Призори на 27 декември в ханчето в село Къкрина Васил

Призори на 27 декември в ханчето в село Къкрина Васил Левски, дружно с Никола Цвятков и Христо Цонев – Латинеца са задържани от особено изпратена група заптиета.
Призори на 27 декември 1872 година турски заптиета обкръжават Къкринското ханче. След къса битка залавят Васил Левски.

Предната вечер Васил Левски дружно със спътника си Никола Цвятков идва от Ловеч в Къкрина и отсядат в локалното ханче в покрайнините на селото. Ханчето е изплатено по-рано и се употребява от революционните дейци като място за секрети срещи и по време на пътуванията на апостолите из страната. Съдържател на ханчето е довереният на организацията Христо Цонев – Латинеца, напомня уеб сайтът " Историята в резюме ".

Левски минава през Къкрина, с цел да събере документи на тайния революционен комитет, които да изнесе по-късно в Румъния. След обира на турската хазна в Арабаконашкия проход в края на септември 1872 година турските управляващи стартират всеобщи арести на хора, обвинени за връзки с революционните комитети. Голям брой от членовете на комитетите в Тетевен, Орхание, Етрополе и Ловеч са арестувани.

При разпитите Димитър Общи прави самопризнания, които улесняват проверяващите турски управляващи и скоро те влизат в следите на Апостола. Затова Левски, с цел да предотврати окончателния неуспех на революционната организация, отпътува за Ловеч, с цел да резервира архивите на организацията и да ги придвижи в Румъния.

Призори на 27 декември в ханчето в село Къкрина Васил Левски, дружно с Никола Цвятков и Христо Цонев – Латинеца са задържани от особено изпратена група заптиета.

През годините моментът на залавянето на Апостола е обраснал с легенди и за огромна част от българите Васил Левски попада в ръцете на заптиетата, тъй като при прескачане на оплитам на ханчето се оплита и не съумява да избяга.

Първи тази героична версия за бягството и оплитам стартира да споделя Никола Цвятков. След обесването на Апостола Никола Цвятков и ханджията Христо Цонев са освободени. Именно Цвятков подхваща описа по какъв начин Апостола хуква да прескочи оплитам, само че закача крачола си или цървулите си и по този начин не съумява да избяга. Версията звучи героично, само че уви, не е достоверна. Не е значимо какво подтиква Цвятков да споделя тъкмо този вид.

Истината за това, какво тъкмо се случило в Къкринското ханче я има разказана и то персонално от думите на Васил Левски.

В протоколите от разпитите на Извънредната комисия са записани показанията на Апостола, в които той споделя следното:

Въпрос: Как ви заловиха?

Отговор на Левски: Към 10 часа сутринта по турски (около 4-5 нашенски), когато излязох на открито, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката индивида, който ме хвана (това е Юсеин Бошнак, лидерът на групата заптиета, изпратена да го арестува). После започнах (опитах се) да тичам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме... "

Задържаните са изпратени първо в Търново, а от там – в София. Извънредната следствена комисия изземва функционалностите на съд и осъжда Васил Левски на гибел. Апостолът е обесен на 18 февруари 1873 година в покрайнините (тогава) на София.

Ханът в Къкрина запустява. По-късно е опожарен, само че през 1901 година проф. доктор Параскев Стоянов прави на място архитектурни заснемания по оживелите след пожара основи. През същата година ловчанлии слагат паметна плоча на мястото, където е хванат Апостола.

Комитет за обновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина се заема през 1924 година с набиране на средства за възобновяване на хана. През 1926 година стартира построяването му отначало, а през 1931 година, с публична гала е открита музейната експозиция.