Кеворк Кеворкян: Експериментът Кирчо: Продължението
Проблемът не е в това, какъв брой „ двойни жители " ще обяздят тукашната власт - а какъв брой от тях ще са от породата на Кирчо.
Впрочем, с анулацията на конституционната възбрана лица с двойно поданство да заемат висши властови позиции у нас, особено Кирчо ще получи, въпреки и мълчешком, безспорна прошка - за всички дивотии, които извърши и изрече до момента.
Занасяха се с него, обиждаха го - и най-после ще признаят, че той е мострата, по която ще сортират „ двойниците ".
Няма да има никакви спънки, хора като него да заемат всевъзможни постове тук - и то на юнашко доверие.
Как си представяте те някак да бъдат проучени - а и по какъв начин въобще би могло да става това. Все още не е фиктивен тест, който за минутка да мери човешката честност.
А и даже кандидат-властниците да са истински ангели, малко на брой от тях ще устоят на изкушенията, с които ще ги съблазняват, до момента в който тукашната политкласа не ги повреди дефинитивно по собствен облик и сходство.
Тя към този момент е доста опитна в това отношение, от дълго време е придобила ориенталска умелост в пазаруването и продаването на всичко, изключително на властници.
Тъй че, това ще става бързо, елементарно, без непотребни мелодрами.
И нищо значително няма да се промени. Вижте, каква бе равносметката от пребиваването на хората от Кирчовата банда на българска земя - никой от тях не свърши работа и за пет пари за страната.
Разбира се, за себе си те евентуално са били по-ефективни.
Тепърва ще стават известни детайлностите от хитроумните им покупко-продажби, добре прикрити зад шумни провали като „ Аферата Джемкорп ".
Все по-убедителна стартира да наподобява версията, че тя бе съчинена, с цел да притегли и задържи вниманието на публиката, до момента в който бъдат осъществени други, не по-малко скандални покупко-продажби - като тази с съветския газ, примерно.
Всъщност, таман тази спекулация, колкото и нахално-предизвикателна да бе, не беше изключително усърдно прикрита от кирчовци, тъй като единствено за няколко месеца те се бяха убедили, че от много време тукашната Политическа Секта си играе на заклинания и нищо съществено не ги заплашва.
А и Кирчо се оказа напряко талантлив във фокусите си, нямаше и нищо срещу локалните играчи добре да заситят апетита си.
Кирчо прояви забележителен обсег, играеше няколко функции по едно и също време, на драго сърце се правеше на шашав, насилваше езика като преносвач - до момента в който най-после привикнаха с него и всички се навряха в едно легло.
Как ще спрат идващия Кирчо, по какъв начин ще го разпознаят, в случай че въобще имат предпочитание да създадат това - та толкоз драговолно напират да докарат тук колкото се може повече „ двойници "?
Някои локални първенци, които са задоволително опитни, наподобява се надяват хора като Кирчо, с одиозната им непохватност и налудни напъни, да оправдават тукашната политическа класа в очите на простолюдието - и то да си каже, че нашите некадърници са по-малкото зло.
Мисля, че бъркат, въобще не схващат особеностите и настройките на властогонците, които толкоз драговолно канят.
Те нямат нищо общо с „ никъдниците ", в случай че употребявам блестящото определение на Петър Увалиев за хората, които България безгрижно и безжалостно проигра, прогони и заряза през всичките десетилетия след 1944 година, чак до наши дни.
И в този момент притворно се пробва да ни убеди, че се нуждае от тях - като че ли са някакви великодушни наивници, които са подготвени всичко да й простят.
И това се случва, до момента в който всички останали, целият несретен Народец, би се изнесъл неотложно отсам, стига да имаше опция. Да го кажа по този начин: българите ще оцелеят, единствено когато се разделят с днешна България.
Единствено човек, който е бил замразен през последните десетилетия в някакъв фризер, би се хванал на примамката, която подмятат днешните ни властници.
Онези нашенци, които никакъв триумф няма да откъсне от вътрешния им статут на „ никъдници ", чудесно знаят, какво се случваше и какво към момента се случва тук - и поради това персоналният им разцвет някак им засяда, вгорчава сърцата им, не могат да му се радват изцяло.
Тия хора в никакъв случай няма да се заловен да замазват непознатите глупащини или даже закононарушения. Особено след „ опита Кирчо ".
Мантрата „ Любов към Родината ", която търкалят некадърните локални властници и която би трябвало да накара „ никъдниците " да се хвърлят със затворени очи в Мътното, единствено ги наскърбява.
Те като че ли са задължени да обичат Родината си, до момента в който тукашни бездарници ненаситно я провалят, ведро подпявайки, че също я обичат.
Впрочем, същите тия преструванковци в никакъв случай не загатват в невнятните си словесни изстъпления думи като „ Народ ", „ Отечество ", „ Родина " и прочие Сякаш се опасяват от тях и даже ги ненавиждат.
Ако се направи изследване, кои са най-пренебрегваните думи от политиците ни, тия сигурно ще оглавят класацията.
И от кое място в един сегашен българин ще пристигна любовта към Родината - и даже това да се случи, по какъв начин ще се запази тя?
Хора като Кирчо могат ли да стане донори на тази обич?
Манията да се търсят спасители извън - спасители-ширпотреба - ни напомня, че сме заложници на една нечувана злополука: не разполагаме с заслужен човешки материал за потребностите на Властта, даже нямаме визия от какви хора се нуждаем.
Години ще са нужни, единствено с цел да изберем, от кое място да стартираме същинската „ смяна ".
Дори безгрижната, тарикатска корист с тази дума трябваше да ни подсети, че нещо не е наред в представлението, което ни приготвят следващите политически илюзионисти.
И Симеон, благият ни ексцар, обещаваше смяна за 800 дни, въпреки че сетне и от тия свои думи се отхвърли, само че ги има, съответно са съхранени. Неговият случай не е кой знае какъв брой по-различен спрямо фокусите на Кирчо.
И той, в последна сметка се оказа един Илюзионист, който заложи и проигра небрежно и неуместно историческият товар, който носеше.
Могат да му се припишат и някои плюсове: разкара Костов, без да поставя специфични старания - в случай че оставим встрани обстоятелството, че брутално го излъга дни преди изборите през 2001 година, че няма да взе участие в политиката.
Самият Костов се оплака от това вероломство и може да му се има вяра.
Друго какво?
НАТО? Нашите първенци нямаха никакъв принос за включването ни в Алианса - сложиха им нашийника и ги подкараха в вярната посока.
Членството ни в Европейския съюз, поради което, от привиден рев, се повредиха слъзните жлези на Соломон?
След НАТО бе резонно да ни подкарат и натам - трябваше им работна ръка, евтина и безволева, и получиха съвсем безплатно над един милион български ратаи.
А какво ли щеше да се случи, в случай че през 2002 година Симеон си бе уредил - това е думата, всичко можеше да изиска той тогава - един референдум за парламентарна монархия?
Отговорът, значително, е явен.
Но не го направи. Защо?
Желев, в омразата си, стигаше до крайности и назова Симеон „ малък комерсант ".
В баналния бизнес може и да е бил незначителна фигура, само че в по-едрото той ни предизвикваше да размишляваме над някои озадачаващи неща. Например, съветският интерес надали би позволил тук да цъфне едно „ царство ".
Руснаците още веднъж бяха/са на всички места: от бюрото на Борис Трети, на което той постоянно е държал една миниатюра на Царя Освободител - та чак до аферата на Кирчовци с съветския газ или тази със специфичният режим за „ Лукойл ".
И Симеон пристигна със собствен тим умни момчета, много по-овладени и основно безмълвни - значимите му играчи имам поради.
Останалите бяха подбрани тук и си бяха нашенска изработка.
Но, след години, отново се оказа, че зад най-важните фигури тъмнината още веднъж е хвърляна от съветската сянка - те не го и криеха това, до момента в който умело оперираха с въздействието на една известна съветска банка.
Ей такива неща дефинират фасона на една страна - в случай че някаква сянка се е протегнала през десетилетията от една миниатюра на царското бюро чак до една съветска банка в наши дни.
Това не е някаква саката метафора, това е действителна мощ и тя би трябвало да бъде някак осъзната и по опция укротена.
Ако за тази цел обаче бъде употребен някой като Кирчо, това ще постави завършек на илюзиите ни, че страната към момента съществува.
През Кирчо бе подсказан новият модел на ръководство - въпреки и с много недомлъвки, промяна на кръстници - действителни или не.
Оттук-насетне, с анулацията на възбраната за двойното поданство, всичко ще се случва доста по-лесно - както се постанова една колониална администрация.
Тукашната Секта няма да основава никакви проблеми - от нея ще козируват с „ Добре пристигнал! " на всеки идващ Кирчо, единствено за нюанс ще го попържат просташки.
Избори, пазарлъци и ангажименти - все в режим на едно отблъскващо смирение - и най-после всички ще припознаят „ водачът " на следващата сглобка.
Местен тутманик все по-трудно ще се добира до тази роля.
Какъв профил ще има „ водачът ", който ще получаваме с натрапен платеж? Вероятно ще бъде банкер или финансист с нулева известност, още по-добре, в случай че е нейде от Сингапур.
Или, в краен случай, нещо като Габриел - само че по-анонимна, по-измита, една нула на ръчно ръководство.
Някои се загрижиха, че „ двойниците " щели да бъдат опасност за националната сигурност. Вятър.
От години тук послушанието е най-проверената форма на национална сигурност.
Просто ще бъдат облекчени трафиците за пришълци ала-Кирчо.
Постепенно ще стане непотребна - въпреки че и в този момент тя е задоволително отблъскваща - локалната сган от говорители- чуждоверци.
Като цяло, ние ще си останем шампиони-послушковци, само че към този момент ще бъдем притворни и към личната си Съдба - без значение чия сянка ще ни захлупва.
Блатото, в което сме затънали, още дълго време няма да бъде пресушено - даже да бъде поверено на някой нахалник с тройно поданство.
От фейсбук
Впрочем, с анулацията на конституционната възбрана лица с двойно поданство да заемат висши властови позиции у нас, особено Кирчо ще получи, въпреки и мълчешком, безспорна прошка - за всички дивотии, които извърши и изрече до момента.
Занасяха се с него, обиждаха го - и най-после ще признаят, че той е мострата, по която ще сортират „ двойниците ".
Няма да има никакви спънки, хора като него да заемат всевъзможни постове тук - и то на юнашко доверие.
Как си представяте те някак да бъдат проучени - а и по какъв начин въобще би могло да става това. Все още не е фиктивен тест, който за минутка да мери човешката честност.
А и даже кандидат-властниците да са истински ангели, малко на брой от тях ще устоят на изкушенията, с които ще ги съблазняват, до момента в който тукашната политкласа не ги повреди дефинитивно по собствен облик и сходство.
Тя към този момент е доста опитна в това отношение, от дълго време е придобила ориенталска умелост в пазаруването и продаването на всичко, изключително на властници.
Тъй че, това ще става бързо, елементарно, без непотребни мелодрами.
И нищо значително няма да се промени. Вижте, каква бе равносметката от пребиваването на хората от Кирчовата банда на българска земя - никой от тях не свърши работа и за пет пари за страната.
Разбира се, за себе си те евентуално са били по-ефективни.
Тепърва ще стават известни детайлностите от хитроумните им покупко-продажби, добре прикрити зад шумни провали като „ Аферата Джемкорп ".
Все по-убедителна стартира да наподобява версията, че тя бе съчинена, с цел да притегли и задържи вниманието на публиката, до момента в който бъдат осъществени други, не по-малко скандални покупко-продажби - като тази с съветския газ, примерно.
Всъщност, таман тази спекулация, колкото и нахално-предизвикателна да бе, не беше изключително усърдно прикрита от кирчовци, тъй като единствено за няколко месеца те се бяха убедили, че от много време тукашната Политическа Секта си играе на заклинания и нищо съществено не ги заплашва.
А и Кирчо се оказа напряко талантлив във фокусите си, нямаше и нищо срещу локалните играчи добре да заситят апетита си.
Кирчо прояви забележителен обсег, играеше няколко функции по едно и също време, на драго сърце се правеше на шашав, насилваше езика като преносвач - до момента в който най-после привикнаха с него и всички се навряха в едно легло.
Как ще спрат идващия Кирчо, по какъв начин ще го разпознаят, в случай че въобще имат предпочитание да създадат това - та толкоз драговолно напират да докарат тук колкото се може повече „ двойници "?
Някои локални първенци, които са задоволително опитни, наподобява се надяват хора като Кирчо, с одиозната им непохватност и налудни напъни, да оправдават тукашната политическа класа в очите на простолюдието - и то да си каже, че нашите некадърници са по-малкото зло.
Мисля, че бъркат, въобще не схващат особеностите и настройките на властогонците, които толкоз драговолно канят.
Те нямат нищо общо с „ никъдниците ", в случай че употребявам блестящото определение на Петър Увалиев за хората, които България безгрижно и безжалостно проигра, прогони и заряза през всичките десетилетия след 1944 година, чак до наши дни.
И в този момент притворно се пробва да ни убеди, че се нуждае от тях - като че ли са някакви великодушни наивници, които са подготвени всичко да й простят.
И това се случва, до момента в който всички останали, целият несретен Народец, би се изнесъл неотложно отсам, стига да имаше опция. Да го кажа по този начин: българите ще оцелеят, единствено когато се разделят с днешна България.
Единствено човек, който е бил замразен през последните десетилетия в някакъв фризер, би се хванал на примамката, която подмятат днешните ни властници.
Онези нашенци, които никакъв триумф няма да откъсне от вътрешния им статут на „ никъдници ", чудесно знаят, какво се случваше и какво към момента се случва тук - и поради това персоналният им разцвет някак им засяда, вгорчава сърцата им, не могат да му се радват изцяло.
Тия хора в никакъв случай няма да се заловен да замазват непознатите глупащини или даже закононарушения. Особено след „ опита Кирчо ".
Мантрата „ Любов към Родината ", която търкалят некадърните локални властници и която би трябвало да накара „ никъдниците " да се хвърлят със затворени очи в Мътното, единствено ги наскърбява.
Те като че ли са задължени да обичат Родината си, до момента в който тукашни бездарници ненаситно я провалят, ведро подпявайки, че също я обичат.
Впрочем, същите тия преструванковци в никакъв случай не загатват в невнятните си словесни изстъпления думи като „ Народ ", „ Отечество ", „ Родина " и прочие Сякаш се опасяват от тях и даже ги ненавиждат.
Ако се направи изследване, кои са най-пренебрегваните думи от политиците ни, тия сигурно ще оглавят класацията.
И от кое място в един сегашен българин ще пристигна любовта към Родината - и даже това да се случи, по какъв начин ще се запази тя?
Хора като Кирчо могат ли да стане донори на тази обич?
Манията да се търсят спасители извън - спасители-ширпотреба - ни напомня, че сме заложници на една нечувана злополука: не разполагаме с заслужен човешки материал за потребностите на Властта, даже нямаме визия от какви хора се нуждаем.
Години ще са нужни, единствено с цел да изберем, от кое място да стартираме същинската „ смяна ".
Дори безгрижната, тарикатска корист с тази дума трябваше да ни подсети, че нещо не е наред в представлението, което ни приготвят следващите политически илюзионисти.
И Симеон, благият ни ексцар, обещаваше смяна за 800 дни, въпреки че сетне и от тия свои думи се отхвърли, само че ги има, съответно са съхранени. Неговият случай не е кой знае какъв брой по-различен спрямо фокусите на Кирчо.
И той, в последна сметка се оказа един Илюзионист, който заложи и проигра небрежно и неуместно историческият товар, който носеше.
Могат да му се припишат и някои плюсове: разкара Костов, без да поставя специфични старания - в случай че оставим встрани обстоятелството, че брутално го излъга дни преди изборите през 2001 година, че няма да взе участие в политиката.
Самият Костов се оплака от това вероломство и може да му се има вяра.
Друго какво?
НАТО? Нашите първенци нямаха никакъв принос за включването ни в Алианса - сложиха им нашийника и ги подкараха в вярната посока.
Членството ни в Европейския съюз, поради което, от привиден рев, се повредиха слъзните жлези на Соломон?
След НАТО бе резонно да ни подкарат и натам - трябваше им работна ръка, евтина и безволева, и получиха съвсем безплатно над един милион български ратаи.
А какво ли щеше да се случи, в случай че през 2002 година Симеон си бе уредил - това е думата, всичко можеше да изиска той тогава - един референдум за парламентарна монархия?
Отговорът, значително, е явен.
Но не го направи. Защо?
Желев, в омразата си, стигаше до крайности и назова Симеон „ малък комерсант ".
В баналния бизнес може и да е бил незначителна фигура, само че в по-едрото той ни предизвикваше да размишляваме над някои озадачаващи неща. Например, съветският интерес надали би позволил тук да цъфне едно „ царство ".
Руснаците още веднъж бяха/са на всички места: от бюрото на Борис Трети, на което той постоянно е държал една миниатюра на Царя Освободител - та чак до аферата на Кирчовци с съветския газ или тази със специфичният режим за „ Лукойл ".
И Симеон пристигна със собствен тим умни момчета, много по-овладени и основно безмълвни - значимите му играчи имам поради.
Останалите бяха подбрани тук и си бяха нашенска изработка.
Но, след години, отново се оказа, че зад най-важните фигури тъмнината още веднъж е хвърляна от съветската сянка - те не го и криеха това, до момента в който умело оперираха с въздействието на една известна съветска банка.
Ей такива неща дефинират фасона на една страна - в случай че някаква сянка се е протегнала през десетилетията от една миниатюра на царското бюро чак до една съветска банка в наши дни.
Това не е някаква саката метафора, това е действителна мощ и тя би трябвало да бъде някак осъзната и по опция укротена.
Ако за тази цел обаче бъде употребен някой като Кирчо, това ще постави завършек на илюзиите ни, че страната към момента съществува.
През Кирчо бе подсказан новият модел на ръководство - въпреки и с много недомлъвки, промяна на кръстници - действителни или не.
Оттук-насетне, с анулацията на възбраната за двойното поданство, всичко ще се случва доста по-лесно - както се постанова една колониална администрация.
Тукашната Секта няма да основава никакви проблеми - от нея ще козируват с „ Добре пристигнал! " на всеки идващ Кирчо, единствено за нюанс ще го попържат просташки.
Избори, пазарлъци и ангажименти - все в режим на едно отблъскващо смирение - и най-после всички ще припознаят „ водачът " на следващата сглобка.
Местен тутманик все по-трудно ще се добира до тази роля.
Какъв профил ще има „ водачът ", който ще получаваме с натрапен платеж? Вероятно ще бъде банкер или финансист с нулева известност, още по-добре, в случай че е нейде от Сингапур.
Или, в краен случай, нещо като Габриел - само че по-анонимна, по-измита, една нула на ръчно ръководство.
Някои се загрижиха, че „ двойниците " щели да бъдат опасност за националната сигурност. Вятър.
От години тук послушанието е най-проверената форма на национална сигурност.
Просто ще бъдат облекчени трафиците за пришълци ала-Кирчо.
Постепенно ще стане непотребна - въпреки че и в този момент тя е задоволително отблъскваща - локалната сган от говорители- чуждоверци.
Като цяло, ние ще си останем шампиони-послушковци, само че към този момент ще бъдем притворни и към личната си Съдба - без значение чия сянка ще ни захлупва.
Блатото, в което сме затънали, още дълго време няма да бъде пресушено - даже да бъде поверено на някой нахалник с тройно поданство.
От фейсбук
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ