За какво съжаляват разведените жени
Проблемите във връзката, които са били пренебрегнати или премълчавани, рано или късно излизат нескрито. В разгара на следващата кавга споделяме на колегата неща, за които след това съжаляваме.
Понякога страхът или гордостта не ни разрешават да изразим ясно потребностите си – и известно време след развода ние разбираме по-добре къде сме сбъркали и по какъв начин сме могли да решим проблемите си.
Съжалявам, че не помолих за помощ, когато имах потребност от такава...
" Когато си припомням за някогашния си брачен партньор, скърбя, че си мълчах, когато усещах, че не се оправям с нещата и нуждая се от помощ. Тогава бяхме неотдавна женени, щерка ни таман се беше родила. Ставайки млада майка и брачна половинка, аз се поддадох на натиска на стандартите и упованията. Струваше ми се, че би трябвало да бъда идеална, да поема грижите за детето, за семейството, за готвенето – само че освен това да наподобявам като модел на Victoria’s Secret. Останах без сили, стараейки се да извърша тези нереални упования. Поисках бракоразвод, мислейки си, че ще мога да избягам от напрежението, който сама си бях основала. Бях ядосана и афектирана на мъжа си, който не разбираше какъв е казусът. Сега съзнавам, че трябваше да го помоля да ми помогне. Ако му бях обяснила какво ме мъчи, може би щяхме да имаме късмет да спасим брака си. "
В., на 33 години
Не опознах задоволително себе си, преди да се омъжа...
" Трябваше да опозная по-добре себе си и да се науча да оценявам себе си, да се преборя с възприятието за самотност. Ако не бързах толкоз, щях да се омъжа, изпитвайки мощ и вяра, а не боязън и невъзможност. Щях да схвана, че на 20-30 години избираме сътрудник по по-различни критерии, в сравнение с 40. "
М., на 38 години
Нямах куража да сложа точката по-рано...
" Твърде дълго търпях това неприемливо състояние. След сватбата визиите на мъжа ми за това каква би трябвало да е една връзка се трансформираха. Постоянно се карахме. Нямах смелостта и съзнателността, с цел да призная този проблем и да подхваща нещо. Отказвах да си призная истината за нещастния ни фамилен живот и двамата страдахме. "
А., на 36 години
Не разбирах, че аз съм освен това от нечия жена...
" Липсваше ми автономия. Аз сама сътворих нездрава динамичност в връзките ни, смятайки мъжа си за по-голям от мен. Вместо да строя кариера и да се занимавам с увлеченията си, аз одобрих ролята на жена на своя брачен партньор. От нея зависеше самооценката ми като жена и като човек. Не можех да осъзная в точния момент тази нездрава динамичност, тъй като се бях отдала изцяло на различен човек. "
Е., на 23 години
Не поех персонална отговорност...
" Не мислех задоволително за персоналната си отговорност. Търсех си отговорни и не се замислях какво бих могла да трансформира в държанието си. Отчасти това се дължеше на младостта и незрялостта ми, тогава аз още не осъзнавах, че не мога да държа виновни за щастието си други хора. Струваше ми се, че след развода животът ми ще стане съвършен – нали сякаш казусът беше в мъжа ми. Не разбирах, че връзките в брака могат да се развиват циклично и че можех да положа повече старания за разрешаване на проблемите. Разводът ни стана същинска злополука за децата ни и по тази причина скърбя, че се стигна до такава степен. "
Л., на 28 години
Не постоянно отстоявах правата си
" Трябваше по-активно да не отстъпвам правата си, още преди да стартират проблемите. Аз постоянно отстъпвах при спор, премълчавах терзанията си и се грижех за потребностите на мъжа ми. Сега съм по-силна, в сравнение с бях преди 10 години. Във втория си брак се държа по друг метод. Отстоявам правата си, тъй като го заслужавам. "
Н., на 37 години
Не се научих да разбирам неговия език на любовта...
" Не можех да го обичам по този начин, както той искаше. След развода разбрах за петте разнообразни езика на любовта. За мен най-важни са физическите докосвания и прелестно прекараното време дружно, а за него – взаимната поддръжка с думи и каузи. Заради несъвпадението в езика на любовта непрекъснато възникваха спорове. Аз желаех след вечеря да отидем на разходка, а за него беше по-важно да се измият и приберат чиниите. Когато децата ни заспиваха, ми се искаше да се сгуша на дивана и да положа глава в скута на мъжа си, а той искаше да прибере играчките в хола и да чуе от мен „ Благодаря “. Ние усещахме и проявявахме любовта си по друг метод. Когато той правеше това, което смяташе за значимо, получаваше в отговор от мен рецензия, до момента в който имаше потребност от израз на поддръжка и утвърждение, с цел да се усеща обичан. "
Д., на 32 години
Не можах да запазя възприятието си за самостоятелност...
" Посветих се на колегата си и на връзката ни без излишък. Често пренебрегвах желанията и потребностите си, с цел да укрепя брака ни. В резултат унищожих освен себе си, само че и самата основа на връзките ни. Не можете да станете такива, каквито желаят да ви видят другите, до момента в който потребностите ви остават неудовлетворени. Ако можех да се върна в предишното, щях да обърна повече внимание на себе си. "
К., на 29 години
Понякога страхът или гордостта не ни разрешават да изразим ясно потребностите си – и известно време след развода ние разбираме по-добре къде сме сбъркали и по какъв начин сме могли да решим проблемите си.
Съжалявам, че не помолих за помощ, когато имах потребност от такава...
" Когато си припомням за някогашния си брачен партньор, скърбя, че си мълчах, когато усещах, че не се оправям с нещата и нуждая се от помощ. Тогава бяхме неотдавна женени, щерка ни таман се беше родила. Ставайки млада майка и брачна половинка, аз се поддадох на натиска на стандартите и упованията. Струваше ми се, че би трябвало да бъда идеална, да поема грижите за детето, за семейството, за готвенето – само че освен това да наподобявам като модел на Victoria’s Secret. Останах без сили, стараейки се да извърша тези нереални упования. Поисках бракоразвод, мислейки си, че ще мога да избягам от напрежението, който сама си бях основала. Бях ядосана и афектирана на мъжа си, който не разбираше какъв е казусът. Сега съзнавам, че трябваше да го помоля да ми помогне. Ако му бях обяснила какво ме мъчи, може би щяхме да имаме късмет да спасим брака си. "
В., на 33 години
Не опознах задоволително себе си, преди да се омъжа...
" Трябваше да опозная по-добре себе си и да се науча да оценявам себе си, да се преборя с възприятието за самотност. Ако не бързах толкоз, щях да се омъжа, изпитвайки мощ и вяра, а не боязън и невъзможност. Щях да схвана, че на 20-30 години избираме сътрудник по по-различни критерии, в сравнение с 40. "
М., на 38 години
Нямах куража да сложа точката по-рано...
" Твърде дълго търпях това неприемливо състояние. След сватбата визиите на мъжа ми за това каква би трябвало да е една връзка се трансформираха. Постоянно се карахме. Нямах смелостта и съзнателността, с цел да призная този проблем и да подхваща нещо. Отказвах да си призная истината за нещастния ни фамилен живот и двамата страдахме. "
А., на 36 години
Не разбирах, че аз съм освен това от нечия жена...
" Липсваше ми автономия. Аз сама сътворих нездрава динамичност в връзките ни, смятайки мъжа си за по-голям от мен. Вместо да строя кариера и да се занимавам с увлеченията си, аз одобрих ролята на жена на своя брачен партньор. От нея зависеше самооценката ми като жена и като човек. Не можех да осъзная в точния момент тази нездрава динамичност, тъй като се бях отдала изцяло на различен човек. "
Е., на 23 години
Не поех персонална отговорност...
" Не мислех задоволително за персоналната си отговорност. Търсех си отговорни и не се замислях какво бих могла да трансформира в държанието си. Отчасти това се дължеше на младостта и незрялостта ми, тогава аз още не осъзнавах, че не мога да държа виновни за щастието си други хора. Струваше ми се, че след развода животът ми ще стане съвършен – нали сякаш казусът беше в мъжа ми. Не разбирах, че връзките в брака могат да се развиват циклично и че можех да положа повече старания за разрешаване на проблемите. Разводът ни стана същинска злополука за децата ни и по тази причина скърбя, че се стигна до такава степен. "
Л., на 28 години
Не постоянно отстоявах правата си
" Трябваше по-активно да не отстъпвам правата си, още преди да стартират проблемите. Аз постоянно отстъпвах при спор, премълчавах терзанията си и се грижех за потребностите на мъжа ми. Сега съм по-силна, в сравнение с бях преди 10 години. Във втория си брак се държа по друг метод. Отстоявам правата си, тъй като го заслужавам. "
Н., на 37 години
Не се научих да разбирам неговия език на любовта...
" Не можех да го обичам по този начин, както той искаше. След развода разбрах за петте разнообразни езика на любовта. За мен най-важни са физическите докосвания и прелестно прекараното време дружно, а за него – взаимната поддръжка с думи и каузи. Заради несъвпадението в езика на любовта непрекъснато възникваха спорове. Аз желаех след вечеря да отидем на разходка, а за него беше по-важно да се измият и приберат чиниите. Когато децата ни заспиваха, ми се искаше да се сгуша на дивана и да положа глава в скута на мъжа си, а той искаше да прибере играчките в хола и да чуе от мен „ Благодаря “. Ние усещахме и проявявахме любовта си по друг метод. Когато той правеше това, което смяташе за значимо, получаваше в отговор от мен рецензия, до момента в който имаше потребност от израз на поддръжка и утвърждение, с цел да се усеща обичан. "
Д., на 32 години
Не можах да запазя възприятието си за самостоятелност...
" Посветих се на колегата си и на връзката ни без излишък. Често пренебрегвах желанията и потребностите си, с цел да укрепя брака ни. В резултат унищожих освен себе си, само че и самата основа на връзките ни. Не можете да станете такива, каквито желаят да ви видят другите, до момента в който потребностите ви остават неудовлетворени. Ако можех да се върна в предишното, щях да обърна повече внимание на себе си. "
К., на 29 години
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ