Димитър Чобанов за бюджета: Раздуването на разходите е необратимо и опасно
Проблемите в проектобюджета за 2026 година се задълбочават, а рисковете от несъблюдение на приходите остават високи. Това разяснява икономистът Димитър Чобанов по отношение на рамката, импортирана от ръководещото болшинство.
Бюджетът не подхожда на Закона за обществените финанси.
" Министър Петкова сама призна, че разноските надвишават допустимия предел от 40% от Брутният вътрешен продукт. В плана са 40,8%, даже след приспадане на средствата от Европейски Съюз. Друг проблем е заложеният систематичен недостиг, който би трябвало да бъде до 1%, а е плануван на равнище 3% и повече, “ съобщи икономистът.
Чобанов акцентира, че главните разходни пера – пенсии, обществени заплащания и хонорари в обществения бранш – не престават да порастват без ясни промени.
" След като една заплата е вдигната или една пенсия е увеличена, връщане обратно няма. Раздуването на разноските е необратимо и рисково, “ предизвести той.
Основната рецензия на икономиста е към приходната част. Заложен е скок от близо 35% в приходите от Данък добавена стойност – сюжет, който съгласно него е " изцяло нереалистичен “.
Той напомни, че и през 2024 година приходите от Данък добавена стойност са били с към 3 милиарда лева под плануваните, което се признава и от самото Министерство на финансите.
" Няма по какъв начин през 2026 година тези доходи да набъбнат толкоз, без значение от ограниченията за надзор, GPS системи, фискални устройства или СУПТО, “ акцентира Чобанов пред bTV.
Новите ограничения – по-високи осигуровки, въвеждането на СУПТО, по-висок налог дял – слагат бизнеса под напън, счита още специалистът.
Чобанов пресметна, че работодателите би трябвало да усилят заплатите с най-малко 5,5–6%, единствено с цел да компенсират по-високите осигуровки.
" Няма гаранция, че това ще се случи. Част от компаниите към този момент затварят, растежът в частния бранш се забавя, “ сподели той.
По думите му България се движи към удвояване на държавния дълг в границите на няколко години. До края на 2028 година дългът ще доближи близо 40% от Брутният вътрешен продукт.
Бюджетът не подхожда на Закона за обществените финанси.
" Министър Петкова сама призна, че разноските надвишават допустимия предел от 40% от Брутният вътрешен продукт. В плана са 40,8%, даже след приспадане на средствата от Европейски Съюз. Друг проблем е заложеният систематичен недостиг, който би трябвало да бъде до 1%, а е плануван на равнище 3% и повече, “ съобщи икономистът.
Чобанов акцентира, че главните разходни пера – пенсии, обществени заплащания и хонорари в обществения бранш – не престават да порастват без ясни промени.
" След като една заплата е вдигната или една пенсия е увеличена, връщане обратно няма. Раздуването на разноските е необратимо и рисково, “ предизвести той.
Основната рецензия на икономиста е към приходната част. Заложен е скок от близо 35% в приходите от Данък добавена стойност – сюжет, който съгласно него е " изцяло нереалистичен “.
Той напомни, че и през 2024 година приходите от Данък добавена стойност са били с към 3 милиарда лева под плануваните, което се признава и от самото Министерство на финансите.
" Няма по какъв начин през 2026 година тези доходи да набъбнат толкоз, без значение от ограниченията за надзор, GPS системи, фискални устройства или СУПТО, “ акцентира Чобанов пред bTV.
Новите ограничения – по-високи осигуровки, въвеждането на СУПТО, по-висок налог дял – слагат бизнеса под напън, счита още специалистът.
Чобанов пресметна, че работодателите би трябвало да усилят заплатите с най-малко 5,5–6%, единствено с цел да компенсират по-високите осигуровки.
" Няма гаранция, че това ще се случи. Част от компаниите към този момент затварят, растежът в частния бранш се забавя, “ сподели той.
По думите му България се движи към удвояване на държавния дълг в границите на няколко години. До края на 2028 година дългът ще доближи близо 40% от Брутният вътрешен продукт.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ