Проблемът с чистотата на въздуха през зимния сезон се превръща

Проблемът с чистотата на въздуха през зимния сезон се трансформира във все по-сериозен, написа Epicenter.

Все повече поданици на огромни градове и изключително столичани, се въоръжават с филтри за филтриране на въздуха в домовете си или пътуват до работните си места с маски на разположение. Всичко това е поради опасението за личното здраве и това на околните. Докато текат полемики, които от време на време водят до промени и в законодателната уредба, интерес съставляват оценките на жителите.

АФИС зададе на жителите два въпроса - каква е оценката за чистотата на въздуха, както и кои ограничения биха съдействали най-много за понижаване на нечистия въздух.

Подобно проучване АФИС направи преди две години. Изненадващо или не – при започване на 2020 година по-малко хора спрямо януари 2018 година считат, че замърсяването на въздуха се ускорява в тяхното обитаемо място. Към момента това са съвсем 29%, а преди две години тази оценка е споделяна от 36% от всички интервюирани. Повече от половината запитани (58%) декларират, че качеството на въздуха не се е трансформирало в последно време (срещу 52% през 2018г).

Усещането за по-чист въздух е споделено от едвам 13 на 100 – за съпоставяне преди две години същият отговор е посочен от 11,5%. Следва да създадем и ангажимента, че частично този отговор зависи и от моментното качество на въздуха по време на теренната част на двете проучвания.

Като че ли, в случай че става въпрос за замърсяване на въздуха, то или релативно е намаляло, или най-малко няма усилване на чувството за този проблем в полето на публичното мнение, тоест – хората привикват...

Същността на казуса обаче проличава, в случай че пресечем тези данни с вида обитаемо място (1). Градските поданици доста по-често признават, че въздухът е замърсен, спрямо живеещите по селата – съотношението е повече от 4 към 1.

Също по този начин обаче излиза наяве, че в София, и на първо място в регионалните центрове, оценката е радикално друга в съпоставяне, освен със селата, само че и с дребните градчета. На едно равнище обяснението е просто – в огромните градове и в столицата е налична централизация на население и стопанска система с всички разумни последици (повече коли, произвеждане, уреди за отопление и т. н.).

В същото време обаче се вижда, че живеещите в регионалните градове изричат даже по-критични оценки от софиянци. Докато мнението в столицата е релативно разграничено и могат да се отчетат и позитивни оценки (всеки трети столичанин е на мнение, че замърсяването става по-слабо през последните години), то в огромните обитаеми места обстановката е друга – замърсяването на въздуха или става по-силно, или остава същото. Съвсем разумно, оценката за все по-мръсен въздух е надалеч по-занижена измежду живеещите в дребните градове (15,5%) и селата (8,6%).

Данните демонстрират нещо на пръв взор необичайно. Доколкото съвсем целият спор за честотата на въздуха беше изнесен на софийски тепих (със доста по-малко вести за Русе, Варна и още няколко други регионални града), чувството за замърсяване измежду живеещите на тези места е по-силно. Реципрочно, оценката за възстановяване на качеството на въздуха е по-често срещана измежду столичани (всеки трети софиянец), за разлика от жителите на регионалните градове (един на всеки 14, или близо 7%).

От изследването излиза наяве, че освен жителите на столицата са обезпокоени от въздуха, който дишат. Това преди всичко са хората от регионалните градове (2) – т.е., за 47 на 100 от тази група замърсяването се ускорява през последните години.

Нещо повече – сравнението с 2018 година разкрива, че към оня миг столичани са били доста по-критични към положението на въздуха, който дишат (за близо 48% замърсяването се е засилвало, а същото е намалявало едвам за 6%). При всички положения, преобладаващата оценка на градското население сочи: по-лош за дишане въздух, или подобен, който не се усъвършенства.

Последен акцент, по отношение на този знак: анализът открива забавна корелация сред оценката за чистотата на въздуха и отношението към световните климатични промени. Гражданите, които са по-критични към качеството на въздуха, в по-голяма степен споделят, че климатичните промени са съществена опасност за бъдещето на България. Обратното – твърдящите, че въздухът става по-чист, считат, че световният климат няма да окаже въздействие в България.

Имайки поради тази обща релативно скептична оценка, остава да проверим и кои ограничения за по-чист въздух се нравят на българските жители, и кои са по-скоро непопулярни. И в двете проучвания (от 2018 и 2020) зададохме един и същи въпрос и като цяло натрупванията при отговорите не се отличават доста. Явно в това отношение следим устойчива настройка.

На първо място, най-популярна мярка за понижаване на мръсния въздух е по-достъпната цена на електрическата енергия (31%).

Следват по-малкият брой коли и прекъсването на дима и отровните газове от индустриалното произвеждане (и двете с над 17% натрупване).

За малко над 14% от интервюираните решението се крие в достъпа до газ за домашно отопление. Общото процентно систематизиране отрежда наличния публичен превоз и централната топлофикация в долната част на тази канара, надлежно с 8,5 и 6,9 %. Малко над 4% се сплотяват към други ограничения.

Отново, в случай че този въпрос бъде кръстосан с вида обитаемо място, (без да цитираме точни процентни разпределения поради огромната дисперсия), можем да заявим, че ниската цена на електричество е първи отговор за живеещите както в столицата, градовете и в селата. Отговор, свързан и от ниския стандарт и като цяло високите сметки за битово ползване на ток.

След това обаче следват разминавания – за софиянци и жителите на регионалните градове на напред във времето изпъква пониженото придвижване на коли. Достъпният публичен превоз и централна топлофикация са идващите желани ограничения от живеещите в столицата, до момента в който за жителите на огромните градове, това е прекъсването на дима от индустриалното произвеждане и едвам по-късно – наличният публичен превоз.

При жителите на дребните градове и селата топ отговор, (съвсем разумно поради по-ниските доходи), остава по-ниската цена на електричество.

Вместо умозаключение – за забележителна част от българското население чистотата на въздуха се затвърждава като важен проблем.

Това е най-видимо на първо място за жителите на огромните градове, в това число и София. Видимо е, че съгласно преобладаващата оценка на обществото, замърсяването на въздуха се покачва или остава на същите равнища.

Според, жителите на огромните градове, (заедно със столицата), комплекс от ограничения могат да допринесат за решаването на казуса – по-достъпни цени на тока, по-малко коли в града, по-малко пушек от производството и промишлеността.