Проблемните фактори, които отблъскват чуждестранните инвеститори, са икономическата и политическата

Проблемните фактори, които отблъскват задграничните вложители, са икономическата и политическата рецесия в България. Това показват 83.3% от респондентите, интервюирани за правенето на Доклад за следваща оценка на въздействието на Закона за поощряване на вложенията (ЗНИ) и правилника за неговото използване, оповестен за разискване в Портала за публични съвещания. Сред съответно посочените фактори са слабият глас на България в Европейски Съюз при разискване на регулации или ad hoc ограничения, отбраната на интелектуалната благосъстоятелност, кражбата на компании и дублажа на марки, нагласените публични поръчки, неналичието на добра икономическа дипломация и тактика за привличане на вложители по браншове. Сред най-популярните отговори остават също проблемите със правосъдната система и корупцията (66.7%), неналичието на добре развита и поддържана инфраструктура и незадоволителните държавни тласъци, демонстрират още резултатите от анкетата. Според изследването водещият фактор за избора на страната е нейният либерализиран достъп до пазарите на Европейски Съюз. Половината от интервюираните дават отговор, че стратегическото географско състояние на България, както и ниските данъчни ставки, играят решаваща роля при избора на страната по отношение на останалите страни. Показателно е, че нито един от респондентите не дава отговор, че страната е привлекателна със своите тласъци за поощряване на вложенията по ЗНИ, се акцентира в отчета. Докладът дава оценка на резултатите от използването на националната правна уредба в региона на насърчаването на вложенията и обгръща интервала 1 януари 2018 година – 31 декември 2022 година. Българска телеграфна агенция показа част от данните и изводите в отчета: Потокът на директни задгранични вложения Най-ниската стойност на потока от директни задгранични вложения (ПЧИ) в България е през 2018 година, което обаче е последвано от значително повишаване на индикатора през идващите две години. Размерът на потоците от ПЧИ са надлежно 1639,4 млн. евро през 2019 година (ръст от 69,45 на 100 по отношение на миналата 2018 г.) и 2974,2 млн. евро през 2020 година (ръст от 81,4 на 100 по отношение на миналата 2019 г.). През 2020 година, макар рецесията от зародилата пандемия в международен проект, се отбелязва пик в потока от ПЧИ в България за последните 10 години. През идната 2021 година, се следи забележителен спад, само че през 2022 година размерът на потока от ПЧИ доближава 2378,7 млн. евро (ръст от 48,66 на сто), като тези стойности се приближават до най-високите, маркирани през 2020 г. Бруто образуването на главен капитал в националната стопанска система През 2022 година бруто образуването на главен капитал по настоящи цени бележи " растеж " поради инфлацията. През 2022 година бруто образуването на главен капитал по съпоставими цени от 2015 година е със 7,8 на 100 по-малко от това през 2018 година При разбора на динамичността на индикатора и по-конкретно записания спад през интервала 2020 година – 2022 година следва да се регистрира въздействието на влошената икономическа конюнктура в Европа след пандемията от КОВИД-19 и стартирана война в Украйна, показват създателите на отчета. Очаквания за настоящата финансова обстановка през 2023 година Половината от интервюираните в границите на подготовката на отчета дават отговор, че капиталовите разноски ще бъдат нараснали през настоящата година, до момента в който една трета от тях намират, че разноските ще се запазят на същите равнища спрямо миналата. Получените отговори могат да бъдат интерпретирани по два метода, показват създателите на отчета. Според тях от една страна дадените отговори могат да удостоверяват отрицателните упования за това, че капиталовата активност може да се " оскъпи " през 2023 година поради растящата инфлация. От друга страна, отговорите могат да бъдат обсъждани като удостоверение на желанието на вложителите да уголемяват съществуващите производства и услуги, отчитайки положителния капиталов климат и позитивните резултати от активността на фирмите в България. Насърчителните ограничения На първо място в класацията от всички насърчителни ограничения е финансовото подкрепяне за отчасти възобновяване на наложителните осигурителни и други вноски на новоназначените по отношение на инвестицията хора. Това е единствена мярка, която е получила оптималните 4 точки като атрактивна и няма нито едно мнение за нея като едва атрактивна, се показва в отчета. Тази мярка е най-предпочитана от финансовите ограничения, предоставяни по ЗНИ и съгласно Доклада за вложенията в България през 2022 година, направен от Българската организация за вложения. На последващо място са ограниченията, свързани с прехвърлянето на благосъстоятелност или прилагане на парцели с построена инфраструктура без търг или конкурс по пазарни или по-ниски цени и финансово подкрепяне за създаване на техническа инфраструктура, които са получили по 2 точки като доста атрактивни и атрактивни и по еднакъв брой точки за останалите категории. На трето място са административното обслужване в съкратени периоди и самостоятелно административно обслужване и финансовото подкрепяне за придобиване на професионална подготовка, бидейки оценени с по 3 точки като атрактивни и с еднакъв брой точки по останалите категории. Степен на успеваемост и реализиране на задачите на закона По отношение на първата цел на закона, за постигането на която е заложен въпрос в анкетата в границите на подготовката на отчета, която е повишаване на вложенията за софтуерно развиване в производства и услуги с висока добавена стойност и основаване на нови високопроизводителни работни места, отговорът, който е получил най-вече точки е, че законът не я реализира. Авторите на отчета обаче означават, че с измененията в Правилника от 2020 година са били подхванати дейности за прецизиране на приложното поле на насърчителните ограничения, като капиталовите тласъци за някои стопански действия са били редуцирани, точно за да се употребява по-пълноценно публичният запас за поощряване на производства и услуги с висока добавена стойност. Втората цел, върху която е концентрирано изследването, е възстановяване на капиталовия климат в страната и понижаване на районните диспропорции в социално-икономическото развиване - за нея са еднакъв брой точки, че същата е реализирана в доста дребна степен или не е реализирана. За постигането на тази цел обаче от значително значение са и други фактори от външната среда, като равнище на безработица, степен на подготовка на работната ръка, както и демографска конструкция на района. Що се отнася до третата цел: противопоставяне на отрицателните трендове в капиталовата интензивност и заетостта, съгласно преобладаващото мнение, получило най-вече точки е, че тя е реализирана отчасти. Сертифицираните планове 2018 – 2022 Данните сочат, че в границите на проучвания интервал броят на сертифицираните капиталови планове е релативно непрекъснат. Той се колебае с плюс - минус 3 бр. През първите две години от обсъждания петгодишен интервал има повишаване на сертифицираните планове. Най-голям брой сертифицирани планове има през 2020 година – 34 броя, като през 2021 година и 2022 година те понижават, въпреки и релативно гладко. За тези трендове не без значение е въздействието, което оказват външните фактори, като рецесията от зародилата пандемия и войната в Украйна, засягащи икономическата интензивност в Европейски Съюз, се показва в отчета. За целия проучен интервал максимален е делът на вложенията клас А – 125 бр. или 83,9 на 100 от общия брой сертифицирани капиталови планове, който е 149 бр. Като динамичност вложенията клас А следват общия тренд на сертифицираните капиталови планове – растеж до 2020 година, последван от спад през 2021 година и 2022 г. Инвестициите по браншове В рамките на целия проучен интервал максимален е делът на вложенията в бранш " Преработваща индустрия " - 88 бр. или съвсем 54 на 100 от общия брой сертифицирани капиталови планове (163 бр.), което се регистрира от създателите на отчета като позитивно събитие. Следват браншове " Транспорт, депозиране и пощи " с 14,1 на 100, " Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; Далекосъобщения " с 10,4 на 100 и т.н. Сертифицирани планове в райони с висока безработица Броят на сертифицираните капиталови планове в райони с висока безработица остава непретенциозен в безусловно и релативно изражение – 23 бр. за целия интервал на проучване или 15,4 на 100 от общия брой сертифицирани капиталови планове (149 бр.). Индикаторът сочи неудовлетворителен резултат във връзка с политиката по насърчаването на заетостта в най-проблемните (в това отношение) райони на страната, се показва в отчета. Върху тези резултати въздействие оказват и демографските процеси в страната, както и съществуването на квалифицирани служащи и чиновници, нужни за реализирането на капиталовите планове. В разбора следва да се регистрира и инвеститорският интерес. Общ извод, който може да бъде дефиниран на база оценената информация, е, че капиталовата интензивност е най-висока в по-развитите райони на страната. Въпреки плануваните в ЗНИ и Правилника към Закона по-ниски прагове за узаконяване в общините с висока безработица, решения за вложения в такива региони се вземат по-трудно. Обемът на декларираните при узаконяването вложения отбелязва чувствителни съмнения в границите на проучвания интервал – спад през 2019 година (в съпоставяне с 2018 г.), растеж през идващите две години (2020 година и 2021 г.) и спад през 2022 година Липсват обаче данни за размера на действително осъществените вложения в осъществяване на съответните планове, показват създателите на отчета. Работните места Броят планувани работни места при узаконяването бележи растеж през първите три години от интервала на проучване (2018 - 2020 г.). През 2020 година техният брой нараства почти 1,5 пъти по отношение на миналата 2019 година Възходящата наклонност е последвана от сериозен спад през 2021 година и лек растеж през 2022 г. Броят на плануваните работни места по сертифицирани капиталови планове в райони с висока безработица е нищожен в безусловно и релативно изражение – 1 822 бр. за целия интервал на проучване или 12 на 100 от общия брой на плануваните работни места при узаконяването (15 203 бр.). Повече от половината сертифицирани капиталови планове (51 на сто) са във високотехнологични производства/услуги за целия интервал на проучване. Това може да бъде посочено като принос за построяването на стопанска система на знанието у нас, се отбелязва в отчета. Изплатените средства от бюджета на министерствата на стопанската система и на нововъведенията и растежа В рамките на проучвания интервал размерът на изплатените средства от бюджета на Министерството на икономиката/ Министерството на нововъведенията и растежа (като идващ способен орган) нараства повече от три пъти – от 5,66 млн. лева през 2018 година на 18,59 млн. лева през 2022 година Най-съществен дял от тях съставляват средствата за инфраструктурни планове. Размерът на изплатените средства от бюджета на отрасловите министерства за инфраструктурни планове нараства близо четири пъти – от 4,19 млн. лева през 2018 година на 15,55 млн. лева през 2022 година Тази динамичност може да се оцени като позитив, само че при съпоставяне с предходни интервали размерът е неудовлетворителен, се показва в отчета. По данни от миналата следваща оценка на въздействието на ЗНИ (2005 – 2008 г.), да вземем за пример, финансовата поддръжка на инфраструктурни планове през 2007 година (първата година от участието ни в ЕС) е в размер на 14,21 млн. лева За интервала 2007 - 2020 година инфлацията в страната (по Индексите на потребителските цени) е 29,5 на 100. Така предоставените през 2020 година 9,91 млн. лева (в номинално изражение) за инфраструктурни планове са в действителност 7,65 млн. лева в действително изражение (по цени от 2007 г.) С други думи, средствата от бюджета на Министерството на икономиката/ Министерството на нововъведенията и растежа за инфраструктурни планове през 2020 година възлизат на 53,8 на 100 от тези през 2007 година, обобщават създателите на отчета. В рамките на целия проучен интервал максимален е делът на инфраструктурните планове, за които са изплатени средства от бюджета на отрасловите министерство в бранш " Преработваща индустрия ", следван от бранш " Транспорт, депозиране и пощи ". Най-голям е броят на инфраструктурни планове, за които са изплатени средства от бюджета на Министерството на икономиката/ Министерството на нововъведенията и растежа във високо развития Южен централен район – 13 бр. (41,9 на 100 от общия брой). Следват Югозападният район със 7 броя, Югоизточният и Североизточният район - по 4 бр. и Северният централен район - 2 бр. В Северозападния район са изплатени средства за един инфраструктурен план, а за целия обсъждан интервал са сертифицирани общо 12 плана в него, като единствено по два има декларирано прилагане на финансови насърчителни ограничения за създаване на инфраструктура. Пълният текст на отчета е наличен.