Сахат тепе крие неподозирани от пловдивчани тайни
Прочутото Сахат тепе е богато на история. Романтичното име „ Венерин рид “ или „ Хълм на любовта “ то получава през 1920 година, когато при срутване на къща, намираща се на ул. „ Княз Александър “, строители се натъкнали на скъпи римски находки. Оказало се, че античните парчета свидетелстват за съществувал в миналото храм на Афродита.
Освен него на мястото била открита и мраморна плоча, която била част от циферблата на безоблачен часовник. Той бил построен от римски жител в чест на императорите Луций Септимий Север, царувал в интервала 193-211 година, и неговия наследник Каракала (211-217 г.).
Сахат тепе крие секрети и загадки от античността и средновековието. Сърцето на именитата Часовникова кула стартира да тупти през далечната 1611 година Сведение за това дава френският странник Льо Февр, посетил Пловдив през същата година: " На другия рид има часовник, който непрекъснато отброява часовете по френски ", написа чужденецът.
През 1623 година обаче различен странник на име Хенрих Ранцовен споделя следното наблюдаване: „ Околностите на този град са много хубави. На първия рид се намира една кула, а в нея часовник, старомоден и спрял “.
А тридесет години по-късно османският странник Евлия Челеби при гостуването си в Пловдив, написа, че ударите на часовника били страшни.
Освен за мистериите към безбройните отброявания на времето, ехтели през вековете от кулата, хрониките описват и за редица загадъчни и изменящи се облици на цилиндричната постройка.
Първата Часовникова кула от 1578-а е била под формата на дървена структура. В началото на XIX век обаче постройката била изцяло унищожена от пожар. През 1809 година стартира построяването й от камък и продължава три години. След завършването на входа бил оставен следният надпис: „ В 1227 година от егира (т.е. 1809 г.) да бъде блажен от Бога този часовник и се възобнови, само че да се направи без неточност, поставиха се доста грижи и труд. Браво и на майстора, многократно отлично! Тази красиво завършена и съвършена часовникова кула е градена 1227 година Гледайте я и се възхищавайте! “.
В този тип кулата оцелява и до ден сегашен. Тя прилича морски фар и е висока 17,5 метра. Все още не е известно името на майстора, който я построил. Знае се единствено, че часовниковият механизъм по това време бил италиански, особено създаден през 1808 година от Барбалета Антонио Дженова.
Оттук нататък за емблематичното място следват години на подем. В първия съвременен градоустройствен проект, направен от Йосиф Шнитер, Сахат тепе е записано като Часовия рид.
През 1882 година градският съвет поръчва нов часовник от далечна Виена. Десетилетия наред той служи правилно на пловдивчани, но един ден стрелките му замират и е положен в мазето на Етнографския музей, след което е изгубен. В бележитата си книга „ Пловдивска хроника “ Никола Алваджиев написа: „ Никой не вярваше в точността на часовника и никой не сверяваше джобния си часовник с него “.
В началото на предишния век Сахат тепе е прекръстено на „ Данов рид “, в чест на известния възрожденец Христо Г. Данов.
Въпреки краткотрайното пренебрегване на „ пловдивския фар “, през 2003 година е предоставено на карнобатския занаятчия Димитър Тодоров да направи копие на часовника по непокътнатите от 1882 година чертежи. Специалистът извършил заръката на общината. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за задачата е нужна голяма физическа мощ, защото тежестите на часовника са над 100 кг.
В първите години на XXI в. постройката на Часовниковата кула е разрушена и часовникът стопира, само че през 2004 година механизмът е ремонтиран от майстора Георги Долчинков. Благодарение на работата му „ пловдивският фар “ още веднъж възстановява блясъка си.
И през днешния ден след времена на подем и интервали на съсипия, епохи след епохи, на върха на Сахат тепе гордо се извисява Часовниковата кула, чийто камбанен звън се разнася нашир и надлъж всеки ден.
Снимки: Ретро Пловдивъ
Освен него на мястото била открита и мраморна плоча, която била част от циферблата на безоблачен часовник. Той бил построен от римски жител в чест на императорите Луций Септимий Север, царувал в интервала 193-211 година, и неговия наследник Каракала (211-217 г.).
Сахат тепе крие секрети и загадки от античността и средновековието. Сърцето на именитата Часовникова кула стартира да тупти през далечната 1611 година Сведение за това дава френският странник Льо Февр, посетил Пловдив през същата година: " На другия рид има часовник, който непрекъснато отброява часовете по френски ", написа чужденецът.
През 1623 година обаче различен странник на име Хенрих Ранцовен споделя следното наблюдаване: „ Околностите на този град са много хубави. На първия рид се намира една кула, а в нея часовник, старомоден и спрял “.
А тридесет години по-късно османският странник Евлия Челеби при гостуването си в Пловдив, написа, че ударите на часовника били страшни.
Освен за мистериите към безбройните отброявания на времето, ехтели през вековете от кулата, хрониките описват и за редица загадъчни и изменящи се облици на цилиндричната постройка.
Първата Часовникова кула от 1578-а е била под формата на дървена структура. В началото на XIX век обаче постройката била изцяло унищожена от пожар. През 1809 година стартира построяването й от камък и продължава три години. След завършването на входа бил оставен следният надпис: „ В 1227 година от егира (т.е. 1809 г.) да бъде блажен от Бога този часовник и се възобнови, само че да се направи без неточност, поставиха се доста грижи и труд. Браво и на майстора, многократно отлично! Тази красиво завършена и съвършена часовникова кула е градена 1227 година Гледайте я и се възхищавайте! “.
В този тип кулата оцелява и до ден сегашен. Тя прилича морски фар и е висока 17,5 метра. Все още не е известно името на майстора, който я построил. Знае се единствено, че часовниковият механизъм по това време бил италиански, особено създаден през 1808 година от Барбалета Антонио Дженова.
Оттук нататък за емблематичното място следват години на подем. В първия съвременен градоустройствен проект, направен от Йосиф Шнитер, Сахат тепе е записано като Часовия рид.
През 1882 година градският съвет поръчва нов часовник от далечна Виена. Десетилетия наред той служи правилно на пловдивчани, но един ден стрелките му замират и е положен в мазето на Етнографския музей, след което е изгубен. В бележитата си книга „ Пловдивска хроника “ Никола Алваджиев написа: „ Никой не вярваше в точността на часовника и никой не сверяваше джобния си часовник с него “.
В началото на предишния век Сахат тепе е прекръстено на „ Данов рид “, в чест на известния възрожденец Христо Г. Данов.
Въпреки краткотрайното пренебрегване на „ пловдивския фар “, през 2003 година е предоставено на карнобатския занаятчия Димитър Тодоров да направи копие на часовника по непокътнатите от 1882 година чертежи. Специалистът извършил заръката на общината. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за задачата е нужна голяма физическа мощ, защото тежестите на часовника са над 100 кг.
В първите години на XXI в. постройката на Часовниковата кула е разрушена и часовникът стопира, само че през 2004 година механизмът е ремонтиран от майстора Георги Долчинков. Благодарение на работата му „ пловдивският фар “ още веднъж възстановява блясъка си.
И през днешния ден след времена на подем и интервали на съсипия, епохи след епохи, на върха на Сахат тепе гордо се извисява Часовниковата кула, чийто камбанен звън се разнася нашир и надлъж всеки ден.
Снимки: Ретро Пловдивъ
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ