Проблемът със Северна Македония е резултат от тоталния отказ на

Проблемът със Северна Македония е резултат от тоталния отвод на поредност български държавни управления да формулират държавна политика, съответна на новите действителности. Помиряването с предишното е неизбежно, написа Димитър Атанасов.

Флагът на Северна Македония паралелно до този на Европейски Съюз

Настоящата парламентарна палитра е натоварена с големи публични упования. Народното събрание към този момент организира първото си съвещание. Едно наподобява на този стадий несъмнено – популизмът към момента господства, а воля за демонтажа му не е налице.

Темата за отношението на България към югозападните съседи е ситуирана в най-болезнената зона на груповото ни въображение. Помиряването с предишното е неизбежно. То минава през горчивото осъзнаване, че вкаменяването на неговите облици е капитал, който политици ловко обръщат в частен интерес. е резултат от цялостния отвод на поредност български държавни управления да формулират държавна политика, съответна на новите действителности. Ако преди век в някои зони на региона Македония са живели българи, то през днешния ден те са единствено няколко хиляди. Ако преди столетие българската книжовна норма е включвала говорите, използвани чак до Корча в Албания и Южно Косово, то през днешния ден, основан, сходно на, в академия на науките. Книжовният език не е взет от терена, а е конструиран по теоретичен път. Важи за всеки литературен език.

Примери от Европа

Норвежкият език получава своя литературна норма едвам през ХХ век. Той е напълно понятен за датчани, чийто език има много по-дълга история, само че това не поражда мотиви за насмешки, сходни на българските по отношение на македонския език и неговите носители. Италианци и испанци също се схващат без потребност от превод, само че комшийски свади за това кой е по-легитимен правоприемник на тогавашния език на Римската империя няма.
Редакцията предлага
Същото важи и за. Подобно на всяка друга, тя е реалност и няма потребност от височайше снизхождение от който и да е, с цел да стартира да съществува пълноправно. Доводът за нейната неестественост е неплатежоспособен – общностите са плод на консенсус сред членовете си, не са естествено събитие.

Още сме в плен на национализма

Разказът за националната история, предопределен за необятна социална приложимост, у нас не търпи съвсем никакво развиване. От учебниците беше отстранена блендата " марксизъм-ленинизъм ", само че национализмът – очевиден или укрит – продължава да дефинира историческите познания на младите. Площадът и медийната среда усилват тези гласове. В политическото говорене омразата към комшиите не се счита за неприлична. Заставането против национализма е еднакво и на опозиция против избрани политически субекти, които, в случай че не приемем монопола им над процедурите по приемане на български паспорти, то няма по какъв начин да отхвърлим господството им над въображението на поданството посредством фигури като българския темперамент на огромна част от териториите в съседство и отвън времето и пространството.

Днес за 5 от 7-те парламентарно показани сили усложненията в връзките сред съседите се оказаха маловажни. Водещите политически субекти избраха въобще да не обиден тематиката в речите си при откриването на новия парламент. 

Едва шестата поред наруши това безмълвие. Прочее, Христо Иванов трансформира тематиката в своя традиция. Той начена и предходното Народно заседание с хрумвания по отношение на неотложната потребност от позитивно решение на българо-македонския блокаж. Надеждата беше мимолетна. Днес и той се причисли към настояващите за съблюдаване на това, което в очите на обществото съставлява „ българска историческа истина “. Зад този прийом би могло да бъде прочетен и популистки колорит. Коалицията, упреквана в нездравословни залитания към Запада и в подготвеност да подмени националния интерес с този на външни сили, дава гаранция на разтревожените жители, че българщината ще оцелее. Знанието няма народност. Подобно на науките за природата и математиката, историята също се подчинява на общоприети логики.

Подменят се обстоятелствата с овехтели понятия от преди век

За Северна Македония е „ втора българска страна “. Схващане, чиято новост отпраща към края на XIX и първите десетилетия на XX век, но няма нищо със съвременността. Днес в страната със столица Скопие живеят преди всичко македонци. Подмяната на този факт с овехтелите разкази от преди столетие съставлява политически капитал, който партията и водачът ѝ употребяват и очевидно няма да се откажат от неговия популистки капацитет.

Историческите познания би трябвало да се обновяват. Това не е реалност и в огромна част от университетските лекционни курсове – националистическата позиция доминира и в зоната на академичното познание. Необходимо е да осъвременяваме и политическите си разбирания. След като досегашната позиция докара до задънена улица, смяната е наложителна. Популисткото прилепване към детайл от публичните упования не е аргумент за гледище в потвърдено нездравословна и за двете страни посока. Несъмнено нужна е смяна в смесената историческа комисия – както в концепцията ѝ, по този начин и в персоналния ѝ състав. Свободата на изложение постанова да признаем, че историческият роман като подобен не предстои на регулация. Можем да договорим в най-общи очертания единствено този в учебниците. С подготвеност да реформираме най-малко част от отживелиците в българските читанки. И с специалисти, умишлено причастни към сходен цивилизационен избор: историята се развива паралелно с обществото и мисленето ѝ като свещена крава предизвиква блокажи.

Липсва схващане за това, че експанзията е неприемлива

Димитър Атанасов

Миналата седмица непрекъснатият представител на България в Европейски Съюз Румен Александров даде да се разбере, че разделянето на С. Македония и Албания в преговорния развой наподобява задоволително решение. Онзи ден президентът на Албания Илир Мета реагира позитивно. Тази фактология сочи, че българската страна не търси решение за снемане на преговорното несъгласие. Напротив – усилието за освобождение на пътя на Албания наподобява като подготовка за.

Истинският проблем – в случай че погледнем в по-голяма дълбочина – е неналичието на публичен консенсус по отношение на неприемливостта на експанзията. Насилието е забележим публичен проблем, а отводът да се занимаем с него го възстановява. Превръща го в детайл от естественото, от вярното. Когато политическата власт не се съпротивлява, когато водачите се отхвърлят от ролята си на образец за жителите, поемайки риска да изгубят всенародната обич, тогава друго не ни чака, с изключение на преход от рецесия в рецесия. Примерът със Северна Македония го потвърждава.

Димитър Атанасов е приключил история в Софийския университет, специализирал е в Сърбия, Гърция, Албания, Косово и Русия. Изнасял е лекции в СУ, ЮЗУ и Нов български университет. Автор е на проучвания в региона на балканската история и на употребите и злоупотребите с разказите за предишното. Понастоящем работи в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей - Българска академия на науките.

* Този разбор показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.