Назрява съвсем сериозен скандал около въпроса с журналистиката, и конкретно Мария Цънцарова
Проблемът на Цънцарова е, че атакува изборно. Никога ПП-ДБ, Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов. Те са ѝ любимци
От Facebook профила на Кристиян Шкварек
Назрява напълно сериозен скандал към въпроса с публицистиката, и съответно Мария Цънцарова, в който съгласно мен никой не адресира същината. И двете страни го изкарват кардинален въпрос, боравят с общи термини и не посочват непосредствено " слона в стаята ". Аз ще го назова.
Не, не е проблем публицисти да са нападателни, сериозни, даже предубедени против политиците и партиите. Да ги " разкостват ", да им вадят кирливите ризи и да ги атакуват. Това, значително, им е работата.
" Слонът в стаята " е чувството на все по-голяма част от популацията, че това отношение не се ползва със същата степен съответно и тъкмо към политиците от ППДБ. Това, безусловно, е целият проблем, нищо повече. Отношението към ППДБ.
Спестете си, и критикуващите и защитаващите Цънцарова, дългите и общи дитирамби за журналистическа нравственос, правила, за властта и медиите. Знаете, че въпросът е доста по-конкретен. Просто хората всеобщо усещат, че равнището на заостреност, рецензия, " разкостване ", което се ползва към всички други политически партии и политици, не се ползва, когато гостуват Петков, Денков, Василев, Лорер, Минчев и, повече от всеки различен - Христо Иванов.
Битува чувството, че избрани публицисти таят мощни благосклонности съответно към публичната група, наречена " демократична общественост ", към нейната идеология, дела, възгледи и даже усети. Поради което дори, когато не харесват настоящите й политически представители, те най-малкото им икономисват същото равнище на настървено вадене на кирливи ризи, несъответствия в дейностите и пробойни в тезите, както на партиите от другите политически племена у нас. Защото даже, когато даденият публицист не харесва съответно Кирил Петков или Асен Василев, то той най-малко генерално е склонен с политическите им тези, дал своя вот е за Политическа партия, ДаБг, " Реформаторски блок ", " Синя Коалиция " или ДСБ в миналото в предишното, движи се чисто другарски в средите на градската, демократична общественост, цитира Капитал, Свободна Европа, БОЕЦ, " Антикорупционния фонд " и другите напълно лоялни на тази политическа общественост и идеите й организации.
Съществува чувството, че в случай че Костадинов, Тошко Йорданов или някой от ГЕРБ гостува при Цънцарова, то тя се е подготвила с тежки и компрометиращи въпроси към 5 пъти повече, в сравнение с в случай че посетители са Мирчев или Денков. Десет пъти повече, в сравнение с в случай че посетител е Христо Иванов.
Това генерално чувство прочее не е неповторимо за България. Същото битува и на запад, където всеобщите обвинявания са, че масмедиите клонят мощно вляво и към градските, демократични партии и техните дела - демократи, лейбъристи, либерали, зелени. Нищо неповторимо не стои зад това, няма интрига, Сорос-Морос, грантове, загадка мрежа. Естествен развой е, при който градските хора в целия развъртян свят съвсем неизбежно получават демократични възгледи от средата, а на запад изключително и от университета си. Най-силно в хуманитаристиката.
Усещането е, че това към този момент се случва и у нас, в резултат на което политическите представители на демократичното градско - сега ППДБ, се употребяват с една, две или пет хрумвания по-меко отношение, в сравнение с другите. Може да не сте съгласни с това чувство, може да го оспорите или пък да не видите проблем в него. Но не можете да отречете, че Търговско отделение е слонът в стаята, който генерира цялата дискусия по въпроса и всеобщите реакции в обществените мрежи. Вие си избирате дали да го адресирате или да се вършиме на ударени, разтягайки локуми, пишейки общи заявления в поддръжка на обособени публицисти или пращайки писма против същите. Усещането ще остане и ще продължи да се задълбочава, както от дълго време се случи и на запад.
От Facebook профила на Кристиян Шкварек
Назрява напълно сериозен скандал към въпроса с публицистиката, и съответно Мария Цънцарова, в който съгласно мен никой не адресира същината. И двете страни го изкарват кардинален въпрос, боравят с общи термини и не посочват непосредствено " слона в стаята ". Аз ще го назова.
Не, не е проблем публицисти да са нападателни, сериозни, даже предубедени против политиците и партиите. Да ги " разкостват ", да им вадят кирливите ризи и да ги атакуват. Това, значително, им е работата.
" Слонът в стаята " е чувството на все по-голяма част от популацията, че това отношение не се ползва със същата степен съответно и тъкмо към политиците от ППДБ. Това, безусловно, е целият проблем, нищо повече. Отношението към ППДБ.
Спестете си, и критикуващите и защитаващите Цънцарова, дългите и общи дитирамби за журналистическа нравственос, правила, за властта и медиите. Знаете, че въпросът е доста по-конкретен. Просто хората всеобщо усещат, че равнището на заостреност, рецензия, " разкостване ", което се ползва към всички други политически партии и политици, не се ползва, когато гостуват Петков, Денков, Василев, Лорер, Минчев и, повече от всеки различен - Христо Иванов.
Битува чувството, че избрани публицисти таят мощни благосклонности съответно към публичната група, наречена " демократична общественост ", към нейната идеология, дела, възгледи и даже усети. Поради което дори, когато не харесват настоящите й политически представители, те най-малкото им икономисват същото равнище на настървено вадене на кирливи ризи, несъответствия в дейностите и пробойни в тезите, както на партиите от другите политически племена у нас. Защото даже, когато даденият публицист не харесва съответно Кирил Петков или Асен Василев, то той най-малко генерално е склонен с политическите им тези, дал своя вот е за Политическа партия, ДаБг, " Реформаторски блок ", " Синя Коалиция " или ДСБ в миналото в предишното, движи се чисто другарски в средите на градската, демократична общественост, цитира Капитал, Свободна Европа, БОЕЦ, " Антикорупционния фонд " и другите напълно лоялни на тази политическа общественост и идеите й организации.
Съществува чувството, че в случай че Костадинов, Тошко Йорданов или някой от ГЕРБ гостува при Цънцарова, то тя се е подготвила с тежки и компрометиращи въпроси към 5 пъти повече, в сравнение с в случай че посетители са Мирчев или Денков. Десет пъти повече, в сравнение с в случай че посетител е Христо Иванов.
Това генерално чувство прочее не е неповторимо за България. Същото битува и на запад, където всеобщите обвинявания са, че масмедиите клонят мощно вляво и към градските, демократични партии и техните дела - демократи, лейбъристи, либерали, зелени. Нищо неповторимо не стои зад това, няма интрига, Сорос-Морос, грантове, загадка мрежа. Естествен развой е, при който градските хора в целия развъртян свят съвсем неизбежно получават демократични възгледи от средата, а на запад изключително и от университета си. Най-силно в хуманитаристиката.
Усещането е, че това към този момент се случва и у нас, в резултат на което политическите представители на демократичното градско - сега ППДБ, се употребяват с една, две или пет хрумвания по-меко отношение, в сравнение с другите. Може да не сте съгласни с това чувство, може да го оспорите или пък да не видите проблем в него. Но не можете да отречете, че Търговско отделение е слонът в стаята, който генерира цялата дискусия по въпроса и всеобщите реакции в обществените мрежи. Вие си избирате дали да го адресирате или да се вършиме на ударени, разтягайки локуми, пишейки общи заявления в поддръжка на обособени публицисти или пращайки писма против същите. Усещането ще остане и ще продължи да се задълбочава, както от дълго време се случи и на запад.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ