Проблемът пред Евертън всъщност е нещо, с което рано или

Проблемът пред Евертън в действителност е нещо, с което рано или късно се сблъскват всички клубове – по какъв начин да прогресираш? Точно поради това ще опитам да проследя историята на казуса.

Инвестициите

В началото на 2016 година Фарад Мушири купи 49% от акциите на Евертън, след това добави още и в този момент управлява клуба. Това са съвсем 6 години време. Нека първо опитаме да кажем какво се случи за този интервал. Мушири съвсем незабавно (май 2016) уволни Роберто Мартинез, който по-късно стана селекционер на Белгия. Качествата са му безспорни, само че пък в годините класиранията на отбора бяха обещаващото пето място (2013-2014), след това 11-то в идващите два сезона. Явно е, че се искаше нещо друго, друго. Нека се съсредоточим върху времето на Мушири. Стратегията за влизане в топ 4 или топ 6, която бе възприета може да се опише като „ ще опитаме с пари “. Нека забележим какво е ситуацията с вложенията в играчи.
Сезон Разход Приход Нетен разход
2016-2017 77.40 54.72 - 22.68
2017-2018 182.88 113.74 - 69.14
2018-2019 89.82 25.79 - 64.03
2019-2020 108.90 79.02 - 29.88
2020-2021 67.38 3.98 - 63.4
2021-2022 35.55 41.40 + 5.85
Общо 561.93 318.65 - 243.28

Кратък коментар по тези цифри. За 6 сезона чистият разход е приблизително по към 40+ милиона на сезон, което чисто финансово наподобява обикновено и даже рационално. Но за тези вложения, трябваше да се реализиран други резултати и парите да се върнат от други пера в бюджета (гардане фонд, тв права, европейски турнири), тъй че да не се случват проблемите с финансовия фейърплей. Проблемът за мен е, че са взимани решения за вложение на над половин милиард в играчи, а няма сериозен резултат. Забравете за миг приходите! Това е инвестиция. Във всяка огромна компания, в която има такава инвестиция, която не работи следват уволнения и промени. Като се стартира от най-високото ниво, само че в тази ситуация става дума за притежателя, което е невероятно да се случи. Така че раздялата с Марсел Брандс и Рафаел Бенитес (както и с останалите мениджъри преди това) не би следвало да е изненада. Но казусът си остава в Мушири, а в този момент отново той ще би трябвало да взима значимо решение. И съгласно мен от това зависи ужасно доста.

Играчите и треньорите

Нека изброим хората, които са купени и още са в клуба, тъй като те би следвало да могат да бъдат наречени сполучливи покупко-продажби. Ще прибавя и хора, които са продадени за солидна сума, което пък могат да бъдат наречени чисто финансово положителни покупко-продажби.

Това са общо 17 футболисти, които са в клуба или покупко-продажбите за тях са имали смисъл. Дри няма да започвам да броя какъв брой е общият брой футболисти минали през Евертън за този интервал. А сигурно няма да разделям общата сума за вложения на общия брой играчи, с цел да получа успеваемостта на хвърлените пари. Ясно е, че това не е модел, който ще свърши работа. Така написана таблицата демонстрира единствено едно – Евертън дава пари, само че успеваемостта на потреблението на играчите не е задоволително добра – типичен мениджърски проблем. И идва идващият въпрос

Треньорите ли не се оправят или играчите не са задоволително положителни?

Тук някъде би трябвало да стартираме да приказваме и за бъдещето. Роберто Мартинез, Роналд Куман, Сам Алардайс, Марко Силва, Карло Анчелоти и Рафаел Бенитес, дружно с Дънкан Фъргюсън като краткотраен ментор. Това е прекрасен лист, само че все от краткосрочни назначения и решения! Но нито един от тях не се оправи, даже и Анчелоти. Нека опитаме да опишем качествата на един ментор, който би трябвало да пристигна в Евертън

1. Да накара играчите и публиката да се вълнуват от играта (ефектът Дънкан Фъргюсън преди да пристигна Анчелоти)

2. Да има ясна тактика за това по какъв начин ще се играе на терена

3. Тогава ще си наясно и тъкмо какъв вид футболисти са ти нужни

4. Да има изясненост какво съставлява Евертън като футболен клуб

5. Да има синхронизиран проект със притежателя най-малко за три сезона (напускането на Анчелоти беше кошмар), тъй като нищо няма да стане внезапно. И остава най-важният въпрос – какъв да е? Но с цел да отговорим на този въпрос, би трябвало да минем и през стила на игра.

Стилът на игра

За мен все по-ясно се постанова мнението, че сполучливият и трогателен футбол все още е обвързван с управлението на развоя на мачовете посредством владението на топката. Или казано в резюме – владееш топката и атакуваш, поставяйки съперника напрегнат, завършваш офанзивата или губиш топката. Но незабавно се опитваш да си я върнеш, като още веднъж притискаш съперника да сбърка (този път към този момент с игра без топка) и отново започваш владението и офанзивата. И се стремиш всичко това да се случва допустимо по-интензивно. Всички сполучливи тимове се стремят към този жанр. Дефанзивните модели не работят. Да, за един мач или за съответен противник, може да са потребни, само че изцяло не може да си сполучлив, в случай че не се стремиш да имаш контрола върху играта, посредством владението на топката.

Това е нужно на Евертън. И няма потребност да се бърза в избора на човек. Сега към този момент е от голяма важност да се назначи треньор, който може да прави тъкмо това. Вижте Брайтън! Играят в този жанр без да имат нито една звезда в състава си. Но са „ квалифициран тим “. И в случай че за миг си представим, че Брайтън има парите за вложения на Евертън, тогава нещата могат да са ужасно разнообразни. Естествено бе упоменато името на Греъм Потър, само че той отхвърли, заявявайки, че се усеща благополучен, където е. Но той не е единствен. Уейн Рууни прави ужасно усещане в Дарби Каунти, където безусловно вълшебен може да се окаже, че ще избави състава в случай, че им бяха отнети 21 точки при започване на акцията. Или пък някой от другите млади треньори. Вижте резултата на Джерард във Вила! Но дали Мушири ще има смелостта да тръгне в тази посока?

За мен Евертън има потребност от пристрастеност, храброст и хъс. Нещо, което постоянно се е ценяло на Гудисън парк даже повече от извоюваните точки и купи. Но това първо би трябвало да бъде показано от притежателя.