Доц. Спас Ташев пред Lupa.bg: Скопие ни манипулира с признаването на цар Самуил за българин
Признаването на цар Самуил за български държател от смесената Историческа комисия не е вест. Договорено е преди 3 години. Македонските участници в Комисията обаче не желаеха да се демонстрират протоколите от техните съвещания. Затова за разискванията и взиманите решения научавахме от изявленията за някои от членовете на този междудържавен орган. Така че признаването на цар Самуил за българин беше станало още преди време, само че след това Скопие се изплаши или бе притиснато и реши да ревизира позицията си. Това изясни пред Lupa.bg историкът доцент Спас Ташев от Българска академия на науките.
„ Според първия подписан протокол за ранното Средновековие цар Самуил е държател на България, а делото на Кирил и Метод също е обвързвано с нашата страна, която на процедура го избавя. Скопие обаче се пробва да се измъкне от тези договорености, като твърди, че има разлика сред актуалните българи и българите от Средновековието. Според интерпретацията на управляващите в Северна Македония, понятието българин през оня интервал трябвало да се пояснява като гражданин на българския цар. Така Скопие се пробва да прокарва актуалните си визии със задна дата във връзка с предишното. Точно тук България би трябвало да отговори, че македонистките изказвания са следващата провокация “, прикани ученият.
" Изобилстват документи от интервала, когато средновековната българска страна не съществува – интервалът на византийското господство, който е 200 години. През този интервал в актуалната географска област на Македония се подвигат няколко въстания срещу византийското господство. Всички византийски хронисти разказват въстаниците като българи, а по това време те нямат собствен цар, т.е. по никакъв метод не става въпрос за понятието „ гражданство “. Въстанието на Петър Делян обгръща региона сред Ниш, Скопие и Драч. Бунтовникът обаче е разказан в документите като лидер на българите. Друго въстание – това на Георги Войтех – обгръща южно Косово и северна Македония, само че и то е разказано като българско. Наличните антични летописи са най-голямото доказателство, че има българи, когато няма българска страна. Това демонстрира, че още в Средновековието има ясно изразена българска еднаквост, понятието „ българин “ към този момент е било етноним. Тази ранна българска еднаквост е артикул на всеобщото налагане и разцвета на българската средновековна просвета, вследствие на което поражда традиция, която значително заляга в основата на актуалната етнокултурна българска еднаквост. Затова би трябвало да отговорим на Скопие, че техните операции са следващия жест на недоброжелателна политика “, акцентира историкът.
„ Според първия подписан протокол за ранното Средновековие цар Самуил е държател на България, а делото на Кирил и Метод също е обвързвано с нашата страна, която на процедура го избавя. Скопие обаче се пробва да се измъкне от тези договорености, като твърди, че има разлика сред актуалните българи и българите от Средновековието. Според интерпретацията на управляващите в Северна Македония, понятието българин през оня интервал трябвало да се пояснява като гражданин на българския цар. Така Скопие се пробва да прокарва актуалните си визии със задна дата във връзка с предишното. Точно тук България би трябвало да отговори, че македонистките изказвания са следващата провокация “, прикани ученият.
" Изобилстват документи от интервала, когато средновековната българска страна не съществува – интервалът на византийското господство, който е 200 години. През този интервал в актуалната географска област на Македония се подвигат няколко въстания срещу византийското господство. Всички византийски хронисти разказват въстаниците като българи, а по това време те нямат собствен цар, т.е. по никакъв метод не става въпрос за понятието „ гражданство “. Въстанието на Петър Делян обгръща региона сред Ниш, Скопие и Драч. Бунтовникът обаче е разказан в документите като лидер на българите. Друго въстание – това на Георги Войтех – обгръща южно Косово и северна Македония, само че и то е разказано като българско. Наличните антични летописи са най-голямото доказателство, че има българи, когато няма българска страна. Това демонстрира, че още в Средновековието има ясно изразена българска еднаквост, понятието „ българин “ към този момент е било етноним. Тази ранна българска еднаквост е артикул на всеобщото налагане и разцвета на българската средновековна просвета, вследствие на което поражда традиция, която значително заляга в основата на актуалната етнокултурна българска еднаквост. Затова би трябвало да отговорим на Скопие, че техните операции са следващия жест на недоброжелателна политика “, акцентира историкът.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ