Ако България не се промени, не я чака нищо добро
Проблемът е остарял, само че става все по-болезнен. А решението, витаещо от дълго време във въздуха, в този момент явно е на път да се материализира. След ден Европейската комисия публично ще предложи приемането на средства от фондовете на Европейски Съюз да се обвърже със спазването на неговите правила и с осъществяването на общите му решения. Предложението евентуално ще получи поддръжката на болшинството страни-членки - най-много на тези, които внасят в бюджета повече, в сравнение с получават. Но сигурно ще срещне гневна опозиция измежду някои от останалите.
Аргументите " за " и " срещу "
Сблъсъкът занапред следва, само че главните причини на тази опозиция са ясни занапред. В плоскостта на политиката и идеологията предлагането на Комисията ще бъде показано като опит на по-големите, по-силните и по-развитите в Съюза да наложат волята си над по-малките, по-слабите и по-изостаналите. Някои към този момент формулираха този мотив като „ империята отвръща на удара “ (по унгарския министър председател Орбан, който в последно време приказва за Европейски Съюз като за „ наложена от Брюксел нова империя “). Други - като „ наказване “ за тези страни от източната част на Европейски Съюз, които не съблюдават разпоредбите.
Тези избрания са може би ефектни, само че не са правилни. Защото Европейски Съюз е общественост на споделените полезности и тези полезности не са „ концерт по избор “. Защото всеки е влезнал в тази общественост изцяло непринудено, с което самичък си е „ наложил “ нейните полезности. Защото връзките в Европейски Съюз не са основани на послушание, а на взаимна взаимозависимост, заради което в случай че дадена страна не съблюдава разпоредбите, това не е нейна вътрешна работа, а визира всички. И тъй като в случай че някой си мисли, че без тези правила ще бъде по-успешен, може да се освободи от тях и да опита самичък или в някой различен съюз.
В скоби казано, някои дефинират това „ избавление “ като отвод от така наречен демократична народна власт. Но в тази ситуация с Европейски Съюз (и Запада като цяло) тя не е някакво идеологическо факсимиле, а пиедестал на неговото действие. Набор от правила на демократичното публично устройство, който в дълготраен проект подсигурява мир и разцвет и трансформира този съюз в най-хубавото място за живеене на света.
Заплахата
Спорът към предлагането на Европейска комисия ще се води и в полето на правото. Неговите съперници ще претендират, че съгласно контракта на Европейски Съюз задачата на така наречен кохезионна политика е изравняването на стандарта на живот в Съюза. И че по тази причина отпущането на средства от кохезионните фондове не може да бъде обвързвано с други условия и критерии (освен БВП) и не може да служи за други цели.
В Европейски Съюз обаче са в действие стандартите на правовата страна, на които всички страни би трябвало да дават отговор. Какво да се прави, в случай че някоя от тях се е отклонила от тези стандарти дотолкоз, че не извършва даже минималните условия за участие? В някои страни, в една или друга степен, в последно време се следи точно това. Претендирайки за правото си да правят „ вътрешнополитически промени “, те посегнаха на върховенството на закона и разделянето на управляващите, ограничиха независимостта на правосъдната власт и се пробваха да я слагат под политически надзор. С лостовете на властта ограничиха свободата на медиите. Отвориха свободни пространства за корупцията и клиентелизма, в това число при разпределянето на европейските фондове. Разчистват конституционните ограничавания пред властта на болшинството и гаранциите за правата на малцинствата. Предприемат офанзиви против неправителствени организации, университети и гражданското общество като цяло. Отровиха публичната атмосфера посредством раздухване на мними закани, разпалване на безсмислени страхове и сочене на „ врагове " и „ предатели ". Възродиха езика на ксенофобията и омразата. И взеха на мушка даже самият Европейски Съюз, до момента в който другояче на драго сърце усвояват многомилиардните му помощи.
Някои от тях харесват Путин, други - не. Но и едните, и другите от ден на ден замязват на него. Повечето подлагат на критика Ердоган (и са срещу еврочленството на Турция), само че бързо напредват по неговите стъпки. Някои дефинират този развой като опасност, по-голяма даже от Брекзита, и предизвестяват, че в случай че не бъдат взети ограничения, Европейски Съюз в днешната си форма просто ще изчезне.
Направеното до момента явно е прекомерно меко и незадоволително. Едва ли ще даде резултат и най-силната планувана по контракт мярка - лишаване на правото на глас. Процедурата наподобява страшна, само че не може да бъде доведена до край, тъй като страните, нарушаващи разпоредбите, могат да се защитят една друга. Новото предложение на Европейска комисия е опит да се приложи лостът на икономическата насила. Макар да не наподобява доста елегантно, това предложение е разумно - и заслужено. А с цел да проработи, има потребност от бърз и ефикасен механизъм за приложение, тъй че засегнатите да не са в положение да го блокират. Ако това не стане, резултатът отново ще е същият. Страните, подкрепящи това предложение, бързо ще превключат на по-висока скорост и ще оставят другите на мира да си правят „ вътрешнополитическите промени “. Но без благините на днешното общуване.
Къде сме ние?
Засега България не е измежду страните, които се загатват най-често около това опълчване. Ако не се броят общо взето безобидните рецензии в годишните отчети по европейския мониторинг, българските ръководещи от години минават сред капките. Понеже, за разлика от други, сполучливо се снишават, държат се обичайно, вървят в крайник с огромните в Европа и не клатят лодката във времена на мощни безредици и рецесии. От тях няма да чуете ругатни по адрес на Европейски Съюз - най-вече някоя и друга мощна дума за палмовото масло и „ двойните стандарти “ при храните.
От друга страна обаче България по нищо не отстъпва на страните, нарушаващи разпоредбите. Даже ги изпреварва по доста от описаните нагоре индикатори. Тук върховенството на закона и разделянето на управляващите са още по-силно компрометирани, а основни държавни институции са превзети от частни ползи. Тук независимостта на правосъдната власт и свободата на медиите са под още по-голям въпрос. Тук корупцията е още по-необезпокоявана и всепроникваща. Тук всички самостоятелни от властта са под непрекъсната офанзива, описи на „ врагове " и „ предатели " висят по вестниците, а ксенофобията и омразата са част от ръководещото болшинство. Иначе и тук милиардите от Европейски Съюз се усвояват на драго сърце. България е дори още по-зависима от тях.
Досега Европа благосклонно си затваряше очите за всичко това. Но тези блажени времена изтичат. Все едно дали предлагането на Европейска комисия ще бъде признато или не - Европейски Съюз към този момент няма да е същият. И в случай че не се промени, България не я чака нищо положително.
Аргументите " за " и " срещу "
Сблъсъкът занапред следва, само че главните причини на тази опозиция са ясни занапред. В плоскостта на политиката и идеологията предлагането на Комисията ще бъде показано като опит на по-големите, по-силните и по-развитите в Съюза да наложат волята си над по-малките, по-слабите и по-изостаналите. Някои към този момент формулираха този мотив като „ империята отвръща на удара “ (по унгарския министър председател Орбан, който в последно време приказва за Европейски Съюз като за „ наложена от Брюксел нова империя “). Други - като „ наказване “ за тези страни от източната част на Европейски Съюз, които не съблюдават разпоредбите.
Тези избрания са може би ефектни, само че не са правилни. Защото Европейски Съюз е общественост на споделените полезности и тези полезности не са „ концерт по избор “. Защото всеки е влезнал в тази общественост изцяло непринудено, с което самичък си е „ наложил “ нейните полезности. Защото връзките в Европейски Съюз не са основани на послушание, а на взаимна взаимозависимост, заради което в случай че дадена страна не съблюдава разпоредбите, това не е нейна вътрешна работа, а визира всички. И тъй като в случай че някой си мисли, че без тези правила ще бъде по-успешен, може да се освободи от тях и да опита самичък или в някой различен съюз.
В скоби казано, някои дефинират това „ избавление “ като отвод от така наречен демократична народна власт. Но в тази ситуация с Европейски Съюз (и Запада като цяло) тя не е някакво идеологическо факсимиле, а пиедестал на неговото действие. Набор от правила на демократичното публично устройство, който в дълготраен проект подсигурява мир и разцвет и трансформира този съюз в най-хубавото място за живеене на света.
Заплахата
Спорът към предлагането на Европейска комисия ще се води и в полето на правото. Неговите съперници ще претендират, че съгласно контракта на Европейски Съюз задачата на така наречен кохезионна политика е изравняването на стандарта на живот в Съюза. И че по тази причина отпущането на средства от кохезионните фондове не може да бъде обвързвано с други условия и критерии (освен БВП) и не може да служи за други цели.
В Европейски Съюз обаче са в действие стандартите на правовата страна, на които всички страни би трябвало да дават отговор. Какво да се прави, в случай че някоя от тях се е отклонила от тези стандарти дотолкоз, че не извършва даже минималните условия за участие? В някои страни, в една или друга степен, в последно време се следи точно това. Претендирайки за правото си да правят „ вътрешнополитически промени “, те посегнаха на върховенството на закона и разделянето на управляващите, ограничиха независимостта на правосъдната власт и се пробваха да я слагат под политически надзор. С лостовете на властта ограничиха свободата на медиите. Отвориха свободни пространства за корупцията и клиентелизма, в това число при разпределянето на европейските фондове. Разчистват конституционните ограничавания пред властта на болшинството и гаранциите за правата на малцинствата. Предприемат офанзиви против неправителствени организации, университети и гражданското общество като цяло. Отровиха публичната атмосфера посредством раздухване на мними закани, разпалване на безсмислени страхове и сочене на „ врагове " и „ предатели ". Възродиха езика на ксенофобията и омразата. И взеха на мушка даже самият Европейски Съюз, до момента в който другояче на драго сърце усвояват многомилиардните му помощи.
Някои от тях харесват Путин, други - не. Но и едните, и другите от ден на ден замязват на него. Повечето подлагат на критика Ердоган (и са срещу еврочленството на Турция), само че бързо напредват по неговите стъпки. Някои дефинират този развой като опасност, по-голяма даже от Брекзита, и предизвестяват, че в случай че не бъдат взети ограничения, Европейски Съюз в днешната си форма просто ще изчезне.
Направеното до момента явно е прекомерно меко и незадоволително. Едва ли ще даде резултат и най-силната планувана по контракт мярка - лишаване на правото на глас. Процедурата наподобява страшна, само че не може да бъде доведена до край, тъй като страните, нарушаващи разпоредбите, могат да се защитят една друга. Новото предложение на Европейска комисия е опит да се приложи лостът на икономическата насила. Макар да не наподобява доста елегантно, това предложение е разумно - и заслужено. А с цел да проработи, има потребност от бърз и ефикасен механизъм за приложение, тъй че засегнатите да не са в положение да го блокират. Ако това не стане, резултатът отново ще е същият. Страните, подкрепящи това предложение, бързо ще превключат на по-висока скорост и ще оставят другите на мира да си правят „ вътрешнополитическите промени “. Но без благините на днешното общуване.
Къде сме ние?
Засега България не е измежду страните, които се загатват най-често около това опълчване. Ако не се броят общо взето безобидните рецензии в годишните отчети по европейския мониторинг, българските ръководещи от години минават сред капките. Понеже, за разлика от други, сполучливо се снишават, държат се обичайно, вървят в крайник с огромните в Европа и не клатят лодката във времена на мощни безредици и рецесии. От тях няма да чуете ругатни по адрес на Европейски Съюз - най-вече някоя и друга мощна дума за палмовото масло и „ двойните стандарти “ при храните.
От друга страна обаче България по нищо не отстъпва на страните, нарушаващи разпоредбите. Даже ги изпреварва по доста от описаните нагоре индикатори. Тук върховенството на закона и разделянето на управляващите са още по-силно компрометирани, а основни държавни институции са превзети от частни ползи. Тук независимостта на правосъдната власт и свободата на медиите са под още по-голям въпрос. Тук корупцията е още по-необезпокоявана и всепроникваща. Тук всички самостоятелни от властта са под непрекъсната офанзива, описи на „ врагове " и „ предатели " висят по вестниците, а ксенофобията и омразата са част от ръководещото болшинство. Иначе и тук милиардите от Европейски Съюз се усвояват на драго сърце. България е дори още по-зависима от тях.
Досега Европа благосклонно си затваряше очите за всичко това. Но тези блажени времена изтичат. Все едно дали предлагането на Европейска комисия ще бъде признато или не - Европейски Съюз към този момент няма да е същият. И в случай че не се промени, България не я чака нищо положително.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ