Да сменим Дунавско с Бачковско хоро в новогодишната нощ
Прочутото „ Бачковско хоро “ на Първомайската национална група, което е емблема на Тракия, да се трансформира в хорото, звучащо в първите минути от новата година, след химна по националните медии. Тази концепция пази към този момент пети месец Костадин Терзиев от Асеновград, който е останал мощно впечатлен от енергийната мощ на това неповторимо тракийско хоро. То е основано преди 60 години от тромпетиста Стефан Филипов на ливадите край Бачковския манастир. На един от последните Роженски събори пред сцените се играли с часове кръшни хора от цялата страна, само че когато водещият оповестил, че в идващите минути ще зазвучи „ Бачковско хоро “, внезапно се струпала навалица от народ и хорото набъбнало тройно. Уловили се на него над 200 души, от най-малките до най-възрастните.
" Тази панорама ми се запечата в съзнанието и не ми дава покой към този момент втора година ", споделя Костадин Терзиев. Споделил концепцията си с другари и всички подкрепили предлагането „ Бачковско хоро “ да е новогодишното хоро на новата 2019 година, когато Пловдив ще е Европейска столица на културата. Първо потърсил поддръжка и намерил такава от кмета на Община Първомай Ангел Папазов, където е основано хорото. После се среща с кметове на села и градове от цяла Южна България, които също одобряват задушевно концепцията. Едни от тях са кметовете на Асеновград, Садово, Чепеларе, Забърдо, Катуница, Леново, Ягодово, Тополово, Куклен и доста други.
В нотариално заверения лист на Костадин Терзиев попадат имената на 33 длъжностни лица от кметства и стотици фенове на тракийската национална музика. Той заявява, че с всеки един от тях персонално е разговарял, като най-дълго е чакал решението за поддръжката от кмета на Брестовица Любен Радев. Едва когато схванал за мощната поддръжка от свои сътрудници, и той се включил.
" Нямаме нищо срещу наложилото се „ Дунавско хоро “ на Дико Илиев, само че дано да се има поради, че Тракия е най-обширната и богата фолклорна област, която стартира от пазарджишкото поле и приключва до морето ", декларира той.
Асеновградчанинът се надява, че концепцията ще бъде подкрепена и от управлението на Община Пловдив като град - хазаин на Европейска столица на културата. Ако се наложи подписката ще бъде показана в Министерството на културата, Народното събрание и Съюза на композиторите. Към нея са се включили и едни от най-известните тракийски артисти и инструменталисти. Според тях няма нищо неприятно едно мощно тракийско хоро да звучи в първите минути на новата година.
Коледари назоваха в Народното събрание
Коледарска група от отбор „ Слав Бойкин “ в Раковски и камерна група от отбор „ Тракия “ внесоха коледно въодушевление в Народното събрание тази седмица. Първи там ги посрещна националният представител от Раковски Младен Шишков и не скри вълнението си като някогашен танцьор в ансамбъла. Депутатът не се стърпя и заигра още веднъж с тях. Коледарите пяха, играха и назоваха за здраве и благодат, по този начин както повелява традицията. Приветства ги и ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, а доста дипломати пожелаха да се снимат с тях за спомен. В града с плътно католическо въодушевление към този момент се приготвят за уместно посрещане на Светия отец папа Франциск. Градският площад е видоизменен и на него грее голяма елха с Витлеемската пещера до нея.
Юбилей: Ренета Георгиева на 2 х 25
Народната певица Ренета Георгиева отпразнува юбилейния си, петдесети рожден ден на 19 декември.
Родена е в Разград, където наследява певческата заложба от родителите си и в ранна детска възраст стартира да учи музика. Свири на цигулка и пее националните песни на капанците от Разградско. Завършва приблизително обучение в музикална паралелка в родния си град, а през 1991 година се дипломира в Музикалната академия в Пловдив, където учи национално пеене в класа на проф. Анка Кушлева. От 1992 година е назначена на служба артист-хорист-солист към щатен национален хор при АМТИИ. През 1998 година Ренета става учител по национално пеене в Музикалната академия. Изявява се с тракийските оркестри " Хебър " и " Млади тракийци ". През 2004 година издава независим диск и книга с нотирани песни " Един български глас " с рецензенти проф. Николай Стайков и проф. Милчо Василев. Едни от най-популярните нейни песни са: " Димитровата майчица ", " Димо ле, челебийно " и " Хубава Яна " и други. Честит празник!
" Тази панорама ми се запечата в съзнанието и не ми дава покой към този момент втора година ", споделя Костадин Терзиев. Споделил концепцията си с другари и всички подкрепили предлагането „ Бачковско хоро “ да е новогодишното хоро на новата 2019 година, когато Пловдив ще е Европейска столица на културата. Първо потърсил поддръжка и намерил такава от кмета на Община Първомай Ангел Папазов, където е основано хорото. После се среща с кметове на села и градове от цяла Южна България, които също одобряват задушевно концепцията. Едни от тях са кметовете на Асеновград, Садово, Чепеларе, Забърдо, Катуница, Леново, Ягодово, Тополово, Куклен и доста други.
В нотариално заверения лист на Костадин Терзиев попадат имената на 33 длъжностни лица от кметства и стотици фенове на тракийската национална музика. Той заявява, че с всеки един от тях персонално е разговарял, като най-дълго е чакал решението за поддръжката от кмета на Брестовица Любен Радев. Едва когато схванал за мощната поддръжка от свои сътрудници, и той се включил.
" Нямаме нищо срещу наложилото се „ Дунавско хоро “ на Дико Илиев, само че дано да се има поради, че Тракия е най-обширната и богата фолклорна област, която стартира от пазарджишкото поле и приключва до морето ", декларира той.
Асеновградчанинът се надява, че концепцията ще бъде подкрепена и от управлението на Община Пловдив като град - хазаин на Европейска столица на културата. Ако се наложи подписката ще бъде показана в Министерството на културата, Народното събрание и Съюза на композиторите. Към нея са се включили и едни от най-известните тракийски артисти и инструменталисти. Според тях няма нищо неприятно едно мощно тракийско хоро да звучи в първите минути на новата година.
Коледари назоваха в Народното събрание
Коледарска група от отбор „ Слав Бойкин “ в Раковски и камерна група от отбор „ Тракия “ внесоха коледно въодушевление в Народното събрание тази седмица. Първи там ги посрещна националният представител от Раковски Младен Шишков и не скри вълнението си като някогашен танцьор в ансамбъла. Депутатът не се стърпя и заигра още веднъж с тях. Коледарите пяха, играха и назоваха за здраве и благодат, по този начин както повелява традицията. Приветства ги и ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, а доста дипломати пожелаха да се снимат с тях за спомен. В града с плътно католическо въодушевление към този момент се приготвят за уместно посрещане на Светия отец папа Франциск. Градският площад е видоизменен и на него грее голяма елха с Витлеемската пещера до нея.
Юбилей: Ренета Георгиева на 2 х 25
Народната певица Ренета Георгиева отпразнува юбилейния си, петдесети рожден ден на 19 декември.
Родена е в Разград, където наследява певческата заложба от родителите си и в ранна детска възраст стартира да учи музика. Свири на цигулка и пее националните песни на капанците от Разградско. Завършва приблизително обучение в музикална паралелка в родния си град, а през 1991 година се дипломира в Музикалната академия в Пловдив, където учи национално пеене в класа на проф. Анка Кушлева. От 1992 година е назначена на служба артист-хорист-солист към щатен национален хор при АМТИИ. През 1998 година Ренета става учител по национално пеене в Музикалната академия. Изявява се с тракийските оркестри " Хебър " и " Млади тракийци ". През 2004 година издава независим диск и книга с нотирани песни " Един български глас " с рецензенти проф. Николай Стайков и проф. Милчо Василев. Едни от най-популярните нейни песни са: " Димитровата майчица ", " Димо ле, челебийно " и " Хубава Яна " и други. Честит празник!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ