Откъс от „Свободна“ на Лора Фрийдман Уилямс
Прочети повече за книгата тук ► и не пропускай да се включиш в нашата игра в Instagram, с която може да си спечелиш копие от нея!
***
„ Будя се рано сутринта, когато той става от леглото. Решавам, че незабавно ще се върне, само че слушам водата в банята и след няколко минути той сяда до мен на леглото. Напълно облечен.
– Хей – споделя нежно; виждам го сънливо. – Ще вървя до фермерския пазар, а след това на йога. Остани колкото искаш, вратата ще се заключи след теб.
Очите ми се уголемяват.
– С други думи, да не се смотавам доста тук – намусвам се.
– Не, нищо сходно. Просто обичам в събота да стартирам деня от рано, само че това не значи, че и ти би трябвало да постъпваш по този начин. Ще приказваме по-късно, става ли?
– Разбира се, добре, довиждане – давам отговор и затварям очи.
След момент слушам по какъв начин входната врата се хлопва. Смаяна съм, не разбирам къде съм сбъркала, та да избяга по този начин. Чувствам се жалко, задето съм очаквала освен това – закуска в леглото, кафе, дружно да си вземем душ… а вместо това съм гола и сама, до момента в който той пазари къдраво зеле и биояйца. Ставам от леглото, изглаждам снежнобелите чаршафи и възглавници, с цел да замязя на хотелска стая след минаването на камериерката. Точно толкоз на ниска цена се чувствам; желая да огледа оправеното легло, да види унижението и самотата ми в идеално бухнатите възглавници.
Телефонът ми иззвънява, когато влизам в жилището си, жонглирайки с ключовете и чашата кафе, което съм си купила по пътя.
– Да? – внезапно давам отговор, откакто изчаквам да звънне няколко пъти.
– Къде си? – пита № 6.
Отговарям му, че съм си у дома, и той звучи сюрпризиран, мислел, че ще остана да дремя.
– Беше ми необичайно да остана, откакто ти излезе и нямаше да се връщаш в околните часове.
– Обаче се върнах – споделя той и аз слушам по какъв начин гласът му отеква в празния, към момента не изцяло обзаведен апартамент. – Толкова съм печален. Върнах се и чаках да те заваря в леглото, само че всичките ти движимости ги няма, а леглото е оправено, все едно в никакъв случай не си била тук.
– Стори ми се, че тъкмо това искаш. Не всеки ден преспиваш за първи път при мъж, а той те зарязва, с цел да върви на фермерски пазар и на курс по йога. Реших, че много нееднозначно ме подканяш да си вървя.
– Моля те, върни се! – споделя той. – Отмених курса по йога. Всичко обърках!
Колебая се, към този момент съм се настанила на дивана с кафето и с вестник, към момента се усещам афектирана от неотдавнашното отменяне.
Той продължава:
– Моля те. Съжалявам. Просто ела. Допуснах неточност.
Извървявам десетте пресечки до жилището му. Когато влизам, се изкатерваме на преди малко оправеното легло. Дълго време ще го майтапя, че е оставил топло голо тяло в завивките поради съботните си привички, и той ще ми признае, че щом стигнал до пазара, се обадил на приятеля си Джеф, който го нарекъл глупак и настоял незабавно да се прибере. Смеем се на глупостта, само че аз разбирам, че той има солидна рутина, от която не обича да се отклонява, а аз не съм сигурна дали се регистрирам в нея и дали желая да се впиша. “
***
„ Будя се рано сутринта, когато той става от леглото. Решавам, че незабавно ще се върне, само че слушам водата в банята и след няколко минути той сяда до мен на леглото. Напълно облечен.
– Хей – споделя нежно; виждам го сънливо. – Ще вървя до фермерския пазар, а след това на йога. Остани колкото искаш, вратата ще се заключи след теб.
Очите ми се уголемяват.
– С други думи, да не се смотавам доста тук – намусвам се.
– Не, нищо сходно. Просто обичам в събота да стартирам деня от рано, само че това не значи, че и ти би трябвало да постъпваш по този начин. Ще приказваме по-късно, става ли?
– Разбира се, добре, довиждане – давам отговор и затварям очи.
След момент слушам по какъв начин входната врата се хлопва. Смаяна съм, не разбирам къде съм сбъркала, та да избяга по този начин. Чувствам се жалко, задето съм очаквала освен това – закуска в леглото, кафе, дружно да си вземем душ… а вместо това съм гола и сама, до момента в който той пазари къдраво зеле и биояйца. Ставам от леглото, изглаждам снежнобелите чаршафи и възглавници, с цел да замязя на хотелска стая след минаването на камериерката. Точно толкоз на ниска цена се чувствам; желая да огледа оправеното легло, да види унижението и самотата ми в идеално бухнатите възглавници.
Телефонът ми иззвънява, когато влизам в жилището си, жонглирайки с ключовете и чашата кафе, което съм си купила по пътя.
– Да? – внезапно давам отговор, откакто изчаквам да звънне няколко пъти.
– Къде си? – пита № 6.
Отговарям му, че съм си у дома, и той звучи сюрпризиран, мислел, че ще остана да дремя.
– Беше ми необичайно да остана, откакто ти излезе и нямаше да се връщаш в околните часове.
– Обаче се върнах – споделя той и аз слушам по какъв начин гласът му отеква в празния, към момента не изцяло обзаведен апартамент. – Толкова съм печален. Върнах се и чаках да те заваря в леглото, само че всичките ти движимости ги няма, а леглото е оправено, все едно в никакъв случай не си била тук.
– Стори ми се, че тъкмо това искаш. Не всеки ден преспиваш за първи път при мъж, а той те зарязва, с цел да върви на фермерски пазар и на курс по йога. Реших, че много нееднозначно ме подканяш да си вървя.
– Моля те, върни се! – споделя той. – Отмених курса по йога. Всичко обърках!
Колебая се, към този момент съм се настанила на дивана с кафето и с вестник, към момента се усещам афектирана от неотдавнашното отменяне.
Той продължава:
– Моля те. Съжалявам. Просто ела. Допуснах неточност.
Извървявам десетте пресечки до жилището му. Когато влизам, се изкатерваме на преди малко оправеното легло. Дълго време ще го майтапя, че е оставил топло голо тяло в завивките поради съботните си привички, и той ще ми признае, че щом стигнал до пазара, се обадил на приятеля си Джеф, който го нарекъл глупак и настоял незабавно да се прибере. Смеем се на глупостта, само че аз разбирам, че той има солидна рутина, от която не обича да се отклонява, а аз не съм сигурна дали се регистрирам в нея и дали желая да се впиша. “
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ