Пловдивските индустриални зони разчита на работници от Молдова и Украйна
Проблем №1 за вложителите в индустриалните зони край Пловдив е обезпечаването на работна ръка, настояват бизнесмени от района пред Българска национална телевизия 2. Проблемът с фрагментите в действителност е толкоз сериозен, че към този момент се разчита на бесарабски българи, които идват Молдова и Украйна, с цел да работят тук. При това обстановката е такава, че единствено гарантирането на високи заплати не е задоволително.
Според Стайко Тодоров, притежател на консервна компания: " Това най-много ще бъде неприятно за външните вложители. Целта им е да дойдат тук, да създадат инвестиция, да употребяват по-евтината работна ръка. А се оказва, че освен не е по-евтина, само че и я няма. Всяко ново работно дружество – дали на външен вложител или на български, търси сред 500 и 2000 служащи, като това са нови работни места. "
Според Тодоров решението на казуса с работната ръка е едно – да се върнат емигриралите от страната ни българи, за което от бизнеса все по-често молят. " Цената на работната ръка става съизмерима с тази, която е в Европа. Това е синдромът на Източна Европа. Източна Европа изнесе цялата си работна ръка в Западна Европа и самата Източна Европа остана без служащи ", добавя той.
В взаимозависимост от сезона в консервната фабрика на Тодоров, която е една от дребното български в огромната индустриална зона край Раковски, работят сред 45 и 150 души.
Тодор Чипев, началник произвеждане във фабриката споделя: " Има сътрудници, които са от по-близки обитаеми места – на 30-40 км. Аз съм родом от Габрово. Завърших Хранително-вкусовия университет в Пловдив и с течение на годините съм сменял няколко пъти работа. "
В тематиката на предаването по Българска национална телевизия 2 се оповестява също по този начин, че поради многото благоприятни условия за работа в Пловдив и региона, цели фамилии от най-бедния район на страната - Северозападният, се местят там. Това е и една от аргументите за сериозния растеж в цените на парцелите в региона.
Според Стайко Тодоров, притежател на консервна компания: " Това най-много ще бъде неприятно за външните вложители. Целта им е да дойдат тук, да създадат инвестиция, да употребяват по-евтината работна ръка. А се оказва, че освен не е по-евтина, само че и я няма. Всяко ново работно дружество – дали на външен вложител или на български, търси сред 500 и 2000 служащи, като това са нови работни места. "
Според Тодоров решението на казуса с работната ръка е едно – да се върнат емигриралите от страната ни българи, за което от бизнеса все по-често молят. " Цената на работната ръка става съизмерима с тази, която е в Европа. Това е синдромът на Източна Европа. Източна Европа изнесе цялата си работна ръка в Западна Европа и самата Източна Европа остана без служащи ", добавя той.
В взаимозависимост от сезона в консервната фабрика на Тодоров, която е една от дребното български в огромната индустриална зона край Раковски, работят сред 45 и 150 души.
Тодор Чипев, началник произвеждане във фабриката споделя: " Има сътрудници, които са от по-близки обитаеми места – на 30-40 км. Аз съм родом от Габрово. Завърших Хранително-вкусовия университет в Пловдив и с течение на годините съм сменял няколко пъти работа. "
В тематиката на предаването по Българска национална телевизия 2 се оповестява също по този начин, че поради многото благоприятни условия за работа в Пловдив и региона, цели фамилии от най-бедния район на страната - Северозападният, се местят там. Това е и една от аргументите за сериозния растеж в цените на парцелите в региона.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




