Не кради! Правителството не търпи съперници!
ПРОЧЕТИ ТУК ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ ЗА ЗЛАТОТО НА БЪЛГАРИЯ…..
Д-р на ик. н. Илиян Георгиев
Областен координатор за област Ловеч и член на Народно събрание на Политическа партия „ Русофили за възобновление на
Отечеството “
Не кради!
Правителството не търпи противници!
Датата е 28 юни 1991 година, Будапеща, Унгария. Провежда се последната 46-та сесия на
Съвет за икономическа взаимопомощ /Съвет за Икономическа Взаимопомощ/. Представителите на страните членки
взимат решение и подписват съглашение за преустановяване съществуването на
организацията в период от 90 дни – 26 септември 1991г. Основан на 25 януари 1949 година в
Москва, Съвет за икономическа взаимопомощ е организация за икономическо съдействие, зародила след Втората
международна война, като опит на по този начин наречените „ приятелски социалистически страни ” да
основат свое лично икономическо пространство /общ пазар/.Сред неговите цели е
да предизвиква комерсиалните връзки сред страните членки, като по този метод
противодейства на тези интернационалните стопански организации с капиталистическа
стопанска система. Алтернатива на проекта “Маршал “, създаден от Съединени американски щати, както и еквивалент на
Европейската Икономическа Общност.
Стокообменът сред страните от Съвет за икономическа взаимопомощ е проведен въз основата на планова стопанска система
,чрез дълготрайно обмисляне (петгодишни планове) и твърди цени, които се пресмятат в
по този начин наречените „ преводни рубли ”.
От 1 януари 1991 година страните членки на Съвет за икономическа взаимопомощ се принуждават да правят покупко-продажбите
между тях, към този момент по разпоредбите на пазарната стопанска система. В резултат на това се получава
коренен спад в комерсиалния продан сред тях, защото Източният блок сменя
асиметричната планова комерсиална взаимозависимост от Съветския съюз със също толкоз
асиметрична, само че пазарна комерсиална взаимозависимост от Европейската Общност. Губейки
главните си подсигурени до скоро пазари и обезпечено доставяне с съществени евтина
сила, първични материали и материали, се оказва пагубно за стопанската система на България.
Започва опит за структурна промяна в стопанската система, като се внасят спомагателни закони
за реставрация и приватизация. В региона на външната политика държавното управление на
Филип Димитров прави внезапен завой в посока доближаване със Съединени американски щати и Западна Европа. На
8 януари 1996 година е обещано начало на всеобхватно раздържавяване на държавните
активи, насъбрани от 1945 година до 1989 година, посредством по този начин наречената приватизация.През
същата година избухва икономическа рецесия, предизвикана от големи задължения и
създаваща хипер инфлация в страната.След намесата на МВФ /международен
валутен фонд/, българското държавно управление задейства незабавно приватизация.На 21
май 1997 година Народното събрание утвърждава новия кабинет, управляван от Иван Костов.Начинът
по който кабинетът на Иван Костов взема решение да се оправи е, посредством всеобща приватизация.
Под натиска на МВФ, Костов дава началото и задейства бърза всеобща приватизация,
скоростно раздържавяване на българската промишленост и безумна ликвидация на
предприятията, а оттова и тяхното закриване /вместо модернизиране/, което пък
предизвика още по-голяма безработица и рецесия в страната.Стотици държавни
предприятия /най-вероятно съзнателно натрупали дългове/, “необмислено “ са раздадени
на “случайни “ частни компании за дребни суми. “Командирът “ Костов и кликата му
подкрепят посредством законотворчество /удобно за групови интереси/, РеМеДетата, които посредством
офшорни компании с виртуални притежатели приватизират близо 80% от българската
промишленост. Те не желаеха от нито един капиталов фонд, от нито една партия да
заявяват произхода на капиталите си. Продават необмислено, на безценица, с цел да
получат процентите си. И се хвалят с “успехите “ си.В този “успешен “ лист попадат
индустриални колоси, като “Кремиковци “, “Химко “, “Стомана “, “Девня “, “Плама “, “Балкан “ и
доста други.Паралелно с продажбите се подписват стотици “успешни “ концесионни
контракти, посредством които България се разграбва и се води към финансов колапс.
Един от тях е концесионният контракт за рудодобивната мина в с.Челопеч.Това е най-
огромното и богато златно-медно- пиритно находище в Европа, познато още от антични
времена.С решение на МС/26.03.1999г., златното находище в с.Челопеч е оповестено за
концесия. На 19.05. 1999г., държавното управление на Костов, /в лицето на министър Ал.Божков/
подписва контракт, посредством концесионен контракт за употреба на мината с Ирландската
компания, “НАВАН “ и нейната подизпълнителна компания “МИНОРКО “. Така, държавното
сдружение е приватизирано и се основава “НАВАН ЧЕЛОПЕЧ “ АД. В началото,
Българската страна държи 35 % акции. Шест месеца по-късно Ал. Божков е освободен
от поста. Неговият правоприемник П. Жотев на 19.09 2000г.,сключва в допълнение
съглашение, посредством което са нанесени съществени вреди на България, тъй-като
наложителната минимална екологична стратегия е съкратена от 9 600 000 $ на 1
374 668 $, а наложителната капиталова стратегия е орязана от 37 136 000
$ на 8 302 857 $. Отменен е бил Контролният съвет от контракта, както и
задължението на концесионера да обезпечава достъп за надзор на обекта. Което значи
единствено едно – концесионерът може да добива скъпи метали, колкото си реши, заобикаляйки
концесионната такса, която е % от добива. През 2002г., след няколко години
ръководство на компанията “НАВАН МАЙНИНГ ГРУП “, мината се снабдява с дълг към
Дойче банк в размер на 180 000 000 $ и по този начин в края на 2002г. компанията афишира
банкрут. /Дали това е авансово квалифициран банкрут, подпомагащ подписаният
неблагоприятен концесионен контракт, за опрощение на Костовото държавно управление за
приватизацията на мината …..предоставям извода на читателя/. През същата година
Дойче банк афишира мината за продажба, посредством интернационален конкурс, който компанията
“ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТАЛС “ АД “ДПМ “ печели. Сключва се нов 30 годишен концесионен
контракт, с концесионна такса от 1.5 % в интерес на Българската страна.
И по този начин на 24.07.2001, отпред на държавното управление застава водачът на “НДСВ “ – Симеон
Сакскобурготски. По време на държавното управление на “НДСВ “ вицепремиерът Лидия Шулева
подписва в края на февруари 2004 година ново съглашение със задна дата, което понижава
на половина /на 0.75 %/ така и така неплащаната в цялостен размер концесионна такса. То е
със период от 01.01.2004 година до края на 2010 година, с което обвързва и задължава и идващото
държавно управление. Намаляването на таксата е целесъобразно с “неблагоприятни условия ”и с
съществуването на арсен в рудата. Прокуратурата обаче е безапелационна, че това не е правилно, така
като добивът скача от 624 310 тона на 1 088 431 тона, освен това действителните цифри са
незнайни и евентуално са доста по-високи, заради неналичието на надзор върху тях. Шулева
подписва също анулацията на задължението на концесионера да преработва рудата на
територията на страната, с което лишава страната от директни налози, в интерес на трети
страни. Окончателно е изгубен и контролът върху изнасяната руда. Чрез анекс към
существуващият към този момент контракт е анулиран и член от първичния контракт за смяна на
концесионното заплащане при трайни изменение на пазарните условия,
продължаващи повече от 6 месеца. Държавата още веднъж губи милиони, тъй като при
подписване на контракта през 1999 година цената на тройунция е била 300 $. Следващото
ръководство на страната попада в ръцете на тъй наречените “Тройна коалиция “, с министър
ръководител С.Станишев /2005г.-2009г./.На мястото на подалия оставка министър
Р.Овчаров, е назначен за министър на стопанската система и енергетиката Петър Димитров./на
18.07.2007г./. За първи път кабинетът на Станишев взима решение, рудният концентрат
да не се изнася, а да се преработва в България, като за тази цел се придобие лична
апаратура за преправка на руден концентрат. В този смисъл, през 2008 година министърът
осведоми посредством отчет държавното управление, че е нужна смяна на контракта заради
нарушение на икономическия баланс сред страните в интерес на концесионера. В
подписаното съглашение отпада клаузата за понижаване на концесионното
заплащане с 50%. А парите за страната стават 2% от цената на металите при
10% или по-ниска доходност и 8% при 60% или по-висока доходност. През 2010 година
обаче Върховният административен съд анулира решението на Еко министерството, с
което се дава позволение за лична апаратура и планът не започва. Така
клаузата за по-високи концесионни хонорари не се задейства и остава тази от 1,5%
от цената на металите. Същият министър подписва ново, в допълнение
съглашение към към този момент съществуващия контракт за концесия, което още веднъж не е в изгода
на България и което твърди следното: “Концисионерът резервира правата и отговорностите
си по подписаните към този момент контракти до приключване периода на съответната концесия “, т.е., до
крайната дата на контракта, концесионната такса не може да бъде променяна.
С декрет No 274, на президента Първанов от 27.07.2009г., ръководи държавното управление на
Б.Борисов /първи кабинет – от 27.07.2009г-13.03.2013г./, с министър на стопанската система и
енергетиката – Тр.Трайков. Поредното съглашение е подписано от министъра на
стопанската система Трайчо Трайков и “Челопеч майнинг ” на 28 декември 2009 година при премиера
Бойко Борисов. С него е продължен от 18 на 20 месеца срокът за разпродажба и
рекултивация на терени. Следващото съглашение е от 11 август 2015 година и е подписано от
министъра на енергетиката Теменужка Петкова/министър на енергетиката при кабинети
Борисов две и Борисов три./. За него няма информация в постановлението на
прокуратурата. От Министерство на енергетиката отговорят, че съгласно подписан документ,
двете страни третират, като поверителна цялата доументация по член 13 от Закона за
подземните благосъстояния за цялата активност, обвързвана с концесията. Т.е. от този миг
цялата информация за концесията е засекретена.
Сметната палата, през 2016г., прави одит на контракта за даване на концесия
за подземни естествени благосъстояния – златно-медно-пиритни руди, посредством рандеман от находище
„ Челопеч “ – Софийска област, на „ Дънди Прешъс Металс Челопеч “ ЕАД за интервала от
01.01.2011 година до 31.12.2013 година Въпреки че той изследва интервала януари 2011 година – декември
2013 година, посредством него на процедура може да се наблюдава цялата история на концесията. Какво
излиза наяве от отчета на Сметната палата:
За трите години на одита – от 01.01.2011 година до 31.12.2013 година, канадската компания
концесионер „ ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТЪЛС “ ЕАД е добила край с.Челопеч:
5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18,8
тона, а на сребро – 42,99 тона, като цената на извлечената за трите години мед е 531
млн. $, на златото – 939 млн. $, а на среброто – 41 млн. $. Общата сума
на добива е над 1,5 милиарда $.
/Изследваната информация е подадена от “ДПМ “ ЕАД и е в неспособност да бъде
проверена/
От тази сума под формата на концесионно заплащане в бюджета са влезнали към
22.6 млн. $ (1,5%) или към 34 млн. лева, за интервала 01.01.2011г. – 31.12.2013г.,като
община Челопеч е получила 14,7 млн. лева, а община Чавдар – 1,7 млн. лева За същия
интервал осъществените вложения от концесионера са в размер единствено на 187,5 млн.
щ.долара. / За съпоставяне: междинните концесионни такси в Света са към 32-33% от
облагата на концесионера. /
Основният извод от одита е, че осъщественият надзор по осъществяването на контракта за
концесия за подземни благосъстояния – златно-медно-пиритни руди посредством рандеман от находище
„ Челопеч “ – Софийска област, за интервала 01.01.2011 година – 31.12.2013 година, не е задоволително
ефикасен.
От информацията за осъществения надзор през одитираният интервал не се основава
убеденост, че през 2011 година и 2013 година са осъществявани инспекции на място в обекта на
концесия, както и че по отношение на осъщественият настоящ надзор прецизно са спазени
условията на вътрешните правила за работа на дирекция „ ПРК ”, във връзка с
инспекция на показаните документи от концесионера. Липсва информация за
осъществените съответни контролни дейности и процедури, по които се прави настоящият
надзор.Всичко това крие риск от формализирането на контролните функционалности и от
несвоевременно констатиране на възможни неизпълнения по контракта за концесия.
Осъществяваният настоящ надзор в “МИЕ “ е преди всичко документален. В по-
огромната си част той се основава на подадените от концесионера данни, което не
подсигурява тяхната меродавност и основава риск за официално осъществяване на контролните
функционалности и незадоволителна успеваемост от осъществяването му.
Постфактум е сезирана Прокуратурата на Република България.Налице е дело въз основа
на събраните 17 тома с обвинителни материали. Софийска Градска Прокуратура изготвя
Постановление за изпращане на кореспонденция по подготвеност, формирана по
сигнал.Прокуратурата излага изказване за неизгодно за страната експлоатиране на
находището в с.Челопеч.Концесията на находище “Челопеч “ е в интерес на канадската
компания “Дънди Прешъс Металс ” ЕАД, а при сключването на контракта не е предпазен
държавния интерес на България. Установява също, че с контракта и последвалите анекси
към него не може да се управлява нито наличието, нито количеството на изнесените
от страната концентрати и смеси. Налице е явна наклонност за увеличение на
добивите при понижаване на концесионното заплащане, както и неспособност то да
се актуализира, въпреки да има доста повишаване на цената на златото / цената на
тройунция злато 1999г. е 300 щ.долара, понастоящем разледване – 1969 щ.долара/
.Държавата е била ощетена с милиарди от неконтролиран рандеман на скъпи метали, така
като в концесията с “Дънди Прешъс Металс Челопеч ” са упоменати единствено три от металите –
злато, мед и сребро, като останалите 38 типа са изнасяни в Намибия и Китай
безотговорно. Преписката е изпратена до Спецпрокуратурата с мнение, че петима
енергийни министри, подписвали контракти и съглашения с канадската компания би трябвало
да бъдат разследвани за занемареност./ /Спецпрокуратурата по закон води
досъдебните производства против представители на високите етажи на властта./
Въпросните петима министри, позлатили канадската компания “ДЪНДИ ПРЕШЪС
МЕТАЛС “ ЕАД и нанесли вреди за милиарди щ.долари на България са: Петър
Жотев от държавното управление на Иван Костов, Лидия Шулева от кабинета “Сакскобургготски ”,
Петър Димитров от кабинета на Тройната коалиция, Трайчо Трайков от кабинета “Борисов
1 ” и Теменужка Петкова от кабинети “Борисов 2 и 3 “.
Изложените нагоре обстоятелства са изводи от работата на държавните институции на Р
България.Тук е мястото да дадем опция за публичност и мнение и на експертите от
академичната общественост./експерти – минно дело,геология и екология и др./. По данни от
научните проучвания на професор доктор на геологическите науки Вълко Гергелчев /
световнопризнат експерт и извънреден експерт, завеждащ в
страната секция “благородни метали “ /, в недрата на България има към 166 типа
потребни изкопаеми с промишлени ресурси. Според негови научни ресурсни прогнози към
2011г.,България има към 20 000 тона злато на стойност от към 1 трилион
и 100 милиарда лева Историята на разграбването стартира от кабинетът на Иван
Костов, със закриването на Комитета по геология /бившият институт за потребни
изкопаеми/.В рудата на “Челопеч “, канадският концесионер “ДПМ “ ЕАД декларира и
регистрира, че количеството добивано злато е в съответствие 3.96 гр. от 1 звук руда. На
база по-ранни данни на Държавната Комисия по Запасите на Р България
съотношението е 4.74 гр. злато от 1 звук руда. По проучвания, посредством научни способи,
професор Гергелчев и доцент Васил Атанасов, откриват,че в концентрата /
получен от рудата/, съотношението доближава до 40 гр.злато от 1 звук руден
концентрат. Този концентрат се изнася като се товари в гр. Златица и посредством влакови
композиции се придвижва до гр. Бургас, а оттова отпътува за Намибия, където “ ДПМ
“ ЕАД дообработва концентрата в личен цех.По негово изказване надзор
върху качеството и количеството на добитият концентрат няма.По мнение на
професор Гергелчев, това е добре отработена скица за източване на естествените
първични материали и благосъстояния на Р България.Според него, от концесионният контракт с “ДПМ “
ЕАД, за 10 години, България е изгубила към 30 милиарда лева Това, споделя той /цитат/
е закононарушение, осъществявано от корумпираните ни държавни управления,това е обир,
съпоставим със международен мега скандал, това е “ГРАБЕЖЪТ НА ВЕКА “ в България.
Уважаеми сънародници,
Една /най-вероятно, съзнателно грешно/ подписана договорка преди деситилетия, генерира
на Р България големи финансови загуби. От 2002г. до 2022г., /от въпросният
концесионен договор/ стопанската система на България е изгубила над 60 милиарда лв..
Това се случва в Нашата страна, в страната в която живеем, в България.
Чужди изнасят златото ни, а собствен внасят боклука на непознати..
Ако всичко това, Ви припомня за тежка колониална сага, оцветена в цветовете на
многогодишна политическа корупция, с декор на невежи, само че алчни политици, с привкус на
подкупност и охота, с послевкус на измяна и безродие, с мирис на
бездържавност, комплекси и “нощни шкафчета “, с чувство за необоснованост, с възприятие на
позор и изтощение,че губим страната си…..то, то тогава може би е настъпило времето,
когато Ние, Българите, би трябвало да заявим воля, да вземем решение и да сменим
политиците си ….. с Държавници!
Ако Вие, вземете това решение ……..повярвайте ми, …..аз няма да Ви преча!!!
Направил си труда и изготвил:
Д-р ик.н. Илиян Георгиев
Областен координатор за област Ловеч и член на Народно събрание на Политическа партия „ Русофили за възобновление на
Отечеството “
Д-р на ик. н. Илиян Георгиев
Областен координатор за област Ловеч и член на Народно събрание на Политическа партия „ Русофили за възобновление на
Отечеството “
Не кради!
Правителството не търпи противници!
Датата е 28 юни 1991 година, Будапеща, Унгария. Провежда се последната 46-та сесия на
Съвет за икономическа взаимопомощ /Съвет за Икономическа Взаимопомощ/. Представителите на страните членки
взимат решение и подписват съглашение за преустановяване съществуването на
организацията в период от 90 дни – 26 септември 1991г. Основан на 25 януари 1949 година в
Москва, Съвет за икономическа взаимопомощ е организация за икономическо съдействие, зародила след Втората
международна война, като опит на по този начин наречените „ приятелски социалистически страни ” да
основат свое лично икономическо пространство /общ пазар/.Сред неговите цели е
да предизвиква комерсиалните връзки сред страните членки, като по този метод
противодейства на тези интернационалните стопански организации с капиталистическа
стопанска система. Алтернатива на проекта “Маршал “, създаден от Съединени американски щати, както и еквивалент на
Европейската Икономическа Общност.
Стокообменът сред страните от Съвет за икономическа взаимопомощ е проведен въз основата на планова стопанска система
,чрез дълготрайно обмисляне (петгодишни планове) и твърди цени, които се пресмятат в
по този начин наречените „ преводни рубли ”.
От 1 януари 1991 година страните членки на Съвет за икономическа взаимопомощ се принуждават да правят покупко-продажбите
между тях, към този момент по разпоредбите на пазарната стопанска система. В резултат на това се получава
коренен спад в комерсиалния продан сред тях, защото Източният блок сменя
асиметричната планова комерсиална взаимозависимост от Съветския съюз със също толкоз
асиметрична, само че пазарна комерсиална взаимозависимост от Европейската Общност. Губейки
главните си подсигурени до скоро пазари и обезпечено доставяне с съществени евтина
сила, първични материали и материали, се оказва пагубно за стопанската система на България.
Започва опит за структурна промяна в стопанската система, като се внасят спомагателни закони
за реставрация и приватизация. В региона на външната политика държавното управление на
Филип Димитров прави внезапен завой в посока доближаване със Съединени американски щати и Западна Европа. На
8 януари 1996 година е обещано начало на всеобхватно раздържавяване на държавните
активи, насъбрани от 1945 година до 1989 година, посредством по този начин наречената приватизация.През
същата година избухва икономическа рецесия, предизвикана от големи задължения и
създаваща хипер инфлация в страната.След намесата на МВФ /международен
валутен фонд/, българското държавно управление задейства незабавно приватизация.На 21
май 1997 година Народното събрание утвърждава новия кабинет, управляван от Иван Костов.Начинът
по който кабинетът на Иван Костов взема решение да се оправи е, посредством всеобща приватизация.
Под натиска на МВФ, Костов дава началото и задейства бърза всеобща приватизация,
скоростно раздържавяване на българската промишленост и безумна ликвидация на
предприятията, а оттова и тяхното закриване /вместо модернизиране/, което пък
предизвика още по-голяма безработица и рецесия в страната.Стотици държавни
предприятия /най-вероятно съзнателно натрупали дългове/, “необмислено “ са раздадени
на “случайни “ частни компании за дребни суми. “Командирът “ Костов и кликата му
подкрепят посредством законотворчество /удобно за групови интереси/, РеМеДетата, които посредством
офшорни компании с виртуални притежатели приватизират близо 80% от българската
промишленост. Те не желаеха от нито един капиталов фонд, от нито една партия да
заявяват произхода на капиталите си. Продават необмислено, на безценица, с цел да
получат процентите си. И се хвалят с “успехите “ си.В този “успешен “ лист попадат
индустриални колоси, като “Кремиковци “, “Химко “, “Стомана “, “Девня “, “Плама “, “Балкан “ и
доста други.Паралелно с продажбите се подписват стотици “успешни “ концесионни
контракти, посредством които България се разграбва и се води към финансов колапс.
Един от тях е концесионният контракт за рудодобивната мина в с.Челопеч.Това е най-
огромното и богато златно-медно- пиритно находище в Европа, познато още от антични
времена.С решение на МС/26.03.1999г., златното находище в с.Челопеч е оповестено за
концесия. На 19.05. 1999г., държавното управление на Костов, /в лицето на министър Ал.Божков/
подписва контракт, посредством концесионен контракт за употреба на мината с Ирландската
компания, “НАВАН “ и нейната подизпълнителна компания “МИНОРКО “. Така, държавното
сдружение е приватизирано и се основава “НАВАН ЧЕЛОПЕЧ “ АД. В началото,
Българската страна държи 35 % акции. Шест месеца по-късно Ал. Божков е освободен
от поста. Неговият правоприемник П. Жотев на 19.09 2000г.,сключва в допълнение
съглашение, посредством което са нанесени съществени вреди на България, тъй-като
наложителната минимална екологична стратегия е съкратена от 9 600 000 $ на 1
374 668 $, а наложителната капиталова стратегия е орязана от 37 136 000
$ на 8 302 857 $. Отменен е бил Контролният съвет от контракта, както и
задължението на концесионера да обезпечава достъп за надзор на обекта. Което значи
единствено едно – концесионерът може да добива скъпи метали, колкото си реши, заобикаляйки
концесионната такса, която е % от добива. През 2002г., след няколко години
ръководство на компанията “НАВАН МАЙНИНГ ГРУП “, мината се снабдява с дълг към
Дойче банк в размер на 180 000 000 $ и по този начин в края на 2002г. компанията афишира
банкрут. /Дали това е авансово квалифициран банкрут, подпомагащ подписаният
неблагоприятен концесионен контракт, за опрощение на Костовото държавно управление за
приватизацията на мината …..предоставям извода на читателя/. През същата година
Дойче банк афишира мината за продажба, посредством интернационален конкурс, който компанията
“ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТАЛС “ АД “ДПМ “ печели. Сключва се нов 30 годишен концесионен
контракт, с концесионна такса от 1.5 % в интерес на Българската страна.
И по този начин на 24.07.2001, отпред на държавното управление застава водачът на “НДСВ “ – Симеон
Сакскобурготски. По време на държавното управление на “НДСВ “ вицепремиерът Лидия Шулева
подписва в края на февруари 2004 година ново съглашение със задна дата, което понижава
на половина /на 0.75 %/ така и така неплащаната в цялостен размер концесионна такса. То е
със период от 01.01.2004 година до края на 2010 година, с което обвързва и задължава и идващото
държавно управление. Намаляването на таксата е целесъобразно с “неблагоприятни условия ”и с
съществуването на арсен в рудата. Прокуратурата обаче е безапелационна, че това не е правилно, така
като добивът скача от 624 310 тона на 1 088 431 тона, освен това действителните цифри са
незнайни и евентуално са доста по-високи, заради неналичието на надзор върху тях. Шулева
подписва също анулацията на задължението на концесионера да преработва рудата на
територията на страната, с което лишава страната от директни налози, в интерес на трети
страни. Окончателно е изгубен и контролът върху изнасяната руда. Чрез анекс към
существуващият към този момент контракт е анулиран и член от първичния контракт за смяна на
концесионното заплащане при трайни изменение на пазарните условия,
продължаващи повече от 6 месеца. Държавата още веднъж губи милиони, тъй като при
подписване на контракта през 1999 година цената на тройунция е била 300 $. Следващото
ръководство на страната попада в ръцете на тъй наречените “Тройна коалиция “, с министър
ръководител С.Станишев /2005г.-2009г./.На мястото на подалия оставка министър
Р.Овчаров, е назначен за министър на стопанската система и енергетиката Петър Димитров./на
18.07.2007г./. За първи път кабинетът на Станишев взима решение, рудният концентрат
да не се изнася, а да се преработва в България, като за тази цел се придобие лична
апаратура за преправка на руден концентрат. В този смисъл, през 2008 година министърът
осведоми посредством отчет държавното управление, че е нужна смяна на контракта заради
нарушение на икономическия баланс сред страните в интерес на концесионера. В
подписаното съглашение отпада клаузата за понижаване на концесионното
заплащане с 50%. А парите за страната стават 2% от цената на металите при
10% или по-ниска доходност и 8% при 60% или по-висока доходност. През 2010 година
обаче Върховният административен съд анулира решението на Еко министерството, с
което се дава позволение за лична апаратура и планът не започва. Така
клаузата за по-високи концесионни хонорари не се задейства и остава тази от 1,5%
от цената на металите. Същият министър подписва ново, в допълнение
съглашение към към този момент съществуващия контракт за концесия, което още веднъж не е в изгода
на България и което твърди следното: “Концисионерът резервира правата и отговорностите
си по подписаните към този момент контракти до приключване периода на съответната концесия “, т.е., до
крайната дата на контракта, концесионната такса не може да бъде променяна.
С декрет No 274, на президента Първанов от 27.07.2009г., ръководи държавното управление на
Б.Борисов /първи кабинет – от 27.07.2009г-13.03.2013г./, с министър на стопанската система и
енергетиката – Тр.Трайков. Поредното съглашение е подписано от министъра на
стопанската система Трайчо Трайков и “Челопеч майнинг ” на 28 декември 2009 година при премиера
Бойко Борисов. С него е продължен от 18 на 20 месеца срокът за разпродажба и
рекултивация на терени. Следващото съглашение е от 11 август 2015 година и е подписано от
министъра на енергетиката Теменужка Петкова/министър на енергетиката при кабинети
Борисов две и Борисов три./. За него няма информация в постановлението на
прокуратурата. От Министерство на енергетиката отговорят, че съгласно подписан документ,
двете страни третират, като поверителна цялата доументация по член 13 от Закона за
подземните благосъстояния за цялата активност, обвързвана с концесията. Т.е. от този миг
цялата информация за концесията е засекретена.
Сметната палата, през 2016г., прави одит на контракта за даване на концесия
за подземни естествени благосъстояния – златно-медно-пиритни руди, посредством рандеман от находище
„ Челопеч “ – Софийска област, на „ Дънди Прешъс Металс Челопеч “ ЕАД за интервала от
01.01.2011 година до 31.12.2013 година Въпреки че той изследва интервала януари 2011 година – декември
2013 година, посредством него на процедура може да се наблюдава цялата история на концесията. Какво
излиза наяве от отчета на Сметната палата:
За трите години на одита – от 01.01.2011 година до 31.12.2013 година, канадската компания
концесионер „ ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТЪЛС “ ЕАД е добила край с.Челопеч:
5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18,8
тона, а на сребро – 42,99 тона, като цената на извлечената за трите години мед е 531
млн. $, на златото – 939 млн. $, а на среброто – 41 млн. $. Общата сума
на добива е над 1,5 милиарда $.
/Изследваната информация е подадена от “ДПМ “ ЕАД и е в неспособност да бъде
проверена/
От тази сума под формата на концесионно заплащане в бюджета са влезнали към
22.6 млн. $ (1,5%) или към 34 млн. лева, за интервала 01.01.2011г. – 31.12.2013г.,като
община Челопеч е получила 14,7 млн. лева, а община Чавдар – 1,7 млн. лева За същия
интервал осъществените вложения от концесионера са в размер единствено на 187,5 млн.
щ.долара. / За съпоставяне: междинните концесионни такси в Света са към 32-33% от
облагата на концесионера. /
Основният извод от одита е, че осъщественият надзор по осъществяването на контракта за
концесия за подземни благосъстояния – златно-медно-пиритни руди посредством рандеман от находище
„ Челопеч “ – Софийска област, за интервала 01.01.2011 година – 31.12.2013 година, не е задоволително
ефикасен.
От информацията за осъществения надзор през одитираният интервал не се основава
убеденост, че през 2011 година и 2013 година са осъществявани инспекции на място в обекта на
концесия, както и че по отношение на осъщественият настоящ надзор прецизно са спазени
условията на вътрешните правила за работа на дирекция „ ПРК ”, във връзка с
инспекция на показаните документи от концесионера. Липсва информация за
осъществените съответни контролни дейности и процедури, по които се прави настоящият
надзор.Всичко това крие риск от формализирането на контролните функционалности и от
несвоевременно констатиране на възможни неизпълнения по контракта за концесия.
Осъществяваният настоящ надзор в “МИЕ “ е преди всичко документален. В по-
огромната си част той се основава на подадените от концесионера данни, което не
подсигурява тяхната меродавност и основава риск за официално осъществяване на контролните
функционалности и незадоволителна успеваемост от осъществяването му.
Постфактум е сезирана Прокуратурата на Република България.Налице е дело въз основа
на събраните 17 тома с обвинителни материали. Софийска Градска Прокуратура изготвя
Постановление за изпращане на кореспонденция по подготвеност, формирана по
сигнал.Прокуратурата излага изказване за неизгодно за страната експлоатиране на
находището в с.Челопеч.Концесията на находище “Челопеч “ е в интерес на канадската
компания “Дънди Прешъс Металс ” ЕАД, а при сключването на контракта не е предпазен
държавния интерес на България. Установява също, че с контракта и последвалите анекси
към него не може да се управлява нито наличието, нито количеството на изнесените
от страната концентрати и смеси. Налице е явна наклонност за увеличение на
добивите при понижаване на концесионното заплащане, както и неспособност то да
се актуализира, въпреки да има доста повишаване на цената на златото / цената на
тройунция злато 1999г. е 300 щ.долара, понастоящем разледване – 1969 щ.долара/
.Държавата е била ощетена с милиарди от неконтролиран рандеман на скъпи метали, така
като в концесията с “Дънди Прешъс Металс Челопеч ” са упоменати единствено три от металите –
злато, мед и сребро, като останалите 38 типа са изнасяни в Намибия и Китай
безотговорно. Преписката е изпратена до Спецпрокуратурата с мнение, че петима
енергийни министри, подписвали контракти и съглашения с канадската компания би трябвало
да бъдат разследвани за занемареност./ /Спецпрокуратурата по закон води
досъдебните производства против представители на високите етажи на властта./
Въпросните петима министри, позлатили канадската компания “ДЪНДИ ПРЕШЪС
МЕТАЛС “ ЕАД и нанесли вреди за милиарди щ.долари на България са: Петър
Жотев от държавното управление на Иван Костов, Лидия Шулева от кабинета “Сакскобургготски ”,
Петър Димитров от кабинета на Тройната коалиция, Трайчо Трайков от кабинета “Борисов
1 ” и Теменужка Петкова от кабинети “Борисов 2 и 3 “.
Изложените нагоре обстоятелства са изводи от работата на държавните институции на Р
България.Тук е мястото да дадем опция за публичност и мнение и на експертите от
академичната общественост./експерти – минно дело,геология и екология и др./. По данни от
научните проучвания на професор доктор на геологическите науки Вълко Гергелчев /
световнопризнат експерт и извънреден експерт, завеждащ в
страната секция “благородни метали “ /, в недрата на България има към 166 типа
потребни изкопаеми с промишлени ресурси. Според негови научни ресурсни прогнози към
2011г.,България има към 20 000 тона злато на стойност от към 1 трилион
и 100 милиарда лева Историята на разграбването стартира от кабинетът на Иван
Костов, със закриването на Комитета по геология /бившият институт за потребни
изкопаеми/.В рудата на “Челопеч “, канадският концесионер “ДПМ “ ЕАД декларира и
регистрира, че количеството добивано злато е в съответствие 3.96 гр. от 1 звук руда. На
база по-ранни данни на Държавната Комисия по Запасите на Р България
съотношението е 4.74 гр. злато от 1 звук руда. По проучвания, посредством научни способи,
професор Гергелчев и доцент Васил Атанасов, откриват,че в концентрата /
получен от рудата/, съотношението доближава до 40 гр.злато от 1 звук руден
концентрат. Този концентрат се изнася като се товари в гр. Златица и посредством влакови
композиции се придвижва до гр. Бургас, а оттова отпътува за Намибия, където “ ДПМ
“ ЕАД дообработва концентрата в личен цех.По негово изказване надзор
върху качеството и количеството на добитият концентрат няма.По мнение на
професор Гергелчев, това е добре отработена скица за източване на естествените
първични материали и благосъстояния на Р България.Според него, от концесионният контракт с “ДПМ “
ЕАД, за 10 години, България е изгубила към 30 милиарда лева Това, споделя той /цитат/
е закононарушение, осъществявано от корумпираните ни държавни управления,това е обир,
съпоставим със международен мега скандал, това е “ГРАБЕЖЪТ НА ВЕКА “ в България.
Уважаеми сънародници,
Една /най-вероятно, съзнателно грешно/ подписана договорка преди деситилетия, генерира
на Р България големи финансови загуби. От 2002г. до 2022г., /от въпросният
концесионен договор/ стопанската система на България е изгубила над 60 милиарда лв..
Това се случва в Нашата страна, в страната в която живеем, в България.
Чужди изнасят златото ни, а собствен внасят боклука на непознати..
Ако всичко това, Ви припомня за тежка колониална сага, оцветена в цветовете на
многогодишна политическа корупция, с декор на невежи, само че алчни политици, с привкус на
подкупност и охота, с послевкус на измяна и безродие, с мирис на
бездържавност, комплекси и “нощни шкафчета “, с чувство за необоснованост, с възприятие на
позор и изтощение,че губим страната си…..то, то тогава може би е настъпило времето,
когато Ние, Българите, би трябвало да заявим воля, да вземем решение и да сменим
политиците си ….. с Държавници!
Ако Вие, вземете това решение ……..повярвайте ми, …..аз няма да Ви преча!!!
Направил си труда и изготвил:
Д-р ик.н. Илиян Георгиев
Областен координатор за област Ловеч и член на Народно събрание на Политическа партия „ Русофили за възобновление на
Отечеството “
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ