Проблемът с историята е, че през годините, комбинираната сила на

Проблемът с историята е, че през годините, комбинираната мощ на Холивуд, слуховете и неправдоподобни източници е довела до незнание, което ни е напълнило главите с неистини. В резултат на това, изкривените облици на известни хора са признати като „ общоприето познание “, въпреки да с изцяло неправилни.

И не приказваме за дребни и незначителни елементи, а определящи обстоятелства за хората, които са били увековечени в историята.

5. Уилям Уолъс от „ Смело сърце “ в действителност е бил богат земевладелец и е носил доспехи

Уилям Уолъс е народен воин на Шотландия от епохи, само че дано бъдем откровени: множеството от нас знаят за него с помощта на кино лентата „ Смело сърце “. Там той е изобразен като оцветен в синьо, полугол селяндур с цялата дива пристрастеност на Мел Гибсън в очите. Филмът явно си е разрешил някои свободи във връзка с историята, само че в последна сметка показва индивида като никому прочут лидер на гражданска война, което би трябвало да е покрай истината, нали?

Мел Гибсън го играе като елементарен фермер, чиито татко и брачна половинка са убити от злия крал. Следователно не му остава нищо друго, с изключение на да събере група одърпани простаци, които да се борят със злата империя.

Истината обаче е, че Уолъс изобщо не е бил некъпан селяндур в карирана пола. Бил е некъпан рицар, произхождащ от привилегировано семейство и е носел скъпи доспехи. Шотландската поличка пък е измислена 400 години след гибелта на Уолъс, а и в средновековни времена вълнената пола би била толкоз потребна на бойното поле, колкото гумен меч.

Като перспективен земевладелец, чиито татко най-вероятно е служил в двора на крал Дейвид I, Уолъс е можел да се похвали с броня, шлем и особено направена ризница. Щом е бил разгласен за „ настойник на Шотландия “, можете да се обзаложите, че не е можело да откриете и петънце по блестящите му доспехи.

Повечето от събитията в „ Смело сърце “ са въодушевени от „ Уолъс “ – романтизирана (да се чете: „ измислена “) поема, написана 170 години след гибелта му от стихотворец на име Блайнд Хари. По-сериозните източници въпреки това рисуват напълно друг портрет на Уолъс: подобен на припрян, неотстъпчив рицар, с добър външен тип, само че с див взор и голяма брада.

4. Клеопатра не е била красива

Дори 2000 години по-късно, Клеопатра има известност като една от най-красивите и секси дами в историята, възбуждала скотски предпочитание у велики мъже като Цезар и Марк Антоний. Та Марк Антоний бил толкоз покорен от хубостта на Клеопатра, че бил подготвен да води обречена война с Рим, вместо да се откаже от нея.

В реалност, в случай че по времето на Клеопатра в античен Рим е била извършена анкета за хубостта й, тя евентуално е щяла да получи оценка 6-7. Разбирате ли, предците на Клеопатра доста си падали по кръвосмешението и генерации фамилни креватни игри са трансформирали управниците на Египет в много известни и отблъскващи копелета.

Да, може да се каже, че Клеопатра е била над междинното по хубост в фамилията си, само че даже нейните съвременници като Плутарх да вземем за пример пишат, че общото мнение тогава е било, че хубостта й не е била „ толкоз удивително, колкото несравнителна “. Образът й върху монети я демонстрират като грубовата жена с изострен нос, което не е оставило други избор на модерните историци, с изключение на да я разказват с измъчени евфемизми като „ величествена “.

Макар да не е блестяла с кой знае какъв външен тип, Клеопатра в реалност се е славила с това, че е можела да влезе в мозъците (и гащите) на всеки мъж. Съблазняването и операциите й били вродени гении и римляните се ужасявали от мисълта, че една жена, освен това толкоз нормално изглеждаща, би могла да ги победи в играта на политика само с мозъка си (нещо, което античните учени даже не мислели, че дамите притежавали). С други думи, било по-добре за тяхното его да показват Клеопатра не като брилянтна жена, а като супер красива. Все отново стратегическото мислене и непреодолимият сексапил били мъжки черти.

3. Истинският Буда е бил сериозен вид със приблизително телосложение

Вървете в който и да е китайски ресторант и на входа ще ви посрещне скулптура на дебелия Буда, който се смее, като че ли с цел да ви подсети от дълготрайните резултати на пилето по китайски върху тялото. Очевидно откакто става едно цяло с вселената, Буда е решил, че всичките му хрумвания за „ въздържаност “ са глупави и се е поразпуснал. Но най-малко наподобява благополучен от унищожителния си метод на живот.

Смеещият се Буда, за който си мислите, в действителност е щастлива душа на име Будай – екстравагантен китайски духовник, прочут с радостната си и любвеобилна персона. Той е известен знак на щастието, задоволството и изобилието в Китай, по тази причина китайските заведения за хранене на Запад постоянно го показват на своите посетители. И  тъй като Будай и Буда звучат сходно, през годините елементарните хорица постоянно са бъркали дебелият щастливец със признака на будизма.

Има и едно значимо разграничение сред Буда и купата Буда. Сидхарта Гаутама е индивидът, измислил философията на будизма и точно за него става въпрос, когато будистите приказват за Буда. Но тъй като се счита, че Будай е достигнал нирвана (също като стотици други монаси), той публично е получил купата Буда. Двете неща си наподобяват, само че не трябва да бъдат бъркани – все едно да объркате Исус с Дядо Коледа.

Истинският Сидхарта Гаутама прекарал огромна част от живота си както в разкош, по този начин и в беднотия, получавайки значими уроци и от двата метода на живот. В основата на будизма постоянно е лежала златната среда – да откриеш щастието сред двете крайности.

2. Покахонтас е била гологлава ексхибиционистка, която е носила странни шапки

Благодарение на Дисни, през днешния ден Покахонтас е определение за „ индианска принцеса “: мощна, тъмнокоса хубавица, облечена в еленови кожи, която приказва с дърветата, рисува с всички цветове напразно и учи бледоликия да живее в мир с локалните. Междувременно се влюбва в капитан Джон Смит и двамата заживели щастливо.

Вече сме споменавали, че същинското й име е било Матоака, а „ Покахонтас “ е прякорът й, който в най-хубавия случай се превежда като „ игрива “ или „ палава “. Как го е получила ли? Вероятно поради всичките тези циркови номера, които е изпълнявала гола пред заселниците от Джеймстаун. Но не бързайте да си го представяте, тъй като тогава е била единствено на 12.

Не единствено е съвсем несъмнено, че Покахонтас е била гола, когато се е срещнала с Джон Смит, само че е доста евентуално да е била и с обръсната глава – всичко това е било бит за младите девойки в племето й. Но чакайте, не беше ли Матоака интимна с Джон Смит? Всъщност не, двамата в никакъв случай не са били толкоз близки.

Освен всичко това, Покахонтас не е била принцеса, тъй като в племето й не е имало такова нещо. Става такава, откакто е отведена в Англия, където е било по-лесно да я назовават принцеса, вместо все да изясняват йерархията при индианците. Но не се заблуждавайте – на нея не са гледали като на непозната кралска персона, а като на екзотична странност и образец за „ цивилизована “ дивачка. Тя се омъжва за Джон Ролф, трансформира името си на Ребека и стартира да носи нелепи шапки.

1. Уилям Шекспир е звучал като пияния ви чичо, опитващ се да имитира афектиран „ ирландски “ акцент

Ако сте гледали филми, основани на пиеси на Шекспир, евентуално си мислите, че всички забъркани звучат като сър Лорънс Оливие, четящ менюто в феодален ресторант. Вероятно това е една от аргументите децата през днешния ден да не си падат по Шекспир. А може и да е поради обстоятелството, че един път се опитал да римува думите за „ потвърден “ и „ обичан “ в своята „ Сонета 116 “.

Ако щете вярвайте, само че по това време двете думи в действителност в действителност се римували, тъй като били произнасяни друго. Акцентите непрекъснато се трансформират и британският език последователно е еволюирал. Затова някои историци споделят, че когато четете Шекспир, би трябвало да звучите не толкоз гордо и грандиозно, а повече като Хагрид от „ Хари Потър “, разказващ замърсен анекдот в стриптийз клуб.