В 23 общини в България няма нито една аптека – решение има
Проблемът с ограничавания достъп до медикаменти в доста обитаеми места на територията на страната не е неотдавнашен и на този стадий е доста надалеч от решен. Но най-малко вървим ли в вярна посока и подхваща ли страната дейности, които оказват помощ за превъзмогването му? Влязлата в действие през 2024 “Методика за финансиране на аптеки, които извършват действия по контракт с НЗОК/РЗОК в отдалечени, труднодостъпни региони или са единствен реализатор за съответната активност в община, както и с денонощен режим на работа " е предлаганото решение.
Данните сочат, че все още той не реализира задачата за възстановяване на достъпа до медикаменти и е изцяло разумно да е по този начин, споделят икономистите от ИПИ. Този неуспех дава съображение да зададем и на един по-общ въпрос – не е ли по-логично свободният пазар да взема решение проблемите с дефицит на даден артикул или услуга по силата на икономическата логичност, а страната просто, в случай че не оказва помощ, то най-малко да не пречи?
Ситуацията с аптеките по общини
Към 2024 година в 23 общини в България няма нито една аптека. Това са най-вече дребни общини с население към 1-3 хиляди души като Чупрене, Антоново и Макреш. За съпоставяне – през 2023 година те са 22, а през 2022 година – 20. Много общини, като Антон, Бобошево и Медковец, с население към 1-3 хиляди души имат една единствена аптека. Община Каолиново, обхващаща 8 обитаеми места и над 10 хиляди души население също разполага с една аптека. А преди всичко по дефицит след общините без аптека се подреждат община Тунджа с 20-хилядно население и 44 обитаеми места, в която има една единствена работеща аптека и община Добрич-селска със 17-хилядно население, 68 обитаеми места и единствено една аптека.
Този дефицит през годините принуждава хората да намират различни способи за набиране на нужните им медикаменти – през родственици в градовете или съседи, които пътуват и купуват медикаменти за всички. Необходимостта от такива практики не е отпаднала и през днешния ден, макар дотацията. Кметът на село Соколарци в община Котел да вземем за пример доставя медикаменти на хората от селото с трактор през зимата. Предвид, че в община Котел има общо пет аптеки, това повдига въпроса дали дефицитът няма да бъде действително позволен единствено в случай че във всяко обитаемо място, а не просто във всяка община, има аптека. Решение в тази посока биха били мобилни аптеки, които да обикалят сред дребните обитаеми места през избран интервал и по този начин да доставят хората с медикаменти.
По подобен метод е решен казусът в село Чупрене, където от няколко години се оферират услугите на преносима аптека във всеки работен ден. Тук е редно да се запитаме и нужна ли е безусловно “пълномащабна " аптека в едно малко обитаемо място, с цел да удовлетвори базовите потребности на популацията? Ежеседмични доставки по лист на изписаните медикаменти, дружно със лист от базови лекарствени артикули, продавани без рецепта, би могъл да бъде изцяло задоволителен, с цел да не се постанова хората да разчитат на съседи, родственици и кметове, а кметовете да не са принудени да прибягват до ограничения, за които към момента не съществува ясна законова рамка, каквито са мобилните аптеки. Добре е да се запитаме и дали главния проблем е финансирането или неналичието на фрагменти.
Доколкото да вземем за пример една по-голяма компания би могла да си разреши да разкрие аптека в малко обитаемо място, остава въпросът ще откри ли магистър-фармацевт, който да я ръководи. В настоящето законодателство помощник-фармацевт може да отвори аптека, в случай че в обитаемото място няма такава, само че няма право да продава медикаменти с рецепта, каквито най-често са нужни на възрастните хора по селата. Всъщност до 2008 година помощник-фармацевтите могат да отварят аптеки и да продават медикаменти с рецепта. Такава аптека е имало да вземем за пример в село Шейново, само че след измененията е превърната в дрогерия. И образецът с Тунджа става още по-показателен в това отношение – единствената аптека там е в действителност ръководена от помощник-фармацевт и затова не може да предлага медикаменти с рецепта. Подобна е обстановката с аптеките и в доста села.
Въпросът дали самата дотация действително отива на местата с сериозен дефицит също заслужава да се повдигне. От общо 10 милиона към 1,2 милиона отиват в огромните общини Столична, Пловдив, Варна и Бургас. Това се случва основно по критерия на работа през цялото денонощие. Добре е, несъмнено, да има денонощни аптеки, само че не би трябвало и да се губи фокусът от главният проблем – лимитираният достъп до медикаменти в дребните общини и обитаеми места.
Идеи за решение на казуса
Обобщената картина на продължаващия проблем с неналичието на достъп до аптеки в доста обитаеми места и на опитите за туширането му на локално равнище демонстрира, че дотацията за аптеките не е задоволително ефикасна мярка. И казусът не е в размера на финансирането.
За да се разшири аптечната мрежа, е належащо процедурата и регулациите за разкриване на аптека да бъдат оптимално улеснени свободни. Идеи в тази посока могат да се вземат и от опитите на хората и локалната власт в обособени общини да облекчат казуса. Следните оферти биха могли да дадат позитивен резултат:
Разрешаване на онлайн доставки на медикаменти с рецепта – налице са всички предпоставки, с цел да работи дейно това решение (наличие на електронни предписания, добре развита куриерска мрежа и елементарно определяне на персоналните данни на лицата, на които са изписани лекарствата). Подобен метод ще направи излишно съществуването на физическа аптека на всички места и ще улесни оптимално достъпа на пациентите до изписаните им медикаменти.
Аптеките да могат да отварят филиали, ръководени от помощник-фармацевт, свободен да продава медикаменти с рецепта. Филиалите да могат да бъдат следени от един магистър-фармацевт, без да се изисква неговото наличие.
Отпадане на условието за минимална повърхност на приемното помещение – това би разширило набора от вероятни местоположения в дребните обитаеми места.
Отпадане на ограничаването едно лице да може да отвори най-вече четири аптеки – сходна мярка пречи на лица с сполучлив опит в аптечния бизнес и към този момент отворени четири аптеки да навлязат и в дребните обитаеми места.
Създаване на законова рамка за отваряне на мобилни аптеки. – В момента неофициално такива мобилни аптеки по този начин или другояче съществуват и обезпечават нужните медикаменти на популацията и прибавянето им в закона е разумна мярка.
Отпадане на таксата за молба за разкриване на аптека от 5000 лв – Предвид, че със дотацията страната цели да финансира аптеките, отговарящи на избрани условия, напълно разумно би било такава такса да не съществува.
Цялостното улеснение на отварянето на аптека е мярка, ориентирана към главния, към момента неуреден проблем – усложнен достъп до медикаменти на част от популацията. В последна сметка в случай че в едно обитаемо място аптека въобще няма, дотацията действително не реализира нищо.
Данните сочат, че все още той не реализира задачата за възстановяване на достъпа до медикаменти и е изцяло разумно да е по този начин, споделят икономистите от ИПИ. Този неуспех дава съображение да зададем и на един по-общ въпрос – не е ли по-логично свободният пазар да взема решение проблемите с дефицит на даден артикул или услуга по силата на икономическата логичност, а страната просто, в случай че не оказва помощ, то най-малко да не пречи?
Ситуацията с аптеките по общини
Към 2024 година в 23 общини в България няма нито една аптека. Това са най-вече дребни общини с население към 1-3 хиляди души като Чупрене, Антоново и Макреш. За съпоставяне – през 2023 година те са 22, а през 2022 година – 20. Много общини, като Антон, Бобошево и Медковец, с население към 1-3 хиляди души имат една единствена аптека. Община Каолиново, обхващаща 8 обитаеми места и над 10 хиляди души население също разполага с една аптека. А преди всичко по дефицит след общините без аптека се подреждат община Тунджа с 20-хилядно население и 44 обитаеми места, в която има една единствена работеща аптека и община Добрич-селска със 17-хилядно население, 68 обитаеми места и единствено една аптека.
Този дефицит през годините принуждава хората да намират различни способи за набиране на нужните им медикаменти – през родственици в градовете или съседи, които пътуват и купуват медикаменти за всички. Необходимостта от такива практики не е отпаднала и през днешния ден, макар дотацията. Кметът на село Соколарци в община Котел да вземем за пример доставя медикаменти на хората от селото с трактор през зимата. Предвид, че в община Котел има общо пет аптеки, това повдига въпроса дали дефицитът няма да бъде действително позволен единствено в случай че във всяко обитаемо място, а не просто във всяка община, има аптека. Решение в тази посока биха били мобилни аптеки, които да обикалят сред дребните обитаеми места през избран интервал и по този начин да доставят хората с медикаменти.
По подобен метод е решен казусът в село Чупрене, където от няколко години се оферират услугите на преносима аптека във всеки работен ден. Тук е редно да се запитаме и нужна ли е безусловно “пълномащабна " аптека в едно малко обитаемо място, с цел да удовлетвори базовите потребности на популацията? Ежеседмични доставки по лист на изписаните медикаменти, дружно със лист от базови лекарствени артикули, продавани без рецепта, би могъл да бъде изцяло задоволителен, с цел да не се постанова хората да разчитат на съседи, родственици и кметове, а кметовете да не са принудени да прибягват до ограничения, за които към момента не съществува ясна законова рамка, каквито са мобилните аптеки. Добре е да се запитаме и дали главния проблем е финансирането или неналичието на фрагменти.
Доколкото да вземем за пример една по-голяма компания би могла да си разреши да разкрие аптека в малко обитаемо място, остава въпросът ще откри ли магистър-фармацевт, който да я ръководи. В настоящето законодателство помощник-фармацевт може да отвори аптека, в случай че в обитаемото място няма такава, само че няма право да продава медикаменти с рецепта, каквито най-често са нужни на възрастните хора по селата. Всъщност до 2008 година помощник-фармацевтите могат да отварят аптеки и да продават медикаменти с рецепта. Такава аптека е имало да вземем за пример в село Шейново, само че след измененията е превърната в дрогерия. И образецът с Тунджа става още по-показателен в това отношение – единствената аптека там е в действителност ръководена от помощник-фармацевт и затова не може да предлага медикаменти с рецепта. Подобна е обстановката с аптеките и в доста села.
Въпросът дали самата дотация действително отива на местата с сериозен дефицит също заслужава да се повдигне. От общо 10 милиона към 1,2 милиона отиват в огромните общини Столична, Пловдив, Варна и Бургас. Това се случва основно по критерия на работа през цялото денонощие. Добре е, несъмнено, да има денонощни аптеки, само че не би трябвало и да се губи фокусът от главният проблем – лимитираният достъп до медикаменти в дребните общини и обитаеми места.
Идеи за решение на казуса
Обобщената картина на продължаващия проблем с неналичието на достъп до аптеки в доста обитаеми места и на опитите за туширането му на локално равнище демонстрира, че дотацията за аптеките не е задоволително ефикасна мярка. И казусът не е в размера на финансирането.
За да се разшири аптечната мрежа, е належащо процедурата и регулациите за разкриване на аптека да бъдат оптимално улеснени свободни. Идеи в тази посока могат да се вземат и от опитите на хората и локалната власт в обособени общини да облекчат казуса. Следните оферти биха могли да дадат позитивен резултат:
Разрешаване на онлайн доставки на медикаменти с рецепта – налице са всички предпоставки, с цел да работи дейно това решение (наличие на електронни предписания, добре развита куриерска мрежа и елементарно определяне на персоналните данни на лицата, на които са изписани лекарствата). Подобен метод ще направи излишно съществуването на физическа аптека на всички места и ще улесни оптимално достъпа на пациентите до изписаните им медикаменти.
Аптеките да могат да отварят филиали, ръководени от помощник-фармацевт, свободен да продава медикаменти с рецепта. Филиалите да могат да бъдат следени от един магистър-фармацевт, без да се изисква неговото наличие.
Отпадане на условието за минимална повърхност на приемното помещение – това би разширило набора от вероятни местоположения в дребните обитаеми места.
Отпадане на ограничаването едно лице да може да отвори най-вече четири аптеки – сходна мярка пречи на лица с сполучлив опит в аптечния бизнес и към този момент отворени четири аптеки да навлязат и в дребните обитаеми места.
Създаване на законова рамка за отваряне на мобилни аптеки. – В момента неофициално такива мобилни аптеки по този начин или другояче съществуват и обезпечават нужните медикаменти на популацията и прибавянето им в закона е разумна мярка.
Отпадане на таксата за молба за разкриване на аптека от 5000 лв – Предвид, че със дотацията страната цели да финансира аптеките, отговарящи на избрани условия, напълно разумно би било такава такса да не съществува.
Цялостното улеснение на отварянето на аптека е мярка, ориентирана към главния, към момента неуреден проблем – усложнен достъп до медикаменти на част от популацията. В последна сметка в случай че в едно обитаемо място аптека въобще няма, дотацията действително не реализира нищо.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ