Кореспонденти и журналисти обсъдиха проблемите пред местните медии в пресклуба на БТА във Велико Търново
Проблемите пред локалните медии стартират от затварянето на институциите за диалог очи в очи с публицистите, превес на прессъобщенията над живия диалог, неприятните условия на журналистическия труд, както и недостойното възнаграждение, с което публицистите би трябвало да запазят своята самостоятелност, сподели в границите на полемиката „ Бъдещето на районните вести “ кореспондентът на БНР във Велико Търново Здравка Маслянкова. Форумът е проведен от Българската телеграфна организация и Съвета за електронни медии.
Според нея тези проблеми не биха се решили в скоро време, само че акцентира, че публицистите са устойчиви хора, които обичат специалността си и я работят от сърце. Маслянкова напомни изискванията на журналистическия труд на терен, който е съпроводен с дълготрайно, постоянно мъчно пътешестване, монтажи на място върху бордюри, върху капаците на колите.
Кореспондентът на Българска национална телевизия във Велико Търново Мирела Дончева сподели, че от 10 години работи за Българската национална телевизия. По думите ѝ, наред с изредените проблеми, би трябвало да се означи казусът с неналичието на фрагменти. Като образец тя уточни, че десетина година след завършването ѝ на висше обучение във Великотърновския университет, оттова към момента няма млади фрагменти, подготвени да работят на терен. Ситуацията и изискванията на работата на всеки един сътрудник с медията, към която работи, са разнообразни, по тази причина е нужно по настрана разглеждане на всеки проблем, съгласно напъните и личния принос на кореспондентския екип в техника и коли, добави Дончева.
Тодор Кръстев от Общинско радио - Велико Търново сподели, че за всяка локална медия заплащането е главен проблем. Този проблем обаче не вълнува потребителя, той от ден на ден се вълнува от подправената информация. Местна медия като общинското радио със своите 74 години история, което е част от публичния живот, не може да си разреши вести, генерирани от изкуствен интелект, слушателите го знаят и ни имат доверие, което чертае вероятности пред медията, само че са нужни хора с готовност и познание, които желаят да работят, сподели Кръстев.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Според нея тези проблеми не биха се решили в скоро време, само че акцентира, че публицистите са устойчиви хора, които обичат специалността си и я работят от сърце. Маслянкова напомни изискванията на журналистическия труд на терен, който е съпроводен с дълготрайно, постоянно мъчно пътешестване, монтажи на място върху бордюри, върху капаците на колите.
Кореспондентът на Българска национална телевизия във Велико Търново Мирела Дончева сподели, че от 10 години работи за Българската национална телевизия. По думите ѝ, наред с изредените проблеми, би трябвало да се означи казусът с неналичието на фрагменти. Като образец тя уточни, че десетина година след завършването ѝ на висше обучение във Великотърновския университет, оттова към момента няма млади фрагменти, подготвени да работят на терен. Ситуацията и изискванията на работата на всеки един сътрудник с медията, към която работи, са разнообразни, по тази причина е нужно по настрана разглеждане на всеки проблем, съгласно напъните и личния принос на кореспондентския екип в техника и коли, добави Дончева.
Тодор Кръстев от Общинско радио - Велико Търново сподели, че за всяка локална медия заплащането е главен проблем. Този проблем обаче не вълнува потребителя, той от ден на ден се вълнува от подправената информация. Местна медия като общинското радио със своите 74 години история, което е част от публичния живот, не може да си разреши вести, генерирани от изкуствен интелект, слушателите го знаят и ни имат доверие, което чертае вероятности пред медията, само че са нужни хора с готовност и познание, които желаят да работят, сподели Кръстев.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ