Мозъчно гниене: Как се възпитава посредственост
Проблемът на медиите през днешния ден е, че просто се пробват да догонват обществените медии. Имитират нещото, което в миналото имитираше тях. Само че… първо трябваше да бъдат заличени няколко века обществена еволюция и морал.
Хората в социалките в миналото се опитваха да звучат съществено, плътно и (колкото можеха) „ професионално “ – имитирайки същинските медии.
После го удариха през пръсти и започнаха да пълнят с „ какво да е “ наличие. В същото време отново те са и потребител на това наличие. От единия край пълнят, от другия – ядат. И това самодоволно и самодостатъчно битие сътвори циничен кръг на празно, нищозначещо, обикновено, безсмислено наличие, полирано ла*но, което е елементарно за разбиране и няма потребност да е истина, с цел да се приема за истина… би трябвало единствено да звучи забавно или да звучи „ уместно “ за настроението на консуматора.
После медиите (истинските) взеха решение, че би трябвало да пробват да се топнат и те в това тресавище, тъй като там е огромната публика.
Останалото е история, както се споделя. Сега медиите имитират обществените медии. И към този момент наличието няма никакво значение.
И съответно… Brain rot – мозъчно изгниване. Което стана и дума на 2024 година съгласно Оксфорд.
Да си признаем: обществените мрежи в никакъв случай не са били за задълбочеността. Тяхната известност се базира на допаминови шотове – харесванията, споделянията и мненията, които ни карат да се усещаме моментно значими.
Да отворим една дребна скоба тук и да поясним защо ТОЧНО приказваме, когато приказваме за „ допаминови шотове “ и за „ неотложно задоволство “.
Допаминът е химикал, който се отделя от личния ни мозък, с цел да ни „ възнагради “ за нещо (карайки ни да се усещаме добре). От чисто еволюционна позиция това е значимо за оцеляването ни. Изследвания с мишки демонстрират по какъв начин (изкуствено) извлеченият от тялото им допамин способства за това да се самоунищожат. Тост неналичието му е пагубна.
Липсата на допамин у тях ги прави дотам депресирани и летаргични, че те отхвърлят да се хранят, в случай че храната им не е непосредствено дадена в устата им… в случай че е преместена даже единствено на десетина сантиметра от тях, те не се помръдват и най-после умират от апетит.
Допаминът ни кара да се усещаме добре, откакто се нахраним (оцеляване), откакто вършим секс (възпроизвеждане), откакто свършим добре някаква работа (еволюционно значение).
Днес допамин се набира от алкохол, опиати, цигари, порнография, бързи видеа в ТикТок, къси текстове, които ни забавляват във Фейсбук. Да, наличието на обществените медии е измежду източниците на допамин през днешния ден. Техните „ вести “ са допаминов шот за потребителя.
Старите, типичен (природни/еволюционно важни) източници ни доставят постепенно допамин в дребни количества; до момента в който новите – доставят стремително допамин в великански количества.
Ако сексът доставя 100% допаминов „ шот “, то опиати като амфетамин доставят 1000%. Едно надрусване = 10 оргазъма. Еволюционно… не е доста оптимистично.
Това е информация, споделена от доктор Анна Лембке – учител по психиатрия в университета „ Станфорд “.
Да затворим скобата и да се върнем на тематиката ни. Като въпреки всичко имаме поради, че медиите и обществените медии НЕ СА амфетамин и те не ни доставят по 1000% шотове допамин (това нагоре си беше просто потребна информация, която да научите днес… апелирам, отново заповядайте!), те въпреки всичко са един ПОСТОЯНЕН източник на забавление, който носи ПОСТОЯННИ допаминов шот след допаминов шот.
Затворихме скобата.
Вместо да участваме в смислени диалози или нюансирани диспути, ние заменихме наличието и смисъла със скорост.
Скролваме, реагираме и забравяме. А медиите, които в миналото имаха задача да осведомят и образоват, в този момент просто копират това държание. Те всички имат страници във Фейсбук, Туитър (или както и там да се споделя вече), ТикТок и така нататък – където се състезават за вниманието на потребителя дружно с други пълнители на наличие (състезават се с пубертети, инфлуенсъри, миски, певици, актриси, плеймейтки, Гошо от пети бъ клас и така нататък …).
Журналистиката в миналото беше употребена (по света, не съответно в България – тук за последните 80 години не е било така) за откриване на истината, държане на властта виновна и вдъхновяване на интелектуални полемики.
А в този момент? Сега става дума за заглавия, които „ гърмят “, истории, които „ притеглят “, и наличие, което може да се побере в едно ТикТок видео. Разследващата публицистика изисква време и старания – две неща, които не се вписват в бързия, временен обсег на вниманието на междинния консуматор на обществени мрежи.
Идеята за медиите като „ четвърта власт “ в миналото беше свещена. Те бяха пазителите на демокрацията, инспекцията против неконтролираната власт. Но в свят, в който едно меме може да доближи по-широка публика от проверяващ отчет, целите се трансформираха.
Защо да се влага в месеци проучвания за корупция, когато един занимателен туит/пост може да събере същата ангажираност за секунди? Защо да се прави задълбочено следствие, когато един кликбейт може да свърши работа?
Медиите към този момент не се конкурират с други новинарски източници. Те се конкурират с „ вайръл “ танци, видеа с котки и горещи отзиви от инфлуенсъри, които бъркат известност с експертиза. И медиите губят.
Мозъчно изгниване в действие…
Мозъчното изгниване не е просто фраза, то е действителност. Това е постепенната ерозия на сериозното мислене, притъпяването на способността ни да разграничаваме обстоятелството от измислицата, разпадането на умствените ни качества, до момента в който се храним с незадълбочено, елементарно за изразходване наличие.
Помислете за типичното скролване в обществените мрежи: видео с неуместен „ житейски урок/лайф хак “ за това по какъв начин да си обръснете някоя част от тялото, последвано от политическа дрънканица, след това скандал с известна персона и най-после псевдо-вдъхновяващ откъс. Тази безредна примес тренира мозъците ни да търсят оригиналност, а не дълбочина.
Вече не четем публикации, а преглеждаме заглавия. Не гледаме документални филми, а бързо преглеждаме клипове. А медиите, обезверени да останат настоящи, подхранват този цикъл.
Дори сериозните издания към този момент се поддават на това мозъчно изгниване. Те украсяват комплицирани въпроси с крещящи графики, свеждат нюансираните диспути до къси цитати и преследват „ вайръл “ разпространяване за сметка на достоверността. Линията сред вести и развлечения се размаза и на доста места изчезна изцяло.
Опитът на медиите да имитират обществените мрежи има цена – тяхната меродавност. Когато всичко е основано да стане „ вайръл “, достоверността става второстепенна. Няма значение дали историята е истина; значимо е единствено да е „ споделима “. Аудиторията, затрупана с поток от информация, стопира да задава въпроси. Спира да ревизира. Спира да мисли.
Тук мозъчното изгниване процъфтява. То обича мързеливия разум, некритичния консуматор, индивида, който избира банален, прочувствено зареден роман пред комплицирана, нюансирана истина. И до момента в който медиите не престават да се поддават на този нрав, ще не престават да форсират разпадането.
Можем ли да спрем гниенето?
Има ли вяра? Може би. Но това изисква смяна както от медиите, по този начин и от тяхната публика.
Медиите би трябвало да си напомнят своята цел: да осведомят, образоват и провокират. Те би трябвало да устоят на изкушението да гонят трендове. И да укротят желанието си да слагат количеството пред качеството. Трябва да влагат в проверяващата публицистика, ДА СПАЗВАТ ЕТИЧНИ СТАНДАРТИ И ДА ЦЕНЯТ ИСТИНАТА ПОВЕЧЕ ОТ „ ВАЙРЪЛ “ ЕФЕКТИТЕ.
А потребителите, би трябвало да се измъкнат от допаминовия капан. Трябва да изискват повече, да мислят сериозно и да избират дълбочината на един текст/видео/новина пред това да ги употребяват просто и единствено за разпръскване от ежедневието… и за допаминови шотове. Трябва да са подготвени да отделят време и старания, с цел да схванат света към тях.
Те би трябвало да почитат проверяващата публицистика, а не я считат за фалшив нюз на илюминатите.
Потъването на медиите в блатото на обществените мрежи е по едно и също време признак и причина за мозъчното изгниване. Като имитират платформи и социалки, те просто бягат и изоставят ролята си на дирек на информираността (не се чудете, че имиджът им и доверието в тях са по този начин пострадали).
Резултатът е противоположна връзка на незначителност, където повърхностното наличие ражда повърхностни мозъци, които раждат повърхностното наличие, което ражда… схващате концепцията.
___________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
