Йордан Чорбаджийски: Грозде от България не се изнася, изкореняват се лозя
Проблемите в лозаро-винарския бранш са пъклен доста. Изкореняват се лозя. Грозде от България не се изнася.
Българското държавно управление би трябвало да покаже, че България е пълновръстен член на Европейския съюз (ЕС) и да изиска равнене на безусловно всички дотации за безусловно всички браншове, освен за гроздопроизводителите.
Искам да заявим тъкмо и ясно на Европа, че не желаеме да сме потребители, а желаеме да сме производители.
Това сподели в изявление за БГНЕС Йордан Чорбаджийски, търговски шеф на Black Sea Gold Pomorie и ръководител на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България.
Чорбаджийски акцентира, че проблемите не са от през вчерашния ден и от през днешния ден, а още от 2000 година, когато България е почнала договаряния за присъединение към Европейски Съюз. „ Тогава целият бранш „ Земеделие “ е бил зачеркнат, по тази причина сме на това състояние освен лозарите, а и зеленчукопроизводителите, и овощарите, и който се сетите по веригата, тъй като има една малоумна дотация, и го споделям без опрощение “, съобщи той.
Йордан Чорбаджийски
Председателят на НЛВК е безапелационен, че е цялостен парадокс да се субсидира на декар, тъй като всяка просвета се гледа по друг метод. „ И по тази причина призоваваме Министерството на земеделието, разбирам, че сега е служебно държавно управление, само че нищо по-хубаво от това няма, както министър Гечев показа, че би трябвало да се изравнят дотациите в европейските страни, с цел да може българското земеделие да тръгне напред “, уточни той и добави, че не може да се получава за един декар лозе дотация, що се касае за пасбище.
Чорбаджийски изясни, че се изкореняват лозя и добави, че обработката на един декар лозе коства сред 800 и 1000 лева, като в най-хубавия случай може да донесе сред 600 и 1000 кг грозде. Пазарната цена е 1 лева, заяви той, хората работят, с цел да си покрият разноските и в множеството случаи са на загуба. „ Никой няма по какъв начин да прави бизнес, когато е на загуба. Другият миг е, че бизнес не се гради на дотации “, уточни ръководителят на НЛВК и посочи, че производителите не желаят да живеят от дотации, а желаят да бъдат конкурентоспособни, по тази причина е значимо кооперирането на гроздопроизводителите. За тази цел, обаче, първо, би трябвало да се изравнят дотациите, счита Чорбаджийски, а по-късно да се основат дребни бутикови мазета, лимитирани серии виновност, скъпи серии виновност и прочие Той изясни, че себестойността на гроздето би трябвало да падне, с цел да може и българското вино да се продава както на вътрешния пазар, по този начин и на открито.
„ Не споделям Трудово-кооперативно земеделско стопанство, а споделям коопериране “, означи Чорбаджийски и даде образец с Франция, където избран брой гроздопроизводители са си създали маза, в която предават своето грозде, вършат си продуктите и ги продават на пазара.
Председателят на НЛВК разяснява, че записаните лозари в България са над 110 хиляди – както юридически, по този начин и физически лица, само че въпросът е какъв брой от тях действително отглеждат грозде. „ Преобладаващите сортове са Каберне и Мерло, както Шардоне, Мускат. Нашите наблюдения са, че все по-актуален става и типично българският вид Мавруд, тъй че се надяваме той да става все по-популярен и да го разпространяваме на външните пазари “, сподели още той.
Чорбаджийски съобщи, че грозде от България не се изнася, както и че се следи импорт на грозде от Румъния, Гърция, Северна Македония. „ Българското грозде си остава в България и се преработва в България “, акцентира той и добави, че сега едровата цена на българско вино от производител варира сред 6 и 15 лева, а на рафтовете в магазините е не повече от 8 – 8,50 лева
Председателят на НЛВК е безапелационен, че българските виновност по нищо не отстъпват на нито едно непознато вино, без значение дали е от Европейски Съюз (Франция, Испания, Италия), или от Южна Африка, Чили, Нова Зеландия и така нататък „ Нашите български виновност са изключителни и всеки един български жител може да ревизира какви награди получават на международни състезания “, означи той.
Чорбаджийски изрази мнение, че във винените листи на заведенията за хранене и в магазините би трябвало да се залага на българското вино. В прилежащите ни страни, като Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния, той уточни, че се залага на създадените в съответната страна виновност, след това на високоалкохолните им питиета и вероятно може би на нещо вносно, като посъветва българските ресторантьори да вземат образец. „ До гуша ми пристигна да сядам и да беседвам с някой пишман сомелиер, който бил не знам си къде приключил и да ми изяснява по какъв начин българското вино било еди какво си. В България се прави вино от епохи. В България последните 10 година винопроизводството толкоз се е модернизирало, по нищо не отстъпваме на всички европейски производители, освен като производители на вино “, безапелационен е ръководителят на НЛВК.
Наблюденията му, обаче, са, че няма интерес от страна на българите да се занимават с развъждането на лозя и производството на вино, тъй като това не е доходоносен бизнес. „ Ако един човек желае да прави бизнес, не бих предложил да се занимава с това нещо. Ако му е занимание – да, няма проблем. Ако желае да влага едни пари, с цел да си има някакво занимание, е окей “, е неговото мнение.
Чорбаджийски е безапелационен, че българското държавно управление би трябвало да покаже, че е пълновръстен член на Европейски Съюз. „ Както се споделя, да тропне по масата и да изиска да се изравнят безусловно всички дотации за безусловно всички браншове, освен за гроздопроизводителите. Искам да заявим тъкмо и ясно на Европа, че не желаеме да сме потребители, а желаеме да сме производители на плодове, на зеленчуци, грозде, вино и всичко останало, което може да се сетите, само че с цел да сме производители, би трябвало да стъпваме на равна основа “, сподели още той.
Председателят на ТЛВК добави, че не желае българският бизнес и българският земеделец да са губещи, а да стъпят наедно с европейските производители.
„ Другото, което желая, е да не не помнят, че България има обичаи в земеделието и това нещо би трябвало да е водещото при договарянията. Това желая да им кажа на всички бъдещи народни представители, министри, всички властимащи “, заключи Чорбаджийски. /БГНЕС
Българското държавно управление би трябвало да покаже, че България е пълновръстен член на Европейския съюз (ЕС) и да изиска равнене на безусловно всички дотации за безусловно всички браншове, освен за гроздопроизводителите.
Искам да заявим тъкмо и ясно на Европа, че не желаеме да сме потребители, а желаеме да сме производители.
Това сподели в изявление за БГНЕС Йордан Чорбаджийски, търговски шеф на Black Sea Gold Pomorie и ръководител на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България.
Чорбаджийски акцентира, че проблемите не са от през вчерашния ден и от през днешния ден, а още от 2000 година, когато България е почнала договаряния за присъединение към Европейски Съюз. „ Тогава целият бранш „ Земеделие “ е бил зачеркнат, по тази причина сме на това състояние освен лозарите, а и зеленчукопроизводителите, и овощарите, и който се сетите по веригата, тъй като има една малоумна дотация, и го споделям без опрощение “, съобщи той.
Йордан Чорбаджийски
Председателят на НЛВК е безапелационен, че е цялостен парадокс да се субсидира на декар, тъй като всяка просвета се гледа по друг метод. „ И по тази причина призоваваме Министерството на земеделието, разбирам, че сега е служебно държавно управление, само че нищо по-хубаво от това няма, както министър Гечев показа, че би трябвало да се изравнят дотациите в европейските страни, с цел да може българското земеделие да тръгне напред “, уточни той и добави, че не може да се получава за един декар лозе дотация, що се касае за пасбище.
Чорбаджийски изясни, че се изкореняват лозя и добави, че обработката на един декар лозе коства сред 800 и 1000 лева, като в най-хубавия случай може да донесе сред 600 и 1000 кг грозде. Пазарната цена е 1 лева, заяви той, хората работят, с цел да си покрият разноските и в множеството случаи са на загуба. „ Никой няма по какъв начин да прави бизнес, когато е на загуба. Другият миг е, че бизнес не се гради на дотации “, уточни ръководителят на НЛВК и посочи, че производителите не желаят да живеят от дотации, а желаят да бъдат конкурентоспособни, по тази причина е значимо кооперирането на гроздопроизводителите. За тази цел, обаче, първо, би трябвало да се изравнят дотациите, счита Чорбаджийски, а по-късно да се основат дребни бутикови мазета, лимитирани серии виновност, скъпи серии виновност и прочие Той изясни, че себестойността на гроздето би трябвало да падне, с цел да може и българското вино да се продава както на вътрешния пазар, по този начин и на открито.
„ Не споделям Трудово-кооперативно земеделско стопанство, а споделям коопериране “, означи Чорбаджийски и даде образец с Франция, където избран брой гроздопроизводители са си създали маза, в която предават своето грозде, вършат си продуктите и ги продават на пазара.
Председателят на НЛВК разяснява, че записаните лозари в България са над 110 хиляди – както юридически, по този начин и физически лица, само че въпросът е какъв брой от тях действително отглеждат грозде. „ Преобладаващите сортове са Каберне и Мерло, както Шардоне, Мускат. Нашите наблюдения са, че все по-актуален става и типично българският вид Мавруд, тъй че се надяваме той да става все по-популярен и да го разпространяваме на външните пазари “, сподели още той.
Чорбаджийски съобщи, че грозде от България не се изнася, както и че се следи импорт на грозде от Румъния, Гърция, Северна Македония. „ Българското грозде си остава в България и се преработва в България “, акцентира той и добави, че сега едровата цена на българско вино от производител варира сред 6 и 15 лева, а на рафтовете в магазините е не повече от 8 – 8,50 лева
Председателят на НЛВК е безапелационен, че българските виновност по нищо не отстъпват на нито едно непознато вино, без значение дали е от Европейски Съюз (Франция, Испания, Италия), или от Южна Африка, Чили, Нова Зеландия и така нататък „ Нашите български виновност са изключителни и всеки един български жител може да ревизира какви награди получават на международни състезания “, означи той.
Чорбаджийски изрази мнение, че във винените листи на заведенията за хранене и в магазините би трябвало да се залага на българското вино. В прилежащите ни страни, като Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния, той уточни, че се залага на създадените в съответната страна виновност, след това на високоалкохолните им питиета и вероятно може би на нещо вносно, като посъветва българските ресторантьори да вземат образец. „ До гуша ми пристигна да сядам и да беседвам с някой пишман сомелиер, който бил не знам си къде приключил и да ми изяснява по какъв начин българското вино било еди какво си. В България се прави вино от епохи. В България последните 10 година винопроизводството толкоз се е модернизирало, по нищо не отстъпваме на всички европейски производители, освен като производители на вино “, безапелационен е ръководителят на НЛВК.
Наблюденията му, обаче, са, че няма интерес от страна на българите да се занимават с развъждането на лозя и производството на вино, тъй като това не е доходоносен бизнес. „ Ако един човек желае да прави бизнес, не бих предложил да се занимава с това нещо. Ако му е занимание – да, няма проблем. Ако желае да влага едни пари, с цел да си има някакво занимание, е окей “, е неговото мнение.
Чорбаджийски е безапелационен, че българското държавно управление би трябвало да покаже, че е пълновръстен член на Европейски Съюз. „ Както се споделя, да тропне по масата и да изиска да се изравнят безусловно всички дотации за безусловно всички браншове, освен за гроздопроизводителите. Искам да заявим тъкмо и ясно на Европа, че не желаеме да сме потребители, а желаеме да сме производители на плодове, на зеленчуци, грозде, вино и всичко останало, което може да се сетите, само че с цел да сме производители, би трябвало да стъпваме на равна основа “, сподели още той.
Председателят на ТЛВК добави, че не желае българският бизнес и българският земеделец да са губещи, а да стъпят наедно с европейските производители.
„ Другото, което желая, е да не не помнят, че България има обичаи в земеделието и това нещо би трябвало да е водещото при договарянията. Това желая да им кажа на всички бъдещи народни представители, министри, всички властимащи “, заключи Чорбаджийски. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ