Министърът: Процесите в здравеопазването трябва да се изсветлят
Проблемът е, че здравната система е доста мощно консервативна система, което постанова да работим консенсусно. Надявам се до момента в който съществува този парламент да успеем да създадем някакъв консенсус сред другите участници в него. Това сподели депутатът от „ Демократична България “ доктор Александър Симидчиев по време на полемика в границите на конференцията „ Заедно за повече здраве “.
По думите му няма парламентарно показана политическа партия, в чиято стратегия да не е била записана нуждата от профилактика и предварителна защита. „ Би било напълно разумно това да е главният пиедестал за основаване на консенсус. Въпреки че това, което вършим от обединението в последните 6-7 месеца, наподобява незадоволително, ние сме създали и невъзможното, с цел да имаме действително работещо електронно опазване на здравето “, сподели доктор Симидчиев.
Депутатът от Българска социалистическа партия проф. Георги Михайлов съобщи, че към този момент е редно да се префокусира задачата на конференциите и те да станат срещи с чисто практическа устременост. „ Консенсус се реализира с социална полемики. „ Най-важно е да уточним по какъв начин ще се ръководи и по какъв начин ще се финансира здравната система. В тази полемика би трябвало да се включат и икономисти, и социолози “, добави той.
Председателят на парламентарната здравна комисия и народен представител от „ Продължаваме промяната “ доцент Антон Тонев съобщи, че в България „ промяна “ е доста неприятна дума. „ Когато не се правят промени на всеки 7-9 години, във всяка една система стартират да се следят следи от уседналост, понижаване на продуктивността, понижаване на качеството и търсене на спомагателни ползи. Това, което заварихме, беше една обърната пирамида – мощно повишени разноски в болнична помощ, достигащи до 2,7 милиарда лв., и под 10 пъти по-малко разноски за инвестиция в доболничната помощ. Успяхме да организираме работни групи, които да водят към промяна в тези браншове, само че консервативните системи се трансформират постепенно “, сподели той.
Доц. Тонев добави, че това, от което ръководещите имат потребност, е социална поддръжка, тъй като са новаторски настроени.
Министърът на опазването на здравето проф. Асена Сербезова акцентира, че предварителната защита, профилактиката, ръководството на процесите, заплащането за резултати изискват познаване на процесите, а това е невероятно, в случай че процесите не се „ изсветлят “. По думите ѝ „ изсветляването “ е допустимо посредством цифровизация в опазването на здравето. Нужна е и смяна в мисленето на хората, както и вложение в здравно обучение и култура, добави тя.
„ Ако се продължи това движение и мотивацията на хората в процеса на цифровизация, изсветляването на процесите може да се случи в границите на година-година и половина “, сподели още проф. Сербезова.
„ Парадигмата в системата на опазването на здравето се промени за последните 20 години. Насочихме се към лекуването, към болничното заведение и забравихме всичко друго. Говорим си го на всички конгреси, само че не намираме пътя да излезем от колелото на хамстера. Това е повода да понижават общопрактикуващите лекари и да се слагат бариери сред всички равнища “, сподели от своя страна шефът на НЗОК проф. Петко Салчев.
Той акцентира, че скрининг не може да се прави единствено от общопрактикуващите лекари, а би трябвало екип, само че екипи няма.
Проф. Салчев акцентира, че дигитализацията е развой и тя не би трябвало да е повинност над пациентите, а в тяхна помощ. По думите му е належащо да се обърне внимание на информирането на хората.
Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров пък уточни, че е доста добре да отчитаме триумфи, само че е добре и да обръщаме внимание на това, което ни се споделя къде действително се намираме. Той се съгласи с проф. Салчев, че дигитализацията би трябвало да е в помощ на пациента, а не повинност. „ Скринингът може да бъде изваден от лекарските кабинети и може би би трябвало да се прави там, където хората няма да усетят никакво напрежение, като местата, на които се забавляват. И едвам по-късно, в случай че се постанова, да отиде на доктор “, предложи той.
По думите му няма парламентарно показана политическа партия, в чиято стратегия да не е била записана нуждата от профилактика и предварителна защита. „ Би било напълно разумно това да е главният пиедестал за основаване на консенсус. Въпреки че това, което вършим от обединението в последните 6-7 месеца, наподобява незадоволително, ние сме създали и невъзможното, с цел да имаме действително работещо електронно опазване на здравето “, сподели доктор Симидчиев.
Депутатът от Българска социалистическа партия проф. Георги Михайлов съобщи, че към този момент е редно да се префокусира задачата на конференциите и те да станат срещи с чисто практическа устременост. „ Консенсус се реализира с социална полемики. „ Най-важно е да уточним по какъв начин ще се ръководи и по какъв начин ще се финансира здравната система. В тази полемика би трябвало да се включат и икономисти, и социолози “, добави той.
Председателят на парламентарната здравна комисия и народен представител от „ Продължаваме промяната “ доцент Антон Тонев съобщи, че в България „ промяна “ е доста неприятна дума. „ Когато не се правят промени на всеки 7-9 години, във всяка една система стартират да се следят следи от уседналост, понижаване на продуктивността, понижаване на качеството и търсене на спомагателни ползи. Това, което заварихме, беше една обърната пирамида – мощно повишени разноски в болнична помощ, достигащи до 2,7 милиарда лв., и под 10 пъти по-малко разноски за инвестиция в доболничната помощ. Успяхме да организираме работни групи, които да водят към промяна в тези браншове, само че консервативните системи се трансформират постепенно “, сподели той.
Доц. Тонев добави, че това, от което ръководещите имат потребност, е социална поддръжка, тъй като са новаторски настроени.
Министърът на опазването на здравето проф. Асена Сербезова акцентира, че предварителната защита, профилактиката, ръководството на процесите, заплащането за резултати изискват познаване на процесите, а това е невероятно, в случай че процесите не се „ изсветлят “. По думите ѝ „ изсветляването “ е допустимо посредством цифровизация в опазването на здравето. Нужна е и смяна в мисленето на хората, както и вложение в здравно обучение и култура, добави тя.
„ Ако се продължи това движение и мотивацията на хората в процеса на цифровизация, изсветляването на процесите може да се случи в границите на година-година и половина “, сподели още проф. Сербезова.
„ Парадигмата в системата на опазването на здравето се промени за последните 20 години. Насочихме се към лекуването, към болничното заведение и забравихме всичко друго. Говорим си го на всички конгреси, само че не намираме пътя да излезем от колелото на хамстера. Това е повода да понижават общопрактикуващите лекари и да се слагат бариери сред всички равнища “, сподели от своя страна шефът на НЗОК проф. Петко Салчев.
Той акцентира, че скрининг не може да се прави единствено от общопрактикуващите лекари, а би трябвало екип, само че екипи няма.
Проф. Салчев акцентира, че дигитализацията е развой и тя не би трябвало да е повинност над пациентите, а в тяхна помощ. По думите му е належащо да се обърне внимание на информирането на хората.
Председателят на БЛС доктор Иван Маджаров пък уточни, че е доста добре да отчитаме триумфи, само че е добре и да обръщаме внимание на това, което ни се споделя къде действително се намираме. Той се съгласи с проф. Салчев, че дигитализацията би трябвало да е в помощ на пациента, а не повинност. „ Скринингът може да бъде изваден от лекарските кабинети и може би би трябвало да се прави там, където хората няма да усетят никакво напрежение, като местата, на които се забавляват. И едвам по-късно, в случай че се постанова, да отиде на доктор “, предложи той.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ