фабрикант и притежател на първите две заводи в Пловдив - спиртната и оризарната.
Фрик и Сулцер строят фабриката си на „ осмото тепе” - Каменица /Алтъ тепе/, което по това време към този момент е изчезнало и на негово място има тревисто тресавище. Производството потръгва и сред двете международни войни „ Каменица “ към този момент има 30% пазарен дял у нас. През 1947-а пивоварната създава 50 000 хектолитра годишно. И тогава идва национализацията. След мъртвото време за частната самодейност у нас при започване на 90-те стартират процесите на реставрация и приватизация. Наследници на Фридрих Сулцер не се появяват. Рудолф Фрик пък е бездетен. Заедно със брачната половинка си обаче осиновили Ида Пютер през 1915 година. Нейните внуци предявяват искания към пивоварната през 1992 година и правата им сякаш са приети от страната. Съгласно закона „ Лучников” Виктор Пютер, Йоханес Пютер, Матилда Паул Ганчева, Димитрия Пютер и Карл Пютер са приети за съсобственици на фабрика „ Каменица”. Те са наследниците на братята Александър и Паул - синове на Ида Пютер.
Ходене по тъгите
Оказва се, че за семейството то занапред стартира.
До момента Пютер не са водили борба с "Каменица ", а с страната, от която желаят да получат почтено обезщетение за отнетото през 1947 година В новото дело, което се канят да заведат обаче, в ответник най-вероятно ще се трансформира и акционерното сдружение. Това става по гледище на министерството на стопанската система, откъдето желаят като трета страна в разногласието да се включи „ Каменица” АД.
Най-вероятно Пютер ще предявят към притежателите реституционни искания. Досега разногласието два пъти е минавал през Окръжния съд, стигал е до Върховния, а след това е започвал изначало. Прегледан е от Европейския съд за правата на индивида в Страсбург. Оттам застават на страната на ощетените наследници.
"Явно в България и в реституцията има „ наши” и „ ваши”, споделя с оскърбление Матилда Паул Ганчева. Животът й минава от едно правосъдно решение към друго. Тя е директен правоприемник на Ида Пютер, която е осиновена от бездетната госпожа Фрик през 1915 година.
Пладнешки обир
Ужилването стартира през 1997 година, когато Пютер схващат, че страната им признава 0,65% от активите на пивоварната. Към оня миг това прави 998 акции с номинал 1 лев, приравнен към немската марка. Държавата дава няма и хиляда нови лв. за това, което е лишила през 1947-а - солидна къща на 3 етажа, индустриален корпус на 4 етажа с повърхност 1497 кв. м, 8 здания и терен от 20 539 кв. м с пазарна оценка от десетки милиони. Към момента на национализацията Пютер са законни притежатели на една четвърт от всичко това - Ида Пютер има 15% от акциите на сдружението, а синовете й - близнаците Паул и Александър - по 5%.
Наследниците водят каузи, само че това не пречи на държавното управление на Жан Виденов да подпише контракт с белгийската „ Интербю” за приватизацията на пивоварната през 1995 година.
Съдебната сага
Междувременно борбата на Пютер с страната продължава. Наследниците жалят в съда оценката на активите си, направена от компания Импакт ЕООД. Споровете са за методиката, по която би трябвало да се оцени дялът на семейството. Комисия, назначена от министъра на индустрията през 1997 година, открива, че „ процентът благосъстоятелност на жалбоподателите е избран на база „ приватизационна оценка”. След 4 години вървене по тъгите на 2 май 2001 компенсацията на семейство Пютер към този момент не е на този принцип, а по метода „ чиста стойност на активите”, което усилва доста това, което се поставя на реститутите. Министерството още веднъж оспорва, а също така няма меродавна оценка на активите на "Каменица " АД, на чиято база да се пресметна какво тъкмо би трябвало да получат Пютер. Делата се влачат до 2014 година, когато Пети състав на Пловдивския областен съд се произнася в интерес на наследниците. Магистратите се базират на оценка, направена от четирима самостоятелни специалисти, съгласно които балансовата стойност на активите на „ Каменица” към 31 декември 2013 е 6,972 млн. лв. лева. Те са разпределени в 6 972 000 акции. Фамилия Пютер получава 7,72%, или 538 238 акции.
Сагата обаче не свършва дотук, тъй като решение на съда има, само че осъществяване - не.
Еквилибристика за милиони
Принципалът Министерството на стопанската система мълчи. На 28 ноември 2017 г, когато пивоварната към този момент е съборена, а теренът продаден на Георги Тотев и "Сиенит ", министър Емил Караниколов излиза с ново решение. По метода „ чиста стойност на активите” 20-те декара от терена на „ Каменица” са оценени по 602 лв. на квадратен метър, което прави над 120 млн. лв. единствено за терена. Съборената триетажна постройка и земята под нея са оценени на 1,5 млн. лева На наследниците Пютер се падат 9,375% от тези активи, което прави близо 12 млн. лв.. Изненадващо обаче специалистите на Министерството на стопанската система вършат нов завой и преизчисляват активите на пивоварната, като взимат поради тези, които са добити след 1995 година. Така на наследниците се оферират 5116 акции - или 100 пъти по-малко от решението на Окръжен съд от 2014 година.
Сега делото още веднъж е във Върховния административен съд, където магистратите са поискали девета поредна експертиза и упорства този път като страна да бъде привлечена и компания „ Каменица” АД.
Реститутите: Не желаеме акции, а правдивост
„ Ние нямаме искания към сегашните притежатели, а към страната, която не си свърши работата да отбрани ползите ни съгласно българското законодателство. При първата договорка с „ Интербю” са продадени 70% от завода. Другите 30% бяха държавни и още тогава можеше да се реши нашият въпрос. Само че през 2009-а са продадени и останалите 30%, без въобще да се замислят за нас. Имаме решение на съда от 2014 година, което ни устройва изцяло. Министерството на стопанската система обаче отхвърля да го извърши до момента и вади своя оценка, която ни дава 100 пъти по-малко акции! Ние не желаеме да сме акционери в "Каменица ". Просто желаеме заслужено обезщетение за отнетото от дедите ни”, споделят от семейство Пютер.
В последна сметка марката „ Каменица “ се държи от Molson Coors Brewing Company, заводът в Пловдив не съществува, бирата се създава в Хасково, а теренът има нови притежатели. Кметският брат Георги Борисов Тотев и „ Сиенит “ броиха през 2017 година 13,2 млн. лв. за 30,5 дка на бул. „ Източен “, където сега се издига нов квартал от жилищни и офис здания.
Наследниците на Рудолф Фрик обаче нямат нищо. След поредност от каузи те схващат, че могат да получат едвам 0,65% от акциите и нищо от недвижимостта.
Законни наследници
„ Каменица “ е най-старата българска пивоварна. Създадена е публично през 1881 година, въпреки швейцарците Рудолф Фрик и Фридрих Сулцер да вършат бира в Пловдив още от 1876-а. Разширяват плана си благодарение на различен швейцарец - Адолф Бомонти, който към този момент бил изтъкнат фабрикант и притежател на първите две заводи в Пловдив - спиртната и оризарната.
Фрик и Сулцер строят фабриката си на „ осмото тепе” - Каменица /Алтъ тепе/, което по това време към този момент е изчезнало и на негово място има тревисто тресавище. Производството потръгва и сред двете международни войни „ Каменица “ към този момент има 30% пазарен дял у нас. През 1947-а пивоварната създава 50 000 хектолитра годишно. И тогава идва национализацията. След мъртвото време за частната самодейност у нас при започване на 90-те стартират процесите на реставрация и приватизация. Наследници на Фридрих Сулцер не се появяват. Рудолф Фрик пък е бездетен. Заедно със брачната половинка си обаче осиновили Ида Пютер през 1915 година. Нейните внуци предявяват искания към пивоварната през 1992 година и правата им сякаш са приети от страната. Съгласно закона „ Лучников” Виктор Пютер, Йоханес Пютер, Матилда Паул Ганчева, Димитрия Пютер и Карл Пютер са приети за съсобственици на фабрика „ Каменица”. Те са наследниците на братята Александър и Паул - синове на Ида Пютер.
Ходене по тъгите
Оказва се, че за семейството то занапред стартира.
До момента Пютер не са водили борба с "Каменица ", а с страната, от която желаят да получат почтено обезщетение за отнетото през 1947 година В новото дело, което се канят да заведат обаче, в ответник най-вероятно ще се трансформира и акционерното сдружение. Това става по гледище на министерството на стопанската система, откъдето желаят като трета страна в разногласието да се включи „ Каменица” АД.
Най-вероятно Пютер ще предявят към притежателите реституционни искания. Досега разногласието два пъти е минавал през Окръжния съд, стигал е до Върховния, а след това е започвал изначало. Прегледан е от Европейския съд за правата на индивида в Страсбург. Оттам застават на страната на ощетените наследници.
"Явно в България и в реституцията има „ наши” и „ ваши”, споделя с оскърбление Матилда Паул Ганчева. Животът й минава от едно правосъдно решение към друго. Тя е директен правоприемник на Ида Пютер, която е осиновена от бездетната госпожа Фрик през 1915 година.
Пладнешки обир
Ужилването стартира през 1997 година, когато Пютер схващат, че страната им признава 0,65% от активите на пивоварната. Към оня миг това прави 998 акции с номинал 1 лев, приравнен към немската марка. Държавата дава няма и хиляда нови лв. за това, което е лишила през 1947-а - солидна къща на 3 етажа, индустриален корпус на 4 етажа с повърхност 1497 кв. м, 8 здания и терен от 20 539 кв. м с пазарна оценка от десетки милиони. Към момента на национализацията Пютер са законни притежатели на една четвърт от всичко това - Ида Пютер има 15% от акциите на сдружението, а синовете й - близнаците Паул и Александър - по 5%.
Наследниците водят каузи, само че това не пречи на държавното управление на Жан Виденов да подпише контракт с белгийската „ Интербю” за приватизацията на пивоварната през 1995 година.
Съдебната сага
Междувременно борбата на Пютер с страната продължава. Наследниците жалят в съда оценката на активите си, направена от компания Импакт ЕООД. Споровете са за методиката, по която би трябвало да се оцени дялът на семейството. Комисия, назначена от министъра на индустрията през 1997 година, открива, че „ процентът благосъстоятелност на жалбоподателите е избран на база „ приватизационна оценка”. След 4 години вървене по тъгите на 2 май 2001 компенсацията на семейство Пютер към този момент не е на този принцип, а по метода „ чиста стойност на активите”, което усилва доста това, което се поставя на реститутите. Министерството още веднъж оспорва, а също така няма меродавна оценка на активите на "Каменица " АД, на чиято база да се пресметна какво тъкмо би трябвало да получат Пютер. Делата се влачат до 2014 година, когато Пети състав на Пловдивския областен съд се произнася в интерес на наследниците. Магистратите се базират на оценка, направена от четирима самостоятелни специалисти, съгласно които балансовата стойност на активите на „ Каменица” към 31 декември 2013 е 6,972 млн. лв. лева. Те са разпределени в 6 972 000 акции. Фамилия Пютер получава 7,72%, или 538 238 акции.
Сагата обаче не свършва дотук, тъй като решение на съда има, само че осъществяване - не.
Еквилибристика за милиони
Принципалът Министерството на стопанската система мълчи. На 28 ноември 2017 г, когато пивоварната към този момент е съборена, а теренът продаден на Георги Тотев и "Сиенит ", министър Емил Караниколов излиза с ново решение. По метода „ чиста стойност на активите” 20-те декара от терена на „ Каменица” са оценени по 602 лв. на квадратен метър, което прави над 120 млн. лв. единствено за терена. Съборената триетажна постройка и земята под нея са оценени на 1,5 млн. лева На наследниците Пютер се падат 9,375% от тези активи, което прави близо 12 млн. лв.. Изненадващо обаче специалистите на Министерството на стопанската система вършат нов завой и преизчисляват активите на пивоварната, като взимат поради тези, които са добити след 1995 година. Така на наследниците се оферират 5116 акции - или 100 пъти по-малко от решението на Окръжен съд от 2014 година.
Сега делото още веднъж е във Върховния административен съд, където магистратите са поискали девета поредна експертиза и упорства този път като страна да бъде привлечена и компания „ Каменица” АД.
Реститутите: Не желаеме акции, а правдивост
„ Ние нямаме искания към сегашните притежатели, а към страната, която не си свърши работата да отбрани ползите ни съгласно българското законодателство. При първата договорка с „ Интербю” са продадени 70% от завода. Другите 30% бяха държавни и още тогава можеше да се реши нашият въпрос. Само че през 2009-а са продадени и останалите 30%, без въобще да се замислят за нас. Имаме решение на съда от 2014 година, което ни устройва изцяло. Министерството на стопанската система обаче отхвърля да го извърши до момента и вади своя оценка, която ни дава 100 пъти по-малко акции! Ние не желаеме да сме акционери в "Каменица ". Просто желаеме заслужено обезщетение за отнетото от дедите ни”, споделят от семейство Пютер.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ