Проблемът е от последните 3 г. и засяга и пътищата,

Проблемът е от последните 3 година и визира и пътищата, и ВиК.

Преди немного време си приказвах с един мой другар от Бризбейн – Австралия. Живееше на висок етаж. И аз споделих, че може би на остарели години ще е кофти, тъй като при прекъсване на тока би трябвало да се качва пешком. Той ме изгледа учудено: “Ами аз пребивавам тук над 30 година и нито един път не е спирал токът ”. А през година в тези елементи на Австралия има фрапиращи наводнения, пожари и ураганни ветрове.

Да се върнем у нас за обстановката с тока отпреди 2 дни. Снежната завивка в страната беше сред 10 и 35 см – няма никакви регистрирани върхове. Да, единствено на обособени места като Сливен и Враца вятърът на моменти доближи над 100 км/ч. Много учудващо, че в Сливен духал мощен вятър. Извън това вятърът доближи до 72 км/ч единствено в обособени елементи на Югоизточна, Централна и Западна България. За съпоставяне - при бурята Сиаран, която връхлетя Западна Европа в първите дни на ноември, вятърът доближи над 200 км/ч. Метеопрогнозата за снега и вятъра беше точна, и то за повече сняг, в сравнение с действително се случи. Тоест нямаше нещо изненадващо.

При съществуването на от ден на ден непрестанно настояща електроника в жилищата и офисите всяко прекъсване на тока разстройва електрониката и в частност – часовниците, и човек би трябвало да губи време да ги настройва.

Използването на акумулатори и в UPS устройства постоянно не прави работа, тъй като токът стопира за дълги интервала от време и батериите не устоят.

Сума ти подстанции дават едни и същи недостатъци и токът стопира. Ясно е, че с цел да се оправят нещата, са нужни повече вложения. Но освен. Необходим е доста повече надзор при реализирането на тези вложения.

Не е сериозна мярката да се изземва 100% от облагата на държавните сдружения в региона на енергетиката. Така те се лишават от нужните непрекъснати вложения. Не че преди – когато се оставяха примерно 50% от облагите, вложенията дадоха значителен резултат. Просто контролът беше съзнателно занижен.

Непрекъснатото закърпване на бюджета от разнообразни държавни управления посредством орязване на вложенията в бюджетите след 2020 година също довежда до пагубно състояние цялата инфраструктура – пътища, ВиК, електроснабдяване. Това, че бюджетът остава на недостиг до 3%, само че посредством орязване на вложенията, е несъблюдение на бюджета.

И в трите съществени области на инфраструктурата – пътища, ВиК и електроснабдяване – ситуацията става все по-отчайващо. Естествено, най-лесно това се вижда при строителството на автомагистрали или по-точно неналичието на строителство на автомагистрали – за последните 7 година Македония е построила 3,5 пъти повече автомагистрали от нас, а Сърбия – над 2,7 пъти повече. Докъде ще стигне падението ни? Въобще не е по-добро ситуацията за останалата инфраструктура. В кварталите към София, в това число огромна част от новопостроените, отпадните води се заустват в деретата. Който не има вяра – да отиде да помирише минаващата през Южния парк и центъра на София Перловска река. През лятото вонята се усеща и от над 100 м. Да, в множеството по-големи обитаеми места край морето се построиха пречиствателни станции, само че са по този начин направени, че при пороен дъжд преливат. Огромно количество отпадни води от вътрешността на страната се излива в реките – и от там – в Черно море.

В София и в други огромни градове изобилства с частни улици.

А там – с цел да се вържеш за парно, а постоянно – и за ВиК, би трябвало позволение примерно от 60 съсобственици, което просто е невероятно. Което не пречи примерно на Центъра за градска подвижност или сходни предприятия да събират пари за паркиране на частната улица, без да са притежатели.

Положението, което лъсна при скромните снеговалежи, е една огромна удивителна управниците да се задействат – с доста по-добър надзор и обезпечаване на повече вложения.