Проф. д-р Екатерина Михайлова: Президентът трябваше да излезе със свой вариант за промени в Конституцията
Проблемът със правосъдната власт не е нов. Има пет промени на Конститцуията, четири от тях са свързани със правосъдната власт. На прага сме на пето изменение. Това разяснява проф. доктор Екатерина Михайлова, учител по конституционно право в ефира на Българска национална телевизия.
Проблемът със правосъдната власт е да се получи по-добро правораздаване. Тези промени надали ще стигат до жителите като изясненост. Промяната е структурна - по какъв начин се структурира Висш съдебен съвет, концепцията е да има два обособени органа. Позитивното от този план е, че се търси самоуправление. Съдии да взимат решенията за санкционирането или израстването на настоящи съдии, добави още проф. доктор Михайлова.
По думите ѝ по време на разискването на измененията в Конституцията във Висш съдебен съвет се е повдигнал въпросът дали за някои от измененията не е необхдоимо да има Велико национално заседание. " Дали да бъдат отделени двата съвета и да няма общо сред тях. Това е една от тематиките. По-лесно е да има един пленум, кокто да взема решение общи за правосъдната власт въпроси - бюджет, израстване в кадровата власт ", разяснява още тя.
Проф. Михайлова показа, че е критик на служебното държавно управление. " Смятам, че не би трябвало да има служебно държавно управление. Привърженик съм да остане настоящото държавно управление по време на предизборната акция ".
Тя дефинира като противоречиви предложенията длъжностен министър председател да бъде или ръководителят на Народното събрание, гуверньорът на Българска народна банка или ръководителят на Конституционен съд.
" Конституцията не се прави за конректен човек. Много борби са водени сред президент, парламент и държавно управление. За две години се видя един проблем. Освен пълномощията на президента, дано погледнем и положението на политическата система. Когато пожелаваме от едната институция, дано пожелаваме и от останалите. Има решения, които не са единствено на конституционно равнище - изборни закони, Закон за партиите ", добави още преподавателят по конституционно право.
Тя означи, че е очаквала президента Радев да излезе със собствен вид за промени в Конституцията.
" Може би опасенията му са, че няма да намерят поддръжка. Когато се прави смяна в Конституцията не се търси единствено поддръжка на депутатите. Това е публичен контракт и би трябвало да бъде подсилен от болшинството от бълграските жители. Относно импортираните предложения- очакваше се да има промени в правосъдната система, само че други оферти ме изнендаха.
Проблемът със правосъдната власт е да се получи по-добро правораздаване. Тези промени надали ще стигат до жителите като изясненост. Промяната е структурна - по какъв начин се структурира Висш съдебен съвет, концепцията е да има два обособени органа. Позитивното от този план е, че се търси самоуправление. Съдии да взимат решенията за санкционирането или израстването на настоящи съдии, добави още проф. доктор Михайлова.
По думите ѝ по време на разискването на измененията в Конституцията във Висш съдебен съвет се е повдигнал въпросът дали за някои от измененията не е необхдоимо да има Велико национално заседание. " Дали да бъдат отделени двата съвета и да няма общо сред тях. Това е една от тематиките. По-лесно е да има един пленум, кокто да взема решение общи за правосъдната власт въпроси - бюджет, израстване в кадровата власт ", разяснява още тя.
Проф. Михайлова показа, че е критик на служебното държавно управление. " Смятам, че не би трябвало да има служебно държавно управление. Привърженик съм да остане настоящото държавно управление по време на предизборната акция ".
Тя дефинира като противоречиви предложенията длъжностен министър председател да бъде или ръководителят на Народното събрание, гуверньорът на Българска народна банка или ръководителят на Конституционен съд.
" Конституцията не се прави за конректен човек. Много борби са водени сред президент, парламент и държавно управление. За две години се видя един проблем. Освен пълномощията на президента, дано погледнем и положението на политическата система. Когато пожелаваме от едната институция, дано пожелаваме и от останалите. Има решения, които не са единствено на конституционно равнище - изборни закони, Закон за партиите ", добави още преподавателят по конституционно право.
Тя означи, че е очаквала президента Радев да излезе със собствен вид за промени в Конституцията.
" Може би опасенията му са, че няма да намерят поддръжка. Когато се прави смяна в Конституцията не се търси единствено поддръжка на депутатите. Това е публичен контракт и би трябвало да бъде подсилен от болшинството от бълграските жители. Относно импортираните предложения- очакваше се да има промени в правосъдната система, само че други оферти ме изнендаха.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ




