Проблемът с т. нар. имотна мафия нито е от вчера,

Проблемът с така наречен имотна мафия нито е от през вчерашния ден, нито е от оня ден. Това пишат в собствен коментар сътрудниците от MediaMall.

SafeNews го разгласява без редакторска интервенция:

Някак незабелязано минаха три седмици от разстрела на Мартин Божанов – Нотариуса. Всъщност – незабелязано за нас, естествените хора. Защото толкоз от дълго време сме обръгнали на сходни събития, че през днешния ден – когато се случи нещо сходно – просто не влагаме никакви страсти, а единствено гледаме кой кого ще изкара палач. Защо никой в никакъв случай няма да разкрие същинския екзекутор и по какъв начин всички „ бели якички “ стартират заедно да играят играта „ Накисни другарчето и му гледай сеира! “

Не знам от кое място сътрудниците в така наречен оперативни медии го вадят това самочувствие, че са бетер ядрено-магнитния резонанс

Само да погледнат някого и той… стремително им става явен като бял ден. Тоест – няма какво да ревизират, одобряват всяка негова дума за чиста монета и въобще не ги интересува какво мисли „ другата страна “. Хеле пък какво написа в публично наличните документи, правосъдните актове и протоколите от правосъдните съвещания.

С други думи – получава се нещо пъклен неуместно, само че доста ефикасно. Нещо, като нищо на света. Или… като най-скъпо струващото пропадане на безусловно потвърдено дело в най-новата ни история: по случая „ Опицвет “ 660 кг чист амфетамин база бяха приети от тричленен състав на Върховния касационен съд за… професионално предизвикателство за персонална приложимост за лабораторни потребности.

Нищо, че Министерство на вътрешните работи, следствието и прокуратурата бяха разрушили цялата скица, бяха разкрили таблетиращите машини и бяха наблюдавали веригата до крайните купувачи в тогавашна Холандия.

През 2002 година в. „ БАНКЕРЪ “ пръв разказа скандалното решение на Върховен касационен съд тричленката, с което притежателят на лабораторията Кристиян Младенов и химикът Валери Величков бяха оповестени за почтени.

Седмица по-късно, под натиска на тогавашния ръководител на Върховен касационен съд – Иван Григоров, Висшият правосъден съвет наказа дисциплинарно магистрати, делото бе преразгледано от различен състав на Върховен касационен съд и… истината потъна в дън земя.

Наркобароните от „ Опицвет “ отнесоха по някоя и друга година затвор, само че не това е забавно.

По-важното в тази ситуация е друго

Според злите езици, естествено, оневиняването на Кристиян Младенов и на Валери Величков, както и „ неразкриването “ на останалите участници в проведената незаконна мрежа, е коствало минимум 1 милион немски марки, разпределени сред органите на досъдебното произвеждане, движимостите лица и трите правосъдни инстанции.

Никой не си мръдна пръстта и по-късно, когато през 2012 година химикът Величков и брачната половинка му подвигат къща в полите на Витоша за към 2 милиона лв., а наркобосът Кристиян Младенов потегли да купува… прясно затворения Металургичен комбинат „ Кремиковци “.

Както и да е. Спомени доста, изгода – йок!

Причината да се сетим късно за оня колосален скандал е простичка: първопричината за корупцията в правосъдната власт не е настоящата през днешния ден бутафорна война сред някогашния основен прокурор Иван Гешев и краткотрайния му правоприемник Борислав Сарафов, нито пък конкуренцията сред така наречен търговци на въздействие Петьо Петров – Еврото, и Мартин Божанов – Нотариуса.

Всичко стартира и завършва в Народното събрание, тъй като от 1991 година насам депутатите ни по този начин реформират правосъдната система, че тя става все по-беззъба и все по-импотентна от позиция на държавния и на публичния интерес.

Връщаме лентата толкоз обратно, тъй като казусът с така наречен имотна мафия нито е от през вчерашния ден, нито е от оня ден

Той си е съществувал от много време – и по турско, и по царско, и по социалистическо – само че след 10 ноември 1989 година престана да бъде държавна политика и се трансформира в всеобщ спорт.

Тон за ария дава 37-ото Народно заседание, което през 1993 година приема и обнародва в бр. 10 на “Държавен вестник ” Закон за изменение и допълнение на Наказателен кодекс, съгласно който наредбата на член 212, алинея 1 Наказателен кодекс е изменена по следната порочна скица: от една страна предметът на документната машинация е уголемен във връзка с всички типове благосъстоятелност, а от друга е стеснен единствено до непознато движимо имущество.

Тоест – в случай че човек го заловен, че е откраднал с подправено пълномощие кола или каруца, отпътува в пандиза

Ако обаче го уличат, че е откраднал 10 декара в центъра на София с подправен нотариален акт, той ще си живее живота, до момента в който органите на досъдебното произвеждане не престават да гонят Михаля, т.е. да търсят “автора ” на документите менте.

Колкото и да е необичайно, тази нормативна вакханалия бе прекъсната (поне донякъде) през 2010 година с помощта на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Невероятно, само че факт. Защото, паралелно с тази високоблагородна идея, неговите сътрудници от ГЕРБ-парламент, ГЕРБ-правителство и ГЕРБ-Столична община, сътвориха толкоз безумия, че връх Еверест взе да наподобява на Марианската котловина. Нищо че разликата сред двето от кота нула е към 3 километра.

Правим единствено една вметка. Знае ли някой за какво квартал “Манастирски ливади ” носи това име? И за какво първите естествени улици се появиха едвам, откакто тогавашния столичен градоначалник Йорданка Фандъкова заживя там?

Просто е – като изключим 100-200 вили по социалистическо, цялата останала земя от много време е на Драгалевския манастир

И след “революцията ” беше открадната от “едни наши хора ” с дейното подпомагане на тогавашните кметове Александър Янчулев и Стефан Софиянски, както и на ръководещото СДС-мнозинство в Столичния общински съвет.

Горе-долу по това време стартира и корпоративно ориентираната законодателна политика, довела до днешното непоносимо положение на София. Примерно – с парцелите в полите на Витоша – от Бояна до Елин Пелин – се разпореждат две напълно измислени административни единици: “Витоша ” и “Панчарево ”.

По силата на каква логичност – никой не знае, тъй като през интервала 1993-1997 година, “сините ” локални управляващи работеха в тандем с “белезникавото ” държавно управление на Любен Беров и ортодоксално ” аленото държавно управление на Жан Виденов и… пръкнаха удивително кретенския (без никакво извинение) Закон за териториалното разделяне на Столична община и огромните градове.

Прочетете този напълно фиктивен нормативен акт и без никакви старания ще разберете това, което ви описваме отсам нататъ

. Ние ще се задоволим единствено с едно ехидно конкретизиране.

Според наредбата на член 1, алинея 1 от въпросния закон, с него се урежда “териториалното разделяне на столичната община и градовете с население над 300 000 души ”. А съгласно наличието на алинея 2, “по смисъла на този закон градовете с население над 300 000 души са Пловдив и Варна ”.

Дали през днешния ден някой си дава сметка за каква териториално-административна дискриминация става дума? И какво менте е бил и продължава да бъде този закон, откакто в навечерието на 10 ноември 1989 година столичния ж.к. “Люлин ” беше с население над 300 000 души, а ж.к. “Младост ” гонеше 180 хиляди?

Не споделяме нищо друго с казаното дотук (ха-ха), с изключение на да дръпнем завесата пред порочната процедура на Столична община, която – с дейното съучастничество на група усърдно подбрани и добре платени архитекти, урбанисти и статистици – от 30 години се гаври с жителите на София в изгода на… себе си!

И по-точно – на ръководещото от край време задкулисие, която няма политически цвят, само че от зловонието му отърване няма.

Така че към този момент скачаме в дълбокото, тъй като в действителност опряхме до същинската мафия – на архитектите.

Те са тези, които сътвориха Общия организационен проект на Столична община, съгласно който цялата Витошка яка би трябвало да бъде застроена. Без никакво право на обжалване или митинг, тъй като публичните разисквания били минали сполучливо, а за “рекламации ” никой нищо не бил чул.

Та, като опряхме до Витошката яка, да си дойдем на думата

Скандалът, провокиран и раздухван към този момент три седмици от така наречен гръцки предприемачи – Анастасиос Дикос и Йоаким Каламарис, е противозаконна рожба тъкмо от грехопадението им с така наречен мафия на софийските архитекти.

Преди 17-18 години, когато милиардерът Кустас бърка посоките и се озовава посред Софийското равно поле, един кмет подписва с него другарски залог: ти ми докарваш “ИКЕА ”, аз те вързвам с метрото.

Минало време, милиардерът Кустас построил “ИКЕА ”-та и “Ринг мол ”-а, изискал да заплати построяването на Околовръстното шосе от Симеоново до “Младост 4 ”, само че не съумял. И се озовал в тъпа обстановка – ни метро, ни шосе.

През 2014 – 2019 година обаче задухали едни други времена

Не толкоз на смяната, колкото на подмяната. Тъй нареченото болшинство в Столичния общински съвет някак естествено кандисало метрото да стигне до “ИКЕА ”, само че някак объркало посланията и оцапало пейзажа.

За да оправдаят личната си тъпота, ръководещите фактори в СОС и основните архитекти на София – Петър Диков (до 2015 г.) и Здравко Здравков (от 2015 година насам), сътвориха чудеса от смелост.

Първо – трансформираха няколко пъти ПУП-а на ливадата пред днешните гръцки вложения, познати като “ИКЕА ” и “Ринг мол ”.

Второ – заличиха минимум четири УПИ (т.е. урегулирани поземлени имоти), които съществуват там още от времената, когато Дикос и Каламарис са ходил прави под масата;

Трето – вкараха в подвеждане цяла София, че ще “връзват ” Симеоновския въжен превоз, “Ринг мол ”-а, “Декатлон ” и така нататък, прехвърляйки въжената линия през Околовръстното шосе и задоволявайки туристическите упоритости на над 1.5 милиона софиянци.

Пълна дивотия.

Заповедта на основния проектант на София Здравко Здравков, против която се бунтуват и така наречен петролен необут, и така наречен араби, е безусловно нелегално. Не поради нещо друго, а тъй като няма естествен притежател на къща, който да се съгласи… Ами всички съседи да му надничат в спалнята. Или в банята…

Просто е безсрамно. Ама, като е нахално… ами безсрамно да е! Тоест – да си зададем въпросите:

Как по този начин Йоаким Каламарис е докарал в България 20 милиарда евро гръцки вложения, откакто по публични данни на българската страна, до 2023 година гръцките вложения са 3.7 милиарда евро?

Как по този начин, господин Каламарис и господин Дикос са вложители, откакто всички 50 милиона ги дава “Евромастер ”, т.е. арабите?

Защо, откакто през септември 2021 година излиза наяве, че връз терена на “арабите ” не може да се строи, жертвата Каламарис би трябвало да си получи комисионната?

Малко въпроси, доста отговори

Чудно за какво ли, най-малко до ден сегашен, никой в никакъв случай не е разпитвал основния проектант на София Здравко Здравков, както и подопечните му в регион “Витоша ”? Не за друго, а тъй като без показанията им истината в никакъв случай няма да е това, което е….

Източник: MediaMall
Още вести четете в категория Коментари
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News