Проблемът при Манчестър Сити, по виждането на Арсен Венгер, не

Проблемът при Манчестър Сити, по визията на Арсен Венгер, не бе единствено в това, че има привидно дълбок извор на пари. Проблемът бе, че Сити и работи мъдро. „ Петрол и хрумвания. Пари и качество”, по този начин дефинира нещата някогашният управител на Арсенал.

Венгер, несъмнено, прекара огромна част от своята кариера в недоволстване от безжалостното прекачване на футбола в хватката на олигарси и плутократи, на левъридж милиардери и държавни капиталови фондове – всичко това за сметка на остарели полезности като устойчивото развиване. Венгер, който първи изрече концепцията за „ финансов допинг” в спорта, проповядваше спестовност посред златна тресчица.

Накрая обаче даже и той не вярваше, че триумфът на Сити може да се изясни единствено с благосъстоянието им. Наистина, всичко това нямаше по какъв начин да се реализира без милиардите на благодетеля шейх Мансур бин Зайед ал Нахян, само че и нямаше по какъв начин да е толкоз приключено, в случай че харченето им не бе така умно.

Най-очевидният индикатор бе на терена. Отборът на Джосеп Гуардиола завоюва купата в Премиър Лийг предишния сезон с повече точки и вкарани голове от който и да било различен отбор в нашето съвремие. И го стори с подобен жанр, с такава непреклонност, че както сподели Гари Линекър, цяла Англия „ ще е постоянно благодарна” за наличието на Гуардиола в нейния футбол. Когато националният тим стигна до полуфиналите на международното състезание това лято, мнозина го отдадоха на каталанския експерт, най-малко частично, поради помощта му за въвеждането на по-модерен метод в играта на Острова.



Извън терена обаче днешният Сити също се трансформира в огледало и образец за мнозина. Сити Футбол Груп – компанията-майка, която има „ гражданите” и цяла взаимосвързана мрежа от клубове – бе съветвана от китайската Супер Лига по какъв начин да ръководи своите тимове по-устойчиво. В Съединени американски щати изключително Мейджър Лийг Сокър се възползва от голямата осведомителна база данни на селекционния отдел на британския първенец за преценка на евентуалните си прехвърляния от по-малките европейски лиги.

Дори и Реал Мадрид – клуб повече привикнал да води, а не да следва – остана впечатлен от модела на Сити. Хора от управата на европървенеца споделили на изпълнителния шеф на британския клуб Феран Сориано, че няма по какъв начин да копират този франчайзинг модел, тъй като това би навредило на престижа на Мадрид, но въпреки всичко се възхищавали на концепцията. Като всички други във футбола, те приели, че у Сити се крие нещо доста повече от петрола – там било царството и на концепциите.

Все повече наподобява, че тази композиция просто е прекомерно висока летва за останалите в Премиър Лийг. Отборът на Гуардиола е изпуснал едвам 4 точки този сезон и остава в коловоза към изравняването или даже надскачането на точковия актив от предишното състезание. Също по този начин влезе в неделното дерби с Манчестър Юнайтед от позицията на корав любимец и излезе безапелационен победител, откакто толкоз дълго време не можеше да избяга от сянката на градския си противник и бе корав новобранец в тези конфликти. Миналия вторник Гуардиола бе запитан дали Премиър Лийг като цяло в последна сметка няма да пострада от несъмненото предимство на отбора му и отвърна: „ Не зная дали това изобщо е проблем.”

Подобен триумф в Шампионската лига – шампионат по-бленуван от ръководителите в сравнение с от почитателите на „ гражданите” – към този момент обаче убягва. И въпреки всичко клубът не се нуждае от този трофей, с цел да знае, че към този момент се е включил към елитната група тимове в Европа. В оповестените от Футбол Лийкс и немското списание „ Дер Шпигел” документи излезе информацията, че пет клуба от Премиър Лийг са част от проекта за пускане през 2021 година на европейска Суперлига на мястото на Шампионската лига. Сред тях е и Сити. Петролът и концепциите изведоха „ гражданите” измежду каймака.



Тези документи обаче и обрисуваха напълно друг облик на Сити от оня, който убеди толкоз доста от противниците му да последват неговия образец. Образ на клуб, който от съвсем десетилетие поставя непосилен труд да заблуди футболните управляващи и да направи по този начин, че разпоредбите за останалите, главно тези на Финансовия феърплей, да не важат за Сити. Както е представен един от най-влиятелните ръководители на „ гражданите” Саймън Пиърс, „ ние вършим каквото си поискаме”. И когато им се пречи, постоянно реагират с придирчив яд.

Публикуваха се елементи за това по какъв начин изкуствено надути спонсорски покупко-продажби замаскират големи парични инжекции от притежателите, за това по какъв начин се изплащат прикрито имидж права през трети компании; за това по какъв начин заплатата на някогашен управител на тима, най-малко частично, е била нараснала от ролята му на „ съветник” в един от братските клубове в мрежата; за това по какъв начин е завършено скрито партньорство с датски клуб, което може би нарушава разпоредбите за въздействие сред клубовете; за това по какъв начин са отправяни закани със съд освен към УЕФА, а и към изпратената да проверява клубните финансови бумаги счетоводна фирма; за това по какъв начин се вършат покупко-продажби зад кулисите с Джани Инфантино, тогава общоприет секретар на УЕФА, а през днешния ден най-силния човек във ФИФА.

Никой не излиза с положително лице от тези разкрития: нито шубеливият Инфантино; нито оставящата огромните акули да плуват свободно, до момента в който преследва дребните риби УЕФА; нито водените от Байерн (Мюнхен) елитни клубове, говорещи за овакантяване освен на УЕФА, а и на ФИФА в търсене на повече пари; нито президентът на Ла Лига Хавиер Тебас, който прикани да бъдат осъдени отговорните в потребление на „ мръсни трикове”, което по някакво съвпадане би помогнало на клубовете от неговото състезание; нито клубовете и организациите, които би трябвало с право да са гневни на очевидните нарушавания на разпоредбите, но резервираха мълчанието на съучастника; нито сигурно и самият Сити, или в тази връзка и Пари Сен Жермен, който одобри да работи по избрани правила като всички останали, а с подготвеност търсеше и намираше способи да ги нарушава.



Ние от „ Ню Йорк Таймс” не сме видели още истинските документи, получени от „ Дер Шпигел”, и по тази причина не можем да подсигуряваме достоверността им. Красноречиво е обаче, че от Сити до момента не са отрекли която и да било част от оповестената информация, а просто нарекоха документите „ явен и проведен опит” за очерняне на клубната известност.

Разбира се, може да се уточни и това, че клубът към този момент бе осъден за неспазване на Финансовия феърплей – 60 млн. евро през 2014 година, въпреки че част от сумата бе опростена или върната след това. Документите демонстрират, че интензивното лобиране е направило санкцията доста по-ниска от вероятната, и подсказват, че в Сити считат облекчаването на мярката като целесъобразно. На „ Етихад” по никакъв начин не се стараят да крият мнението си, че Финансовият феърплей е инструмент на обичайния хайлайф да държи на местата им парвенюта като Сити и ПСЖ. Сиреч, в случай че Сити е търсел способи да заобиколи разпоредбите, е било единствено тъй като тези правила преди всичко са били нечестни.

Пък и даже обвиняванията да са истинни и десетки и стотици милиони петродолари са били инжектирани в клубните сметки над естественото за спонсорски контракти, това не трансформира фундаменталната истина, която даже и Венгер призна: единствено парите тук не са задоволителни.

Това сигурно е и гледището на Гуардиола, който предходната седмица сподели: „ Когато бях в Барселона и в Германия, все чувах, че Манчестър Сити има единствено пари. Човек би трябвало да одобри хорските приказки, че побеждаваш единствено поради парите, въпреки че това становище е изцяло неправилно. Ние считаме, че работим доста – освен мениджърът, щабът и играчите, и по тази причина аз постоянно ни пазя.”

С други думи, Сити има нефт и хрумвания.



Тук обаче има и един по-дълбок проблем, който се простира оттатък това дали „ гражданите” са получи задоволително наказване, или концепцията за ФФП е добра в зачатъка си. Фокусирането върху тези въпроси значи да се изгубиш в плитчините.

Макар Сити, като ПСЖ, да е отделил съгласно информациите доста време, старания и пари за нарушаването на разпоредбите на УЕФА, в това време посрещаше всяка опасност за наказване с яд и обмисляше дали парите за заплащане на евентуални санкции не биха били изхарчени по-добре за мощен юридически екип, който да се сбори и да смачка евроцентралата. Когато бе решена наказателната сума, от клуба взеха решение, че могат да си разрешат да заявяват, че десетки милиони евро „ не оказват материално влияние” върху техния бизнес.

Това е същинският облик на разкритията от по-миналата седмица и с последствия надалеч оттатък племенния персонален интерес – не на единствено един клуб, а и на цяла група сходни, които считат, че разпоредбите би трябвало да бъдат променяни по отношение на техните нужди; на толкоз напомпани от триумфите си тимове, че към този момент могат с лека ръка да отхвърлят диктата на управителните тела в своите състезания; на клубове, които са прекомерно огромни, с цел да се провалят, и към този момент отвън обсега на всевъзможен надзор.

Ето това накара Сити и да финтира, и след това да подходи с пренебрежение към УЕФА. То докара до безбройните промени в Шампионската лига и в шампионатите за вътрешните купи, както и до поредност санкции за нелегално привличане на млади футболисти. То е фундаментална надменност, непукизъм по отношение на следствията, кредо „ правдата на силата е над силата на правдата”. То е, което заплашва разтрошаване до основи на всичко градено до момента във футбола, най-добре отразено във водения от Байерн комплот за отцепническа суперлига, включващо евакуиране на играчи от всевъзможни прояви на интернационалния футбол, даже и от международното състезание.



Вероятно е разбираемо, че Сити се опита да заобиколи набор от правила, основани значително да отбрани тези, които искаше да настигне и задмине. Вероятно е било целесъобразно да се бори със зъби и нокти с концепцията, че може да бъде осъден от една считана от клуба за покварена система. Вероятно в УЕФА са извадили шанс, че не се е стигнало до съд. Вероятно това и би било доказателство за двойствения морал да се жигосват притежателите на Сити за всичко към този момент изброено нагоре, само че да се мълчи за нарушаванията на човешките права и потисничеството им в ОАЕ.

Да си затваряш очите за това, както футболните управляващи всекидневно вършат, обаче би значело за следващ път да се възвести, че в тази игра има едни правила за богатите и други за бедните; игра, чиито управителни органи треперят пред размахания пестник на „ големите” и „ добрите”; игра на тимове, които вземат решение кои правила им изнасят и по кое време, на управляващи, които работят от името на най-силните си членове, и на почитатели, които венцехвалят дейности, щом са на техния клуб, а другояче биха провокирали гневното им възмущение и опозиция.

Да си затваряш очите за това значи да прегърнеш една игра, която се ръководи в полза на малцинството, а не на болшинството, и един свят, където качеството на една концепция не може да се равнява на количеството нефт.
Рори Смит, „ Ню Йорк Таймс” Премиър лийг 12 кръг, неделя 11 ноември Манчестър Сити 3:1краен резулат Манчестър Юнайтед