Кои данъци и с колко могат реално да бъдат увеличени следващите две години
Проблемите с фиска към този момент са явни. А за тяхното решение има няколко пътя. Единият е внезапно понижаване на бюджетните разноски, вторият е внезапно нарастване на данъчните доходи, а третият е последователно понижаване на разноските по отношение на Брутният вътрешен продукт комбинирано с последователно нарастване на приходите.
Доколкото внезапното понижаване на разноските е обвързвано с няколкогодишен мораториум върху нарастването на пенсиите помощите и бюджетните хонорари във всички сфери, тази, нужна, само че извънредно непопулярна мярка, надали ще бъде приложена от политиците. Спорно е даже, че те ще се решат да преминат към по-бавно от плануваното нарастване на разноските.
А съгласно бюджетните прогнози за интервала 2025-2028 година е заложено тези разноски порастват с по 8.5% средногодишно, като главния растеж е през 2025-а и от 78.14 милиарда лв. в края на 2024-а да доближат 104.71. милиарда лв. (71.94 милиарда евро) в края на 2028-а.
Вярно е че през актуалната 2025-а нарастването на разноските по Консолидираната фискална стратегия за седемте месеца на годината - 17.7% по отношение на същия интервал на 2024-а, върви по-бавно от заложения растеж от близо 23.8 %. Но няма никаква гаранция, че това закъснение няма да бъде наваксано до края на годината или обезщетено с по-високо от плануваното нарастване през идващите години.
Така или другояче при настоящето равнище на растеж на разноските няма да се разминем с увеличение на данъчно осигурителната тежест. Тя може да бъде увеличена по две посоки.
Кои са страните с най-високи и най-ниски налози
Докато първите разчитат в огромна степен на таксите, вторите залагат на приходи от туризъм или горива
Едното е разширение на облагаемата база при настоящите данъчно осигурителни ставки - веднъж посредством увеличение на събираемостта и повторно посредством облагане на по-голямата част на освободените за момента от данък приходи. Става дума да вземем за пример за рентите от земеделска земя и за самата земеделска земя. Отделна тематика са пенсиите, които в съвсем всички европейски страни се таксуват.
Усилия за увеличение на събираемостта се поставят и то в обилни размери, само че осъществяването на бюджета демонстрира, че резултатите от тях са незадоволителни, с цел да бъдат реализирани плануваните растежи на приходите. За облагане на освободените сега от данъчно-осигурителни вноски приходи надали ще има политическа воля.
Въпреки, че те биха донесли на хазната като най-малко спомагателни доходи от близо 300 млн. лв.. А в случай че пенсиите бъдат облажени с половината от сегашната 10-процентна данъчна ставка и с цялостната здравноосигурителна вноска, без отплата на този разход, това ще са още към 3 милиарда лв. спомагателни чисти непрекъснати бюджетни доходи.
Източник:
Поради всички изложени до тук съображения е ясно, че политиците ще вървят към увеличение на данъчно осигурителното задължение посредством повдигане на данъчните и осигурителни ставки. Въпросът е на кои? Отговор въпреки и непълен към този момент има и той визира пенсионно осигурителните ставки. Става дума за тяхното увеличение с 3 процентни пункта до края на 2028-а.
При състояние, че в този момент тези ставки, които влизат в хазната са сред 15 и 20% от приходите според от това по кое време роден жителя, който ги заплаща, едно сходно нарастване ще донесе растеж на тежестта до 18-23%, а общата осигурителна тежест ще надвиши една трета от приходите. И то в случай, че здравната вноска не нарасте.
Подобна мярка ще вкара в консолидирания бюджет към 3 милиарда лв. и то в случай, че част от плануваното повишаване не отиде в спомагателното наложително пенсионно обезпечаване. С други думи в частните пенсионни фондове.
Въпросното повишаване на осигурителните доходи от увеличение на ставката може да бъде задоволително единствено в композиция с облагане на пенсиите,, без отплата на този разход, посредством тяхното увеличение. Тогава ще приказваме за чист позитивен резултат от близо 6 милиарда лв., който ще е задоволителен за първичното, само че трайно стесняване, на дупката в консолидирания бюджет, която се разраства точно от повишаването на разноските за пенсии.
Политически обаче сходна композиция е извънредно непопулярна и сложна, да не кажем невъзможна, за реализиране.
На фона на всичко казано до тук е ясно, че по-скоро рано - още през 2026-а, в сравнение с по-късно - през 2027-а или 2028-а, ще се стигне до увеличение на ставките по директните и/или по косвените налози. Тук въпроса е кои от тях е заслужено и дейно да бъдат увеличени. И по този въпрос очевидно се постанова изводът, че заслужено и дейно е да бъде повишен
Данък добавена стойност. Справедливо е тъй като той се заплаща от всеки, посредством покупката на артикули и услуги. Плащат го даже тези, които са освободени от директни налози или укриват изцяло или отчасти приходите си, с цел да не заплащат дължимият върху тях данък.
С други думи заплащат го всички. Ефективно е тъй като този налог се отличава с доста висока събираемост и благоприятни условия за надзор.
При настоящето равнище на осъществяване на Данък добавена стойност - растеж от 17-18% в съпоставяне със съответния интервал на 2024-а, едно нарастване на ставката с 2 процентни пункта - от 20% на 22%, сигурно ще донесе през 2026 година на хазната най-малко спомагателни 2.2 милиарда лв. и това без отчитане на инфлацията, която ще подвига цените на стоките и нарастването на стокооборота, които в допълнение ще усилят постъпленията от Данък добавена стойност.
Въвеждането на сходна мярка обаче има един голям проблем и той още веднъж е политически. Сама по себе си тя ще породи инфлационен напън, който политиците ще се опитат да компенсират с растеж на контролираните от страната приходи - пенсии, помощи, минимална работна заплата, хонорари на чиновниците в бюджетните ведомства.
И още веднъж ще стигнем до добре познатия циничен кръг - компенсацията на приходите като разход ще надвиши приходите от увеличението на данъчната ставка, заради което дупката в бюджета няма да свие, а ще се разшири. Може ли този резултата да бъде избегнат? На доктрина да, само че на процедура не, тъй като за това няма да има политическа воля.
Предвид всичко казано до тук е изцяло допустимо още през 2026-а ръководещите да прибегнат до увеличение на ставките на директните данъци- от 10%, да кажем на 15%. За една немалка част от бизнеса, който е в огромни интернационалните групи, това няма да утежнение, тъй като и в този момент по линия на световния налог на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, той заплаща 15% върху облагата си.
За дребни и междинния и даже за едрия народен бизнес това ще е спомагателна тежест., само че тя няма да докара до кой знае какви спомагателни изгоди за хазната. Предварителни калкулации демонстрират, че сходна мярка ще вкара не повече от 500 млн. лв. годишно хазната.
А увеличение на данъчната ставка върху приходите на физическите лица от 10% на 15% ще е незаслужено и неефективно. Несправедливо ще е тъй като този растеж ще единствено за тези, които и в този момент заплащат налози върху приходите си, а хората - към 2.5 милиона индивида, които са освободени ли заобикалят този ангажимент, по този начин и ще продължат да не заплащат.
С други думи ударът ще се стовари върху интензивно работещата и правилна към хазната част от популацията, данъчно осигурителната тежест върху която може да надвиши 42% от приходите. И тези хора е разумно да си зададат въпроса за какви грехове ги санкционират? И да стартират да заобикалят по всевъзможни способи по-високото облагане. Освен това, да не забравяме, че една огромна част от лицата плащащи тези налози са заето в общественият бранш. Говорим за към 600 хиляди индивида.
Увеличаването на данъчно осигурителната тежест върху техните приходи автоматизирано ще докара до напън за растеж на възнагражденията им и надлежно до спомагателни бюджетни разноски. А това освен ще свие доста чистия позитивен резултат от увеличение на тази ставка, само че и може да стигнем до последна негативна за бюджета чиста големина.
И всичко това води до извода, че същинската тежест от въпросната смяна ще се стовари върху работещите в частния бранш, които правилно афишират приходите си и заплащат съответните налози.
Оказва се, че в последна сметка всички действително вероятни ограничения за стесняване на дупката в хазната и гарантиране на резистентност на фиска посредством увеличение на приходите, ще са слабоефективни без ограничения за ограничение на растежа на разноските.
А в случай че това не се случи до няколко години недостиг и дълга ще набъбнат дотам, че няма да има значение дали сме в Еврозоната или не. Щетите ще са трайни и доста мъчителни. За всички. И за тези които заплащат налози и за тези които минават около тях.
Как ще плащаме налози и ще вършим преводи в интервала на двойното обращение на лев и евро - отговорите на Българска народна банка
През едномесечния интервал на двойно обращение на левове и евро не може да се изтеглят левове от банкомат
Доколкото внезапното понижаване на разноските е обвързвано с няколкогодишен мораториум върху нарастването на пенсиите помощите и бюджетните хонорари във всички сфери, тази, нужна, само че извънредно непопулярна мярка, надали ще бъде приложена от политиците. Спорно е даже, че те ще се решат да преминат към по-бавно от плануваното нарастване на разноските.
А съгласно бюджетните прогнози за интервала 2025-2028 година е заложено тези разноски порастват с по 8.5% средногодишно, като главния растеж е през 2025-а и от 78.14 милиарда лв. в края на 2024-а да доближат 104.71. милиарда лв. (71.94 милиарда евро) в края на 2028-а.
Вярно е че през актуалната 2025-а нарастването на разноските по Консолидираната фискална стратегия за седемте месеца на годината - 17.7% по отношение на същия интервал на 2024-а, върви по-бавно от заложения растеж от близо 23.8 %. Но няма никаква гаранция, че това закъснение няма да бъде наваксано до края на годината или обезщетено с по-високо от плануваното нарастване през идващите години.
Така или другояче при настоящето равнище на растеж на разноските няма да се разминем с увеличение на данъчно осигурителната тежест. Тя може да бъде увеличена по две посоки.
Кои са страните с най-високи и най-ниски налози
Докато първите разчитат в огромна степен на таксите, вторите залагат на приходи от туризъм или горива
Едното е разширение на облагаемата база при настоящите данъчно осигурителни ставки - веднъж посредством увеличение на събираемостта и повторно посредством облагане на по-голямата част на освободените за момента от данък приходи. Става дума да вземем за пример за рентите от земеделска земя и за самата земеделска земя. Отделна тематика са пенсиите, които в съвсем всички европейски страни се таксуват.
Усилия за увеличение на събираемостта се поставят и то в обилни размери, само че осъществяването на бюджета демонстрира, че резултатите от тях са незадоволителни, с цел да бъдат реализирани плануваните растежи на приходите. За облагане на освободените сега от данъчно-осигурителни вноски приходи надали ще има политическа воля.
Въпреки, че те биха донесли на хазната като най-малко спомагателни доходи от близо 300 млн. лв.. А в случай че пенсиите бъдат облажени с половината от сегашната 10-процентна данъчна ставка и с цялостната здравноосигурителна вноска, без отплата на този разход, това ще са още към 3 милиарда лв. спомагателни чисти непрекъснати бюджетни доходи.
Източник:
Поради всички изложени до тук съображения е ясно, че политиците ще вървят към увеличение на данъчно осигурителното задължение посредством повдигане на данъчните и осигурителни ставки. Въпросът е на кои? Отговор въпреки и непълен към този момент има и той визира пенсионно осигурителните ставки. Става дума за тяхното увеличение с 3 процентни пункта до края на 2028-а.
При състояние, че в този момент тези ставки, които влизат в хазната са сред 15 и 20% от приходите според от това по кое време роден жителя, който ги заплаща, едно сходно нарастване ще донесе растеж на тежестта до 18-23%, а общата осигурителна тежест ще надвиши една трета от приходите. И то в случай, че здравната вноска не нарасте.
Подобна мярка ще вкара в консолидирания бюджет към 3 милиарда лв. и то в случай, че част от плануваното повишаване не отиде в спомагателното наложително пенсионно обезпечаване. С други думи в частните пенсионни фондове.
Въпросното повишаване на осигурителните доходи от увеличение на ставката може да бъде задоволително единствено в композиция с облагане на пенсиите,, без отплата на този разход, посредством тяхното увеличение. Тогава ще приказваме за чист позитивен резултат от близо 6 милиарда лв., който ще е задоволителен за първичното, само че трайно стесняване, на дупката в консолидирания бюджет, която се разраства точно от повишаването на разноските за пенсии.
Политически обаче сходна композиция е извънредно непопулярна и сложна, да не кажем невъзможна, за реализиране.
На фона на всичко казано до тук е ясно, че по-скоро рано - още през 2026-а, в сравнение с по-късно - през 2027-а или 2028-а, ще се стигне до увеличение на ставките по директните и/или по косвените налози. Тук въпроса е кои от тях е заслужено и дейно да бъдат увеличени. И по този въпрос очевидно се постанова изводът, че заслужено и дейно е да бъде повишен
Данък добавена стойност. Справедливо е тъй като той се заплаща от всеки, посредством покупката на артикули и услуги. Плащат го даже тези, които са освободени от директни налози или укриват изцяло или отчасти приходите си, с цел да не заплащат дължимият върху тях данък.
С други думи заплащат го всички. Ефективно е тъй като този налог се отличава с доста висока събираемост и благоприятни условия за надзор.
При настоящето равнище на осъществяване на Данък добавена стойност - растеж от 17-18% в съпоставяне със съответния интервал на 2024-а, едно нарастване на ставката с 2 процентни пункта - от 20% на 22%, сигурно ще донесе през 2026 година на хазната най-малко спомагателни 2.2 милиарда лв. и това без отчитане на инфлацията, която ще подвига цените на стоките и нарастването на стокооборота, които в допълнение ще усилят постъпленията от Данък добавена стойност.
Въвеждането на сходна мярка обаче има един голям проблем и той още веднъж е политически. Сама по себе си тя ще породи инфлационен напън, който политиците ще се опитат да компенсират с растеж на контролираните от страната приходи - пенсии, помощи, минимална работна заплата, хонорари на чиновниците в бюджетните ведомства.
И още веднъж ще стигнем до добре познатия циничен кръг - компенсацията на приходите като разход ще надвиши приходите от увеличението на данъчната ставка, заради което дупката в бюджета няма да свие, а ще се разшири. Може ли този резултата да бъде избегнат? На доктрина да, само че на процедура не, тъй като за това няма да има политическа воля.
Предвид всичко казано до тук е изцяло допустимо още през 2026-а ръководещите да прибегнат до увеличение на ставките на директните данъци- от 10%, да кажем на 15%. За една немалка част от бизнеса, който е в огромни интернационалните групи, това няма да утежнение, тъй като и в този момент по линия на световния налог на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, той заплаща 15% върху облагата си.
За дребни и междинния и даже за едрия народен бизнес това ще е спомагателна тежест., само че тя няма да докара до кой знае какви спомагателни изгоди за хазната. Предварителни калкулации демонстрират, че сходна мярка ще вкара не повече от 500 млн. лв. годишно хазната.
А увеличение на данъчната ставка върху приходите на физическите лица от 10% на 15% ще е незаслужено и неефективно. Несправедливо ще е тъй като този растеж ще единствено за тези, които и в този момент заплащат налози върху приходите си, а хората - към 2.5 милиона индивида, които са освободени ли заобикалят този ангажимент, по този начин и ще продължат да не заплащат.
С други думи ударът ще се стовари върху интензивно работещата и правилна към хазната част от популацията, данъчно осигурителната тежест върху която може да надвиши 42% от приходите. И тези хора е разумно да си зададат въпроса за какви грехове ги санкционират? И да стартират да заобикалят по всевъзможни способи по-високото облагане. Освен това, да не забравяме, че една огромна част от лицата плащащи тези налози са заето в общественият бранш. Говорим за към 600 хиляди индивида.
Увеличаването на данъчно осигурителната тежест върху техните приходи автоматизирано ще докара до напън за растеж на възнагражденията им и надлежно до спомагателни бюджетни разноски. А това освен ще свие доста чистия позитивен резултат от увеличение на тази ставка, само че и може да стигнем до последна негативна за бюджета чиста големина.
И всичко това води до извода, че същинската тежест от въпросната смяна ще се стовари върху работещите в частния бранш, които правилно афишират приходите си и заплащат съответните налози.
Оказва се, че в последна сметка всички действително вероятни ограничения за стесняване на дупката в хазната и гарантиране на резистентност на фиска посредством увеличение на приходите, ще са слабоефективни без ограничения за ограничение на растежа на разноските.
А в случай че това не се случи до няколко години недостиг и дълга ще набъбнат дотам, че няма да има значение дали сме в Еврозоната или не. Щетите ще са трайни и доста мъчителни. За всички. И за тези които заплащат налози и за тези които минават около тях.
Как ще плащаме налози и ще вършим преводи в интервала на двойното обращение на лев и евро - отговорите на Българска народна банка
През едномесечния интервал на двойно обращение на левове и евро не може да се изтеглят левове от банкомат
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ