Светило във ветеринарната медицина каза тежката си дума пред БЛИЦ за африканската чума!
Проблемът с разпространението на африканската чума в България става все по-сериозен и изисква незабавни и съответни ограничения за справяне с рецесията.
Агенция БЛИЦ се свърза с шефа на Централния научноизследователски ветеринарен институт професор Паскал Желязков.
"Между 2005 и 2008 година аз бях заместник-генерален шеф на ветеринарната работа. Тогава за пръв път през 2007 година африканската чума стартира в Грузия. По това време нашата ветеринарна работа изготви контингент с проект за битка с чумата, където беше написано всичко.
Всички тези документи са въз основата на инструкция на Европейския съюз. Ние се подготвяхме дълго време поради битката с африканската чума, тъй като това е доста съществено заболяване ", съобщи професор Желязков.
Той посочи, че в Америка в никакъв случай не е имало чума, нито африканска, нито класическа. "Там ограниченията са доста строги. Аз през 2006 година бях за един месец в Съединени американски щати и от тяхното Министерство на земеделието ни водиха в склад, в който идват месата от Европа и ни демонстрираха цялостен транспортен съд с месо от Дания.
Още тогава в България се заприказва за битката африканската чума, тъй като без значение, че животните са имунизирани, те могат да съдържат в себе си вируса и да го популяризират. Именно по тази причина Европейският съюз води тази битка - където има класическа чума да не се имунизират животните и всички позитивни за чума животни да се евтанизират ", разкри Желязков.
"Проблемът е още по-сериозен, защото няма имунизация против чумата. Положението в България е малко внимателно, тъй като нашата работа е към Министерството на земеделието и без значение от ограниченията, които ние подхващаме, в случай че в отчета на ведомството няма предписание на министъра, ние няма какво да създадем. Нито можем да стопираме коли по пътя, нито можем да влизаме в дворовете на хората ", съобщи светилото във ветеринарията.
"Така е устроена нашата работа, че преди имаше ветеринарни сектори, в които един ветеринарен доктор отговаряше за няколко села и той знаеше всичко, което се случва там. Сега, хората, които се занимават с животни, се грижат повече за персоналния си интерес, в сравнение с за публичния ", безапелационен е Желязков.
Той показа още, че някои страни от Европейския съюз финансират битката със заразните заболявания в прилежащи страни за да опазят личната си страна.
"Имам поради Дания, която е голям производител на свинско месо. Ние знаем какво да вършим като ветеринарна работа, само че сами не можем да се оправим, тъй като има написани наредби за ветеринарната работа с Министерство на вътрешните работи и другите служби.
В остарелия закон беше написано, че кметовете на обитаемоте места дават отговор. Искам да наблегнете на думата "отговарят ", тъй като в този момент в закона е записано, че те спомагат. Едно е да съдействаш, друго е да отговаряш. Няма по какъв начин да подведеш един човек под отговорност, тъй като не е съдействал.
В остарелия закон беше написано, че кметовете на обитаемоте места дават отговор за животните в обитаемоте места, на които те са кметове ", напомни шефът на Централния научноизследователски ветеринарен институт.
"Искам дебело да подчертая, че диагнозите, които са сложени в нашата лаборатория за изключително рисковите инфекции като африканска чума, класическа чума и други, ние сме задължени позитивните резултати да ги препратим в референтна лаборатория, тъй като Европейският съюз не оказва помощ, в случай че резултатите не са доказани от референтната лаборатория ", посочи Желязков.
Той уточни още, че в България имунизираме дивите прасета против по този начин наречената класическа чума, болест, която от 2008 година е изкоренена у нас точно заради имунизация на дивите прасета с такива примамки.
"Искам да обърнете внимание на нещо. Миналата година се направи оградка, която се построи доста бързо, само че няма никакъв резултат, защото дивите свине са по 150-200 кг и като се засилят и са подплашени, тази оградка могат елементарно да я отнесат.
Другите ограничения, които трябваше да бъдат положени от Агенцията по горите, са да се понижи броя на дивите прасета. Преди десетина години ме назначиха за шеф на Националната станция по заболявания на дивеча, която се намира в София. Тогава добих усещане, че повече от 80 % от ловните територии в България са дадени на ловно-рибарските сдружения.
Така че горите могат да имат единствено контролни функционалности по отношение на тях. Това значи, че би трябвало да се работи интензивно с ловците и рибарите в България ", поучава специалистът.
"Има и група, обвързвана с ловните полета, които са заградени и там е по-възможно да се контролира популацията на животните. Някои от тях се сетиха да залагат клопки. Те съставляват една територия от към 10-15 квадратни метра, която е заградена с оградна мрежа, която има вход.
Прасетата могат да влизат, само че не могат да излизат. В този капан се слага някаква примамка, да вземем за пример царевица, прасетата влизат вътре и остават там. На сутринта, като отидат там ловците, могат да ги гръмнат, да вземем за пример от 5 метра, могат да ги загробят, да ги натоварят или каквото преценяват ", продължи Желязков.
Той е безапелационен, че броят на дивите свине би трябвало да се понижи.
"Институтът, който управлявам, разполага с всички нужни диагностики. От началото на годината сме изследвали, без да има още африканска чума, над 15 00 проби с този способ, който потвърждава вируса. Снабдени сме с диагностики, както закупени от страната, по този начин и подарени от Европейския съюз.
Освен в София, където се намира Националната референтна лаборатория, има още две лаборатории в Стара Загора и Велико Търново, които изследват серум от диви прасета. Ако инцидентно се постанови, че има позитивно съществуване на антитела, незабавно се изпраща в Националната референтна лаборатория, с цел да се удостовери посредством по-съвременен способ дали има или няма проблем ", споделя професорът.
Той е на мнение, че българинът е неизпълнителен във връзка с ограниченията, които би трябвало да се взимат. "Всеки гледа той да е добре, а не обществото. Така не се води битка с чумата ", уверен е Желязков.
"Вярно е, че от два месеца се взимат по-сериозни ограничения. Но без значение от документите, които сформира Националната работа, в случай че няма поддръжка от всички институции в страната, не бихме могли да се оправим ", моли той.
Специалистът засегна и въпроса с екарисажите. "В България имаше 20-22 екарисажа. Те имаха, не толкоз стопански, колкото здравни функционалности. Те одобряваха всички умрели животни на територията на Областта или Окръга, в който бяха издигнати.
Сега безусловно безразсъдно е да караш прасето от Плевен във Варна, да ги унищожаваш, което също коства доста пари. По-разумно е прасетата да се загробат на място, с цел да се избегне разрастването на инфекцията от едно място на друго ", увери Желязков.
На въпрос на организация БЛИЦ дали рецензиите против БАБХ във връзка с африканската чума са основателни, той отговори: "Какво може да направи БАБХ?! Институцията може единствено да разпореди на своите инспектори да минават, само че те не могат да влизат в домовете на хората, в случай че не са пратени от полиция или кметството.
В тази тенденция службата няма какво да направи. Това заболяване е едно предизвикателство пред обществото и пред страната. Ако всички не са мобилизирани за битката с чумата, няма по какъв начин да стане. "
Явор БЕЛЧЕВ, БЛИЦ
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Агенция БЛИЦ се свърза с шефа на Централния научноизследователски ветеринарен институт професор Паскал Желязков.
"Между 2005 и 2008 година аз бях заместник-генерален шеф на ветеринарната работа. Тогава за пръв път през 2007 година африканската чума стартира в Грузия. По това време нашата ветеринарна работа изготви контингент с проект за битка с чумата, където беше написано всичко.
Всички тези документи са въз основата на инструкция на Европейския съюз. Ние се подготвяхме дълго време поради битката с африканската чума, тъй като това е доста съществено заболяване ", съобщи професор Желязков.
Той посочи, че в Америка в никакъв случай не е имало чума, нито африканска, нито класическа. "Там ограниченията са доста строги. Аз през 2006 година бях за един месец в Съединени американски щати и от тяхното Министерство на земеделието ни водиха в склад, в който идват месата от Европа и ни демонстрираха цялостен транспортен съд с месо от Дания.
Още тогава в България се заприказва за битката африканската чума, тъй като без значение, че животните са имунизирани, те могат да съдържат в себе си вируса и да го популяризират. Именно по тази причина Европейският съюз води тази битка - където има класическа чума да не се имунизират животните и всички позитивни за чума животни да се евтанизират ", разкри Желязков.
"Проблемът е още по-сериозен, защото няма имунизация против чумата. Положението в България е малко внимателно, тъй като нашата работа е към Министерството на земеделието и без значение от ограниченията, които ние подхващаме, в случай че в отчета на ведомството няма предписание на министъра, ние няма какво да създадем. Нито можем да стопираме коли по пътя, нито можем да влизаме в дворовете на хората ", съобщи светилото във ветеринарията.
"Така е устроена нашата работа, че преди имаше ветеринарни сектори, в които един ветеринарен доктор отговаряше за няколко села и той знаеше всичко, което се случва там. Сега, хората, които се занимават с животни, се грижат повече за персоналния си интерес, в сравнение с за публичния ", безапелационен е Желязков.
Той показа още, че някои страни от Европейския съюз финансират битката със заразните заболявания в прилежащи страни за да опазят личната си страна.
"Имам поради Дания, която е голям производител на свинско месо. Ние знаем какво да вършим като ветеринарна работа, само че сами не можем да се оправим, тъй като има написани наредби за ветеринарната работа с Министерство на вътрешните работи и другите служби.
В остарелия закон беше написано, че кметовете на обитаемоте места дават отговор. Искам да наблегнете на думата "отговарят ", тъй като в този момент в закона е записано, че те спомагат. Едно е да съдействаш, друго е да отговаряш. Няма по какъв начин да подведеш един човек под отговорност, тъй като не е съдействал.
В остарелия закон беше написано, че кметовете на обитаемоте места дават отговор за животните в обитаемоте места, на които те са кметове ", напомни шефът на Централния научноизследователски ветеринарен институт.
"Искам дебело да подчертая, че диагнозите, които са сложени в нашата лаборатория за изключително рисковите инфекции като африканска чума, класическа чума и други, ние сме задължени позитивните резултати да ги препратим в референтна лаборатория, тъй като Европейският съюз не оказва помощ, в случай че резултатите не са доказани от референтната лаборатория ", посочи Желязков.
Той уточни още, че в България имунизираме дивите прасета против по този начин наречената класическа чума, болест, която от 2008 година е изкоренена у нас точно заради имунизация на дивите прасета с такива примамки.
"Искам да обърнете внимание на нещо. Миналата година се направи оградка, която се построи доста бързо, само че няма никакъв резултат, защото дивите свине са по 150-200 кг и като се засилят и са подплашени, тази оградка могат елементарно да я отнесат.
Другите ограничения, които трябваше да бъдат положени от Агенцията по горите, са да се понижи броя на дивите прасета. Преди десетина години ме назначиха за шеф на Националната станция по заболявания на дивеча, която се намира в София. Тогава добих усещане, че повече от 80 % от ловните територии в България са дадени на ловно-рибарските сдружения.
Така че горите могат да имат единствено контролни функционалности по отношение на тях. Това значи, че би трябвало да се работи интензивно с ловците и рибарите в България ", поучава специалистът.
"Има и група, обвързвана с ловните полета, които са заградени и там е по-възможно да се контролира популацията на животните. Някои от тях се сетиха да залагат клопки. Те съставляват една територия от към 10-15 квадратни метра, която е заградена с оградна мрежа, която има вход.
Прасетата могат да влизат, само че не могат да излизат. В този капан се слага някаква примамка, да вземем за пример царевица, прасетата влизат вътре и остават там. На сутринта, като отидат там ловците, могат да ги гръмнат, да вземем за пример от 5 метра, могат да ги загробят, да ги натоварят или каквото преценяват ", продължи Желязков.
Той е безапелационен, че броят на дивите свине би трябвало да се понижи.
"Институтът, който управлявам, разполага с всички нужни диагностики. От началото на годината сме изследвали, без да има още африканска чума, над 15 00 проби с този способ, който потвърждава вируса. Снабдени сме с диагностики, както закупени от страната, по този начин и подарени от Европейския съюз.
Освен в София, където се намира Националната референтна лаборатория, има още две лаборатории в Стара Загора и Велико Търново, които изследват серум от диви прасета. Ако инцидентно се постанови, че има позитивно съществуване на антитела, незабавно се изпраща в Националната референтна лаборатория, с цел да се удостовери посредством по-съвременен способ дали има или няма проблем ", споделя професорът.
Той е на мнение, че българинът е неизпълнителен във връзка с ограниченията, които би трябвало да се взимат. "Всеки гледа той да е добре, а не обществото. Така не се води битка с чумата ", уверен е Желязков.
"Вярно е, че от два месеца се взимат по-сериозни ограничения. Но без значение от документите, които сформира Националната работа, в случай че няма поддръжка от всички институции в страната, не бихме могли да се оправим ", моли той.
Специалистът засегна и въпроса с екарисажите. "В България имаше 20-22 екарисажа. Те имаха, не толкоз стопански, колкото здравни функционалности. Те одобряваха всички умрели животни на територията на Областта или Окръга, в който бяха издигнати.
Сега безусловно безразсъдно е да караш прасето от Плевен във Варна, да ги унищожаваш, което също коства доста пари. По-разумно е прасетата да се загробат на място, с цел да се избегне разрастването на инфекцията от едно място на друго ", увери Желязков.
На въпрос на организация БЛИЦ дали рецензиите против БАБХ във връзка с африканската чума са основателни, той отговори: "Какво може да направи БАБХ?! Институцията може единствено да разпореди на своите инспектори да минават, само че те не могат да влизат в домовете на хората, в случай че не са пратени от полиция или кметството.
В тази тенденция службата няма какво да направи. Това заболяване е едно предизвикателство пред обществото и пред страната. Ако всички не са мобилизирани за битката с чумата, няма по какъв начин да стане. "
Явор БЕЛЧЕВ, БЛИЦ
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ