Какво задържа високите цени на храните?
Проблемът е в несъответствието на приходите у нас, съпоставено със старите страни от Европейски Съюз
Инфлацията подтиква търговията с некачествени артикули, твърди ръководителят на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) Владимир Иванов пред вестник
- Г-н Иванов, коя от храните сега регистрира най-голямо повишаване по отношение на предходната година?
- На годишна база с най-голямо повишаване е захарта и то е 63 на 100. Олиото беше с максимален растеж през 2021 година, тъй като преди този момент имаше неприятна годишна продукция от слънчоглед, по-късно пристигнаха енергийната рецесия и войната. При него повишаването за последните 12 месеца е 54%. През юли за храните, които следи комисията, към този момент се следи усмиряване на цените. От началото на годината пикът им бе през април и май, а през предишния месец показателят на цените е под него.
- Напоследък се приказва доста за продоволствена рецесия.
- Колкото и на някои хора да им се желае, това не е по този начин. Светът не е в положение на продоволствена рецесия. Международните пазари се успокоиха. Растителната лой се търси по-малко, а в това време се намират хора у нас да описват небивалици. Олиото у нас е към този момент с 8 стотинки надолу, само че в някои по-малки магазини към момента се продава по-скъпо поради неприятни упования. Освен това се усилва разликата сред цената на едро и дребно.
- Каква е разликата в цените на едро и дребно?
- Варира съгласно региона и обектите. В по-малките градове е по-дребна. От друга страна обаче, в огромните градове като София, Варна и Пловдив може да се намерят и най-ниските цени, надлежно с качеството. Често се вършат заключения въз основата на несравними неща. Например при кашкавала би трябвало да се съпоставя едно и също качество. Този млечен артикул може да се купи и за 10 лева, 25 или 30 лева Най-скъпият обаче няма нищо общо с най-евтиния. Същото е и със сиренето. Хубавият кашкавал на едро от фабриката е 14-16 лева, има и по-евтин.
Оказва се също, че у нас цените са по-ниски по отношение на западните при най-качествените артикули, и то от време на време с над 100%. Има обаче отпадъци, като да вземем за пример наденички с трансмазнини в България, които са по-скъпи, в сравнение с в Австрия. Проблемът е в несъответствието на приходите у нас, съпоставено със старите страни от Европейски Съюз.
- Скъпите храни усилват ли продажбите на евтини и некачествени артикули?
- Да. Видимо се усили търсенето да вземем за пример на сирена с последна цена на дребно сред 9 и 12 лева за кг. Тази наклонност е видна и по междинната цена на тържищата. Колкото повече се купуват нискокачествените храни, толкоз по-бавно нараства междинната цена за статистиката. В момента за кашкавала тя е 15,52 на едро и към този момент към два месеца се задържа. Извадим ли най-евтините партиди на пазара от този млечен артикул, то междинната цена, може би, ще отиде до 18-19 лева При сходно мощно повишаване, каквото беше в интервала от юли 2021 година до април 2022 година, постоянно има растеж на продажбите на по-евтини и по-некачествени храни. Тенденцията, несъмнено, не е добра, само че е резултат на ценовата конкуренция. Последната контролира пазара, само че и подтиква производството на некачествени артикули. Има я освен у нас.
Трябва да повишим и потребителската си просвета, като спрем да пазарим от пазара стока от хора, представящи се за аграрни производители, а на всички ни и е ясно, че те не са такива.
- Нулевото Данък добавена стойност отрази ли се по някакъв метод на цените?
- Мярката даде единствено някакво облекчение на производителите и ще задържи цените за прочут интервал от време. Има късмет да намалее сивият бранш. Потреблението на хляба обаче у нас е непрекъсната големина и то не може да нарасне. От години дребните производители на самун са притиснати до стената и Данък добавена стойност не им е казусът. Когато се пипат такива всеобхватни налози, би трябвало доста да се внимава. Можеше и по различен метод да се решат проблемите на хлебопроизводителите, като да вземем за пример с директни доставки на ток, без да се пипат пазарните условия.
Хубавото сега е, че брашното също поевтинява в резултат на положителната зърнена годишна продукция у нас. Има и относителна непоклатимост на цената на тока за бизнеса, субсидирана от бюджета. Всички тези предпоставки ще понижат рисковете от банкрути в бранша. Всяка дестабилизация на енергийния пазар на геополитическо равнище ще донесе доста проблеми и у нас, и в цяла Европа.
- Високата инфлация повлия ли на търговията на едро с храни?
- Като цяло търсенето стартира да понижава още от лятото на 2021 година При храните то не може да пада прекомерно доста, тъй като това са артикули от първа нужда и имаме много по-свито търсене по отношение на 2020-а, което задържа цените. В момента има сериозен конфликт сред търсене и предложение. От една страна, нестабилните и възходящи цени на енергийните запаси подтикват инфлацията, а въпреки това, конкуренцията забавя повишаването. Подобно положение на нещата ощетява производителите, тъй като маржовете, с които би трябвало да работят, се свиват прекомерно доста и в дълги интервали им се постановяваше да работят без облага. Пречка за производителите са и тежките паразитни вериги на медиаторите, които изяждат част от прихода им. Равновесието сега е резултат от бурното повишаване на цените на храните през април и май. Тенденцията не е единствено у нас, само че и в целия свят.
Най-големите опасности за повишаване на инфлацията са свързани с цените на силата. Докато те не се успокоят, няма да има непоклатимост на никой пазар, освен на хранителния.
- Споменахте паразитни посреднически вериги. В търговията на кои артикули у нас те са най-видими и най-дълги?
- Всичко зависи от метода, по който се дистрибутира избрана стока. При част от плодовете и зеленчуците в България има недобри търговски практики, където стоката минава даже през 3-4 ръце. Причината е, че нямаме окрупнено предложение както в развитите западни страни, като Белгия, Холандия и Германия. Народопсихологията пречи на нашите земеделци да се сплотяват и по този начин да са конкурентни на пазара. Да не забравяме обаче, че тези практики в Европа са създавани в продължение на 300-400 години и там има традиция и доверие.
Търговията не е елементарна работа. Много хора го схванаха от последната добра годишна продукция с череши, които останаха необрани. Причината е, че те нямат добра организация на пласмента на продукцията си, тъй като не са се научили да работят дружно. Търговският капитал е по-гъвкав и с цел да можеш да се конкурираш с него, би трябвало да създадеш конструкция. Хората, занимаващи се с развъждане на плодове и зеленчуци, с отглеждане на животни, мъчно узряват за взаимна работа. Немалка част от нашите производители единствено чакат някои да пристигна да им изкупи, например камарите дини от бостана. Големите търговски вериги обаче желаят опакована стока, която елементарно да разтоварят в магазините и да я предложат бързо на клиентите.
Време е и нашите земеделци да стартират да се сдружават. В огромните западни страни има конгломерати на фермерски организации, зад които стоят най-малко 20 000 дребни и огромни стопани. Те надлежно имат и заводи за преправка на реколтата и стройна организация на пласмента.
- Какъв е делът на нашия пазар на нашите плодове и зеленчуци?
- В момента на тържищата има доста български храни. Не са правилни нещата, че няма родно произвеждане. Има дни, когато има единствено наша стока. Предлагат се и български домати, по-евтини от гръцките. Вносът не ни пречи чак толкоз. Проблемът е в всякакви практики на доставки от чужбина без съблюдаване на разпоредбите, които водят до нелоялна конкуренция, ощетяваща нашите производители. Затова страната би трябвало да вземе нужните ограничения.
Инфлацията подтиква търговията с некачествени артикули, твърди ръководителят на Държавната комисия по стоковите тържища и борсите (ДКСБТ) Владимир Иванов пред вестник
- Г-н Иванов, коя от храните сега регистрира най-голямо повишаване по отношение на предходната година?
- На годишна база с най-голямо повишаване е захарта и то е 63 на 100. Олиото беше с максимален растеж през 2021 година, тъй като преди този момент имаше неприятна годишна продукция от слънчоглед, по-късно пристигнаха енергийната рецесия и войната. При него повишаването за последните 12 месеца е 54%. През юли за храните, които следи комисията, към този момент се следи усмиряване на цените. От началото на годината пикът им бе през април и май, а през предишния месец показателят на цените е под него.
- Напоследък се приказва доста за продоволствена рецесия.
- Колкото и на някои хора да им се желае, това не е по този начин. Светът не е в положение на продоволствена рецесия. Международните пазари се успокоиха. Растителната лой се търси по-малко, а в това време се намират хора у нас да описват небивалици. Олиото у нас е към този момент с 8 стотинки надолу, само че в някои по-малки магазини към момента се продава по-скъпо поради неприятни упования. Освен това се усилва разликата сред цената на едро и дребно.
- Каква е разликата в цените на едро и дребно?
- Варира съгласно региона и обектите. В по-малките градове е по-дребна. От друга страна обаче, в огромните градове като София, Варна и Пловдив може да се намерят и най-ниските цени, надлежно с качеството. Често се вършат заключения въз основата на несравними неща. Например при кашкавала би трябвало да се съпоставя едно и също качество. Този млечен артикул може да се купи и за 10 лева, 25 или 30 лева Най-скъпият обаче няма нищо общо с най-евтиния. Същото е и със сиренето. Хубавият кашкавал на едро от фабриката е 14-16 лева, има и по-евтин.
Оказва се също, че у нас цените са по-ниски по отношение на западните при най-качествените артикули, и то от време на време с над 100%. Има обаче отпадъци, като да вземем за пример наденички с трансмазнини в България, които са по-скъпи, в сравнение с в Австрия. Проблемът е в несъответствието на приходите у нас, съпоставено със старите страни от Европейски Съюз.
- Скъпите храни усилват ли продажбите на евтини и некачествени артикули?
- Да. Видимо се усили търсенето да вземем за пример на сирена с последна цена на дребно сред 9 и 12 лева за кг. Тази наклонност е видна и по междинната цена на тържищата. Колкото повече се купуват нискокачествените храни, толкоз по-бавно нараства междинната цена за статистиката. В момента за кашкавала тя е 15,52 на едро и към този момент към два месеца се задържа. Извадим ли най-евтините партиди на пазара от този млечен артикул, то междинната цена, може би, ще отиде до 18-19 лева При сходно мощно повишаване, каквото беше в интервала от юли 2021 година до април 2022 година, постоянно има растеж на продажбите на по-евтини и по-некачествени храни. Тенденцията, несъмнено, не е добра, само че е резултат на ценовата конкуренция. Последната контролира пазара, само че и подтиква производството на некачествени артикули. Има я освен у нас.
Трябва да повишим и потребителската си просвета, като спрем да пазарим от пазара стока от хора, представящи се за аграрни производители, а на всички ни и е ясно, че те не са такива.
- Нулевото Данък добавена стойност отрази ли се по някакъв метод на цените?
- Мярката даде единствено някакво облекчение на производителите и ще задържи цените за прочут интервал от време. Има късмет да намалее сивият бранш. Потреблението на хляба обаче у нас е непрекъсната големина и то не може да нарасне. От години дребните производители на самун са притиснати до стената и Данък добавена стойност не им е казусът. Когато се пипат такива всеобхватни налози, би трябвало доста да се внимава. Можеше и по различен метод да се решат проблемите на хлебопроизводителите, като да вземем за пример с директни доставки на ток, без да се пипат пазарните условия.
Хубавото сега е, че брашното също поевтинява в резултат на положителната зърнена годишна продукция у нас. Има и относителна непоклатимост на цената на тока за бизнеса, субсидирана от бюджета. Всички тези предпоставки ще понижат рисковете от банкрути в бранша. Всяка дестабилизация на енергийния пазар на геополитическо равнище ще донесе доста проблеми и у нас, и в цяла Европа.
- Високата инфлация повлия ли на търговията на едро с храни?
- Като цяло търсенето стартира да понижава още от лятото на 2021 година При храните то не може да пада прекомерно доста, тъй като това са артикули от първа нужда и имаме много по-свито търсене по отношение на 2020-а, което задържа цените. В момента има сериозен конфликт сред търсене и предложение. От една страна, нестабилните и възходящи цени на енергийните запаси подтикват инфлацията, а въпреки това, конкуренцията забавя повишаването. Подобно положение на нещата ощетява производителите, тъй като маржовете, с които би трябвало да работят, се свиват прекомерно доста и в дълги интервали им се постановяваше да работят без облага. Пречка за производителите са и тежките паразитни вериги на медиаторите, които изяждат част от прихода им. Равновесието сега е резултат от бурното повишаване на цените на храните през април и май. Тенденцията не е единствено у нас, само че и в целия свят.
Най-големите опасности за повишаване на инфлацията са свързани с цените на силата. Докато те не се успокоят, няма да има непоклатимост на никой пазар, освен на хранителния.
- Споменахте паразитни посреднически вериги. В търговията на кои артикули у нас те са най-видими и най-дълги?
- Всичко зависи от метода, по който се дистрибутира избрана стока. При част от плодовете и зеленчуците в България има недобри търговски практики, където стоката минава даже през 3-4 ръце. Причината е, че нямаме окрупнено предложение както в развитите западни страни, като Белгия, Холандия и Германия. Народопсихологията пречи на нашите земеделци да се сплотяват и по този начин да са конкурентни на пазара. Да не забравяме обаче, че тези практики в Европа са създавани в продължение на 300-400 години и там има традиция и доверие.
Търговията не е елементарна работа. Много хора го схванаха от последната добра годишна продукция с череши, които останаха необрани. Причината е, че те нямат добра организация на пласмента на продукцията си, тъй като не са се научили да работят дружно. Търговският капитал е по-гъвкав и с цел да можеш да се конкурираш с него, би трябвало да създадеш конструкция. Хората, занимаващи се с развъждане на плодове и зеленчуци, с отглеждане на животни, мъчно узряват за взаимна работа. Немалка част от нашите производители единствено чакат някои да пристигна да им изкупи, например камарите дини от бостана. Големите търговски вериги обаче желаят опакована стока, която елементарно да разтоварят в магазините и да я предложат бързо на клиентите.
Време е и нашите земеделци да стартират да се сдружават. В огромните западни страни има конгломерати на фермерски организации, зад които стоят най-малко 20 000 дребни и огромни стопани. Те надлежно имат и заводи за преправка на реколтата и стройна организация на пласмента.
- Какъв е делът на нашия пазар на нашите плодове и зеленчуци?
- В момента на тържищата има доста български храни. Не са правилни нещата, че няма родно произвеждане. Има дни, когато има единствено наша стока. Предлагат се и български домати, по-евтини от гръцките. Вносът не ни пречи чак толкоз. Проблемът е в всякакви практики на доставки от чужбина без съблюдаване на разпоредбите, които водят до нелоялна конкуренция, ощетяваща нашите производители. Затова страната би трябвало да вземе нужните ограничения.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ