Проблемите с управлението на водните ресурси и водоснабдяването не са

Проблемите с ръководството на водните запаси и водоснабдяването не са от през днешния ден. В
друг мащаб и активност с тях се сблъскваме с години. За хората от обособени села и
махали това е станало метод на живот и оцеляване и е една от аргументите за
обезлюдяването. Да напомним и казуса с водоснабдяването на София от 1994 година, когато
язовир Искър бе незаконно източен, а първото служебно държавно управление с министър председател Ренета
Инджова обсъждаше и опцията за оповестяване на изключително състояние и всеобща
евакуация на столицата, съпроводено с въвеждането на армията за запазване на
публичния ред, заради мащаба на казуса.

И в случай че беднотията и публичните турбуленции през 90-те могат да се посочат като значима причина за не-решаването на казуса с водата тогава, то след влизането на България в Европейски Съюз и изливането на стотици милиони в бранша няма никакво опрощение за незаконното безучастие на поредност държавни управления.

Един проблем, който е изцяло по силите на всяко обикновено и ресурсно обезпечено
ръководство, пред очите ни. Защото, без значение дали днешните
ръководещи го признават или не, когато по техни сметки 260 000 поданици на 16 града и
над 280 села в България са лишени от сериозно значими условия за живот заради липса на
вода, то това е рецесия от национално значение .

Днешните ръководещи - Бойко Борисов и Делян Пеевски - се пробват да избягат от
отговорността за рецесията като още веднъж я трансферират на груповата безнаказаност - на Народното събрание, на бордове, препоръки и комитети. Опитват се да замажат аргументите, които доведоха хората от регионални центрове пред водоноските, като насочат вниманието към, видите ли, " на практика бързи стъпки за решаването на проблемите на хората ".

Стигна се до такава степен, Делян Пеевски, интернационално приет за участник в огромна корупция
и комуто приписват отговорността, посредством неговия министър на стопанската система в
държавното управление на Борисов за по програмата точно за язовирите , да става първи тръбач на ограничения срещу водната рецесия!

Незабавни ограничения за решаването на водната рецесия в действителност са нужни. Но би трябвало да бъде
напълно ясно, че в случай че не се решат систематичните проблеми, които доведоха до рецесията, нищо значително няма да се усъвършенства и нищо няма да бъде решено. Най-много още веднъж да се
заприказва за обири и нарушавания като при
при рецесията от 2019 година, отново при Бойко Борисов, отново под сянката на Пеевски…

На първо място би трябвало държавните институции, които ние, жителите, сме избрали и
назначили точно с цел да ни подсигуряват естествен метод на живот, в това число вода, да си
свършат работата. Какъв ръб, какви комитети, когато има Министерски съвет и
съществуващи органи за попречване на рецесии и тяхното решение. Вместо да играе
по свирката на Борисов и Пеевски, министър председателят Желязков трява да опресни познанията си
за настоящите закони и да ги ползва, съгласно своите компетенции и опит.

Така да вземем за пример, съгласно Закона за националната сигурност (ЗУФСЗНС), " рецесия " се
дефинира като " събитие, което нарушава положението на национална сигурност вследствие на целенасочени дейности или бездействия на лица, групи или организации. "
Националната водна рецесия изцяло попада под това определение. Премиерът е на върха на
отговорностите при решаването на тази рецесия и той би трябвало пълноценно да влезе в своята роля. Това, което виждаме, е надалеч от нужното и вероятното.

Държавният орган, който би трябвало да осведоми за опасности и рецесии за националната
сигурност е ДАНС. За кой ли път би трябвало да установяваме, че хората, които би трябвало да се
грижат за националната ни сигурност, вършат всичко друго, само че не и това, за което им
плащаме. И надплащаме със 75-процентно нарастване на заплатите.
Как по този начин ДАНС не планува задаващата се криза
Какво четем в отчетния Доклад на ДАНС за 2025 година? Че измежду другите " триумфи " на тази мегаагенция било " инспекцията на 1467 покупко-продажби, или 5.84 покупко-продажби дневно " и други прелюбопитни дребнотемия.

Наистина, това, че ДАНС с изключение на с надзор над покупко-продажби се занимава и с броенето на
добитъка в Благоевградско, и с дървесината в Омуртаг, главната виновност е на техния
шеф и на законодателя, който незнайно за какво е трансферирал доста от функционалностите на Министерство на вътрешните работи в контраразузнаването…

Но по какъв начин по този начин ДАНС не планува задаващата си рецесия за сигурността на над 260 000 жители , предвестниците на която са обаждаха последователно и се виждаха с просто око? Много просто. Гражданите на Плевен и на другите обезводнени градове и села би трябвало да знаят, че за ДАНС такава рецесия не съществува и че това е просто едно незабележимо тире в отчета, което приказва за " дефицитите при ръководството на
водните запаси, свързани с незадоволителното положение на обособени язовири, преносната и хидромелиоративната инфраструктура " .

 

Гражданите би трябвало да знаят също, че в региона на водите през 2024 година ДАНС е установила и педантично е отчела в Доклада си следното : " проявена занемареност във връзка с язовир, явяващ се стратегически обект от голяма важност за националната сигурност; нелегално строителство в коритото на река; замърсяване на почви и повърхностни води от активността на млекопреработвателно предприятие; предпазване на рискови боклуци от сдружение с лишен лиценз; непозволено създаване на площадка за преправка и предпазване на строителни материали на територията на частни аграрни земи; нерегламентиран рандеман на инертни материали от коритото на река под прикритието на действия за разчистване от наноси " …

Гражданите с съображение биха попитали премиера Желязков дали в този момент, на фона на
националната водна рецесия, е прочел отчетите на подчинените му органи, импортирани в
неговия мандат, дали е бил съответно осведомен за идната ескалация на
казуса? Ако е знаел, какви са политическите заключения? Ако не е знаел, по какъв начин да се изясни
фокусираното му изпитание за назначение на титуляр на ДАНС, вместо да се търсят
структурни и кадрови промени и промени в тази неефективна организация?
Кой открадна 500-те млн. лв. за язовирите
 
Но жителите на Плевен и още 15 града и над 280 села са в правото си да знаят кой
открадна над 500 милиона лв. целеви " язовирни " средства при министър председател Бойко Борисов и дали някъде там не се губи нещо и за плана " Черни Осъм ". Която кражба е била на
вниманието на способените органи. Гражданите имат правото да знаят дали
случаите към вкопаването във вододайната зона на Плевен на газовата тръба на
Борисов, известна още като " Руски поток ”, не са една от значимите аргументи за безводието там.

Гражданите имат право да питат за какво Бойко Борисов лягаше и ставаше с графика за
прокарването на съветския поток, за който България бе преорана надлъж и нашир за броени
месеци и за който персонално докладваше на Путин, само че не направи нищо за решаването на
задаващата се национална водна рецесия.

Гражданите имат право да питат: а къде бяха назначените и плащани от тях многохилядни
организации, министерства, и на върха- Министерски съвет, чиято работа е точно
оправянето с тези проблеми?
А каде е прокуратурата
Българските жители не могат също по този начин да не попитат: а къде е прокуратурата при
констатирането и прекратяването на очевидните всеобщи нарушавания на законите и
нормативната уредба , които ни докараха да тази национална водна рецесия. Този въпрос
в действителност е риторичен.

 

Защото вместо решение, актуалната прокуратура е част, значима и неразделна част от казуса. Може ли, (възможно противозаконно) изпълняващият функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов да даде най-малко един образец за това, какво е направено за предотвратяването на поредицата от събития, довели до националната водна рецесия?

 

Да е чувал нещо за многочислените сигнали, подавани в частност и от съдружие
" БОЕЦ " към закононарушенията при прокарването на така наречен Руски поток? Да е чувал
нещо за случаите при вкопаване на газовата тръба под р. Вит? Да е чувал инцидентно
за какво подчинената му прокуратура е прекратила делото за кражбата на 500-те " язовирни "
милиона и дали счита да направи нещо по въпроса?

 

Не на последно място, да е чувал нещо за тайния парцел, ръководен незнайно по какъв начин и за какво от посолството на Русия в рамките на неразрешената вододайна зона на язовир " Искър " и дали счита да предотврати евентуална рецесия и там, имайки поради потвърдения и на територията на България афинитет на съветските специфични служби към бойните отровни вещества…?

Стотиците хиляди жители без вода имат право да попитат и президента, чувал ли е той за този проблем и дали го смята за проблем на националната сигурност? Дали е бил
осведомен той от способените служби за тази надигаща се национална рецесия и дали
самият той е претендирал такава информация ? Като началник на Консултативния съвет за национална сигурност, и макар демонстративната си злост към този върховен държавен орган, не смята ли Президентът свое обвързване да даде някакъв собствен принос в решаването на тази национална рецесия? Защото за опиатите и подрастващите свика КСНС, за еврото разбрахме… Или просто Президентът е решил да остави назидателно този парещ картоф на ръководещите, само че за сметка на пострадалите.

 

Гражданите на България, без значение дали имат или нямат вода и чиито пари солидарно
пълнят държавната хазна с съображение биха попитали също по този начин: а дали плануваната нова
Спортна зала на Плевен в действителност е по-важна от водата? Защото сметката е обща.

Когато приказваме за взаимност, евентуално плевенчани, които сами си избират кмет и
представители в общината също са стигнали до този въпрос.

Ако горните въпроси останат без отговор, можем да бъдем сигурни, че никакви поучения не
са извлечени и че нищо няма да се промени към положително.

Днешната национална водна рецесия се наслагва върху рецесията с правораздаването и бухалките
на властта, върху генерираните страхове към еврото и последствията от съветската експанзия в Украйна, върху общата рецесия на доверието на жителите в органите на личната им страна. Тя заварва нашето общество на самобитен кръстопът. По единия път ни тласкат Борисов и Пеевски, които разрушават държавността, като я подчиняват на персоналните си ползи.

По този път, измежду многото други несгоди ни чакат още по-сериозни рецесии, и водни и
всевъзможни. Ние би трябвало да се преборим за другия път на развиване. Пътят, по който редът и
законът ще важат за всички, по който държавните институции ще правят работата, за
която сме ги назначили, в това число, само че не единствено- да можем ние, децата и внуците
ни да не мислят за физическото си оцеляване и капката вода.