2018 г. - трусове в Турция, Русия в прегръдките на Путин
Проблемите с напрежението към Северна Корея, може да бъде позволено единствено по пътя на договарянията. Това е прогнозата за 2018 година на интернационалната сцена на арабиста проф. Владимир Чуков, направена особено за Дир.бг.
Не мога да споделя оптимистична прогноза за 2018 година във връзка с Близкия Изток.
Там опълчването от едната страна Иран, от другата страна Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия, се обрисува на разнообразни фронтове, било то в случай че щете в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен. Всичко това демонстрира, че евентуално през 2018 година ще имаме доста по-сериозни борби. Това го демонстрира лансираната неотдавна идея за национална сигурност на Съединени американски щати. Виждаме го и в политиката на районните страни.
Нещо повече, аз смятам, че през 2018 година ще има промени и в прилежащата на нас Турция. Опитът демонстрира, че колкото повече един човек концентрира власт в ръцете си, колкото е по-силен, толкова неговите крайници са по-глинени и има доста повече съпротива. Пък в случай че погледнете какъв брой е дълъг описът на терористичните организации на Турция...Всичко това се трансформира в една действителна съпротива на сегашната власт на Турция. Мисля си, че там нещата е допустимо да ни изненадат по метода, по който никой не е очаквал.
В света доста постоянно, когато имаме отпред властнически водач, две предпоставки са тези, които го отстраняват. Първата, това е корупцията, което нормално става в демократични страни и такива със мощна правосъдна система, нещо което не се получи в Турция. Вторият лост, обаче, това са чисто персоналните, лични условия. Нещо, от което никой не може да избяга. Особено, когато тези условия са в доста мощно несъгласие с локалния нрав. Така, че смятам, че по-скоро второто естество ще докара до промени в прилежащата ни страна.
България би трябвало да приложи правилото на районната правдивост за Европейски Съюз , т.е. да станем действително водеща мощ на съдействие на Балканите. От там насетне ще повишим виталния стандарт, само че и силата на нашата външна политика. Особено на фона на това, което виждаме като взривоопасна конюнктура до доста близкия до нас Близък Изток.
Северна и Южна Корея ще употребяват евентуално в един по-дългосрочен проект иранския опит.
Ето в този момент Палестинската страна се пробва да приложи една формула, която явно проработи, става въпрос за 5+1 дълги години договаряния и действително се реализира някаква, въпреки и нежна формула. Вероятно в Корея ще би трябвало да се наместят пластовете по този начин, че да има подготвеност за договаряния от всички тези фактори, които въздействат било то мощно, някои по периферно. Т.е. тази рецесия няма по какъв начин да не мине без договаряния. Защото там залогът е доста по-голям. Определено Северна Корея е нуклеарна мощ, а знаете нуклеарната опасност е онази, която е основала огромните съюзи и прегрупирания. Или дано кажем следното, когато имаме оръжие за всеобщо поразяване, тогава към този момент доста от главните играчи ползват предвидими средства. Със Северна Корея ще се търси посредничеството до двете близки със Севернокорейския режим непрекъснати членки на ОНН - Китай и Русия. Докато се стигне до печеливша преговорна формула. Очакват се дълги договаряния, такива каквито бяха с Иран. Колкото по-скоро стане тази опция, толкова по-добре.
Владимир Путин се кандидатира като самостоятелен президент на Русия , което подсказва, че той към този момент надали не е индивидът, който командва и държи под надзор цялата власт в страната. Аз персонално не смятам, че след три месеца ще има някакви изненади. Русия ще остане в прегръдките на Путин.
Отделен въпрос е до каква степен страната е демократична, до каква степен тя въобще е в положение да стартира и създаде либерален режим подобен какъвто ние европейците го признаваме за подобен. Руснаците дали са манипулирани, дали не, би трябвало да се случи някакво знамение, с цел да изберат различна персона на Владимир Путин. Т.е. той очерта пътя, по който желае да върне Русия на арената на интернационалните връзки в противоборство със своите съперници, най-много Съединени американски щати.
Много постоянно Путин също жонглира, блъфира, пробва се да съчетае силата с дипломацията нещо, което не постоянно му се отдава, виждаме обстановката в Сирия.
Не мога да споделя оптимистична прогноза за 2018 година във връзка с Близкия Изток.
Там опълчването от едната страна Иран, от другата страна Съединени американски щати, Израел и Саудитска Арабия, се обрисува на разнообразни фронтове, било то в случай че щете в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен. Всичко това демонстрира, че евентуално през 2018 година ще имаме доста по-сериозни борби. Това го демонстрира лансираната неотдавна идея за национална сигурност на Съединени американски щати. Виждаме го и в политиката на районните страни.
Нещо повече, аз смятам, че през 2018 година ще има промени и в прилежащата на нас Турция. Опитът демонстрира, че колкото повече един човек концентрира власт в ръцете си, колкото е по-силен, толкова неговите крайници са по-глинени и има доста повече съпротива. Пък в случай че погледнете какъв брой е дълъг описът на терористичните организации на Турция...Всичко това се трансформира в една действителна съпротива на сегашната власт на Турция. Мисля си, че там нещата е допустимо да ни изненадат по метода, по който никой не е очаквал.
В света доста постоянно, когато имаме отпред властнически водач, две предпоставки са тези, които го отстраняват. Първата, това е корупцията, което нормално става в демократични страни и такива със мощна правосъдна система, нещо което не се получи в Турция. Вторият лост, обаче, това са чисто персоналните, лични условия. Нещо, от което никой не може да избяга. Особено, когато тези условия са в доста мощно несъгласие с локалния нрав. Така, че смятам, че по-скоро второто естество ще докара до промени в прилежащата ни страна.
България би трябвало да приложи правилото на районната правдивост за Европейски Съюз , т.е. да станем действително водеща мощ на съдействие на Балканите. От там насетне ще повишим виталния стандарт, само че и силата на нашата външна политика. Особено на фона на това, което виждаме като взривоопасна конюнктура до доста близкия до нас Близък Изток.
Северна и Южна Корея ще употребяват евентуално в един по-дългосрочен проект иранския опит.
Ето в този момент Палестинската страна се пробва да приложи една формула, която явно проработи, става въпрос за 5+1 дълги години договаряния и действително се реализира някаква, въпреки и нежна формула. Вероятно в Корея ще би трябвало да се наместят пластовете по този начин, че да има подготвеност за договаряния от всички тези фактори, които въздействат било то мощно, някои по периферно. Т.е. тази рецесия няма по какъв начин да не мине без договаряния. Защото там залогът е доста по-голям. Определено Северна Корея е нуклеарна мощ, а знаете нуклеарната опасност е онази, която е основала огромните съюзи и прегрупирания. Или дано кажем следното, когато имаме оръжие за всеобщо поразяване, тогава към този момент доста от главните играчи ползват предвидими средства. Със Северна Корея ще се търси посредничеството до двете близки със Севернокорейския режим непрекъснати членки на ОНН - Китай и Русия. Докато се стигне до печеливша преговорна формула. Очакват се дълги договаряния, такива каквито бяха с Иран. Колкото по-скоро стане тази опция, толкова по-добре.
Владимир Путин се кандидатира като самостоятелен президент на Русия , което подсказва, че той към този момент надали не е индивидът, който командва и държи под надзор цялата власт в страната. Аз персонално не смятам, че след три месеца ще има някакви изненади. Русия ще остане в прегръдките на Путин.
Отделен въпрос е до каква степен страната е демократична, до каква степен тя въобще е в положение да стартира и създаде либерален режим подобен какъвто ние европейците го признаваме за подобен. Руснаците дали са манипулирани, дали не, би трябвало да се случи някакво знамение, с цел да изберат различна персона на Владимир Путин. Т.е. той очерта пътя, по който желае да върне Русия на арената на интернационалните връзки в противоборство със своите съперници, най-много Съединени американски щати.
Много постоянно Путин също жонглира, блъфира, пробва се да съчетае силата с дипломацията нещо, което не постоянно му се отдава, виждаме обстановката в Сирия.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ